anime.ludost.net

Имам някакви генереални проблеми при интеракцията с тоя свят, заклевам се.

Най-вероятно ще започна с това което искам да казвам и ще завърша със стена от текст нямаща нищо общо, ама какво да се направи, така си пиша по принцип, а в момента ми се иска доста... да пиша.

Та от известно време на сам имам двойнствено мнение, което ще го кажа от воле в реалността е еквивалента на това да нямаш мнение. Ще се опитам да навляза в дълбините на тематиката, без да гарантирам успех и предимно това което искам е външни мнения по въпроса. Това случвало ли ви се е, смятате ли че изобщо е истина и възможно, дали случайно при всеки не е така и т.н.

Какво точно представлява да имаш две мнение (две е условно казано, на практика нищо не е чак толкова черно или чак толкова бяло, но в името на образността и яснотата ще се придържам към тази рамка)

Да кажем изкача някакъв въпрос: Гейовете.

Всеки си има неговото си мнение, било то вярно или грешно и в крайна сметка си го защитава и който най-пламенно обясни какво има в предвид, независимо от обективната реалност излиза прав. Това е горе долу модела на ежедневната комуникация между хората.

При мен изкачат две напълно синхронно. Преди мнението ми би било:

"Да си ебат майката въобще не ме ебе." И щях да кажа това изречение с усмивка, без угризения и без да ми дреме пред кой, защо и как съм го казал. И би било самата истина за мен

Днес мнението ми е абсолютно същото, но съвсем различно

От една страна са ми наистина неприятни. Смисъл мъж който целува друг мъж ми причинява моментално
awkwardness. А ако са интимни малко ме избива на агресия и искам да ги убия. Защо е така не знам и ми е все тая, това сочат фактите.

От другата страна обаче какво има. Гейовете са изненада, все пак хора. Хора които имат свойте нужди, виждания, мечти цели. Може да звучи малко не скромно, но имам малко по-добра идея спрямо преди какво е да искаш, но да не може, да си неудоволетворен, нещастен. Определено не го пожелавам на никого. Ако има хора които постигат обратното на горепосоченото ментално състояние благодарение на половинки от техния собствен пол. Тоест щастие, защо пък да не, еба си. + Всеки обича купоните. Хетеросексуалните хора се разбиват на полуголи бразилки и какви ли не други неща по улиците. Гейовете, колкото и да са гей да си се разбиват на себе си и толкова.

Това са някакви две много базови мнения със съответно противоположните знаци "Против" и "За" -/+ Няма да се задълбавам в нито едното от двете, но проблема е че и двете за мен са истина. На пръв поглед най-правилното в този конкретен случай е просто да не се изказвам изобщо по теми които не ме интересуват. Наистина в конкретния пример гейовете грам не ме засягат. Но ползвам тоя пример защото е явно на топа на устата в форума + всеки така или иначе има някакво мнение което се чувства длъжен да изкаже.

И точно това е. Нуждата да се говори. Това е базов начин за интеракция между хората. Говоренето. Фактите обаче, сочат че има ограничен брой теми за разговор между хората от различните възрасти. Във всеки средностатистически разговор се изреждат "Кой си от къде си" после идат: Коли, Жени, Пари, Футбол, Известни Личности, Гейове, Бойко Борисов, Политика и някакви световни трагедии, еди къде си еди колко си хора умрели. A да чалга, хаус и т.н.

Когато се говори, всъщност предимно се изказват мнения. Първо се оповестява малка доза свързани с реалността факти, но те са предимно малко щото колко ново има в крайна сметка през 1 ден. Кой кой къде видял и кво е правил, каквото се е гледало по новините и после всеки на базата на тези факти почва да обяснява своята си версия по въпроса.

И така. Случва се средностатистически разговор и някой казва: Геойве. И някой веднага след това казва, абе мани ги тия мазни педерасти. Разбира се на мен също нищо не ми пречи да кажа същото или просто да си замълча, но А) на мен по-принцип не ми е присъщо да се съгласявам и когато съм съгласен, значи съм наистина много съгласен и се го изразявам с "да така е", (защото този който е говорил пръв е казал, това което има да се каже) но това не е особено много комуникация, а това в крайна сметка е цялата цел на заниманието. Другия вариант да не кажа нищо, съответно е още по-зле.

Каква е разликата спрямо преди. Преди бих могъл да кажа супер доволно. Да така е и да изредя още една каруца с анти гей неща просто ей така за спорта и да се забавлявам в процеса докато нареждам въпросната група хора. Сега пак мога да направя същото, ама няма да ми е кеф. Някак си все пак ще знам, че и те са хора.

Ако да кажем пък реша все пак за да стане разговор да отбележа, че и те са хора. Просто няма да се получи. Щото просто ще отбележа "е и те са хора" и то ще си е ултиматова истина, ама няма да мога да го защитавам пламенно като факт, щото в крайна сметка пък ако и да са хора пак бих ги избил само за спорта (за съжаление не е възможно, но не пречи да ми се иска). И съответно какво ще се получи: А) Ако другите хора участващи в разговора, решат все пак да се направят на човечни от криво разбрано социално благоприличие, просто ще замълчат (conversation breaker) всеки в неговото си мнение (в общия случай, че аз съм гей). В другия случай ще се подметне, ама и на теб да не ти харесва от зад и ще се получи маса смях на мой гръб (нещо към което напоследък за съжаление съм чувствителен, просто може би се вземам малко прекалено на сериозно и не ми харесва някакви хора да ми се подиграват само защото могат... (може би точно и за това и аз вече не мога да го правя просто защото мога... много сдухано състояние, но за това по-късно)

Преди наистина си вярвах и не ме ебеше. Дрънках с каквото ми дойде на акъла и дори да грешах пак не ме ебеше. Сега първо че не обичам да греша (не че не го правя), второ непрекъснато се спирам сам. За каквото и да стане въпрос никога не мога да видя само позитивните неща защото никога в действителност не са само позитивни неща. Винаги във всяка ситуация виждам "целия пакет" който в най-общия случай е просто сив.

И съответно изобщо не съм fun to talk with защото изобщо не искам да talkвам по ортодоксални ежедневни теми. Влекат ме само някакви абстрактни глупости. Дето можеш да говориш докато се измориш и пак да не си казал нищо.

Ежедневните теми ме натъжават с това колко са ми скучни.

Дори не е точно така. Има неща които ми харесват. Примерно говори се за коли. Ама хората като си говорят за коли и им е яко. "Ееее тая колко е яка, леле как бих я е карал" Аз това си го помислям същото и абсолютно в същия момент си го помислям "Ее колко ужасно много пари струва, колко огромен и е годишния данък и не дай се боже нещо се счупи поддръжката и и как в крайна сметка никога няма да я имам така или иначе" и как да ми е яко след това... Естествено според мен всеки трябва да знае това и дори и да се сеща за него. Ама не знам. Не може толкова искрено доволни реакции да виждам непрекъснато и хората да виждат нещата по същия начин като мен. Или всички са много по-добри актьори от мен. Или са с много по-силни характери и не се оставят на "дребнави мисли" или просто са малоумни, което всъщност е възможен еквивалент на "силен характер" и съответно широко-мащабна заблуда за положителната конотация на въпросното словосъчетание.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Някак си не мога да видя нищо като "истина" която заслужава да бъде изказана и защитавана. Всичко са някакви условни понятия и мега променливи и като такива всичко казано на базата на тях е безплодно защото не би могло да има твърд еднозначен отговор. Съответно тъй като говоренето не води до нищо, няма смисъл и да се прави. Ама не може да не се говори, просто не може. Потресен съм от това хората за какви неща и с каква радост си говорят. Разбира се тяхната радост "ме заразява" и ми е приятно да съм сред хора дори и да си мисля, че говорят мега кретените. Дори и някак си да успея да се самонавия, че има смисъл да говоря, не мога да го правя както преди убедено и доволно. Винаги като заговоря и сдухвам целия разговор и настъпва момент на awkward silence и всички се втренчват в мен. Или примерно просто не говоря нищо, което е странно, а чувствам, че не ми е присъщо. Или оптимално лошия вариант. Казвам нещо, но понеже самият аз не съм изобщо обеден в него, само си го измънквам под носа и или то бива напълно пропуснато (което изобщо не ме кара да ми е яко) или някой го чува, прави изказването ми на пух и прах с кеф и се продължава някакъв разговор. Преди бих се въвлякъл в спор, но сега примерно, просто съм съгласен с доста от чуждите позиции, или знам като факт, че за тях са си точно толкова правилни колкото моята собствена за мен си и не чувствам никаква нужда да ги убеждавам в правотата на моето мнение. А когато не смяташ за нужно да наложиш собственото си мнение, то наистина не се налага и това е А) неприятно, Б) какъв е смисъла изобщо да изказваш мнение, когато знаеш че ще бъде подминато така или иначе.

Пак се връщам на това как непрекъснато се спирам сам. Някак си знам, че във всичко в което ти самият влагаш смисъл и то има смисъл, но в крайна сметка пък всичко е също толкова напълно без смислено и грам не ми се занимава с нищо. Най-смиленото нещо което намирам като начин за интеракция с бая дейности е просто да не ги извършвам. Но не може да не се прави нещо, но как да се прави нещо като никъде в крайна сметка няма кой знае какъв смисъл и всичко е занимавка да си запълниш времето между докато си се родил и после умреш... И тъй и тъй ще умреш. Дали ще е след 1 час или 60 години, кво? Ще си позаработил някой лев за "родината" ще си направил едно, две деца, които ще са супер нужни сред 7 000 000 000 други хора по планетата и после ще си умрял. Ако умреш след 1 час -двете деца, все тая. Някакво няма "да си направил много неща" е еба си? Какви са тия много неща които не съм направил? Не съм скачал с бънджи, вярно, но утре други ден примерно ще го направя и после какво? Остава парашута като яка дейност ок още 1 година на тая идея до изпълнението и. Бих пътувал супер много по света, ама бих го правил като белите хора. Не като някакви прошляци по автобусите и с раница, ами със самолет и кредитна карта и без дертове. Просто ей така мога да се запилея за 6~7 години. Има бая неща по света които бих направил и видял. Ама в реалността никога няма да имам парите да си го позволя. И тука идва "Никога не казвай Никога", чакай каквооооо?

Ами аз примерно се отказах от вишето си образование. Сега ще работя оптимално прошляшки работи. Които ще ми стигат точно колкото за ежедневни разходи и по един балкан с алкохол събота и неделя. На 40 когато се наситя на самота и мизерия (понеже заради особеностите на характера ми никога няма да бъда с жена каквато искам, ако изобщо бъда с някаква) ще се гръмна. Разбира се ако до тогава не се разболея от някакви мега грубите болести и не умра така или иначе.

Някой би попитал защо не се гръмна да кажем сега, а го отлагам чак за 40? Ми не е като да не ми минава мисълта през главата един два пъти на ден и вечер да не заспивам самоуспокоявайки се с това, че евентуално утре може и да не се събудя. (За съжаление, пхахха сега дори си мисля, че сигурно с това майтап не трябва и някой ден може много да съжалявам за нещата които съм мислел сега... това непрекъснато ми се случва, когато кажа или си помисля нещо което искам и не много след това ми се случва да съжалявам мега много заради думите и постъпките си, а никога преди това не ми се е случвало) Но наистина има нещо което остана да пробвам и то е да се издържам сам. Мисля, че тогава ще ми е малко по-яко. Дето се вика да си стъпя на краката, да видя мога ли не го ли мога. Ако изкарам 1 година работа със стабилен доход и малко да се отракам и после хващам за където ми видят очите. Да бачкам каквото и да е където и да е. Сега живея начина си на живот като от 16, а съм на 22. Това със сигурност е доста силна причина да бъда не удоволетворен. Щото очевидно не успях да се развия по един от възможните пътища. Този на образованието. Фактите обаче сочат, че в по дълготраен период и това ще ми омръзне. Смисъл ще е ново до един момент и после ще е пак рутина от едно и също, едно и също и пак ще бъде ни напред ни назад. Ще увисна там където съм. Щото в света в крайна сметка има само толкова... Може и да има повече, но за да го видиш, трябва да се движиш. За да се движиш, трябва да има нещо което искаш, за да искаш нещо трябва да знаеш или поне да предполагаш че го има. А за да знаеш, че го има трябва да се движиш. Защото ако си седиш в един mini loop от това което имаш, няма нищо ново. Като няма нищо ново и няма към какво да се стремиш и си седиш на 1 място и няма нищо ново и... мисля че ме разбрахте.

Искам да отбележа и няколко думи на това как вече нещата които казвам ме преследват. Преди наистина нареждах някакви мега хора, мислех си че са идиоти и беше мега безнаказано. Правех, кефех се, забравях се и нищо не се случваше и си продължавах. Ся пак си мисля, че мега много хора са идиоти. Ама непрекъснато реалността ми натрапва, че не са и всъщност аз съм идиот. И това не ме кефи. Смисъл еба си. Дори и да съм идиот, какво да направя по тоя повод? Различен човек няма как да стана. Аз съм който и какъвто съм. естественият подбор като ме е отсвирил някъде по пътя и аз за момента отказвам да се гръмна, какво по дяволите да направя? Ако дори няма виновни, ми в крайна сметка аз съм си виновен. И кво от тва? С цялата тая вина гъза ли да си избърша или да си пребоядисам предната врата? Правил съм мега много грешки, не ми се занимава с нищо, но и не искам да умра току така. Смисъл искам, ама ако може да е от само себе си. Нещо инфаркт, инсулт бързо, не очаквано и без болезнено (по възможност), ако е за каузата малко агония кво, така или иначе после ще съм мъртъв и няма да ми дреме. Ама сам да се самоунищожа пък няма да стане. Ще продължавам да си слагам храна в устата, ако и да сещам да яма само щото знам, че ако не го правя и ще се деформирам и после ще умра. Сериозно. Смисъл ако има с какво да се залисвам изобщо не се сещам да ям. И впрочем тука мога и да лъжа. Харесва ми да се храня и има много неща които обичам на вкус. Ама в крайна сметка да живееш само за да се храниш е нелепо. Да живея заради добруването на някакви други хора (сирачета примерно) няма особен шанс, щото ся в крайна сметка като не ми дреме, не ми дреме. Заради обществото като цяло абсурд. Заради себе си... всъщност то не е лошо. Ама някак си не става. Просто го знам като факт, щото съм го правил бая дълго време или на мен просто не ми се отдава. Иска ми се да съм някак си ангажиран с други хора. Ама точно след първите 10 минути и вече изобщо не ми се иска чак толкова много...

Тука вече стената от текст взе да набъбва, а и аз взех да се чувствам по-добре. Ама все пак ми се иска да отбележа, че вече дори не мога със чисто сърце да се подигравам и с грозните жени. Какво е това по дяволите? До къде е стигнал света за да не изпитвам удоволетворение като твърдя, че грозните жени и гейовете и инвалидите са излишни и трябва да бъдат събрани на куп и разстреляни като кучета. Смисъл мен пак ме кефи да го казвам, а вероятно още повече би ме кефело да го направя. Но някак си малко по-късно и ми става мега криво. Щото се сещам, че щом дори и не нужна безлична отрепка като мен може да съществува и да се радва от време на време и да иска и да получава тук там. Защо пък един човек който е без една ръка или обича да му го слагат в гъза и има цел и мечта, да кажем научен труд които да осъществи и остави на поколенията и после 10 деца на щастливи млади родители не умрат заради това което е направил въпросния мега гаден инвалид, да не заслужава да живее и да се радва. Да се смее и да се радва и да бъде ангажиран с живота. И най-малкото, пред един такъв човек аз имам права колкото червей. Имам си пълен набор крайници, условия да се образовам и евентуално да творя. А само мога да повтарям "Не мога", "Не ми се занимава", "Много е трудно". Докато някакъв инвалид да може да "Може", "Да се занимава" и ако и да му е трудно да го прави. Да се смее и да се радва и дори да е искрено. А аз само да се муся и да се сдухвам. И ако и моето мнение, да е че тоя е еба ти непълноценния човек и само се прави, а и в процеса загрозява пейзажа. Какво от това. Цялата шибана реалност сочи обратното на моето мнение. И дори и да смятам, че всички хора които го подкрепят и го смятат за равен въпреки очевидната липса на крака да кажем, са мега малоумните лицемери. Това просто явно не е така. Явно масата от хората все пак откриват някакъв смисъл в тоя живот и са много положително настроени спрямо него и го живеят и даже и му се кефят. Нещо което ми е много непонятно как се случва.

Принципно аз всъщност цял живот съм разсъждавал горе долу като сега. Ама преди винаги си мислех, че има още и още и още. А в един момент се оказва, че ако сам не си измислиш какво повече искаш, няма кой да ти го измисли. И ако не си мислил много трезво до тоя момент какво да правиш и да искаш. И в един момент се оказваш много прецакан и с един тон нереални желания. Докато всички хора около теб се забавляват с кой каквото има, докато ти си оставаш вечния недоволен.

Сега съм вече в толкова добро настроение, че даже ще кажа нещо хапливо по повод Sierra. Просто за да има.

Някво оценявам, че и ти си човек и че някак си намираш начин да бъдеш по-щастлива от мен въпреки, че си дебела лесбийка, но все пак ако прочета във вестника, че те е блъснала кола и ще си причината за 3 минутна искрена усмивка- Поздрави: Аз

Тука вече просто ставам жалък, но да. Когато виждам други щастливи хора и съм бая нещастен. Обаче като са мизерни и едвам се сдържам да не се усмихна. Но това е ако са относително непознати. Ако са познати, като са щастливи съм нещастен и като са нещастни пак съм нещастен. Еба си мизерията . И това като цяло не е съвсем истина. Другите всъщност изоообщо не ме ебат (което явно май си е и груба грешка) искам просто някак си да съм щастлив, ама не мога да измисля как. Всичко което ми идва на акъла е от спектъра на не реалното. Има някакви малки прозорчета на кеф. Ама overall feelinga ми е за някаква еба си празнотата и пустотата.

Не се чувствам пълноценен и някак си не смятам, че това изобщо е възможно. И като цяло смятам че и другите хора са в крайна до голяма степен самоходни торби с мръвки и кокали и както моя, така и техния живот изобщо не е толкова ценната суровина колкото се спеколира. Дето живи там и мъртви. И тия трагедии дето измират по 10тина хиляди човека всъщност изобщо не са чак толкова трагичните. Семействата им да си страдат колкото си искат, животите им са разбити и т.н. Ама какво толкова има още 7 000 000 000 от същата субстанция.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

А да забравих и да спомена защо вече не пиша много по форуми. Като под "по форуми" имам предвид тоя... щото аз освен в тоя и в wtf.com не пиша другаде.

Ми примерно грам не ме ебе какво пишете вие (което сега вие ще си кажете като не те ебе, кво ти пишем, няма и да ти пишем и ще се сте прави и просто комуникацията ще спре и няма да се случва), а и до голяма степен съм сигурен, че в крайна сметка и вас не ви ебе какво пиша аз. Половината от тук присъстващите само ще scrollнат, а тези които прочетат. Няма да имат мнение, щото принципно какво по-дяволите мнение би могъл да има човек относно цялата тая стена от текст освен "еба си bullshitа" и съответно всичко горе изказано изчерпва въпроса, защо изобщо не намирам за смислено да пиша тук или където и да е.

Проблема е, че понякога просто желанието ми да пиша лайна надделява над всякаква логика и го правя. И после се чувствам разочарован за дълго време, че нищо не произтича от това и съответно дълго време не го правя, докато не издържа пак и не го направя... Ама то при мен с всичко е така.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Имаш нужда от професионална помощ... srsly.

Profesionals to the rescue. И какво толкова може да ми каже някакъв човек, което ще преобърне светогледа ми?
Веднага ще ми натресе някаква медикаментоза, която най-вероятно ще се свежда до хапчета стимулиращи отделянето на допамин в мозъка ми и воала "Хапинес" ама, то като знам, че е от хапчета и ще се сдухвам. Това е същата причина поради която ми е гузно, като ми е кеф, като се напуша . Според мен психиатрите освен ако не те надрусат нещо, са само пласибо ефект.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Аз пък ти чета ферманите с голям кеф И не е защото ме карат да се чувствам по-извисен или по-добре от Вуте, интересно ми е да не изпускам нишката на мисълта ти, която много старателно се опитваш да накъсаш и разводниш с твърде много вметки, допълнителни коментари, примери и пълнеж.

Та квото разбрах-разбрах, ето кво мисля аз:

1. Така и така живота е гаден и накрая ще умрем всички. Раждаме се, учим, работим, намираме няква половинка, правим деца (тея двете последните не са задължителни), пенсионираме се и мрем. целия живот на човека се изразява в едно тире, между две дати. Ама както имаше един лаф за Техническия университет (влизането ташак, излизането ташак, ама между тея два ташака какъв кур те чака), така и това тире си е ебало майката. Може цял живот да си някъв червей, ама можеш и да си велик апостол. Всичко е в твоите ръце. В момента си в някъв творчески застой, това няма да е вечно. Освен ако ТИ не искаш да е вечно. Хванал си работа до колкото разбрах - след има-няма година ще ти се отворят очите в някаква насока. Може да решиш и да довършиш образованието. Или да намериш друга работа. Аз мойто образование го влачих вместо 4, цели 7 години. И даже ше го продължавам. М/ду другото и аз в момента не знам кво да правя. На работа от една година не съм ходил, отвикнах. Лесно е да си седиш в къщи, цял ден да плуваш в собствен сос пред компа. В момента ме е страх да ида да работя нещо ебаси. Както и да е.

2. Гейове, мангали, инвалиди... Ами ти си имаш мнение - всички на сатурн. Това, че признаваш че и те са хора (понякога) не променя нещата. Какво ще говориш пред други хора си е част от маската, която ежедневно носиш не само ти, но и всичките 7 000 000 000 души по света. И част от спорта свързан с това носене. Още повече - за спорта по една и съща тема, пред различни групи хора доста от нас са поддържали абсолютно противоположна позиция, която са отстоявали до дупка. Всичко е до това на кой му е по-силно аргумент кунг-фу-то. Ако се замислиш, така е с всички аспекти на живота. Силния печели, слабия мре в кофите. Мен лично ме съмнява да се съгласяваш да мреш в кофите, само защото някой е извадил по-яката позиция. Точно тея дето отказват да умрат стават по-силни и на следващия рунд печелят. Не е въпроса в това колко крайника имаш, и дали задната ти дупка е само за лично ползване. Важното е да си от правилната страна на тревата. (тая дето расте по полянките, нали). Така че можеш или да си незначителна буболечка, или да имаш име, позиция, реноме и да те дават по телевизията. Твой избор ИЗЦЯЛО

3. Join the army! srsly... wtf? cunt.

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

[quote]3. Join the army! srsly... wtf? cunt.[/quite]

Have i been born into the USA i would have done it 4 months ago.

Top that past perfect conditional sentence. bitch.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

е, поне нещо си прочел от мойто мнение. Доволен съм

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

УОУ доживях да го видя това... Бъчера е почнал да пораства.... знаеш ли, като ти прочетох ферманите и мога да ти кажа, че съм си блъскала главата с абсолютно същите неща, това което установих е, че времето минава и гледната ти точка просто се променя, щото си натрупал някакъв допълнителен опит, тогава почваш да изпитваш други нужди, които преди просто не си си и представял, че би могъл да имаш. Та в крайна сметка бих могла да ти дам много идеи за това с какво да се занимаваш, но от твоето желание зависи абсолютно всичко, поне при мен е така и някакси винаги като изпитвам истинско желание за нещо, тогава чувствам че "живея истински", просто защото тогава имам някакъв стимул да "правя". Иначе много често се чувствам по тоя гаден сдухан начин, това да си намирам опорни точки, които да ме карат да "искам" понякога е адски трудно за съжаление...

_________________
Silverbot: понякога докато чета форума съм пред сърдечен одар
Maniax: Единственото интересно е да го гледаме колко низко може да падне

Българският косплей портал -
AniBG.info - гледай анимета онлайн

Добре дошъл в реалния свят. Има един верен отговор на всички въпроси и той е "зависи", ходи после се чуди как да живееш

Случайно 1) да си откраднал тоя текст от някъде или 2) да си чел някъде как се пише?:)

Накратко - welcome back.

ОМГ. МОЖЕШ да си малко по-кратък в писанията си, все пак.

Иначе, както казаха другите дъртофели на форума - добре дошъл в реалния свят. В тоя свят има много неща, които не са ни приятни, но трябва да се съобразяваме с тях, поради цивилизация. И нищо вече не е черно и бяло. Няма човек, който да ти е изцяло приятен - дори хората, които обичаш най-много на тази земя може да са ти супер неприятни в някои аспекти. Дори себе си не можеш да обичаш абсолютно и безусловно, кво остава тогава за цели социални кръгове? Да разбереш някого и да го приемеш и захаресваш са 2 различни неща. Ти разбираш гейовете, ама не ги харесваш - не, не си шизофреничен, даже не си лицемерен. Всички имаме подобни преживявания - аз примерно не харесвам особено американците, китайците, индийците и мюсюлманите (и то не останаха хора по земята, които да харесвам, баси). Да, и те са хора, с всичките произтичащи им права, и културата им е еди ква си и е напълно равностойна на моята погледнато обективно. И т.н., и т.н. Няма да им посегна или да ги дискриминирам, обаче няма и да се обградя с тях като приятели, щото са ми твърде чужди. Не съм и длъжна бтв. Толкова е просто.

Ти си в няква дупка. Това избива на клинична депресия твойто. Знаеш ли кво ти трябва? Любов. От самия теб към самия теб. Щото в момента се самопрезираш и мразиш, а това не е начин, по който да живееш пълноценно и да се забавляваш. За съжаление, трябва сам да намериш начина да се харесаш - надолу ще ти дам някои съвети, ама те може и да не са приложими за теб, щото ти не си аз. Като те гледам, си тръгнал по пътя на катарзиса с болезнените осъзнавания на нещата от живота. Това е добро начало, ама си още в ранната (авто)мизантропска фаза. Гледай да я преживееш - т.е. не медитирай толкова над това колко си жалък и как трябва да се самоубиеш. Намери си нещо, което харесваш в себе си и се съсредоточи върху него. Научи се да се себеуважаваш заради него. Това ще те направи ако не по-добър, то поне малко по-щастлив човек. Оня лаф "заобичай себе си, за да те заобичат и другите" е супер изтъркан и клиширан, ама е такъв щото е верен. Освен това се научи да желаеш реалистично. Пожелавай си малки и постижими неща. Изпълнявай ги. Добре действа на самочувствието и те прави уверен във възможностите ти. Оттам можеш да пристъпиш към по-значителни постижения. Во кратце: научи се да пътуваш с раница на гръб и на автостоп преди да тръгнеш със самолетите и кредитните карти.

Искрено се надявам, че жалкото презрение, което изпитваш към хората ще бъде преборено в един момент от разбирането, че и те са хора и имат право на щастие, колкото и ти имаш. За твое собствено добро е - животът в свят, който обичаш, е много по-добър от този в свят, който не можеш да понасяш. Всъщност, ти можеш да се влюбишщ в света и без да си даваш много зор за хората в него - трябва да знаеш достатъчно за устройството му обаче. Пък като гледам, ти не си много по ученето и знанието. Така че - повтаряй си това, че всеки има право на щастие - докато не стане твоя истина. Вероятно вътре в себе си никога няма да ти пука за гейовете толкова, колкото за хетеросексуалните, или за дебелите и грозните, толкова колкото за слабите и красивите. Както аз винаги ще имам леко пренебрежително отношение към китайците и индийците, ако и да не го показвам с приказки и действия. Но ако някой ден спреш да се усмихваш искрено като прочетеш за дебела лесбийка, сгазена от кола, значи вече си отбелязал напредък. Щото човек и на това е способен - да му е мъчно дори за хора, които не са му приятни.

ПП. Бтв, хвани се да бачкаш нещо, щото бездействието ражда запъртъци.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

http://www.youtube.com/watch?v=OLN2k0b3 ... _embedded#!

_________________
I found a flame in the burnt out ashes... burn out, burn out!

_________________
Аз съм един много прост човек.

Браво, Бъчо. Гледам, че животът те е изправил най-накрая пред огледалото. Сега го счупи, ако можеш, и си построй живота както ти е кеф, ако можеш. Ако не можеш, мри си в кофите, както си правиш досега.

Хаха, и мерси, че прие, че може да съществувам - като елфите и еднорозите!

Едит: И си мислех, че голямата разлика, която те прави много по-велик в собствените ти очи от мен, е фактът, че имаш хуй. Сега обаче съм наясно, че си една голяма путка, така че те приемам в клуба на дебелите лесбийки безапелационно.

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

o god X_X

_________________
You make me feel...like I had a heart. It's kind of...funny...