Аз... не разбирам как действа социалната комуникация... Когато някой не ти е приятен или прави нещо нередно, или просто те дразни по някакъв начин... не е ли най-правилното решение да му го кажеш в личен и откровен разговор?!... Или пък, ако ти по някакъв начин не успяваш да понесеш на друг човек,... не би ли било най-удачно въпросният да ти каже отново лично и откровено да престанеш да досаждаш?... Без някакви странни намеци? Аз не разбирам от намеци. Освен това не виждам нищо зашеметяващо и в двете си горни твърдения. Всичко е изключително просто. И не ми се струва, че, ако имаш поне мъничко здрав разум, би се обидил, ако някой постъпи прямо с теб. Напротив, ще се случи възможно най-добрият сценарий - няма да си пречите на животите.
Днес бях първо безкрайно изненадана, после разочарована, после огорчена, а после вбесена. Сега съм на степен непукизъм, като се опасявам, че следващата е отчаяние. Много кофти се получи, като разбрах от двайсти човек, как неописуемо съм била дразнела някакъв си там тип със съществуването си само по себе си. А с тоя тип не е като да се познаваме от вчера. Оказва се, че едно... три години, е таял някаква безумна и необяснима ненавист към пресоната ми, без аз дори да подозирам, която напоследък взела да ескалира. И, когато се изправих пред него десет минути след научаването на тая полезна информация с въпроса "Ъ?", ми се пробута една кисела физиономия и онова с "наааамеците" ( че не ми бил отговарял по скайп xD, или как бил седял в отдалечени от мен краища на помещението... три години
).
Както и да е, историята далеч не е необичайна, но ме връхлетяха мрачни мисли... Например колко още от хората, дето не ми отговарят в чата или ми се усмихват мило, всъщност ме мразят.
И как явно едно 80 процента от човечеството са путки по принцип и не им стиска да ти кажат в лицето какъв точно им е проблемът с тебе. Винаги съм се старала да казвам каквото мисля, дори и да е идвало в повече, и в доста голяма степен това е определението ми за адекватно поведение спрямо околните. Затова съм безмерно учудена, че това се случва от страна на хора, които би трябвало да знаят що за човек съм. И какви са ми разбиранията за "чест" и "приятелство". А те не включват тъпо лицемерие.
Освен това се чудя дали така не се става шибано егоистче. Върнах се назад в близкото минало и, честно казано, тоя човечец съм го третирала абсолютно наравно с останалите си приятели, независимо дали ми е отговарял в скайп, или не. Дори съм му давала колата (изключителна ценност за нас), което с брата сме решили да не правим сред компанията, защото се е държал мило. Хранили сме го, поили сме го. И се улових, че в някакъв миг ме хвана яд. А по принцип много малко ми пука доколко ме използват, стига да се забавлявам, докато го правят. И некво... ти си му праил евала, видиш ли, пък се оказва, че то не може да те гледа. Тегаво ми стана, щото съм добродушно темерутче, трудно си правя приятели, много ги ценя и такива изцепки ме фърлят в джаза. Кво да направя, станах и си тръгнах.
Ма и друго нещо започвам да прозирам. Такива като мене не им казват "добри хора", а си има специален термин за тях - "балъци". Много рядко изпитвам омраза, но в момента е в чисти стабилни дози. Нямам абсолютно никакви мераци да досаждам на хора, които не желаят да го правя, НО КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ДА ПРОЗРА КОЙ КАКВО ИСКА?!? Ако някой знае тайната, да ми я каже, защото не съм сигурна, че ще успея да се отнеса адекватно - игнорирайки глупостта, поредния път, в който ми се случи нещо подобно. Серозно... имам странното усещане, че аз и четиричленното ми семейство идваме от някаква паралелна вселена и все още си живеем там. И съм убедена, че това щеше да е красивото начало на широкия, прав, спускащ се стремглаво надолу път към антисоциализацията,... ако нямах достатъчно трезв и позитивен поглед върху света и не бях тъпо мазохистче, което си въобразява, че той е добро място за живеене, ако си добър. Ма понякога ми се ще да имам акъла и самоуважението на пантоф - да мога да тегля сочни майни и да не ми пука след това. За жалост мога да спра да поумнявам, ма не мога да затъпея. Неприятно.
Много се сдухах, а в тийнпроблем не толерират мнения, в които не разказваш как си бил изнасилен от хамстера си, затова си позволих да помрънкам. Нейсе. Ще компенсирам с хубави картинки. ^^
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
И Също така няма по-голямо наказание за врага ти, ти да си му приятел. Това го разяжда от вътре - той те мрази, ти му правиш евала (разбира се като си напълно наясно той какъв е, и контрола е в теб) 
