|
В доскорошната ми многогодишна квартира живеех с четирима мъже, които като типични представители на мъжкия пол бяха над тези дребни и битови неща от живота като редовното чистене и подреждане на жилището, което много скоро се превърна в проблем за мен... Но понеже който носи глава на раменете си, не му трябват крака, моите съквартиранти излязоха с гениално предложение как да разрешим проблема и така се стигна до това да си наемем домашна прислужница, която да чисти общите помещения.
Аз като човек, произлизащ от обикновено плебейско семейство и поддържащ теорията, че трудът краси човека и калява характера, първоначално се обявих против това решение на проблема, но т.к. предложенията в нашата квартира се взимаха с обикновено мнозинство, в крайна сметка загубих спора и се наложи да се примиря с положението.
За да ме утешат и успокоят от загубата моите любезни съквартиранти изскочиха с едно още по-гениално решение, а именно това да ми окажат честта лично да потърся, намеря и в крайна сметка осигуря въпросната домашна прислужница, както и впоследствие да се грижа да има кой всяка седмица да я посреща, изпраща и съответно да ѝ предоставя скромно възнаграждение за оказаните от нейна страна безценни услуги.
Процесът по намирането и задържането на домашна прислужница си е направо за отделен разказ, но в случая важното е, че приключи благополучно. Интересно как много скоро след като тя се появи и дните ми станаха по-пъстри, самочувствието ми се вдигна, а бученето на прахосмукачката, докато се изтягах на леглото, ми се струваше повече от приятно...
Сега, когато се преместих, и се налага отново сама да си чистя жилището, все по-често се връщам назад във времето и си спомням с умиление старата квартира и как трепетно очаквах всяка седмица появата на домашната прислужница.
Понякога, когато се звъни на вратата, си представям, че е тя и идва да изчисти. Но уви, в повечето случаи се оказва просто пощальонът.
Ох, пак е време за чистене...
_________________
The world is not enough...
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
