Ами аз съм от типа хора, които делят всичко в живота си на "едно безкрайно важно и всичко останало" (тия, които ми знаят аниме-вкусовете, ще потвърдят
). И с приятелите ми е така. Имам много хора, които обичам и с които ми е приятно да си прекарвам времето, но един човек просто ми е над всичко друго, да не кажа и над семейството. За него съм готов да умра, готов съм да страдам, готов съм да убивам. И дори не ми пука дали и той е готов на същото за мен. Отдавна няма значение дали мненията ни съвпадат и макар да се сприятелихме на базата на общи вкусове и черти, оттогава насам открихме десет пъти по толкова противоположни. Карали сме се зверски и винаги ни е минавало в рамките на 24 часа. А сега вече дори не успяваме истински да се скараме.
И за мен точно това е истинското приятелство - когато не се базира на общи интереси, на общ светоглед или на каквото и да било друго външно нещо, а просто... ами на химия. На знанието, че това е човекът, на когото можеш да разчиташ, когото усещаш като присъствие в задната част на главата си във всеки свой буден миг и без когото не можеш да си представиш съществуването си. Просто защото е той.
Сигурно описах нещо много близко до любовта, но за мен истинското дълбоко приятелство и истинската любов не са чак толкова различни неща. Просто при първото липсва физическото привличане и това го прави различно, сменя фокуса му. А може би по тази причина приятелите са в състояние да станат дори малко по-близки от влюбените, не знам. Смея да твърдя, че съм един от единиците по света, които наистина са успели да открият Истински Приятел®, но пък за Истинска Любов® не мога да се похваля, такава само имах шанса да наблюдавам отстрани.
Ебати КАКВА захар изсипах тука, не е истина просто