аха...кво я мислите смъртта(и аз съм мислела , но сега не съм в настроение....сега съм Живейте си живота...използвайте го на максимум.. защото е прекрасен...)...мдаа...бъдете дейни...(аз колко съм дейна напоследък не е истина... ако има нещо, което може да се свърши за един час...ще го проточа в пет часа...защото трябва да се слуша музика...но когато се слуша музика...трябва да се седи пред компютъра... или да се въртя из стаята...примерно... това не е дейно) та имам не страх...а панически ужас....от дебели тлъсти черни хлебарки...а до 14 години не знаех какво е това:cry:...искам пак това реме....та като отида в кухнята нощем и почвам да тропам по пода за да се сетят, че трябва да се махнат... а тъпата ми котка Черньо:)...е била ловяла хлебарки...но то поне да ги ловеше...пак щях да го преживея... но тя ги хващала и ги мъкнела на леглото... а те живи....и като ги пусне Черньо...те почвали да щъкат....и майка ми ги ловяла... тогава поне съм спала ... но това трябваше да ми бъде казано... бях в пълен шок и ужас...и почнах да крешя как Черньо няма да бъде в стаята и се опитах да го хвана, но той избяга под леглото и почнах да крещя на майка ми (тя полу спеше) че трябва да изкара Черньо из под леглото... бях в истерия... и най-мразя, че точно в тези моменти майка ми почва да ми говори че съм луда (има някаква логика тука) но аз продължих да си вреща че котката ще спи в банята...при което върха на всичко бе че майка ми ми каза АЗ да ходя да спя в банята... при което аз я ударих с възглавницата... и тя ме понашляпа... макар че нейните шамари от отдавна не са силни...всъщност никога не са били.... и изкарах няколко часа в безсъние...всеки път като трепнеше нещо по леглото и веднага се надигах... та мразя хлебарки
не обичам тъмното освен ако не съм на закрито място с някого... а навънка като съм често ми се е случвало, дори да съм с други хора, пак да ме е страх...няма да си забравя първото ми прибиране вкъщи нощем... а аз все пак минавам покрай лъвов мост... и подобни места... а и тогава тъпата.. тъй като има едно момиче, което живее на пазара...и бих могла да отида да спа у тях и тъй като е по-близо от вкъщи си помислих да ходя там..и като тръгнах по едни малки улички... ."боже...аз у ред ли съм"...пример за паника
не обичам да съм сама....когато наште отидат на село и остана сама вкъщи и не може никой да дойде...защото примерно е бъдни вечер ... толкова се радвах,че имам котки ,които поне вдигаха шум... мразя да съм вечер вкъщи сама... някаква смесица между самотност и страх... много е тягостно... или в същите тези дни като чакам Они да дойде... и седа така до към единайсет... неприятно е да чакаш... не бих харесвала тази част от съвместният живот с някого
и най-важното да не се реализирам...да не зипълня това което искам...защото знам какво искам...а да не говорим,че за това се чувствам длъжна не само пред себе си, а и пред наште... а и толкова самоуверено говоря, че ще успея... макар че всички си ме знаят какъв съм мързел... но искам да им покажа...а и на себе си че не така... ако не стане.. по-добре да се самоубия.. макар че самоубийството е най-тъпото нещо... добре мога да стана нещо като камикадзе... а и наште ...бла..... длъжна съм им... всеки родител иска да види как детето им става по-добро от тях...нещо като родова еволюция???...а за момента май не е тоно така...мисля си че ако стане зле..за родител ще е гадна гледка...
п.п.
не съм пила...много съм вдъхновена...ако сега имаше някой с мен щях да го залея с глупости...[/b]
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
