|
Селския пасторал на алшу аз съм го преживявала като отидохме за няколко дни на селото на един приятел, нейде из Кюстендилско. Селото представляваше съвкупност от разпиляни махалички, всяка на върха на некъв планински връх. И се оказа, че горе на нашия връх (където нямаше жива душа освен нас), боровете са прорасли до изворчето, което захранва местния кладенец и го изпиват цялото. Та да видиш как се ходи с менци и кобилица 2 километра надолу до селския мегдан, който има течаща чешма и после нагоре с водата. Еба ни се майката - кобилицата и двата метални менеца сами по себе си тежат 100 кила, а като туриш и вода в тях, става страшно. Аз не можех да ги вдигна като бяха пълни. Това едно време бабите ни са го носели всеки ден - да не се чудите отде идва израза "здрава българка". Та водата я пестяхме за пиене и миене на зъби и съдове, а ние си смърдяхме.
Едната вечер решихме да печем питки със сирене на подница в пещта на дърва, щото нямаше печка на ток. Става дума за къща, правена преди най-малко 200 години, която е била електрифицирана нейде в зората на комунизма и пак нейде по това време е била изоставена, щото хората са се изнесли в Кюстендил. Това даже и вила не бих могла да го нарека. Даже кенеф нямаше - ние ходехме нейде в околните шубраци да си вършим работата. Та фащам се да меся питките, начи, щото аз съм майсторът в компанията и правя тесто за чудо и приказ. Ма консистенция, еластичност - перфе отсекъде. И като ги турихме да се пекат, понеже нали сме градски чеда с твърде малко мозък, не се сетихме да си напечем подницата и пещта предварително и тея питки вместо да се опекат се разтекоха върху подницата. Кат пица станаха. После палихме огън върху тях, за да се опече тестото. Накрая се ядеше, даже беше вкусно, ама си беше резилец. Беше яко, всъщност, за тези няколко дена, ама не мога да си представя да живея така за постоянно.
Та дръжте си, викам, придосъобразния здравословен (уж) селски живот и екотуризъмъ - аз ще си стоя при водопровода, електричеството, интернета, оловните бензинови пари, ГМО-то и канцерогените, тенк ю вери мъч!
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Не е най-лесният начин, но е полезно като експириънс, да цениш повече топлата течаща вода и да я използваш разумно 
Последно ми се е налагало като се пренесох в новият ми дом преди няколко години и даже отидох да си купя леген за целта, щот нямах 