|
Пушенето или дъвченето на тютюн се разпространява в Европа след откриването на Америка. Употребата му бързо нараства сред най-различни социални слоеве и до настоящото столетие вредата, която причинява, се е подценявала. Предупреждения относно вредата от тютюнопушенето започват по-активно да се публикуват от средата на 50-те години. Става известно, че в редица страни около 20% от смъртните случаи се дължат на употребата на тютюн. Няма друга дрога, която в такава висока степен да заплашва живота на човека . През 1971г.В официално изявление на Британския кралски колеж на лекарите се казва, че докато за предишните поколения най-честата причина за смърт са били инфекциозните болести (холера, тиф, туберкулоза), сега тази причина е тютюнопушенето.
Тютюнопушенето и пасивното пушене са пряк или косвен фактор за заболяемост и смъртност при повече от 25 вида заболявания. Те имат изключително голямо значение за възникването и тежкото протичане на най-сериозните и най-разпространени заболявания с обществена значимост като:
хроничните неспецифични белодробни заболявания - хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест, астма и др.
Поначало здравните усложнения от пушенето са по-характерни за зрялата и напредналата възраст, когато вече е налице по-дълга тютюнева кариера. Пушенето е най-подлежащата на превенция причина за смърт. 90% от белодробния рак се дължи на пушене. Повече жени умират от белодробен рак, свързан с пушенето, отколкото от рак на млечните жлези. Специално младите пушачи по-често боледуват от бронхити и други дихателни усложнения, кашлици, настинки и задъхване, в сравнение с непушещите си връстници.
Основната част от различните отровни химически съединения и други вредни агенти, съдържащи се в тютюневият дим, проникват първо в дихателните пътища и предизвикват редица функционални и анатомични изменения в белите дробове. Ето защо пушачите страдат от различн
белодробни заболявания, като хроничен бронхит, белодробен енфизем, бронхиална астма, пневмонии, белодробен рак и др.
Хроничен бронхит и белодробен емфизем - през последните няколко десетилетия стана едно от най-честите заболявания.
Интересно е, че хроничения бронхит е свързан по-често с пушенето на цигари. Пушачите на пури и лула боледуват сравнително по-рядко.
Различните отровни идразнещи вещества предизвикват възпаление на лигавицата на на дихателните пътища, което се изразява с кашлица и отделяне на храчки. Увреждат се белодробните авиоли. Високата концентрация на азотен двуокис в тютюневият пушек предизвиква задебиляване на бронхиалната стена, а многобройните твърди частици- сажди, причиняват свиване на бронхиолите. Постепенно се получава трайно стеснение на просвета на дихателните пътища и разрушаване на част от алвеоларните стени, поради което се разрушава основната функция на белите дробове - доставка на кислород. Ето защо, болните от хроничен бронхит и белодробен емфизем /раздуване на белите дробове/ започват да чувстват задух както при физически усилия, така и при покой.
Дихателна недостатъчност, белодробни инфаркти - наред с вредното въздействие на никотина, който довежда до учестяване на сърдечната дейност и нарушаване на кръвотока в периферията на кръвообращението, същественно значение като самостоятелен болнотворен фактор има и увеличеното количество на свързващият се с хемоглобина на кръвта въглероден окис. При страстните пушачи свързания с въглероден окис хемоглобин надхвърля 10-15%, поради което те страдат от изразена дихателна недостатъчност. Освен това, въздeйствието на вдишания чрез тютюневият дим въглероден двуокис довежда до повишена склонност нa кръвните тромбоцити към слепване.В резултат на това се образуват кръвни съсирeци - тромби, които намаляван просвета към кръвоносните съдове и притока на кръв към кръвоснабдяваните от тях области. Понякога тези тромби могат да се откъснат и придвижат към кръвоносните съдове на белитe дробове и да запълнят напълно техния просвет. В резултат на тези т.н белодробни тромбоемболии се развиват белодробните инфаркти - едно тежко и изискващо продължително лечение заболяване.
Бронхиална астма, хроничин асматичен бронхит - водещ симптом на това заболяване е ппристъпния задух и дразнещата непрудоктивна кашлица поради настъпилата бронхиална обструкция, т.е стеснение или запушване на малките дихателни пътища. Астмата се характеризира с повишена възбудимост на бронхиалната система спямо многобройни външни вредности и с генерализиран спазъм на бронхитите, който за кратко време се променя спонтанно /при отстраняване на дразнителя/. И при болните от бронхиална астма, процентът на заболелите е много по-висок при пушачите като към механизмите на причинната обусловеност на хроничния бронхит и белодробния емфизем от тютюнопушенето,при това заболяване се прибавя и свръхчувствителност /алергия/ към тютюна. От епидемиологичните проучвания се вижда, че пушенето е значително по- важен фактор за възникването на бронхиална обструкция отколкото замърсяването на въздуха и редица професионални вредности. Съществува отношение между заболяването и продължителността на пушенето, общото количество тютюн, вида на тютюна, пушеното на цигари или лула, вдишване на дима. С нарастване на възрастта признаците на хроничен асматичен бронхит, вследствие пушене на раства. На 70 годишна възраст максималната вентилация на пушачите е около 2 пъти по-ниски от тези но непушачите.
Белодробен рак - едно от най-опасните заболявания, свързано с тютюнопушенето. Рака на белия дроб протича дълго време скрито, без клинични прояви. Това заболяване е с неясна и трудна за разпознаване, особенно в началните фази, клинична картина. Счита се, че само 5-8% от болните в момента на поставянето на диагнозата могат да разчитат на живот още 5 години. Болестта няма нито един симптом, който да бъде определен като специфичен и да служи като ориентир за поставяне на диагнозата. Постепенно кашлицата става постоянна, задухът се засилва. Болните загубват апетит, отслабват на тегло, лесно се измарят. Болките в гръдния кош стават постоянни и силни. Белодробният рак не се лекува /освен ако е открит в начален стадии - чрез оперативно отстраняване на засегнатия белодробен участък/. Смъртта настъпва в пълно съзнание, много мъчително с болки.
Ефекти на пасивното тютюнопушене върху белите дробове
Пасивното тютюнопушене е често срещано явление, но степента му се различава в различните държави. Пасивното тютюнопушене на работното място се оказва съществен проблем в много европейски държави.
Д-р Кристер Янсон от Uppsala University в Швеция анализира данните от 7882 души, които никога не са пушили, за да определи честотата и ефектите от пасивното пушене. Повече от половината регулярно и недоброволно са излагани на цигарен дим. Степента на пасивното тютюнопушене на работното място варира от 2,5% в Швеция до 53,8% в Испания.
Участниците, изложени на тютюнев дим значително по-често се оплакват от нощно стягане в гърдите, диспнея през нощта и след физическа активност и повишена, бронхиална реактивност. Експозицията на работното място е свързана с развитието на тези симптоми и с настояща астма.
Пасивното тютюнопушене е изследвано и при много деца извистно е, че ако родителите пушат вероятността децата им да развият астма и инфекция на дихателните пътища е по-голяма. Пасивното тютюнопушене обаче при възрастни не е изследвано в детайли. Цигареният дим крие по-голям от допускания досега риск от ракови заболявания както за пушачите, така и за непушачи, които работят или живеят в среда с пушачи. За пръв път експерти на световната здравната организация правят официалното заключение, че пасивното тютонопушене повишава риска от ракови заболявания с 20%. Ново е най-вече заключението, че тютюнопушенето може да причини рак не само на белите дробове, пикучния мехур и бъбреците, а на стомаха, черния дроб, ностната кухина.
-------------------------------
neka ni e gadno x ax a xax a xaxa x
_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner
Последна промяна s2501 на Нед Юни 05, 2005 10:58 am, променена общо 2 пъти
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
ne pusha 
