Хаха Бъчо, нашите не са ме спуквали от бой спокойно
Айде след като написа такъв достоен за сутрешното ми кафе ферман, ше разясня няколко подробности:
И четирите ми прародителя са с висше образование, както и естествено майка ми и баща ми.
В конкретния случай с лопатката (боя не го помня, но кво доведе до него - много добре):
бях на хммм, 7-8 години; бях ваканция на вилата на село (подчертавам Вила, не селска къща с обор и животни и т.н.) и имаше някво детенце на нашата улица дето се бяхме сприятелили, имаха няква потрошена бебешка количка (беше останал само скелета), та аз с малко тел им я оправих да може да се дърпа и бута както правят клошарите с такива колички за да събират суровини от кофите. Ми кво да направя, от ранна детска възраст съм си бил майстор, та чавето много се зарадва и мноооого ама ммнооооогоооо настояваше да ме черпи нещо. Разбира се понеже бяхме малки не беше голяма възможността да измислиш сам нещо с което да черпиш, та след като ме завлече у тях чавето, застанахме пред хладилника и то го отвори и вика "избирай си". След още около половин минута дърпане от моя страна и още настояване от чавето, накрая реших да си чопна малко сиренце. И тамън си чопвах сиренцето и на вратата се появи лелята на детето, части от секундата след което тя надаваше зверски вой, а аз търчах като изоглавен по улицата към нас. Прибирам се, питат ме кво става, аз си трая естествено. По едно време дядо ми, който си вършеше няква работа по двора дочува оная скочубра през няколко двора кво нарежда (неща от сорта че съм преравял методично цялото съдържание на хладилника, че съм наял всичко и захапал цяла буца сирене съм търчал към дома), и съвсем естествено взима решение да ме пообразова малко. Не знам Бучо ква ли лопата си е представил, но тая лопатка с коят ми нашляпаха задника беше от онези малките, с които се чистят печки и камини.