Добре де - и аз да си кажа, да не се чувстваш самотен в страданието си. По принцип пазя личния си живот и преживелици, но ще направя изключение.
И аз се разделих с едно момченце, с което принципно не трябваше да има нищо сериозно, но то не пита трябва ли или не трябва.
То си става. Трябваше да е летен флирт от миналото лято, емоция и авантюра и дотам.Но нещата загрубяха доста.
Той дойде при мен и макар че осъзнавах, че всичко е една глупост и ще си тръгне един ден,незнам защо го допуснах.
Толкова раздалечени по стълбата на живота сме, че няма накъде. И той ще ги изкачи тези стъпала един ден, но дотогава...
Е дадохме си шанс- нищо. Събра си партакешите и се прибра. Нямаше какво да прави тук, житейската му реализация не беше на едно и също място с моята. Пътят му не беше моят.
Ужас, все едно ми бяха резнали далака. 3 кила надолу за 10 дена и стисках зъби до чупене от душевна болка. Хем бях минала през този кошмар 2007, когато подобна, но много по-дълбока и трайна връзка приключи. Уж знаех какво да очаквам.
Тая страст, за която говориш си се превръща в потребност и много липсва. И си идва с прекомерната цена.
От раздялата 2007 знаеща(с научен урок), че краят ще настъпи-> съм попивала всеки един момент с този човек на 100% и съм била благодарна за всеки миг с него.
Нямаше как да сме приятели, защото не си беше отишла проклетницата страст. Триеници от фейсбуци, разкарване на общи приятели. Мазало. Последният смс беше ,че ме обича и че ми пожелава всичко най-хубаво на мен и детето ми.
И от тогава не сме си разменили и дума. Минаха няколко месеца.
Обградих се с много приятели и хора които ме обичат. Дори един много близък приятел от деца(аз бях влюбена тайничко в баща му - my first child crush),който ми е много близък на душичката ми погостува и ми спретна малко терапия. Изхвърли му всичкия остатъчен багаж - четката за зъби, спортните му принадлежности, дрехи, всичко което аз нямах сили да изхвърля...И ми каза- ей така се къса, кифло.
И после много ме гушка. Направо до синьо. И ми помогна да го преодолея.
Понякога наистина трябва да има някой да те разтърси, да ти лепне два шамара и да ти каже да оставиш хубавите моменти, а всичко негативно в коша и напред.
Успех Силвъре, моя counseling свършва тук
!