|
Можеше да задълбочите при причините за депресия, да споменете нивата на серотонин в мозъка и как понякога е генетично обусловено, например. Да споменете някакви изследвания в областта, кога започва да се говори за депресия, статистика (бях чела някъде, че депресията се нарежда на челните позиции за загуба на трудоспособност) за заболяването, колко души страдат, има ли географска обусловеност, проблем ли е на новото време (сравнително ново заболяване е) Възможни методи за лечение - медикаментозни, диети, как режима на хранене може да влия върху депресията (има такива изследвания), спорт (много препоръчителен защото вдига нивата на ендорфин) Например наскоро учени са открили, че бактерии-пробиотици притежават потенциал да лекуват депресия и тревожност, Лактобацилус се казват и се срещат в млечните продукти
Може да говорите за телесните симптоми на депресията, които може да са постоянно главоболие, загуба на апетит, загуба на тонус, невъзможност да се стане от леглото, не е нужно да се чувстваш тъжен, загуба на емоции, нарушение на съня (прекомерно спане или инсомния), липса на интерес към обикновено предпочитани дейности, дори болки в гърба, стягане във врата, костни проблеми.
Може да споменете видовете депресия.
Униполярна - протича само с депресивни епизоди, биполярна - депресивни и манийни епизоди или хипоманийни. Лека депресия - наличие на два от трите основни симптома и два от допълнителните, умерено тежка - наличие на два от трите основни и три от допълнителните симптоми, тежка депресия - трите основни и четири от допълнителните.
Меланхолна депресия - загуба на интерес или удоволствие от дейности, които обикновено доставят радост, снижена емоционална реактивност по отношение на позитивни стимули на средата, липса на емоционална реакция към приятни преживявания. Ранно събуждане сутрин, два три часа преди обикновения час, потиснатост на настроението, по-изразена в сутрешните часове, психомоторна забавеност,загуба на апетит и тегло, загуба на либидо. НАй-общо включва: потиснато настроение, понижена двигателна активност, забавен мисловен процес. Атипична депресия - нормална емоционална реактивност, увеличаване продължителността на съня, повишен апетит, тежест в крайниците, повишена чувствителност към отхвърляне в междуличностните отношения.
Психотична депресия - симптоми на депресивен епизод + налудности и халюцинации. Налудностите са свръзвани със самообвинения, идеи за наличие на неизлечимо заболяване, страх от обедняване.
Следродилна депресия - в началото на първите 6 седмици след раждането, засяга около 15% от родилките, симптоми на депресивен епизод, безпокойство, напрежение, афективна нестабилност, непрекъснати страхове за бебето.
Сезонно афективно разтройство - симптомите се появяват по едно и също време в годината - есен или зима. Маскирана депресия - скрити симптоми, поради голям брой телесни оплаквания - болки в гърба, стягане в сърдечната област, сърцебиене, тежест в гърдите, изпотяване, трудност при преглъщане, запек, често уриниране. Може да има депресии свързани с ендокринни нарушения на щитовидната жлеза, при дефицит на витамин б12, фолиева киселина, бъбречна недостатъчност.
Може да дадете малко история на депресията. Произходът на думата „депресия” идва от латинския глагол „deprimo” – натискам, потискам. Депресията е психично заболяване, което първично засяга емоционалната сфера. Много често неправилно употребяваме за себе си или за околните: „депресиран съм… ”, „тя/той е в депресия, остави го, ще й/му мине…”, „мързи го/я…”, „стегни се бе човече, нищо ти няма…”. Едногенната депресия не минава „просто така”. Нарушенията в емоциите водят до болестни промени в останалите сфери на психичния живот – психомоторика, мислене, воля, внимание. Депресията е сред водещите социално значими болести. Предполага се, че различни причини като късно разпознаване на депресивните симптоми, закъсняла консултация със специалист психиатър, отложено във времето лечение и неправилен терапевтичен план ще поставят депресията като една от водещите причини за инвалидизация. За Европа на 1000 души се падат приблизително 9 души, които страдат от депресия. Пожизненият риск за всеки един от нас да заболее от депресия е 15%, като за жените рискът е по-висок 25%. Засяга хора в различни възрасти като най-често началото на заболяването е във възрастта 24-35 години с тенденция към подмладяване. При 40% от пациентите с депресия първият депресивен епизод е преди 25-годишна възраст. По-често срещана е при жените (мъже : жени – 1 : 2).
При поставяне на диагноза в България се работи с критериите на Международната класификация на болестите и нейната 10-та ревизия, т. нар. МКБ – 10. По тези критерии, за да се постави диагноза Депресия или Депресивен епизод следва пациентът да се представя определени основни и допълнителни симптоми.
Три са основните, осевите симптоми за поставяне на диагноза:
- потиснато настроение;
- загуба на интереси и загуба на способността за изживяване на удоволствие и радост;
- повишена уморяемост и спад на активността;
Допълнителните симптоми включват:
- психомоторна забавеност или ажитираност: близките описват пациента като общо по-бавен, муден, лежи или стои със сключени пред тялото ръце, говори тихо, монотонно, „без сила в гласа”, налага се да повтаря казаното, придвижва се бавно, с приведени рамена, главата е наведена, „все гледа в надолу към пода”. В други случаи пациентът е необичайно раздвижен, със суетливи движения, непрекъснато докосва тялото си, на моменти трудно седи в покой, речта е леко ускорена, накъсана, пациентът трудно изказва изреченията, обичайно използва едни и същи фрази, вайка се, разплаква се по незначителни поводи.
- трудности в концентрацията: „понякога се налага да прочитам едно изречение по два пъти…”, ”налага се да полагам допълнителни усилия, за да следя филм, новините или обикновен разговор…”, „не успявам да прочета надписите, когато гледам непреведен филм… ”, „всичко просто минава покрай мен…”, „забравям повече от обикновено…”.
- нарушения в апетита - загуба или увеличен апетит: „храната е станала безвкусна…”, „насила ям…”, „добре, че са близките, за да ме карат да се храня…”, „отслабнал съм с около 3-4 килограма през последния месец… ” или „не мога да се спра да се ям…”, „искам да ям и това е по-силно от мен, не мога да му се противопоставя…”, „напълнял/а съм… ”.
- нарушения в съня – увеличение или намаляване на продължителността на съня: „будя се към 4-5 часа сутринта и не мога да заспя след това…”, „появиха се кошмарни сънища…”, „трудно заспивам…”, „изобщо не мога за спя…” или „спя много повече от обичайното за мен…”, „постоянно ми се спи…”
- понижена себеоценка, загуба на увереност и самочувствие: „за нищо не ставам…”, „пълен провал съм…”, „няма да се справя отново…”, „няма да успея…”.
- чувство на вина и самообвинения: „аз съм виновен/виновна за…”, „аз съм в тежест на всичките си близки…”, „преча на околните…”, „отново съм объркал/а нещата…”, „всички и всичко провалих…”.
- песимистични мисли за бъдещето: „няма да се оправя…”, „всичко ще се провали…” „болестта ми е нелечима…”, „обречен/а съм…”, „нищо добро не очаква и мен и близките ми…”.
- суицидни мисли и намерения: „по-добре да ме няма…”, „искам да съм мъртъв/мъртва”, „постоянно мисля за смъртта, за своето погребение…”, „смятам да сложа край на тази мъка…”, „мисля да освободя всички от себе си…”, „без мен на близките ще им е по-добре…”.
- загуба на либидо.
Критериите за поставяне на диагноза включват броя симптоми, вида им, интензивността и продължителността на проява. Диагноза Депресивен епизод се поставя при наличие на два от трите основни симптоми и два от допълнителните симптоми, които са с продължителност най-малко 2 седмици. В американската класификация на болестите голямо значение за оценка на тежестта депресивната симптоматика има нивото на социално функциониране.
Причините за появата на депресивни симптоми са биологични и върху тях се наслагват фактори от средата. Болестните нарушения при депресивните пациенти водят до промени в нивата на медиаторите серотонин, норадреналин, допамин и гама-аминомаслена киселина. Промени има и в системите, регулиращи денонощните ритми. Установяват се дефицити в невропротективните фактори.
При нелекувана депресия нейната продължителност е около 12 месеца, докато при провеждане на адекватна терапия депресивните симптоми следва да се овладеят в рамките на 3 месеца. Всяко прекратяване на поддържащото лечение крие риск от връщане на симптомите.
Лечението на депресията има за цел:
1. овладяване на актуалната депресивна симптоматика;
2. профилактика по отношение на поява на следващи депресивни (афективни) епизоди.
Профилактиката има важно значение, защото при около 60% от пациентите с първи депресивен епизод в рамките на следващите 5 години има риск от поява на втори депресивен епизод. Всеки следващ депресивен епизод повишава риска. Например при пациенти с два депресивни епизода рискът за трети е 70 %, а при наличие на три депресивни епизода рискът за следващ е 90%.
Причини да се търси помощ за лечение на депресията:
- Ранното лечение облекчава симптомите и скъсява продължителността на депресивния епизод;
- Мислите за самоубийство за чести при пациенти с депресия. Нелекуваните пациенти са с висок риск за извършване на самоубийство. Успешното лечение на депресията води до намаляване и пълно изчезване на суицидните мисли.
- Лечението връща нормалното усещане на пациента за себе си и за света.
- Лечението помага за превенцията за следващи депресивни/афективни епизоди.
Може да поговорите за антидепресантите SSRI антидепресанти. (Selective serotonin reuptake inhibitors)
Какво мислиш за това инфо? Ако ти трябва още, кажи, ще намеря и ще пиша
_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....
psycho gay rapist werewolf!!!!
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
