ВСЯКО лекарство е на подобен метод. Когато човек е болен и взима лекарства, ако не помогне на лекарството с малко позитивна мисъл, лекарството няма да го оправи. Това ще ти го каже всеки средностатистически лекар.
Когато бях изтрещяла, не ми действаше НИЩО - приспивателните не ме приспиваха, антидепресантите не ми оправяха anxiety-то. Хомеопатични взимах без никъв ефект. Майка ми ми прати некви молитвени формули от Дънов, да си чета вечер, че били добре за здраве. Нъц. Нищо. Щото така си бях навила на пръста.
Странното е, че в крайна сметка, това което ми помогна беше точно хомеопатията. Ходих в Сърбия да се видя с един индийски хомеопат, ученик на друг индийски хомеопат Шанкаран, който е развил доста смислен метод за предписване на лекарствата. Иначе хомеопатите сега стрелят в тъмното, толкова са ненаясно как да ги правят тея неща. Та пичът ме разплака направо - беше ебати катарзиса. С въпроси ме разплака - докара ме до дъното на проблема и докато му говорех ревнах като последният идиот. Изписа ми някво лекарство. Не ми каза какво е, за да не чета по нета и да не се самонавивам как ще ми подейства, щото аз обожавам да ги правя тея глупости - така и се докарах на тоя хал.
Та прибрах се в нас и месец по-късно трябваше да заминавам за Канада. Аз абсолютно НЕ исках да заминавам за Канада и само от мисълта за това буквално ми се повдигаше. Буквално - представям си небостъргачите и Събърбия и усещам позиви за повръщане, нали. Още не си бях пила лекарството. И ме изтряска пак оптичния неврит. Малко преди да тръгна, да го еба, окото ми се прецака отново. Отново болка, отново влошено зрение - като отидох на ЯМР той си показа лезия по нерва, т.е. не си го бях измислила. Но съм сигурна, че си го направих сама от психопатията си (няма от кво друго да е иначе, идиопатичния оптичен неврит не повтаря така бързо, за една година два нали). Сама, с психиката си болна. Психосоматика няква потресаваща. Бях стигнала пак до онова жалко състояние с трески, неспане, откачане. Изпих си лекарството и то просто ме рестартира. Казвам ви, за една нощ бях друг човек. На окото му трябваха няколко седмици да спре да боли и да си върне зрението, обаче тия ужаси психически дето ме мъчеха ИЗЧЕЗНАХА. И ей ме сега, повече от година съм в Канада, пак ми се случва да поизтрещя и да не спя няколко дена, но го няма оня ужас.
Сега това може да се дължи на един милион неща - на това, че съм със Сашо, на това, че съм си самовнушила, че действа. Ебеш ли му майката? Важното е, че квото и да е, тия дребни гранулки ми помогнаха. Понеже познавам бая лекари - от моето котило излезли и на моя акъл в общи линии, от тях съм чувала колко е зле медицината днес. Тя може да лекува разни възпаления и с хирургическа намеса да решава кардинално някои проблеми. Иначе - потиска и облекчава симптоматика. Не лекува. И не може да лекува, щото тялото не е съществува само по себе си, че да го третираш като някъв прост апарат, правен от хората. Психиката е чудовище, а днешната медицина не я ебе за нея - вкарва ти химикалите и си свирка. Е не става по тоя начин. По света хората вече комбинират за тежки заболявания психотерапия и медицина и мисля, че това е едно добро начало към един холистичен подход. Аз като стана мастит професор (ако) пък ще си хвана някой докторант да посмята малко сметки, свързани с хомеопатичната теория, да видим кво ще излезе. Щото според мен има потенциал за действие - квантови ефекти някви. Но докато не се изучи, и докато с нея се занимават само малоумници и шарлатани, нищо няма да разберем.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|