anime.ludost.net

Зачетох се днеска в тая статия:

http://www.dnes.bg/ako%20shtete%20-%20v ... poli.75995

И макар и да не мога да кажа, че цифрите са баш точни, факт е че имам нужда от време на време да си поплача.

Замислих се и за баща ми, който не плака, когато баба ми почина...

Защо според вас не плачат мъжете - социално, биологично или ?

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

не плачем за глупости просто

баща ти не е плакал вече заради социални причини - сигурно достатъчно народ от другите са плакали, все някой е трябвало да се държи.

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Как да не плачат, бе.
Просто не се превръща в рев.
На "Гладиатор" когато Обиха бате Ръсел му ударих 1 рев.

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

Плачат. Ама рядко и обикновено все за значителни неща. Що - не знам. Аз съм виждала баща ми да плаче 1-2 пъти в живота ми. Брат ми откакто порасна - и него. Като беше малък, беше много готин ревльо - с едно мъничко личице и едни ОГРОМНИ ИСКРЕНИ сълзи...

Иначе аз знам аз що рева - и се разплаквам лесно, макар и само пред много близки хора или когато съм сама. Или на погребение - там се сцепвам от рев, щото околните много ми въздействат. Така ми идва просто и рядко мога да го потисна. Мъжете или са добри в потискането, или просто не им се реве - ба ли ги...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Това което наблюдавах при мен поне е, че с времето ми се промени светогледа и шитните ми въздействат по различен начин. Като малък, някои неща ме караха да се чувствам безпомощен и това избиваше на рев. Силната болка по рефлекс избиваше на рев, но само ако е нещо инцидентно и неочаквано. Тука преобладаващото чувство е, че си вземал голям демидж и нещо фатално си се повредил.

С времето колкото по-независим ставах - толкова по-рядко се чувствах безпомощен. Вместо да мисля кво лошо нещо ми се случи, аз мисля как да продължа напред и как да се справя със ситуацията. Ако нищо не мога, да напрая - тегля му една майна и тва е. Гневът заменя ревът при момчетата някъде в пубертета. Може би се дължи на тестостерона.

Сега имам чувството, че единствения начин да се разплача е да ми се случи (или да стана свидетел на) някаква супер EPIC трагедия, ама незнам и аз каква точно. Не мога, да си я представя.

Бе плачат....Е аз не плача вече, щото съм близко до пълна емоционална смърт, но по нема нищо лошо като му се реве на човек да си пореве.

Иначе аз не помня от кога не съм плакал. Баси като почина кучето ни (така де, едно от кучетата) ми беше супер кофти за известно време, ама дори и не ми се навлажниха очите. А го обичах тоя рошав дзвер!

последно май се просълзих на някъф филм... иначе голям рев му дръпнах като почина котката на Дяволката, като я видях безжизнена не можах да издържа... това беше най-добричката, най-сладка и любвеобилна котка която съм виждал. винаги се кефеше като почнеш да я галиш, винаги даваше коремче и наистина си обичаше стопанката (нещо рядко за котки по принцип)

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

всеки плаче, само че някои плачат за педалщини други за имбави неща само аз неплача... само като бота ме удари в окото веднъж ми сълзя 2 дена

_________________
The World will be mine...

Бее... няма човек дето да не плаче. Тия които не плачат, не са си намерили на какво И също е вярно това, че просто не се обръща на рев и сополи, а си е silent cry
Аз най-мн проливам сълзи на аниме =0 По-точно one piece.. ма те са такива -надъхващи

_________________
We all are some kind of Family

хм ревал съм за курви през своя живот само. аз също съм курва да поясня :П

няма такова нещо като цивренето от самосъжаление!

_________________
I found a flame in the burnt out ashes... burn out, burn out!

Интересен въпрос.
Не помня кога съм плакал последно, преди много,много години.
Дори на погребение сдържам сълзите си, някакси отвътре ми идва, че да плача е да проявя слабост, и задържам сълзите.
Иначе,да,и мъжете плачем, но просто,както хора нагоре в темата казаха,само за значителни неща,и рядко.

А аз съм мъж и не плача Поне не често - последните пъти,когато съм плакала сериозно бяха на 16,след като скъсахме с "голямата ми либоф"(при това аз го отрязах...),някъде пак там поплаках доста и по повод на факта,че маман не искаше да ставам лекар и имахме куп караници по въпроса.И от тогава съм пускала само по 1-2 сълзи на някой по-прочувствен филм,което май не се брои за плач.Надявам се и да нямам повод за повече

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"

Айде и аз ще си призная ревал съм като малко момиченце по LCG и добре че само Калата ме е виждал в толко жалко състояние.
Естествено и когато ме ксъсва някое момиче, но тогава май по-скоро е Tears of Rage както имаше една песен.

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!