|
Войните на боговете и хората
ЗекариÑ? Сичин
Трета книга от Хрониките на ЗемÑ?та
Предговор
Много преди човек да воюва Ñ? човека, боговете водили борби помежду Ñ?и. Ð’Ñ?ъщноÑ?Ñ‚ войните човешки започнали като войни на боговете.
Ð? войните на боговете за влаÑ?Ñ‚ над тази ЗемÑ? започнали на родната им планета.
Така първата цивилизациÑ? на човечеÑ?твото била Ñ?полетÑ?на от Ñ?дрена гибел.
Това е факт, а не художеÑ?твена измиÑ?лица. Ð’Ñ?ичко е запиÑ?ано много отдавна - в Хрониките на ЗемÑ?та.
1
Войните човешки
През пролетта на 1947 г. едно овчарче Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ело изгубена овца Ñ?ред голите Ñ?кали над Мъртво море и Ñ?е натъкнало на пещера, в коÑ?то имало еврейÑ?ки Ñ?витъци, запечатани в пръÑ?тени делви. Тези и други пиÑ?мени паметници, открити в района през Ñ?ледващите години - общо наричани "Ñ?витъци от Мъртво море" - оÑ?танали непокътнати близо две хилÑ?долетиÑ?, грижливо навити и Ñ?крити през бурните години, когато ЮдеÑ? предизвикала могъщеÑ?твото на РимÑ?ката империÑ?.
Дали тези документи произхождат от официалната ЕруÑ?алимÑ?ка библиотека, изнеÑ?ена преди градът и неговиÑ?Ñ‚ храм да паднат през 70 г., или - както предполагат повечето учени - принадлежат на еÑ?ените, отшелничеÑ?ка меÑ?ианÑ?ка Ñ?екта? МнениÑ?та Ñ?а разделени, защото библиотеката Ñ?ъдържала традиционни библейÑ?ки текÑ?тове, както и пиÑ?аниÑ?, Ñ?вързани Ñ? обичаите, организациÑ?та и вÑ?рваниÑ?та на Ñ?ектата.
Един от най-дългите и пълни Ñ?витъци, и може би най-драматичниÑ?Ñ‚, Ñ?е занимава Ñ? бъдеща война, нещо като ПоÑ?ледната война. Озаглавен от учените "Войната на Ñ?иновете на Ñ?ветлината Ñ?рещу Ñ?иновете на мрака", той изобразÑ?ва поÑ?тепенно разраÑ?тваща Ñ?е война - локални битки, в които отначало учаÑ?тват непоÑ?редÑ?твените Ñ?ÑŠÑ?еди на ЮдеÑ? и които поÑ?тепенно Ñ?тават вÑ?е по-Ñ?вирепи и разширÑ?ват обÑ?ега Ñ?и, докато накраÑ? не обхващат целиÑ? Ñ?тар Ñ?вÑ?Ñ‚: "Първата Ñ?хватка на Ñ?иновете на Ñ?ветлината Ñ?рещу Ñ?иновете на мрака, тоеÑ?Ñ‚ Ñ?рещу войÑ?ката на Велиара, ще е Ñ?рещу воините на Едом, Моав, амонитците и филиÑ?тимÑ?ката земÑ?, Ñ?етне Ñ?рещу китийците от Ð?Ñ?ириÑ? и Ñ?рещу онези нарушители на Завета, които им оказваха помощ..." И Ñ?лед тези битки "те ще нападнат китийците от Египет" и "Ñ?лед време... царете на Ñ?евер".
Ð’ тази Война човешка, предрича Ñ?витъкът, Бог на ИзраилÑ? ще изиграе активна ролÑ?:
"Ð’ денÑ?, в който паднат китийците, ще Ñ?тане голÑ?ма битка и Ñ?еч в приÑ?ÑŠÑ?твието на Бога Израилев; защото този ден Той отдавна е определил за поÑ?ледна битка Ñ?рещу Ñ?иновете на мрака."
Пророк Иезекиил вече е предрекъл битката "в поÑ?ледните дни", в коÑ?то учаÑ?тват Гог и Магог и в коÑ?то Ñ?ам ГоÑ?под казва, че "ще избиÑ? лъка ти из твоÑ?та лÑ?ва ръка и ще изхвърлÑ? Ñ?трелите ти из твоÑ?та дÑ?Ñ?на ръка"*. Ð?ла Ñ?витъкът от Мъртво море продължава и предвижда дейÑ?твителното учаÑ?тие на много богове, Ñ?ражаващи Ñ?е рамо до рамо Ñ?ÑŠÑ? Ñ?мъртни:
"Ð’ този ден божеÑ?твеното множеÑ?тво и общеÑ?твото на Ñ?мъртните ще Ñ?е Ñ?ражава рамо до рамо в бой и Ñ?еч. Синовете на Ñ?ветлината Ñ? божеÑ?твена мощ и Ñ?ред Ñ?илен шум и бойни викове на богове и хора ще Ñ?е биÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иновете на мрака."
Въпреки че в иÑ?торичеÑ?ки времена "в Божието име" Ñ?а воювали кръÑ?тоноÑ?ци, Ñ?арацини и безброй други, вÑ?рването, че в бъдещата война Бог лично ще приÑ?ÑŠÑ?тва на бойното поле и богове и хора ще Ñ?е Ñ?ражават рамо до рамо, звучи фантаÑ?тично и в най-добриÑ? Ñ?лучай Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е разбира алегорично. Ð?о тази идеÑ? не е толкова необикновена, колкото изглежда, тъй като в по-древни времена наиÑ?тина Ñ?е е вÑ?рвало, че войните човешки не Ñ?амо Ñ?е водели по волÑ?та на боговете, но и Ñ? Ñ‚Ñ?хното активно учаÑ?тие.
Една от най-романтично предÑ?тавените войни, в коÑ?то любовта пратила хилÑ?ди кораби, е ТроÑ?нÑ?ката война между ахейците и троÑ?нците. ИзвеÑ?тно ни е, че гърците Ñ? започнали, за да върнат Хубавата Елена на законниÑ? й Ñ?ъпруг. И вÑ?е пак един Ñ?тарогръцки епичеÑ?ки разказ, "КиприÑ?", предÑ?тавÑ? войната като предварително обмиÑ?лен план на великиÑ? бог ЗевÑ?: "Ð?Ñ?кога хилÑ?ди хора обитавали широката гръд на ЗемÑ?та. Смилил Ñ?е над Ñ‚Ñ?Ñ… мъдриÑ?Ñ‚ ЗевÑ? и решил да облекчи нейното бреме. Затова замиÑ?лил ТроÑ?нÑ?ката война - чрез Ñ?мъртта да направи по-малобройна човешката раÑ?а."
Омир, гръцкиÑ?Ñ‚ разказвач, който излага Ñ?ъбитиÑ?та от войната в Илиадата, хвърлÑ? вината за подбуждане на конфликта и раздухването му до огромни размери върху прищевките на боговете. ДейÑ?твайки прÑ?ко и коÑ?вено, понÑ?кога видими, друг път - не, различните божеÑ?тва наÑ?очвали главните герои в тази човешка драма към техните Ñ?ъдби. И зад вÑ?ичко това Ñ?тоÑ?л ЗевÑ?: "Ð’Ñ?ички блажени безÑ?мъртни и колеÑ?ничарите храбри Ñ?пÑ?ха през цÑ?лата нощ, ала Ñ?ладък Ñ?ън ЗевÑ?а не хвана. Само обмиÑ?лÑ?ше богът как чеÑ?Ñ‚ на Ð?хил да окаже, а да погуби по-много ахейци край кораби вити".
Още преди началото на битката бог Ð?полон започнал враждебните дейÑ?твиÑ?: "ПоÑ?ле той Ñ?една далече от Ñ?тана и метна Ñ?трелата. Звън Ñ?траховит Ñ?е понеÑ?е от лъка му Ñ?ребърен вредом... И непрекъÑ?нато клади от мъртви нагъÑ?то горÑ?ха. Девет дни цели по Ñ?тана летÑ?ха Ñ?трелите на бога..." Когато противниковите Ñ?трани Ñ?е договорили да прекратÑ?Ñ‚ Ñ?ражениÑ?та и да оÑ?тавÑ?Ñ‚ водачите Ñ?и да решат Ñ?пора Ñ? ръкопашен бой, ЗевÑ? Ñ?е обърнал към богинÑ?та Ð?тина: "Ð’ Ñ?тана троÑ?нÑ?ки и в Ñ?тана ахейÑ?ки иди незабавно! Хитро накарай троÑ?нците първи да почнат коварно клетвите да нарушават към Ñ?лавните в боÑ? ахейци". ИзгарÑ?ща от нетърпение да изпълни задачата Ñ?и, "уÑ?тремно Ñ‚Ñ? Ñ?е понеÑ?е от Ñ?тръмниÑ? връх олимпийÑ?ки, както звездата... от коÑ?то Ñ?е пръÑ?кат лъчи многобройни". По-къÑ?но, за да не позволи битката да прекъÑ?не за през нощта, Ð?тина превърнала нощта в ден, като оÑ?ветила бойното поле: "ТъмниÑ?Ñ‚ облак надвиÑ?нал Ð?тина им Ñ?не от очите, пак Ñ?ветлината проблеÑ?на от двете Ñ?трани на ахейци: както при витите кораби, тъй и в полето на боÑ?. Те гръмоглаÑ?ниÑ? Хектор и много троÑ?нци видÑ?ха..."
Докато Ñ?ражениÑ?та продължавали и изправÑ?ли едни герои Ñ?рещу други, боговете зорко наблюдавали воините, Ñ?пуÑ?кали Ñ?е да грабнат нÑ?кой обкръжен герой или да наÑ?очат оÑ?танала без управление колеÑ?ница. Ð?о когато тези богове Ñ?е озовавали на противникови Ñ?трани и Ñ?е понаÑ?Ñ?ли едни Ñ?рещу други, ЗевÑ? им заповÑ?двал да Ñ?тоÑ?Ñ‚ наÑ?трани от борбите на Ñ?мъртните.
Примирието не продължавало много, тъй като мнозина от главните герои били Ñ?инове на богове или богини. ОÑ?обено Ñ?е разÑ?рил Ð?реÑ?, когато неговиÑ?Ñ‚ Ñ?ин Ð?Ñ?калаф бил Ñ?мъртно ранен от един ахеец. "Вий, богове Ñ?ÑŠÑ? дворци олимпийÑ?ки, не ми Ñ?е Ñ?ърдете, че ще вървÑ? Ñ?ред ахейците да отмъÑ?Ñ‚Ñ? за Ñ?ина Ñ?и - заÑ?вил на другите безÑ?мъртни богът, - даже ориÑ?ан да бъда, от ЗевÑ?ова мълниÑ? гръмнат, редом Ñ?ÑŠÑ? трупове Ñ?ам да Ñ?е валÑ?м във прах и във кърви".
"Докато още далеч боговете от хората бÑ?ха - пише Омир, - гордоÑ?Ñ‚ безмерна изпълваше вÑ?ички ахейци, понеже пак Ñ?е показа Ð?хил Ñ?лед отÑ?ÑŠÑ?твие дълго от боÑ?." Ð?ла заради раÑ?Ñ‚Ñ?щиÑ? гнÑ?в на боговете и помощта, коÑ?то ахейците получавали от полубога Ð?хил, ЗевÑ? променил решението Ñ?и:
"Тук ще оÑ?тана приÑ?еднал на Ñ?тръмниÑ? връх олимпийÑ?ки, Ñ? радоÑ?Ñ‚ в душата ще гледам, а вÑ?ички оÑ?танали бързо в боÑ? идете, където троÑ?нци Ñ?тоÑ?Ñ‚ и ахейци, вÑ?еки да бъде във помощ на тези, които обича... Тъй каза ЗевÑ? гръмовержец и битка безÑ?пирна разжари. Тръгнаха в бой боговете Ñ? кроежи различни в Ñ?ърцата."
ТроÑ?нÑ?ката война, а вÑ?ъщноÑ?Ñ‚ и Ñ?амата ТроÑ? дълго Ñ?е Ñ?мÑ?тали за чаÑ?Ñ‚ от увлекателните, но невероÑ?тни Ñ?тарогръцки легенди, които учените тактично наричали "митологиÑ?". Градът и Ñ?вързаните Ñ? него Ñ?ъбитиÑ? вÑ?е още били разглеждани като чиÑ?то митологични, докато през 1822 г. Чарлз Макларън не предположил, че една могила в Източна ТурциÑ? на име ХиÑ?арлък е мÑ?Ñ?тото на ОмировиÑ? Илион. Едва Ñ?лед като през 1870 г. търговецът Хайнрих Шлиман Ñ? риÑ?к за личните Ñ?и Ñ?редÑ?тва разкопал могилата и открил грандиозни находки, учените започнали да признават Ñ?ъщеÑ?твуването на ТроÑ?. ДнеÑ? Ñ?е приема, че ТроÑ?нÑ?ката война е реално Ñ?ъбитие, датиращо от Ð¥III в. пр. Хр. Според Ñ?тарогръцките извори по това време боговете и хората воювали рамо до рамо - и в тези Ñ?и вÑ?рваниÑ? елините не били Ñ?ами.
Макар че в онези дни малоазийÑ?ката перифериÑ? откъм Европа и ЕгейÑ?ко море била оÑ?еÑ?на Ñ? общо взето гръцки Ñ?елища, в Ñ?ъщинÑ?ка Мала Ð?зиÑ? гоÑ?подÑ?твали хетите. Отначало познати на Ñ?ъвременните учени Ñ?амо от БиблиÑ?та, а поÑ?ле и от египетÑ?ките надпиÑ?и, хетите и Ñ‚Ñ?хното царÑ?тво Ñ?ъщо оживели, когато археолозите започнали да разкопават техните древни градове.
Разчитането на хетÑ?кото пиÑ?мо и индоевропейÑ?киÑ? език на хетите позволи да Ñ?е проÑ?леди произходът им до II хил. пр. Хр., когато арийÑ?ките племена започнали да мигрират от района на Кавказ - нÑ?кои на югоизток към ИндиÑ?, други на югозапад към Мала Ð?зиÑ?. ХетÑ?кото царÑ?тво процъфтÑ?ло около 1750 г. пр. Хр. и Ñ?лед петÑ?тотин години започнало да упада. По това време хетите били изтощени от поÑ?тоÑ?нни нападениÑ? от ЕгейÑ?ко море. Те опиÑ?ват като нашеÑ?твеник народа на Ð?хиÑ?ва и мнозина учени Ñ?мÑ?тат, че това е Ñ?ъщиÑ?Ñ‚ народ, който Омир нарича "ахайой" - ахейците, чиито нападениÑ? Ñ?рещу западниÑ? край на Мала Ð?зиÑ? поетът обезÑ?мъртил в Илиадата.
През вековете преди ТроÑ?нÑ?ката война хетите разширили царÑ?твото Ñ?и до размерите на империÑ? и претендирали, че го правÑ?Ñ‚ по заповед на Ñ?воÑ? върховен бог ТЕШУБ ("Гръмовержеца"). По-древното му наименование глаÑ?Ñ?ло "Богът на бурÑ?та, чиÑ?то Ñ?ила убива" и хетÑ?ките царе понÑ?кога твърдели, че богът лично учаÑ?твал в битката: "МогъщиÑ?Ñ‚ бог на бурÑ?та, моÑ?Ñ‚ гоÑ?подар [пише цар МурÑ?илиÑ?], проÑ?ви божеÑ?твената Ñ?и Ñ?ила и изÑ?трелÑ? мълниÑ?" Ñ?рещу врага, Ñ? което помогнал за неговиÑ? разгром. Ð?а хетите помагала и богинÑ?та ИЩÐ?Ð , чийто епитет бил "гоÑ?подарката на бойното поле". Именно на нейната "божеÑ?твена Ñ?ила" Ñ?е припиÑ?вали много победи, защото Ñ‚Ñ? "Ñ?е Ñ?пуÑ?каше [от небеÑ?ата] да погуби вражеÑ?ките Ñ?трани".
Както показват множеÑ?тво забележки в СтариÑ? завет, хетÑ?кото влиÑ?ние Ñ?е проÑ?тирало на юг до Ханаан, но те били там като заÑ?елници, а не като завоеватели. Докато те Ñ?мÑ?тали Ханаан за неутрална зона и не предÑ?вÑ?вали претенции за неÑ?, Ñ?ъщото не може да Ñ?е каже за египтÑ?ните. Фараоните многократно Ñ?е опитвали да наложат влаÑ?тта Ñ?и на Ñ?евер до Ханаан и земÑ?та на кедрите (Ливан). И поÑ?тигнали Ñ?тремежа Ñ?и към 1470 г. пр. Хр., когато победили коалициÑ?та на ханаанÑ?ките царе при Мегидо.
СтариÑ?Ñ‚ завет и оÑ?тавените от враговете на хетите надпиÑ?и ги предÑ?тавÑ?Ñ‚ като умели воини, владеещи до Ñ?ъвършенÑ?тво употребата на колеÑ?ницата. Ð?ла надпиÑ?ите на Ñ?амите хети предполагат, че тръгвали на война Ñ?амо когато им повелÑ?Ñ‚ боговете, че давали на врага възможноÑ?Ñ‚ да Ñ?е предаде без бой преди да започнат бойните дейÑ?твиÑ? и че Ñ?лед победата хетите Ñ?е задоволÑ?вали да вземат данък и пленници: градовете не били плÑ?чкоÑ?вани, наÑ?елението не било избивано.
Ð?о ТутмоÑ? III, победителÑ?Ñ‚ в битката при Мегидо, Ñ? гордоÑ?Ñ‚ заÑ?вÑ?ва в надпиÑ?ите Ñ?и: "Ð?егово величеÑ?тво отиде на Ñ?евер, разграбвайки градове и унищожавайки военни лагери". Фараонът пише за победениÑ? цар: "Ð?з опуÑ?тоших неговите градове, опожарих лагерите му, превърнах ги в могили и те никога не могат да Ñ?е възÑ?тановÑ?Ñ‚. Плених целиÑ? народ. Взех пленници, отведох безбройниÑ? им добитък и вещите им. Унищожих вÑ?ички източници на живот. Изкорених житото им и изÑ?Ñ?кох горите и вÑ?ичките им краÑ?иви дървета. Погубих вÑ?ичко." Това било Ñ?торено, твърди фараонът, по волÑ?та на неговиÑ? бог Ð?МОÐ?-Ð Ð?.
УжаÑ?ниÑ?Ñ‚ характер на египетÑ?ката военна Ñ?тратегиÑ? и безпощадните опуÑ?тошениÑ?, които нанаÑ?Ñ?ли на победениÑ? враг, Ñ?а обект на Ñ?амохвални надпиÑ?и. Фараонът Пепи I например ознаменува победата Ñ?и над азиатÑ?ките "пÑ?Ñ?ъчни обитатели" в поема, възхвалÑ?ваща войÑ?ката, "коÑ?то порази земÑ?та на пÑ?Ñ?ъчните обитатели... изÑ?ече Ñ?моковниците и лозÑ?та им... опожари вÑ?ичките им домове, изби деÑ?етки хилÑ?ди хора". Възпоменателните надпиÑ?и Ñ?е придружават от живи изображениÑ? на бойни Ñ?цени (обр. 1).
Спазвайки тази безнравÑ?твена традициÑ?, фараонът Пианхи, който пратил войÑ?ка от Горен Египет, за да потуши бунта на Долен Египет, Ñ?е разгневил от предложението на Ñ?воите пълководци да пощадÑ?Ñ‚ оцелелите врагове. Той Ñ?е заклел във "вечно опуÑ?тошение" и заÑ?вил, че лично ще дойде в превзетиÑ? град "да унищожа онова, което е оÑ?танало". И за това, пише владетелÑ?Ñ‚, "моÑ?Ñ‚ баща Ð?мон ми отправÑ? похвала".
Бог Ð?мон, Ñ? чиито бойни заповеди египтÑ?ните обÑ?Ñ?нÑ?вали Ñ?воÑ?та жеÑ?токоÑ?Ñ‚, намира аналог в лицето на Бог на ИзраилÑ?. По думите на пророк ИеремиÑ?, "ГоÑ?под Саваот, Бог Израилев, казва: ето, Ð?з ще поÑ?етÑ? Ð?мона, който е в Ð?о, фараона и Египет, боговете му и царете му, фараона и ониÑ?, които нему Ñ?е надÑ?ват; и ще ги предам в ръцете на ониÑ?, които иÑ?кат душата им". Този конфликт, научаваме от БиблиÑ?та, бил отдавнашен - близо хилÑ?да години по-рано, в дните на Изхода Яхве, Бог Израилев, поразил Египет Ñ? множеÑ?тво бедÑ?твиÑ?, чиÑ?то цел била не Ñ?амо да Ñ?мекчат Ñ?ърцето на владетелÑ?, но и да Ñ?а "Ñ?ъд над вÑ?ички египетÑ?ки богове".
БиблейÑ?киÑ?Ñ‚ разказ припиÑ?ва чудотворното избавление на израилтÑ?ните от египетÑ?ко робÑ?тво и отправÑ?нето им към Обетованата земÑ? на прÑ?ката намеÑ?а на Яхве в тези Ñ?ъдбоноÑ?ни Ñ?ъбитиÑ?:
"И потеглиха (Ñ?иновете Израилеви) от Сокхот и Ñ?е разположиха на Ñ?тан в Етам, в краÑ? на пуÑ?тинÑ?та. Ð? ГоÑ?под вървеше пред Ñ‚Ñ?Ñ… дене в облачен Ñ?тълб, като им показваше пътÑ?, а ноще в огнен Ñ?тълб, като им Ñ?ветеше, та да вървÑ?Ñ‚ и дене и ноще."
ПоÑ?ледвало морÑ?ко Ñ?ражение, за което фараонът предпочел да не оÑ?тавÑ? надпиÑ?и. За него научаваме от Книга Изход:
"Обърна Ñ?е Ñ?ърцето на фараона и на Ñ?лужителите му против тоÑ? народ... И впуÑ?наха Ñ?е Ñ?лед Ñ‚Ñ?Ñ… египтÑ?ни... и ги заÑ?тигнаха, както бÑ?ха разположени край морето... ГоÑ?под тлаÑ?каше морето Ñ?ÑŠÑ? Ñ?илен източен вÑ?Ñ‚ÑŠÑ€, та направи морето Ñ?уша; и водите Ñ?е разцепиха. И тръгнаха Израилевите Ñ?инове поÑ?ред морето по Ñ?ухо..."
Призори, когато египтÑ?ните разбрали какво Ñ?е е Ñ?лучило, фараонът заповÑ?дал колеÑ?ниците му да Ñ?е впуÑ?нат по дирите на израилтÑ?ните.
"И по утринна Ñ?тража погледна ГоÑ?под на египетÑ?киÑ? Ñ?тан от огнениÑ? и облачниÑ? Ñ?тълб и разбърка Ñ?тана на египтÑ?ни. И направи да Ñ?е изплеÑ?нат колелата от колеÑ?ниците им, тъй че Ñ? мъка ги влечеха. Тогава египтÑ?ни рекоха: да бÑ?гаме от израилтÑ?ните, защото ГоÑ?под Ñ?е бори зарад Ñ‚Ñ?Ñ… против египтÑ?ни."
Ð?ла египетÑ?киÑ?Ñ‚ владетел, който преÑ?ледвал израилтÑ?ните, наредил на колеÑ?ниците Ñ?и да продължат атаката. Резултатът бил катаÑ?трофален за египтÑ?ните:
"И водата Ñ?е върна и покри колеÑ?ниците и конниците на вÑ?ичката фараонова войÑ?ка, които бÑ?ха влезли подире им в морето; не оÑ?тана ни един от Ñ‚Ñ?Ñ…... ИзраилтÑ?ните видÑ?ха великата ръка, коÑ?то ГоÑ?под показа над египтÑ?ни..."
Почти Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщите думи по-къÑ?ниÑ?Ñ‚ фараон РамзеÑ? II опиÑ?ва чудотворната поÑ?ва на Ð?мон-Ра на негова Ñ?трана по време на една решителна битка Ñ? хетите през 1286 г. пр. Хр.
Битката Ñ?е провела при ливанÑ?ката крепоÑ?Ñ‚ КадеÑ? и в неÑ? учаÑ?твали четири полка на РамзеÑ? II Ñ?рещу войÑ?ката, коÑ?то хетÑ?киÑ?Ñ‚ цар МуваталиÑ? Ñ?ъбрал от вÑ?ички краища на империÑ?та Ñ?и. ТÑ? завършила Ñ? отÑ?тъплението на египтÑ?ните и прекратила наÑ?тъплението на фараона към СириÑ? и МеÑ?опотамиÑ?. ОÑ?вен това Ñ?ражението изчерпало Ñ?илите на хетите и ги оÑ?тавило Ñ?лаби и безпомощни.
ХетÑ?ката победа можела да е по-убедителна, защото едва не пленили Ñ?амиÑ? РамзеÑ? II. Открити Ñ?а Ñ?амо чаÑ?тично запазени хетÑ?ки надпиÑ?и, разказващи за тази битка, но Ñ?лед завръщането Ñ?и в Египет, фараонът Ñ?метнал за редно подробно да опише чудото на Ñ?воето избавление.
Придружени от подробни илюÑ?трации (обр. 2), неговите надпиÑ?и върху храмови Ñ?тени разказват, че египетÑ?ката войÑ?ка Ñ?тигнала при КадеÑ?, разположила Ñ?е на лагер от южната му Ñ?трана и Ñ?е приготвила за бой. Колкото и да е Ñ?транно, хетÑ?ките Ñ?или не ги нападнали. Тогава РамзеÑ? заповÑ?дал на два Ñ?вои полка да напреднат към крепоÑ?тта. Едва тогава изневиделица Ñ?е поÑ?вили хетÑ?ките колеÑ?ници, атакували напредващите полкове в тил и опуÑ?тошили лагерите на другите два.
Когато египетÑ?ките воини паничеÑ?ки започнали да бÑ?гат, фараонът внезапно Ñ?е оказал "Ñ?ъвÑ?ем Ñ?ам Ñ?ÑŠÑ? Ñ?воÑ? телохранител" и когато "погледна зад Ñ?ебе Ñ?и, царÑ?Ñ‚ видÑ?, че пътÑ?Ñ‚ му е отрÑ?зан от две хилÑ?ди и петÑ?тотин колеÑ?ници" - не негови, а хетÑ?ки. ИзоÑ?тавен от военачалниците, колеÑ?ничарите и пехотинците Ñ?и, РамзеÑ? Ñ?е обърнал към Ñ?воÑ? бог и му напомнил, че е изпаднал в това положение Ñ?амо защото е изпълнил неговата заповед:
"И рече Ð?егово величеÑ?тво: "Ð? Ñ?ега какво да правÑ?, отче Ð?мон? Ð?има бащата Ñ?воÑ? Ñ?ин е забравил? Ð?Ñ?кога вършил ли Ñ?ъм нещо без теб? Ð’Ñ?ичките ми дела не Ñ?а ли в изпълнение на твоите повели?"
ПоÑ?очвайки на египетÑ?киÑ? бог, че врагът Ñ?е кланÑ? на други божеÑ?тва, фараонът продължава: "Какво Ñ?а тези азиатци за теб, о, Ð?мон? Тези окаÑ?ници, които не знаÑ?Ñ‚ нищо за теб, о, боже?"
Когато РамзеÑ? продължил да Ñ?е моли на Ñ?воÑ? бог Ð?мон да го Ñ?паÑ?и, защото могъщеÑ?твото на божеÑ?твото било по-голÑ?мо от това на "милиони пешаци, на Ñ?тотици хилÑ?ди колеÑ?ничари", Ñ?танало чудо: богът Ñ?е поÑ?вил на бойното поле!
"Ð?мон чу зова ми. Той ми протегна ръка и възрадвах Ñ?е аз. Той заÑ?тана зад мен и извика: "Ð?апред! Ð?апред! РамзеÑ?, любими Ñ?ине на Ð?мон, аз Ñ?ъм Ñ? теб!"
Фараонът изпълнил заповедта на Ñ?воÑ? бог и Ñ?е врÑ?зал във вражеÑ?ките редици. Под въздейÑ?твие на бога хетите необÑ?Ñ?нимо Ñ?е оказали безпомощни: "ръцете им увиÑ?наха отÑ?трани, не можеха да изÑ?трелват Ñ?трели, нито да вдигнат копиÑ?та Ñ?и". И тогава Ñ?и казали: "Ð?е е Ñ?мъртен този, който е Ñ?ред наÑ?. Той е могъщ бог, не Ñ?а човешки делата му, той е бог в крайниците Ñ?и". И повалÑ?йки врагове налÑ?во и надÑ?Ñ?но, РамзеÑ? уÑ?пÑ?л да избÑ?га.
След Ñ?мъртта на МуваталиÑ? Египет и ХетÑ?кото царÑ?тво подпиÑ?али мирен договор и царуващиÑ?Ñ‚ фараон взел за Ñ?воÑ? главна Ñ?ъпруга хетÑ?ка кнÑ?гинÑ?. Мирът им бил необходим, защото не Ñ?амо хетите, но и египтÑ?ните търпели вÑ?е повече набези на "морÑ?ките народи" - нашеÑ?твеници от Крит и други гръцки оÑ?трови. Те Ñ?тъпили на Ñ?редиземноморÑ?киÑ? брÑ?г на Ханаан и Ñ?е превърнали в библейÑ?ките филиÑ?тимци, но техните нападениÑ? Ñ?рещу египетÑ?ките владениÑ? били отблъÑ?нати от фараона РамзеÑ? III, който увековечил бойните Ñ?цени върху храмови Ñ?тени (обр. 3). Той припиÑ?ал победите Ñ?и на факта, че Ñ?трого Ñ?е придържал към "плановете на вÑ?емогъщиÑ? бог, моÑ? велик божеÑ?твен баща, гоÑ?подарÑ? на боговете". РамзеÑ? отдава победите на Ñ?воÑ? бог Ð?мон-Ра, тъй като "Ð?мон Ра беше Ñ?лед Ñ‚Ñ?Ñ… и ги погубваше".
Кървавата дирÑ? на войната на човек Ñ?рещу човека заради боговете ни връща в МеÑ?опотамиÑ? - ЗемÑ?та между реките (Ефрат и Тигър) - библейÑ?ката "земÑ? Сенаар". Там, разказва Ñ?е в единадеÑ?ета глава на Битие, Ñ?е поÑ?вили първите градове в Ñ?вета, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?гради от тухли и кули, които доÑ?тигали небеÑ?ата. Там започнала пиÑ?аната иÑ?ториÑ?. Там започнала праиÑ?ториÑ?та Ñ?ÑŠÑ? Ñ?елищата на Старите богове.
Това е разказ за дълбока древноÑ?Ñ‚, Ñ? който Ñ?коро ще Ñ?е запознаем. Ð?о нека първо Ñ?е върнем хилÑ?да години преди драматичните дни на египетÑ?киÑ? фараон РамзеÑ? II. По онова време в далечна МеÑ?опотамиÑ? царÑ?ката влаÑ?Ñ‚ била взета от един амбициозен младеж. Казвал Ñ?е Шарукин, "законен владетел", когото нашите учебници наричат Саргон I. Той поÑ?троил нова Ñ?толица, нарекъл Ñ? Ð?гад и Ñ?ъздал Ð?кадÑ?кото царÑ?тво. От акадÑ?киÑ? език, запиÑ?ван Ñ? клинопиÑ?, произлизат вÑ?ички Ñ?емитÑ?ки езици, към които Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ вÑ?е още използваните иврит и арабÑ?ки.
Царуването на Саргон обхваща по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от ХХIV в. пр. Хр. Той припиÑ?вал дългото Ñ?и управление (петдеÑ?ет и четири години) на Ñ?пециалниÑ? Ñ?и Ñ?татуÑ?, даден му от веÐ
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
