Що никой досега не си е описал подробно чаршафите и пижамата?... Струва ми се много интересно.
Аз имам три любими чаршафа. Единият е с най-омразното ми същество - Мечо Пух. Обаче трябва да се уча на търпимост и затова съм длъжна да спя на него. Имам и друг - кремав с огромни червени подобия на рози, върху който си въобразявам, че съм принцеса. Напоследък се нароиха разни теми за "цикъл" и т.н., та в тоя дух мога да твърдя, че този е изключително подходящ за такива мигове на щастие. Третият е обкновен бял класически памучен чаршаф - не знам що, но ми изглежда много порно и, ако ми харесваше да го правя на легло, щеше да ме кефи безумно.
Малко ми куцат калъфките за юргани. Всички са с огромна дупка отгоре, така че тя да се извърта точно когато сънуваш десетия си най-готин сън, а юрганът се подава и ти боцка подмолно баджаците.
Далеч по-страховити са ми калъфките за възглавници. Имам една с пингвини, в която първоначално не виждях никакъв куулнес, но при по-внимателен оглед в горния десен ъгъл два пингвина се клецат. Имам и една с ундоуското лого, която, о, боже, ми подариха, когато си купувах колонки... Докато върху тази, с която съм в момента, има някакви странни подобия на овце, пеперудки и дървета, като към всяко сочи по една ярка червена стрелка и на развален немски правопис пише, че всъщност са тъпи. Е как да не сънуваш само хубави неща...
С пижамите е доста по-скучно, просто щото не ползувам. Имам розово парцалено подобие на чувал, което предпочитам за през зимата, а през лятото най-супердуперското е с потник! Ама не кифленските пижамки с кученца и ужасно стегнати перверзни панталонки за долнища, ами просто... ПОТНИК! Задължително бял.
Иначе мога да дремя върху и на фона на всевъзможни неща и под всевъзможни ъгли. Не ме притесняват нито шумове, нито светлини. Най-често спя на глупави хардкор, и не само, концерти; в работата съвсем малко, че там сме на норма и всичко си зависи от мен; в трамвая почти не, защото дебна контролите. Но най-добрият сън си е домашният, било то и за час-два, щото си истински отпуснат и успокоен.

Единственият уред, който може да ме държи зомбясала и ми пречи до полуда - това е телевизор. Компютърът ми е супер стар и супер боботещ, паркета вибрира от него, намира се на две педи от главата ми, а не го и усещам. Оная злокобната кутия, ловяща сигнали, се намира в отсрещния край на стаята, но докато работи - начи няма заспиване. Не си го обяснявам - повечето хора си пускат телевизия, за да ги приспи...
Всъщнооооост, всичко дотук е чудесно, ако спях повече от пет часа на денонощие, като броят им рязко спада през лятото, например, когато не ходя на работа, университет, етк. Много жалко, че сме принудени да спим трима човека в една стая и все пак се налага да гася всичко и да се насилвам да се въргялам из чаршафите. Изключително зле ми се отразява пролетната умора, защото ме прави сънлива. Но и срещу това имам много приятен лек, вместо скучната следобедна дрямка - час-два въртене на педалите из Западния парк и половин час дремене върху бункера до вододайната зона. Тва място го препоръчвам на всички. Изключително ободряващо е само по себе си, дори и да си стигнал пеша, и дори и да не ти се спи.
Но в общи линии - "от сън спомени нема"...