Отстрани на клипчето имаше линкове и за оригиналната документалка, която също изгледах, но не беше така въздействаща след като го видях без думи. Може би и защото вече бях видял повечето от записа, аз всъщност изгледах предаването за да чуя повече информация. Има, ама ме издразни малко, защото ми дойде нарядко с повторението на видеото. Както и да е, в преразказ — племето е още в каменната епоха, ловуват и живеят с ритъма на джунглата - не се установяват на едно място.
Цялата среща всъщност е с основна цел да им се дадат лекарства, защото те нямат доктор, а маларията си съществува там. Е, разбира се има я и тръпката от срещата с първобитни хора. За разбирането помага някакъв местен, който малко повече се разбира с тях - макар че никой не им знае езика, нали цялото си време прекарват в грижа за оцеляването из джунглата - ходят с наметки, които им служат за дъждобран и за одеало, редовно си подкъсяват косата...
Първоначалната им реакция е шок, защото явно бледоликият човек за тях е умрял човек, т.е. жив мъртвец или призрак. Като антропологът се подхлъзва, това им вдъхва определено доверие че не е призрак.
Затова го опипваха така после, да видят че е човек от плът и кръв, а не вкочанен мъртвец или привидение, и че цветът му не е боя.
Прекарват в близост три дни (за толкова на белите им стигат провизиите, понеже ползват храната си да хранят племето, за да стоят наблизо) , след което всеки по пътя си. Преди това им оставя лекарства за около шест месеца, и записва устна история и пеене, които дава на лингвисти за анализ. Накрая се говори за това как човекът имал голяма дилема дали е редно тези хора да бъдат срещани с модерния свят, което ще ги превърне в народ от четвъртия свят. Изводът му е че рано или късно ще се срещнат със света, но е важно тази среща да бъде с хора, които да ги е грижа за тях и да се борят за тях, наместо с някой който няма да е хич загрижен.