Почваме да пием. Пием. Пием. Пием. Освинваме се над средно. И в 12 и 10 – аре, затваряме. LIKE WUUUUT?! Коя малоумна кръчма затваря в 12 на 8-ми?! 7 човека в моята 20-годишна каруца, а единственият не-пиян с книжка е с габарити за още двама. А сме 18 души, всичките богоизбрани, дилема си е кой да влезе да се вози. Без пари и самочувствие решаваме да посетим люлинския боулинг – не за друго, ами е най-близкото място, до което колата ми би стигнала безпроблемно. Зареждаме от Фантастико с пенлива течност и почваме да меткаме топки. Меткаме, меткаме, смучем, басираме се, че ако мацките загубим, ше се съблечем по сутиени за втората игра. Губим нарочно. Събличаме се. Никой не ни гони, но пък ни снимат много усърдно с телефони, в последствие идват да пият с нас. Бия безмилостно на еър хокей, вече облечена. Около пет е. Бавно и доста славно излазяме и се мъчим да си спомним къде е колата. Мисля че дремех по пътя през целите 20 минути до общия дом на моите другарчета. „Искаш ли да имаш матриал да разказваш в оня форум?” - самоцензурираме се (много красива дума, адмирации!) с габаритния на паркинга, правейки го непристойно шумно и с волумето на макс пънк от 90-те. Два пъти. А съм на работа.... Така съм на работа... И в момента съм на работа и след час ще возя една мацка до печатница, намираща се на пичку си материну + задръстванията, а просто искам да се разплуя и да цъкам рефреш във vbox, за да се насладя на плоските си цици, които изглеждат още по-нищожни, докато държа голямата боулинг топка. Смърдя на похот. В колата ми има следи от похот.
Viva mighty buttsexxu, но затова обикновено караме този красив празник вкъщи. The end.
_________________ Аз съм един много прост човек.
|