anime.ludost.net

точно вече решихме, че не ти става...
нооо, след тази тема - сега всичко е наред.

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
Всеки има своето наказание.

earth, поздрав с:
12 юзърки
се караха за него
и всяка викаше
"Взимай го ти!"

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
Аз съм един много прост човек.

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

s2501, !

Град на ангели
(Тервел, 2003)
Мартин Карбовски

По небо в полуночи ангел летел
И тихую песню он пел
Лермонтов

Ангелите са едни за всички ни. И за осъдените, и за съдниците, и за жертвите, и за убийците, за влогопритежателите и за притежателите на Слънце, и за жестоките, и за слабите, за нищите и важните, за известните и за издирваните, както и за един черен човек и за един бял човек, които седят на една маса и още не знаят кой от тях ще умре пръв. Ангелите са нежното присъствие на Бога, което се чува само когато е тихо, само когато е светло и само когато наоколо има много деца или малки животни. Ангелите говорят само когато някой разсипе сол или когато някой умира наблизо. Тогава те прегръщат силно, така че почти да те уплашат, силно откъм гърба, така както спиш, и ти шепнат с дъха си като ангелски морз, на дълги и къси страшни въздишки. Когато те пуснат от прегръдката си, разтреперан разбираше, че нещо лошо ти се е разминало. Че нещо много лошо не ти се е случило. Че няма да ти се случи. Че дори няма да знаеш какво не ти се е случило, което е по ангелски логично.
Но понеже ангелите са едни за всички – това значи, че нещо лошо се е случило на някой друг.
Ако някой иска да издири ангела си, трябва да кара дълго в нощта по някой самотен път – така ангелът те завежда при себе си, освен това завежда самия тебе при тебе си. Самотните пътища у нас са много, но най-много на брой са те в Делиормана. Там пътищата са прави, светът е като чиния, а по ръба на чинията се търкалят звездни кълбета, направени от гореща божа плазма, която свети оскъдно и е доказателство, че светът е направен без смисъл, но трябва да е красив. Там, по кръстовищата, ако постоите дълго време и никой не мине да уплаши ангелите – може и да ги видите – стоят до пътните знаци, пушат цигари без филтър и говорят за хората така, както хората говорят за мачове. Приличат на дрипльовци, които нямат нужда от нищо, а напротив – имат точно това, което търсиш, но още не знаеш как се казва. Някой път престават да бъдат невидими, от невнимание, не се стараят достатъчно, но винаги се стараят да ги види някой, който за тях няма значение. Така може често да ги видите, когато минавате покрай някоя катастрофа, като минавате бавно и когато очите ви са и в асфалта, и по кръвта на асфалта, и по малките стъкълца, разпилени от катастрофата – така, ако хвърлите един поглед на полето или на овразите покрай пътя, може да мернете двама-трима – фигури просто, които седят, никой не им обръща внимание, а и те нищо не си говорят. Това са ангелите на оцелелите, които са имали работа преди малко. А когато се струпа народ, те вече нямат работа и седят и пушат отстрани мълчаливо и гледат да не мислят за архангели или за това какво още по-лошо е можело да се случи. Те, ангелите за това не общуват много с хората, защото знаят какво ще се случи, а хората са досадни и все за това ще искат да ги питат. Тъкмо заради това няма по-мълчаливо нещо от ангелите, питайте който искате. Така, ако тръгнеш на сватба и видиш катастрофа, веднага се сещаш за ангела си и си мислиш, че това, което виждаш, е можело да стане и с тебе. И се чудиш кое е по-страшно – сватба или катастрофа, и се шегуваш ненужно, колкото да минава времето по пътя. Но тайно си мислиш – ако аз бях избързал още малко, на мястото на тази катастрофа сега можеше да съм аз. Оттук минават хиляди коли на ден и тази обърнатата кола можеше да съм аз. А всъщност логиката е обратната – нормално е да се случи точно обратното – именно защото минават хиляди коли, няма как да си точно ти. Случва се само на една. Не че не може да стане, не че не ти е писано, не че няма да ти се случи. Просто не е сега, не е в този момент. Още не са те избрали ангелите.
Често човек може да обърка ангелите с разни хора, които се явяват по пътя, примерно много лесно може да ги обърка с човек, който носи брадва. Хората си представят ангелите въоръжени с нещо за сечене и леко прегърбени под тежестта на крилата си. Обаче по Делиормана, ако срещнете прегърбен човек с брадва, няма да е ангел, а обикновен циганин, който е тръгнал да сече телеграфни стълбове. Носи една малка и една голяма брадва и като види бетонен стълб, се захваща и го сече като дърво. Точно като дърво стълбът рухва, щото брадвата е прекинала бетона, стълбът си усуква арматурата и пада на земята, обаче още не е отсечен. После циганинът и жена му взимат ножовка и режат арматурата, опухват с един голям чук бетона, за да извадят железните кости на стълба, и ги продават за скрап. Така много стълбове в Делиормана са станали на рошави километрични камъни, защото са рязани високо в основата си и от главите им стърчат на всички посоки железа като развети от вятъра редки кичури. Така циганинът и жена му следват желязната жила вътре в бетона като златотърсачи и понякога освен желязо в разтрошения бетон се намират и други неща – стари монети от живково време, примерно. Казват, че в един стълб цигани намерили човешка ръка със златен пръстен, ама не се разбрало със сигурност, защото ако само ръка бяха намерили циганите, те са щели да се обадят, обаче като имало пръстен на ръката в бетона, защо да се обаждат. Това е единственият начин да разбереш кое е вярно в циганските истории – като има злато, значи историите са верни, ако само ръка са намерили, са щели да кажат на полицая и това вече няма да е история, ами друга работа, просто полицейска работа и щеше да се забрави бързо.
Ако питате секача на стълбове в тоя край дали някъде има циганска сватба, той ще свали чука, ще се подпре на него и ще помълчи, като дава вид, че мисли. После, като си отвори устата, разбираш, че наистина е мислил, защото ти казва, че сватба не е чувал тази неделя някъде да има, обаче ако потърсиш музиканти, те веднага ще ти кажат къде са сватбите по Делиормана тези дни. Праща те в някакво село, където всички били музиканти, нещо като малка филхармония – цяло влашко село, дето се прехранва като музиканти и всички свирели като “сунай”, славеи сиреч, обаче нито един не бил хващал да държи петолиние. В селото и те се хвалят същото – цял живот, казват, и баща ми, и дядо ми, и неговият дядо са се хранили като музиканти, обаче петолинието не го признават, глезотия е петолинието. Цъкат с език в селото на циганската филхармония, не знаят къде има сватба, обаче не можело да няма някъде. Има някъде, казват селяните музиканти и си кривят главите, за да докарат оня поглед, с който се гледат непознати пътници. След едно дълго мълчание идва един цигански ангел и казва – карайте след мене, брат ми сега е на една сватба, там ще свири, това е вече втори ден, защото циганските сватби са дълги и могат да продължават почти един цял живот.
Както се случва в живота на хората – те не знаят какво трябва да се случи и през цялото време си мислят, че това или онова е трябвало да се случи. Оказва се, че през цялото време сме обикаляли около сватбата, а тя е била в този град на ангелите, наречен Тервел, където живеят едни от малкото хора, дето знаят истината за света или примерно, че Америка не е открита, а само я дават по телевизията, за да поддържат един доста стар и безсмислен вече заговор срещу човечеството. В Тервел има два хотела, полиция и кабелна телевизия – това са туристическите места, които можеш да посетиш, ако не си осведомен за най-важното. Най-важното в града на ангелите е ангелската махала, нагоре по един хълм, влизаш в нея и колата ти се заобикаля от вечните квартални херувимчета, кафяви на кожа, но с грейнали очи и чешещи се по гърба – там, където най-много ги сърбят крилата.
Циганета на сонмове те заобикалят, но за разлика от градските циганета, тия нищо не ти искат, така както, ако кацне извънземно у вас, в началото ще се чудиш какво да кажеш, чак после ще се опиташ да му прибереш звездната валута.
Сватбата е на улицата, до камара тухли е натрупана музикантска техника – йоники, барабани, усилватели и стойки за микрофони. Музиката трещи, тупур, тупур, тупур, тупур... По оградите са накацали стотици хора, народ, който се увеличава с нашето пристигане. Посрещат ни хиляди цигани и човек се чуди кой точно се жени и кой е важният, за да го питаме и да се самопоканим на сватбата. Опитваме се да налучкаме, но нищо не се получава, докато един старец с жълти като слонова кост мустаци не ни пита ние откъде сме. Аз съм, казва, дядото на булката, добре дошли. Викат ми Бай Дядо Ангел... И бай ми викат, и дядо ми викат, да, защото съм много стар... “...и има много злато, злато има...” подвикват по-големите циганета, но се пазят от обсега на Бай Дядо Ангел, който ги гледа на убийство, но после се усмихва. Бай Дядо Ангел е иманяр, обаче вече е остарял и за него всички в махалата казват, че каквото е изкопал, пак е заровил и се е заклел на никого да не казва, защото златото било за земята, не било за хората. “Дали съм копал или не съм, това няма да разбереш нито ти, нит децата ми...”, ще каже по-късно Бай Дядо Ангел. Надълго и нашироко ни разказа как като изкопаеш едно злато и после трябва някъде да го скриеш, защото иначе “някуй чиляк ша та погуби зарад златото”. Затова, ако намериш злато, веднага го закопай някъде, където само ти знаеш. Ако само ти знаеш и не казваш на никого – “мож да си сигурен, че ще та гледат на старо...”
Златото или митът за него бяха пенсионният фонд на Бай Дядо Ангел – той имаше многобройна непреброена челяд и всички се отнасяха с голямо уважение към него и тайната му, за която все пак има една циганска надежда, че ще бъде споделена в последния момент. Така си представихме как златото на което и да е съкровище просто на всеки 70-80 години вижда за малко слънцето, после пак го скриват, защото ако едно злато не е скришно, то нищо няма да струва.
Циганите пържеха кюфтета в един голям казан зад скромната къщурка. Менюто се състоеше от две кюфтета и зелева салата, но това ние разбрахме по-късно, когато слязохме вечерта в кооп-ресторанта. В този момент в стаята на бъдещите младоженци цедяха по турски четири жени пред едно огромно корито, пълно с кайма, и месеха кюфтета, които изкарваха навън с месали и ги пускаха в казана, пълен с няколко литра нагорещено олио. Като ги питахме какво е месото, жените казваха – смес, смес. Те нищо не разбираха от въпросите ми и само се смееха на цигански и се подбиваха. Питах ги на шега дали пък в каймата няма кучешко, една от тях се засмя с цялото злато на земята на Тервел или поне колкото е изкопано от нея и каза – ний да не сме китайци... А другата жена, доста възрастна баба, също се опита да каже нещо на български, но излезе “ний кучи вечи не идем...” Явно преди време бабата е изяла доста кучета, но сега се гордееше, и с право, че вече не прави така.
Булката дойде, булката, илати, илати... Едно момче носеше булката на ръце, но по-късно човек се сеща, че всъщност това момче е младоженецът, просто той още не си е облякъл костюма. Булката е страшно красива циганка, с много руж и много тафта по себе си. Как се казваш, викам й... Нурай, казва тя и гледа надолу... На колко си години... На .....инайси! На колко? – не мога да повярвам аз. На .....инайси съм! Все още смятам, че не съм чул правилно. На тринайси!... вика Нурай и се усмихва като дете, така че да разбереш наистина на колко години е и да престанеш да задаваш глупави въпроси. Нурай е на тринадесет години, дори може би лъжеше малко, за да се изкара по-голяма.
Бай Дядо Ангел обяснява нещата. Нурай е тервелската Жулиета. Бягала е седем пъти от дома си, за да се вземат с Хасан. Една нощ дошла в дома на дядото и се разплакала. Дядото не знаеше дали е бременна или не, по-скоро не била бременна, милата, той нямаше мисли по този въпрос, но беше в негово право да мисли той какво правят младите и защо. Не мога да я връщам вече..., еми нема начин... Застъпил се дядото за децата. И те взели, че се оженили. Няма аборти, няма сълзи и крамоли, няма шамари и помятания. Просто няма начин, любовта е по-силна от всичко, искаше да каже дядото, но не му стигаха български думи.
“... Човек ни знай какво има да става, сидим ний с тебе, ти си бял човек, аз съм чер, обаче ангел да си – пак няма да знаеш какво трябва да стани... Защото ако знаехме какво ша стани, щяхме да сме още по-лоши ний хората... Ей примерно аз ако знам кога ше си ида от тая зимя, на тебе веднага ще ти искам нещо, и от знаене секи ден по-лош човек ще ставам... А сега като не знам кога ша умра и ти като не знаеш кога ша умреш и ний с тебе трябва да внимавами какво си праим, аз на твойто и ти на мойто...”
Булката излезе на улицата в горещия следобед и започна да танцува с приятелките си, деца на по осем-десет години. Тя обаче беше жена и правеше това, от което се страхуват всички жени – да станеш изведнъж жена, по твое решение, по решение на съдбата, любовта и смъртта. Без да чакаш да ти цъка биологическият часовник, без да разсъждаваш като егоист, без да искаш свободата си за сметка на любовта.
Любовта е като златото, ако се кичиш със нея, някой ще те убие зарад любовта.
Единственото място, където у нас съществува идея за онзи стария, чуден и омаен морал, онези стари и истински правила, са циганските махали. Отстрани изглежда, че сякаш там сношението е култ и животът омешва любовите така, както това става при животните. Но не е вярно. Единственото място, където жените правят секс само с мъжете си у нас, е циганската махала. Ясно е, разбира се, че и там съседът и баджанакът са живи животни, но правилата са съвсем други. Само смъртта може да раздели този брак между тринадесетгодишната Нурай и момчето Хасан. Изневярата и прелюбодеянието са забранени с бой. Ако жената кръшне, яде ужасен бой и тя знае и се страхува от това. Мъжете, оказва се, и при тях така се създават правила – чуждите булки ги е страх да кръшкат и накрая излиза така, че нощно време единственото място, където може да се прибере мъжът, е в постелята на жената си. Отгоре на всичко това е един наистина мечтан свят, защото в тази ангелска махала жените не мрънкат, не искат да им се обръща внимание, нямат нито една секунда излишно време, а като птици ровят в земята, за да изкарат червейче да нахранят гарджетата си. Нежността между хората не е девалвирала, защото е рядка като златото в земята и никой никого не обича, когато няма време за обич. Нищо по-нормално няма от това да не се правиш, че обичаш, когато не ти е до това. Но когато животът е хубав, някой ден, много рядко, тогава обичането започва да си струва така, както е ценна и мъката. Защото модерният човек и когато е добре, и когато загива, все за любов говори, девалвира онова, за което толкова много мечтае. Честно обичат циганите, а любовта им е един път, другото е от курвите, идете в Тервел да видите.
Докато булката танцува с часове на улицата, в къщата на Хасан се извършва ритуал, който няма да видите никъде другаде. Това е обличането на младоженеца. Тъпанът и кларинетът влизат в стаята, тя се напълва с мъже и момчета, които държат бира и не вадят цигарите от устите си, а Хасан бавно и тържествено започва да бъде обличан от аркадашите си. Първо панталона, после ризата, после вратовръзката, после сакото. През цялото време едно момче се опитваше с нежни движения да изглади перчема на Хасан, а едно друго момче го пръскаше с парфюм, така щото всички се опияняваха в стаята не просто от бирите си, а от миризмата на сладкия евтин мъжки и цигански парфюм. Описанието на ритуала изглежда бързо, но всъщност той продължи повече от час – момчетата съвсем по цигански спореха кое как се облича, кое как да стои, къде да се сложи парфюм. Всичко това с шеги и много ругатни, но никой не си направи майтап с младоженката.
Бай Дядо Ангел заплака, когато се стъмни. Каза, че не пие, но вече беше изпил поне шест лимонадени шишета с ракия. Цял ден дядото се пънеше да сглоби една детска въртележка, панаирна такава, която някой докара с каруца на поляната до къщата, но така и не успяха циганите да я сглобят и я оставиха, и отидоха в кооп-ресторанта да си пият. Съвсем се стъмни, и звезди се появиха, стана хладно и пияно време, когато ангелите са си свършили работа и сега просто внимават някой пиян да не се удари лошо. Забелязали сте, че когато някой е много пиян, прави ужасни движения, губи ориентация, пада на глава, ама нищо му няма. Това пак е от ангела на човека, защото когато човек е пиян, на ангела му е по-лесно да го пази. Така се получава някак – трезвият човек сам пречи на ангела си да се грижи за него, докато пияният се доверява на ангела си и нещата стават по-лесно в ангелската работа.
В кооп-ресторанта, на маси, застлани с вестници и увивна хартия, пред Нурай и Хасан имаше торта и шампанско, а пред всички останали – кръгли кюфтета и зелева салата с много бира и ракия. Музикантите, свирили цял ден, почнаха да гледат уплашено. Преди това казаха, че сватбата няма да е сватба, ако няма бой накрая и винаги музикантите го отнасяли. Просто сватба без бой не е сватба, а бой без падане в тъпана не е истински бой.
Сватбата беше тъжна и бедна, обаче всички цигани се усмихваха и бяха щастливи като славяни. Циганите, щастливи като славяни, си личат отдалече, защото и те като славяните нямат много зъби в устата си, но за разлика от славяните циганите не се притесняват да се усмихват, когато нямат зъби. Всички се усмихваха, зъбите не правят циганската усмивка, напротив.
Тръгнахме си от сватбата в Делиормана, когато разбрахме, че някой се опитва да разбие колата ни отвън. Истински и великолепни хора, такива, каквито ги е направил Господ. Докато притеснено обикаляхме около колата, която все пак трябваше да ни закара до ъгъла на познатия ни свят в страната на белите скучни хора, аз вдигнах глава и го видях. Седеше ангелът на една срутваща се стряха и нещо си тананикаше, така щото покрай него звездите и месецът се приближаваха към нас и ставаха на черти. Седеше там, неудобно му беше, тихо пееше и всички го бяха усетили, така че да се възрадват отровените сърца на съдещи и осъдени – нея нощ се женеха Нурай и Хасан и хората гледаха да забравят лошотиите, свои и чужди, едно общо чувство на забрава и прошка ги приобщаваше към радостта на светлия и тъжен празник, сродяваше ги в любовта, възраждаше ги в топлия дъх на природата, великата утешителница на хората. Хората, на които само ангелите им знаят кога ще умрат и какво има да става.

_________________
Аз съм един много прост човек.

_________________
Аз съм един много прост човек.

Основни течения във феминизма
Консервативното гледище за жените твърди, че разделението на труда според пола е "естествено" и, че ролята на жената като съпруга, майка и домакиня е биологически предопределена. Те вярват, че, ако цитираме Фройд, "анатомията е съдба". Тук ще разгледам различните традиции в политическата мисъл, критикуващи това гледище за ролята на жената в обществото. Съществуват четири основни теории. Либералния феминизъм, традиционния марксизъм, радикалния и социалистическия феминизъм. Ще ги представя по реда на тяхното възникване, но всички тези теории съществуват и днес в политиката.
Либерален феминизъм. Тази традиция води началото си от либералната философия, която твърди че хората трябва да имат еднакви възможности Либералният феминизъм ни убеждава, че трябва да променим законодателството, което пречи на жените да имат еднакъв достъп до образование, професионална кариера и управлението на страната, но той се опитва да се бори вътре в самата система и вярва, че ако премахнем тези остарели закони, жените ще станат равни с мъжете. Кампанията на суфражистките за въвеждане на избирателни права за жените е пример за либерален феминизъм в действие. Съвременните кампании за повече жени в Парламента, повече жени съдии и повече жени шефове са в рамките на същага тази традиция.
Традиционен марксизъм. Следващата теория отправяща критика срещу положението на жените в обществото е марксизма. Тази теория критикува либералите за това, че те не успяват да видят икономическото потискане на жените. Марксистите твърдят, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство. Те твърдят, че потискането на жените е симптом за по-фундаментална форма на гнет - капиталистическата система на социална организация, следователно, освобождението на жените може да се постигне само в едно безкласово общество. Дискриминацията не може да бъде напълно елиминирана при капиталистическата икономика, поради хроничната безработица, а също и това, че ниските заплати са необходими за извличането на големи печалби. Марксистите твърдят, че жените трябва да станат част от работническата класа и да работят заедно с мъжете за премахване на класовото господство. Проблема при традиционния марксизъм е, че той не разглежда потискането на жените в частната сфера, например, домакинската работа, отглеждането на децата, домашното насилие. В държавите, като Русия, Куба и т. нар. Източен блок, в които марксизма беше поставен в действие, ролята на жената, като работна сила се промени, но ролята й в къщи - не. За повечето жени това означава двойно бреме - работата и домакинските задължения.
Радикален феминизъм. Радикалният феминизъм, появил се в края на 60-те и началото на 70-те, е реакция на липсата на анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, а също така и на това, че придобивките постигнати от либералния феминизъм в областта на законите, правото на глас и правото на труд са направили много малко за ликвидиране на потискането на жените. Радикалните феминистки, твърдят че социалната институция на половете, а не икономическата система е източника на потисничеството спрямо жените. С други думи това е продукт на патриархата, а не на капитализма. Те твърдят, че трябва да разглеждаме всички социални връзки определящи подчиненото положение на жената, а не да се фокусираме само върху жената като работник. Радикалните феминистки са тези, които вкараха в обръщение фразата "личността е политична" и бяха първите, които обърнаха особено внимание на домашната тирания. Те вярват, че всички мъже участват и имат изгода от угнетяването на жените и не вярват, че то ще бъде премахнато чрез унищожаване на класовото общество. Според тях хетеросексуализмът, като културна конструкция и форма на доминация е необходим за поддържане на патриархата. Те защитават лесбианизма, като единствен път за развитие на женската сексуалност без силови отношения. От политическа гледна точка, това гледище води до сепаратистки позиции, т.е. жените трябва да се борят, отделно от мъжете и против тях за да превъзмогнат потисничеството. Тази философия е ясно изразена при писателки като Андреа Дуоркин и Катрин МакКинън, както и в кампании, като Грийнхам Комън (Greenham Common) Както можете да си представите, тази философия е предизвикала реакция в много кръгове, но тук ние ще се фокусираме върху проблемите, които тази теория поставя пред анархистите. Първо, в нея липсва класовия анализ. Радикалните феминистки твърдят, че всички жени са подложени на еднакъв гнет. Въпреки че жени като Маргарет Тачър или Беназир Бхуто потискат други жени, радикалните феминистки твърдят, че това е защото са прегърнали "мъжката стойностна система" и са забравили своите сестри. Според тях, Маргарет Тачър е много по-близка до угнетените жени, отколкото до мъжете от управляващата класа, макар че не го осъзнава. Второ, в тяхната философия липсва апарат, обясняващ динамиката на социалните промени, и докато историческия материализъм позволява на социалистите да обяснят тези промени, то радикалните феминистки нямат съответна теория. Трето, тази теория, в края на краищата, ни връща до консервативната идея за биологическия детерминизъм - че има вродени различия между половете. Мъжете се представят, като "естествено" деспотични, а жените - като "естествено" по-добри от тях. Това не предоставя големи надежди за бъдещето на човешкото развитие.
Социалистически феминизъм. Социалистическия феминизъм е опит за разрешаване на тези проблеми посредством брак между най-добрите части от радикалния феминизъм с класовия анализ на потисничеството спрямо жените. Тази теория твърди, че и двете: класовото общество и институцията на половете трябва да се елиминират за да могат жените да наистина да поемат живота си в свои ръце. Угнетяването е резултат от взаимодействието между патриархата и капитализма. Те отричат разделението между домашната и професионалната работа и наблягат на ролята, която домакинската работа играе в поддържането на експлоатацията при класовото общество като цяло. Можете да видите социалистките-феминистки, работещи в профсъюзите или в левите политически партии.
Сполучлив ли е този брак между марксизма и феминизма? Проблемът при него е, че капитализмът е икономическа система, а патриархата - културна. Социалистите вярват, че културната система и нейните проявления, като например, сексизма и расизма произхождат от икономическата система на капитализма. Аз мисля, че е неправилно да се твърди, че капитализма и патриархата вървят непременно ръка за ръка.
Заключение. Разбирането на тези теории във феминизма е важно поради няколко причини. Първо, то ни помага да разберем тактиките прилагани от различните женски групи. По време на Референдума за абортите, например, имаше групи от всички течения. Кампанията за отмяна на осмата поправка наблягаща на медиите и лобирането на политиците идваше от либералното крило. Тези, които работеха чрез профсъюзите, клоняха към традиционния марксизъм. Женската коалиция, действаща отделно от мъжете, идваше от радикалната част, а DAIC бяха близо до социалистическия феминизъм. Второ, разбирането на тези теории ни помага да разпознаваме различните аргументи използвани от феминистките. Също както е необходимо да знаем разликите между различните течения в социализма, познаването на различията във феминизма ни помага да си изясним истинските различия между нашата и тяхната политика. Трето, разбирането на феминистката теория ще ни помогне при развитието на нашата собствена политика в областта на освобождението на жените. Радикалният феминистки анализ на домашното потисничество е важен принос към целия дебат относно равенството между половете. Анархистичната вяра в личната свобода ни кара да включим като органична част от нашата политика, тази често пренебрегвана област. Като анархисти ние сме против угнетяването на жените вкъщи, на работното място и от Държавата.
Катлийн О'Кели 1993
***
ФЕМИНИЗЪМ
Дана Хелър
Различно социополитическо движение с дълга история. Феминизъм означава съзнателна защита за граждански, социални и човешки права на жените. Въпреки това, историческите промени и културните вариации правят феминизма невъзможен за дефиниране в по-монолитна представа. Феминизмът включва широк спектър от колективни и индивидуални виждания, засягащи ситуацията на жените в обществото; може да бъде обхванат като политическа стратегия, филoсoфска ориентация, теоретичен анализ, персонален ангажимент за обобщаване на органични теории и практики, като революционна борба за човешка свобода, като модел за идеална социална държава и цялостна гледна точка за света, обхващаща всичко от труда до икономиката, от езика до психологията, от религията до духовността.Феминизмът се противопоставя на йерархията, базирана на полова основа, и така открива категоричните предпоставки за превъзходството и авторитета на пола върху други хора. Феминизмът цели да експонира и изкорени потисничеството върху жените. Това се постига във формата на въпроси, изопачаващи човешкия капацитет, границите и възможностите на жените. Централно място заема виждането, че половете не са предопределени от Бог, биологията или природата, а са социално-конструирани от културни възгледи и практики, превърнали се в "естествени". Феминизмът се противопоставя на този тип идеология и поведение с оглед на това да ги преоцени и да ги подтикне към промяна. Например феминистките отличават понятията "пол" [sex] (като биологическо и психологическо състояние) и родов пол [gender] (като определен културен път, в който хората са социално подбудени да се изразяват с елементите на пола си). Това разграничение предполага, че различията в пола и репродуктивната функция не е неизбежно продуциране на аморфни стереотипи на родовия пол на женственост и мъжественост. Феминизмът обвива личния опит и политическия анализ в едно и като че ли работи за премахването на историческата тривиализация и изолация на женския труд, социални роли и функции. Политизацията на въпроса го насочва като частен и като особеност - в сексуалността, в интимността, във връзката със семейството, в религиозен опит."Личността е политическа" - това се превръща в основна фраза за феминисткото движение.
История
Терминът "феминизъм" влиза в общия речник в началото на 20-и век. Въпреки това, няма установена дата за зората на феминистката чувствителност, но има различни виждания колко отдавна съществува. Някои виждат феминизма в древните митове - за Амазонките, например, или в пра-християнството, като правят връзка с матриархатната социална организация и култа към богини. Други смятат, че е наченал чрез ранни европейски писателки като Кристин де Пизан (1364 - 1430?), която е защитавала женския морал и интелектуално естество. Широко разпространеното преследване срещу вещици през 16-и и 17-и век може също да бъде посочено като ранна феминистка съпротива.Модерният западен феминизъм се развива покрай бързата индустриализация, икономически промени и промени в семейната структура и социална организация. Основно философско влияние е Просвещенската концепция за свободната личност, притежаваща неотчуждаеми права. Тази представа се появява във феминистките творби на 18-и век като "Виндификация на женските права" (1789) на Мери Уолстънкрафт (1759-1797), която се бори за образоваността на жените. В Съединените щати политическият активизъм на жените за човешки права в ранния 19-и век се бори за премахване на робството. Много от жените, присъединили се по-късно, се включват в движението за избирателно право на жените, което се развива в Seneca Falls Convention oт 1848 г. в Ню Йорк, където жените се обединяват и обсъждат гражданските си права. Феминизмът в Щатите е често описван като термин от две исторически "вълни". "Първата вълна" на феминизма се появила около изборите, тъй като активистите са наблягали на моралната чистота, образование, професиите на жените, брака и майчинството. "Втората вълна" се развива след икономическите и социални последици от Втората световна война и е била вдъхновена от Американското гражданско движение за права. Активността и темите на "Втората вълна" включват теми като групово съзнание, репродуктивна и индивидуална свобода, оформяне на Национална организация на жените, преход към поправка за равни права и установяване на изследвания на жените във висшето образование.Тъй като тези теми се разпространяват, течението се организира и все повече започва да принадлежи към класата на белите хетеросексуални жени от средната класа. През 70-те и 80-те години, феминизмът става по-отзивчив към проблемите на афро-американските жени, латионо-американките, жените от третия свят, жените от работническата класа и лесбийките. Не всички феминистки са лесбийки и не всички лесбийки са феминистки; феминизмът се бори за правата на жените и за възможността им да оформят своя избор, включвайки правото да живеят извън традиционната хетеросексуална връзка с мъж. През 19-и век нетрадиционните двойки, наречени "Бостънски бракове", са направили възможно взаимното съжителството на жени, въпреки че има малко доказателства за това, че тези връзки са били и сексуални. В късния 20-и век много лесбийки преследвали едно егалитарно "сестринство" във феминисткото движение. Докато някои от феминистките идеализират лесбийките като "авангарда на движението", други ги хулят като най-безотговорните представителки на движението. Тази по-късна тенденция кара много лесбийки да се отделят и да създадат ново отделно движение.
***Философката и писателката Юлия Кръстева беше поканена в Израел, където тази седмица изнесе няколко лекции и участва в дискусия за книгата й "Любовни истории". По този повод израелският всекидневник "Аарец" публикува обширен материал.

65-годишната Кръстева, родена в България и живееща в Париж, е между най-интересните и влиятелни съвременни мислители, работещи в областта на психоанализата и философията на езика, редом с Роланд Барт и Жак Лакан.

В контекста на феминистката философия трудовете на Кръстева са особено критични и предизвикателни. Възгледите й отдавна са се наложили, тя е интелектуалка, спечелила си многобройни почитатели. Да разбере човек текстовете й е изключително трудно, както е и с късните трудове на Жак Дерида и тези на американската феминистка Джудит Бътлър. Според Кръстева яснотата и директността са нежелани ценности. Специфичният й език, е израз и интернализация на философията й, която критикува "патерналистичния език", познатото ни влияние, логика и социален ред.

Кръстева съсредоточава изследванията си върху онова, което нарича "семиотика", с други думи върху предезиковата комуникация между майката и детето в най-ранните стадии на живота, т.н. "едипов триъгълник" според Фройд и "огледален стадий" според Лакан. С други думи, Кръстева се опитва да реконструира и възкреси матерния език, използван преди детето да е осъзнало откъсването си от майката и от самото себе си; това е времето, предхождащо всяко същностно отделяне на обекта и субекта, преди детето да е включено в социалния ред, преди "патерналистичния закон", определящ границите на този ред и наложените му ограничения. Езикът на Кръстева е по-скоро дионисиевски, отколкото платонов, за да си послужим с думите на Ницше, по-скоро бароков, отколкото класически; така поне смята Михал Бен-Нафтали, който е превел на еврейски книгата й "Любовни истории". Ако класическият език се базира на ценности като ред, единство, яснота, йерархия и стабилност, бароковият език на Кръстева е език на излишеството, на отказа от правила и авторитети, на динамиката. "Кръстева ни подтиква да си представим първоизворите си на говорещи същества, свързани също така с тялото и чувствата ни", обяснява Бен-Нафтали. Обратно на хората, които са загубили връзката със себе си, чужди са на чувствата и тялото си, които говорят само езика на културата на потреблението и показността. От една страна, тези идеи оправдават тенденцията към неяснота и неразбираемост на текста. От друга страна обаче, те са свързани с критичния замах на френските философи от рода на Юлия Кръстева. Не е ли неразбираемостта инструмент на интелектуалната войнственост? Не е ли тя начин да се определи групата от посветени и да се попречи на другите да се присъединят към нея?

Във феминистката философия липсата на яснота и недостъпността са отчасти неприятни. Кръстева развива интересен тип феминизъм, критичен по отношение на масовия феминизъм и най-голямата му слабост: майчинството. Втората вълна на феминизма, тази от времето на Симон де Бовоар /чиято голяма почитателка е Кръстева/ обединява женската еманципация и обезстойностяването на майчинството. Обратно на масовия феминизъм, Кръстева обръща внимание на майчинството и подчертава, че разграничавайки се от него, феминизмът подхранва отчуждаването на жената от самата нея. Що се отнася до големия въпрос "Какво е жената?", занимавал феминизма от край време, Кръстева дава уникален отговор. "Тя се интересува повече от отделната, уникална жена, обяснява Бен-Нафтали, а не толкова от жените като цялост. Кръстева разглежда майчинството като структурна, не непременно като реална възможност."

Същевременно тя се връща към базисни текстове на християнството и юдаизма, извличайки от тях редица идеи в полза на секуларизацията, които ни подтикват към размисъл за човешкия дух и света. Жалко е, че тези идеи, все едно дали реакционни или авангардни, не са твърде достъпни за широката публика. Ако бяха по-прозрачни, щяха по всяка вероятност да обогатят обществения дискурс по тези същностни и важни въпроси.

 HYPERLINK "http://www2.dw-world.de/bulgarian/" \t "_blank" Deutsche Welle
Сряда, 8 март, 2006 - вестник "Дневник онлайн":
"Рамкова стратегия на Общността по въпросите за равенство между половете"
Период - 2001 - 2005
Цел - Осъществяване на цялостната стратегия на ЕО за равенство на половете, която обхваща всички политики и действия на Общността за постигането на равенство на половете, включително политика за еднакво въздействие на мерките върху жените и мъжете, както и специфични дейности, насочени само към жените. Конкретна цел: Да се подкрепят и подпомогнат усилията на страните-кандидатки в борбата им с неравнопоставеността на половете в процеса на присъединяването
Програмата ще подкрепя действия в три направления:
Повишаване на осведомеността с цел подкрепа на равенството на половете; Анализ и оценка на политиките и други фактори, имащи влияние върху равенството на половете; Укрепване на капацитета чрез транснационално сътрудничество, включващо подкрепа на връзките между организациите и обмяната на опит в Общността.
***
Четвърта европейска конференция на министрите по проблемите на равенството между жените и мъжете
(Истанбул, 13-14 ноември 1997 г.)
Демокрация и равенство между жените и мъжете
Министрите на държавите, участвуващи в Четвъртата европейска конференция на министрите по проблемите на равенството между жените и мъжете (Истанбул, 13-14 ноември 1997 г.) ПОСТИГНАХА СЪГЛАСИЕ ЗА СЛЕДНОТО:
Постигането на равенство между жените и мъжете е съставна част на процеса, водещ към истинска демокрация. Като предпоставка трябва да бъде напълно гарантирано участието на всички членове на обществото, жени и мъже, във всички области на живота. Демокрацията следва да си дава сметка за пола, да бъде чувствителна към него;Това включва балансирано представителство на половете като изискване за справедливост и необходимост за постигане на истинска демокрация, която не може вече да си позволи да пренебрегва компетентността, уменията и креативността на жените;Някои от пречките, с които жените се сблъскват във връзка със своето участие и балансирано представителство в политическия и обществения живот се дължат на структурата и функционирането на избирателните системи и на политическите институции, най-вече политическите партии. Промяна в това отношение може да бъде постигната само чрез овластяване на жените и един конструктивен диалог с мъжете, който да ги накара да осъзнаят острата необходимост от дълбока рефоорма във формите на политическо представителство и на вземане на решения, които сега показват недостатъчно участие на жени;Маргинализацията на жените в обществения живот и демокрацията е структурен фактор, свързан с неравното разпределение на икономическа и политическа власт между мъже и жени, както и със стереотипи в нагласите относно социалните роли на жените и на мъжете. Тези стереотипни социални роли ограничават обхвата, в който и жените, и мъжете могат да реализират своя потенциал;Равенството изисква позитивно, динамично предизвикателство към установените структури на влъстта и към стереотипните полови роли, така че да бъде постигната структурна промяна на всички равнища и, в крайна сметка, нов обществен ред;Мъжете имат важна роля за постигане на равенство между жените и мъжете, особено когато те са вземащите решения;По-активното участие на мъжете в сферата на личния живот и грижи, особено в ежедневните грижи за децата, семейството и дома, както и по-равното разпределение на отговорностите във вземането на решения в политическия, обществения и професионалния живот между мъжете и жените ще повиши качеството на живот на всички.
***
Фактът, че подобен вид конференция се провежда в страна, отскоро станала членка на ЕС, с мюсюлманско население изповядващо исляма, една от най-строго декларативните религии, води до убеждението, че демокрацията наистина зависи от политическите нагласи и защитниците на феминизма могат да бъдат спокойни с такъв влиятелен съюзник.
Но аз не съм убедена, че нещата са така прости и лесни.
Може би в големите градове, където силата е на страната на по-изтънчените и съвременни нрави- това е валидно. Не съм убедена, че обикновените хора спазват тези нови правила на играта - вкъщи, на работа, в обществото. Това е нещо ново и за нас, българите. Тук все още битуват патриархалните нрави, колкото и да ни е трудно да си го признаем. Затова прекомерно вглеждане в тази тематика изисква да се съобразим с този факт.
Нямам против извоюването на лична свобода за всеки, зачитането на правила против дискриминация и съм "за" законите против домашно насилие. Смятам също така обаче, че целта постигане на равенство между половете е идеализирана представа за нещо, което не би могло да се постигне. Тя сякаш служи за успокоение на феминистките борби. Ефектът на подобни начинания за мен не е очевиден, предимствата на двата пола са различни, техните възгледи за живота също, техните емоции, чувства и експресията им. Ние сме от две различни планети и колкото по-скоро се научим да свикваме с това, толкова по-скоро ще заживеем в разбирателство. Не искам да се връщаме към Средновековието, защото може би още не сме се разделили с него, не искам да има неравенство между хората изобщо. Уважението към личността стои на първо място за мен. Тогава смятам ,че няма да си създаваме химери. Жените няма да спрат да желаят ръководни постове и предимство, когато си търсят работа. За мъжете мисля, че няма да спрат да се борят за надмощие.
Не и докато не разберем, че трябва да сме равнопоставени главно, когато се отнася до нашето лично достойнство, пространство, решения и начини да ги постигаме. Норми винаги ще има, но винаги трябва да властва законът на волята за живот. Няма смисъл да си създаваме илюзията за равенство между половете след като все още ние е трудно да създадем равенство между човеците. Моралът никого няма да спре, законите никога няма да спрат престъпността, лекарите никога не могат да излекуват всички хора. Тогава защо политиците си мислят, че могат да променят нещо, което е вековно и неотменно, очевидно и прекрасно, трудно и естествено... ужасно просто?
***
Осемте "царства" на ценностите
Аксиологията или теорията на ценностите осмисля философски доброкачествеността или стойността на нещата в най-широкия смисъл на тези понятия.
Ралф Пери, автор на "Обща теория на ценността" (1926), посочва осем "царства" на ценностите: морал, религия, изкуство, наука, икономика, политика, закон, обичаи.
Обикновено се прави разлика между онова, което е добро като средство, и онова, което е добро като резултат. Но много неща в човешкия живот - здравето, познанието, добродетелта - са добри и в единия, и в другия смисъл. Много различни отговори са давани на въпроса: "Какво е добро по своята същност?" Хедонистите казват: удоволствието. Прагматиците - удовлетворението, израстването, уреждането на нещата. Кантианците - добрата воля. Хуманистите - хармоничната себереализация. Християните - любовта към Бога.
По Енциклопедия "Britannica"
Мир/Живот/Хуманизъм/Свобода/Демокрация/Равноправие/Сигурност/Справедливост/Разум/Нравственост/Плурализъм/Върховенство на закона/Правова държава/Правосъдие/Отмяна на смъртното наказание/Забрана на изтезанията/Обща външна политика/Европейско самосъзнание/Европейско самочувствие/Традиции/Обществен прогрес/Технически прогрес/Наука/Изкуство/Култура/Културно разнообразие/Езиково разнообразие/Религиозно разнообразие/Телевизия без граници/Човешко достойнство/Солидарност/Честност/Човешки права/Забрана на дискриминацията/Права на децата/Права на възрастните хора/Права на хората с увреждания/Зачитане на личния живот/Равенство между половете/Свобода на мисълта/Свобода на изразяване/Свобода на съвестта/Свобода на печата/Гражданско общество/Граждански права/Политически права/Образование/Здравеопазване/Социална сигурност/Икономика на знанието/Информационно общество/Високи технологии/Общ пазар/Обща валута/Свободно предприемачество/Право на благосъстояние/Свободно движение на хора/Свободно движение на стоки/Свободно движение на капитали/Свободно предоставяне на услуги/Конкурентноспособност/Социален прогрес/Икономическа солидарност/Социална солидарност/Справедливо разпределение /Безопасни условия на труд/Добро административно обслужване/Защита на потребителя/Опазване на околната Среда/Висококачествена, здравословна храна/Възстановими енергийни източници/Защита на изчезващи растителни и животински видове/Етично приложение на биотехнологиите
***
Феминизъм означава съзнателна защита за граждански, социални и човешки права на жените.
Феминизмът се противопоставя на йерархията, базирана на полова основа, и така открива категоричните предпоставки за превъзходството и авторитета на пола върху други хора. Феминизмът цели да експонира и изкорени потисничеството върху жените. Това се постига във формата на въпроси, изопачаващи човешкия капацитет, границите и възможностите на жените. Централно място заема виждането, че половете не са предопределени от Бог, биологията или природата, а са социално-конструирани от културни възгледи и практики, превърнали се в "естествени". Феминизмът се противопоставя на този тип идеология и поведение с оглед на това да ги преоцени и да ги подтикне към промяна.
Феминизмът включва политически усилия и научни подходи, които се занимават с практически и теоритични въпроси на половия ред и взаимоотношенията между половете в политиката, икономиката и обществото.
Феминистките тенденции могат да бъдат разделени на две; радикално-либерални и радикално-автономни:
- Радикално-либералната позиция гради политика на равнопоставеност, като най-вече се стреми да постигне пълното равенство между мъже и жени в сферите на политиката, икономиката и обществото.
- Радикално-автономната позиция конструира женското като положителна разлика. Равнопоставеността между половете не е цел, или поне не приоритет, за привържениците на тази позиция. Целта е да се постигне пълната независимост на жената.
***
Мнение на Андрей Слабаков в списание "Ева":
жените

Според Андрей има две категории жени - такива, които стават, и такива, които не стават. Няма по-върл противник на еманципацията от него. Той смята, че всяка еманципирана жена е зле обръснат педераст. "Предполагам, че глупав мъж е измислил еманципацията.

Не може една жена да е толкова тъпа, че да я измисли в собствен ущърб. Нали знаеш, че от едно време е така: царят командва, а жена му вечер в леглото му казва каква заповед да издаде. На практика винаги жените са управлявали. Идеята за равенство между половете може би е хрумнала и на някоя много грозна девойка, не знам..." Жените ме впечатляват не с еманципираност, а с чувство за хумор, с това, че все пак са чели и книжки освен "Виновен ли е Мечо" да речем. С това, че имат интереси извън това да се омъжат сполучливо.
***
тенденциите:образование, сексуални нагласи, труд, трафик, http://lib.userline.ru/29974,http://bib ... lture.html

***

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

_________________
FIGHT FOR FREEDOM , KILL FOR CASH !!!
Cock'll - Doodoo-doo или кфото беше там ,онова за блондинките :Р