anime.ludost.net

Многостишия...

Живот в стихотворна форма !

Тез,които обичат ритъма и музиката на поезията са добре дошли да разперят перо в таз тема...



(търсих подобна тема , но намерих една друга, дефендърска и дотам спрях )

Подобна е Цунч Лирикс, ама тя е само за песни...та реших да спретна тази.




П.П. Мен Леда Милева ме закърми с любов към поезията от запъртък и до ден днешен си я обожавам...

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Мира Дойчинова
8 септември 2014 г. ·
*****
Събирам се, когато се пилея –
(един почти парадоксален трик),
летя, обичам, дишам и живея
изтръгвайки до болка всеки миг,
а после го въздигам до небето –
така се раждат вечностите май.
Душата ми се случва там, където
светът е без начало и без край,
където всичко почва от средата,
разбъркано, и цветно, разпиляно,
а аз се вслушвам само в тишината
и винаги съм малка и голяма…
Обичам да се влюбвам безвъзвратно.
Пламтя и ден, и нощ. И ми отива.
Завърна ли се в себе си обратно,
раздавам се до Бог. И съм щастлива.

(тва се едно аз съм го писала ) леко *скери* даже ...

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

В памет на Петя Дубарова....

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Безглаголно Стихотворение


Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег - без тъй нататък.

Радой Ралин

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Автор:
Елин Пелин

Страшен вълк

Окол село Дрянов лък
се появил страшен вълк:
кривокрак и едноок,
кръвожаден и жесток –
въплъщение на злото.

Нощно време край селото
обикаля, вий зловещо,
па току виж грабне нещо:
кога овен от стадата,
кога крава от чардата
или някой вол работен
на бедняк или имотен;
кон пресрещне, свиня, яре
или кротичко магаре –
грабне, скрий се невредим,
невидим, неуловим...

Но най-чудното – това е
/вий ще кажете, лъжа е/,
че един ловец прочут,
цял вмирисан на барут,
ведно с пушката го схруска
и го глътна на закуска.
Изпокриха се овчари
по къшли и по кошари,
пасищата опустяха,
медни звънци занемяха;
по зимници, по буджаци
изпокриха се селяци,
всеки кожата си брани,
никой вече се не кани
ни на оран по нивята,
ни за дърва по гората.
И пред таз беда проклета
събра селяните кмета
там под ключ във общината
и се хвана за главата:
– Лошо, братя! Що да правим
от тоз звяр да се избавим?
Срам и позор за селото!
Малко ли ни е теглото,
та и тоя бяс проклети
да ни носи толкоз щети!
До просия ще да стигнем!
Хайде, братя, да се вдигнем
с коси, с брадви, с търнокопи,
със дървета и със сопи –
на смърт звяра да осъдим
или пак да го пропъдим
в пусти гори Тилилейски!
Стига тоя страх юдейски! –

Слушат селяните прости,
изсъхнали като в пости,
глави патили навели,
слушат тия думи смели,
па се чудят и се маят,
що да кажат, те не знаят.
Всеки си езика глътнал
и в потурите си хлътнал,
стоят, слушат като неми,
схванати от страх големи.
Но там в ъгъла на тъмно
някой се изкашля шумно
и зад схлупената печка
се размърда като мечка,
взе да сумти, да се чеше,
ала кой бе, не личеше.
Загледаха всички плахо –
там това бе дядо Влахо.
Очи вдигнал към тавана,
той мънкаво реч захвана:
– Неведнъж съм ви заявил,
не е вълк това, а дявол,
куршум люти го не лови,
нито сачми, ни отрови,
не го знаеш где се крие, –
във гората, чуваш, вие,
в същий час пък на полето,
виж, изял добиче клето.
Най-добре ще бъде, братя,
да пратиме във гората
попа, вода да освети –
кръстът тоя дух проклети
надалече ще пропъди.
Тъй ви казвам, тъй да бъде! -

Попът скрит бе зад вратата.
Той показа си брадата
и извика разтреперан,
обладан от страх неверен:
– Как! Смилете се бе, братя,
сам да ида във гората,
где не смей да мине пиле?
Че и мен животът мил е!
Таз работа оставете,
нещо друго измислете! –
рече попът, не дорече,
думата му се пресече
и настръхна му брадата...
Навън току зад вратата
чу се вълчи вой ужасен,
заканителен и страшен!
Бъркотия вътре стана,
кметът скочи на тавана,
писарят във шкафа скри се.
Всичко, всичко спотаи се.
И сред тоя страх мъртвешки
отвън звярът с глас човешки
се обади нависоко,
кръвожадно и жестоко:
– Ако вий сте още живи,
чуйте, селяни страхливи!
Селото ви ще оставя,
пакост няма да ви правя,
ако вий се разберете,
жива жертва ми дадете –
човек някой от селцето,
кого иска ви сърцето.
Сега аз си заминавам
и до утре срок ви давам.
Разсъдете, помислете
и човека изберете!
Времето да не протакам,
утре го в гората чакам! –
Селяните вцепенени,
из кьошетата заврени,
чуха Вълчо как спокойно
и полека, и достойно
из селото се извлече
и отиде надалече.
Пак от ъгъла на тъмно
някой се изкашля шумно
и зад схлупената печка
се размърда като мечка.
Пак видяха всички плахо,
че се вдигна дядо Влахо.
На тояжката опря се,
напреде си нещо взря се
и спокойно произнесе:
– Чуйте що ви съобщавам!
За селото жертва ставам –
моето тело греховно
давам Вълчу доброволно...
За какво ми е живота?
Изпропил съм си имота.
Изгорял съм от ракия,
тя ме пие, аз я пия,
бабичката – проклетия,
все ме бие, все ме хока –
в старост вече съм дълбока,
нямам нищо да милея –
за какво съм да живея?
Нека добро да направя,
та селото да избавя...

Тия думи тъй сърдечни,
тъй решителни, човечни,
толко ясни и отбрани
трогнаха душите сбрани
и разплакаха сърцата,
и завързаха устата.
Никой дума не пророни,
всеки жежки сълзи рони...
Плаче кмета, плаче попа,
плаче Станьо Търнокопа,
плачат с хълцания шумни
и съветниците умни.
Текат сълзите обилни,
несдържани и неспирни,
наводниха общината
и преляха през вратата.
...................................
Сутринта насред мегдана
заби, забумтя тъпана;
почна народ да пристига:
мъже, жени, дечурлига.
Скръбни бяха се притекли,
със очи, от плач отекли,
първенците на селото,
даскалите от школото,
да изпратят дядо Влахо,
дяда Влахо – сиромаха,
доброволно сам отдаден
курбан звяру кръвожаден
за доброто на селото,
за спасене от теглото...
Подир малко гледат всите,
засмян дори до ушите,
дядо Влахо че пристига,
шеговито им подмига,
па подкара песенчица
и заигра ръченица...
Баба Кера Влаховица
като стара ластовица
подир него се люлее,
изпраща го и се смее,
и на селяните вика:
– Отървах се от старика,
братя мили; както щете,
туй що казвам ми простете –
от душата ми извира;
който знае, ме разбира.
Много теглих със дъртака,
отсега добро ме чака...
Селяните нажалени,
трогнати и умилени,
обиколиха старика.
А той весело извика:
– Прощавайте, селяния,
ха налейте, та да пия
зарад вашето спасение
и за мое утешение –
няма време да се чака,
чуйте, Вълчо зъби трака!

Още рекъл, недорекъл,
зашумя светът притекъл,
заподнасяха му всички
с менци, стомни и панички
люта гроздова ракия,
препечена, синджирлия.
Дядо Влахо я подема,
гълта, пие, дъх поема,
благославя и нарежда;
всички съдове изрежда
и със сърце благодарно
пийна си човека харно,
па обърна се и рече:
– Сполай, братя, стига вече!
Сега сбогом и простете
и за мен се помолете!...
Ръка целува на попа,
па с тояжката затропа
и упъти се спокойно
и засмяно, и достойно
към гората там на края
и оттам – навярно в рая...

А в гората Вълчо чака,
зъби кървави си трака ;
из гъстака, издълбоко,
вперил страшното си око,
гледа стареца жестоко
как пристигна да загине,
как приседна да почине.
Звярът страшен вой проточи
и пред стареца изскочи,
приближи го, помириса,
но назади се стъписа –
нещо му пресече вкуса
и извика със погнуса:
– Стой, не мърдай, старо, там,
няма, мършо, да те ям
и кръвта не ще ти пия,
че миришеш на ракия!
Душата ми не тровете,
младо, крехко ми пратете! –

Дядо Влахо не приима
таз обида непростима
и окото му не мигна –
той тоягата издигна
заканително и грозно
и развика се нервозно-
– Дума дал си, щеш-не щеш,
длъжен си да ме ядеш! –
И той заплю със презрение
Вълчо, зяпнал с остървение...

Дъх отровен от ракия
като някаква стихия
се разнесе над гората
и на Вълчо във устата.
Той упоен се събори,
думица не проговори.
Тогаз дядо Влахо стана,
тоягата здраво хвана,
па удря, удря до пладне
гдето свари, где попадне...
После си извади ножа,
свлече вълчовата кожа,
па преметна я на рамо
и пиян, насам-натамо,
се упъти към селото,
избавено от теглото...

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Отварящата песничка на Wakfu

Автор - Julien Clerc

ТВ версията:

Sois!
Le feu et la terre,
L’eau et la poussière,
Héros malgré toi,
Vois!
La légende s’écrire,
L’histoire se construire,
L’avenir est notre aventure
Fais!
Vivre la lumière,
Parler les éclairs,
La magie entre tes mains
Pars!
Suivre ton chemin
Et regarde

Ton futur,
L’aventure, Ta lumière guider ton destin!


Пълната версия:
Entends-tu le chant des Héros résonner
Vois tu les ombres sur ton passage s’effacer

Enfant de lumière,
Je veux être des tiens,
Pour écrire ensemble,
D’autres lendemains.
Au delà des doutes,
Je rejoins ton combat,
Quelque soit ta route,
Je marche sur tes pas.

Sois!
Le feu et la terre,
L’eau et la poussière,
Héros malgré toi,
Vois!
La légende s’écrire,
L’histoire se construire,
L’avenir est notre aventure
Fais!
Vivre la lumière,
Parler les éclairs,
La magie entre tes mains
Pars!
Suivre ton chemin
Et regarde
Tu peux voir au loin
l’amitié guider ton destin

J’entends la rumeur,
Me souffler les mots,
D’un nouveau refrain,
D’un nouveau héros!
Le cri du soleil,
Quand le ciel te réclame,
Là où ton étoile,
qui nous appelle.

Sois!
Le feu et la terre,
L’eau et la poussière,
Héros malgré toi,
Vois!
La légende s’écrire,
L’histoire se construire,
L’avenir est notre aventure
Fais!
Vivre la lumière, Parler les éclairs,
La magie entre tes mains
Pars!
Suivre ton chemin
Tu peux voir au loin
l’amitié guider ton destin.

A chaque héros son pouvoir,
(Je suis l’espace, je suis le temps)
A chaque quête son histoire


https://www.youtube.com/watch?feature=p ... RD6jGV7y4Y

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Oбърка темите , Алшу! Текстовете на песни са в Цунч Лирикс Спама...


а сега поздрав за всички Пенчовци - знайни и незнайни....

Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще…

Пенча го мързи,
гледа да лежи —
ходи, та се май,
дири да играй.

Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде —
няма откъде.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Ма аз тук към римите насочвам вниманието.
Клиповете съм ги дал за контекст.
Примерно "Ta lumière guider ton destin!" може да се изтълкува някак религиозно, а не е.

А и само ти виждаш непреодолима разлика между текст на песен и поезия.

Пък са ако кажеш, че и за вълка е песен

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ok. Дращи дет щеш. Цунчината тема просто е по-специфицирана за рими от песни.

То и без тва си е цяла рядкост да се закачиш за некоя тема , дет не е аниме.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

В аниме форум е странно, че другите го правите рядко...

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Нещо си припомнях The Muppet Show и по-точно един изключително странен скеч...не точно скеч, а рецитация на поема, от която не схванах нищо.
Отне ми известно време докато открия целия текст (не помнех името), но накрая се оказа че става дума за The Green Eye of the Little Yellow God от J. Milton Hayes.

След прочитането, честно казано останах още по-объркан и трябваше да търся коментари и обяснения.
В крайна сметка, за да го разбере човек трябва да се представи колониална Индия (нищо, че действието не се развива точно в нея) и тогавашната наглост на англичаните, особено на военните. Още да си спомни завръзката на такива истории, като Знакът на четиримата и Лунният камък.

Самата поема не е нищо особено нито от поетическа гледна точка, нито като история. По-скоро чудата поука за човешката алчност и наглост.
Направи ми впечатление с това, как за да я разбереш трябва да си наясно с контекста.
Авторът е искал читателя сам да си представи нещата, но явно това създава леки затруднения за човек от малко по-друга епоха.

Та ето текста и някои обяснителни бележки.


The Green Eye of the Yellow God

by J. Milton Hayes

There's a one-eyed yellow idol to the north of Khatmandu,
There's a little marble cross below the town;
There's a broken-hearted woman tends the grave of Mad Carew,
And the Yellow God forever gazes down.

He was known as "Mad Carew" by the subs at Khatmandu,
He was hotter than they felt inclined to tell;
But for all his foolish pranks, he was worshipped in the ranks,
And the Colonel's daughter smiled on him as well.

He had loved her all along, with a passion of the strong,
The fact that she loved him was plain to all.
She was nearly twenty-one and arrangements had begun
To celebrate her birthday with a ball.

He wrote to ask what present she would like from Mad Carew;
They met next day as he dismissed a squad;
And jestingly she told him then that nothing else would do
But the green eye of the little Yellow God.

On the night before the dance, Mad Carew seemed in a trance,
And they chaffed him as they puffed at their cigars:
But for once he failed to smile, and he sat alone awhile,
Then went out into the night beneath the stars.

He returned before the dawn, with his shirt and tunic torn,
And a gash across his temple dripping red;
He was patched up right away, and he slept through all the day,
And the Colonel's daughter watched beside his bed.

He woke at last and asked if they could send his tunic through;
She brought it, and he thanked her with a nod;
He bade her search the pocket saying "That's from Mad Carew,"
And she found the little green eye of the god.

She upbraided poor Carew in the way that women do,
Though both her eyes were strangely hot and wet;
But she wouldn't take the stone and Mad Carew was left alone
With the jewel that he'd chanced his life to get.

When the ball was at its height, on that still and tropic night,
She thought of him and hurried to his room;
As she crossed the barrack square she could hear the dreamy air
Of a waltz tune softly stealing thro' the gloom.

His door was open wide, with silver moonlight shining through;
The place was wet and slipp'ry where she trod;
An ugly knife lay buried in the heart of Mad Carew,
'Twas the "Vengeance of the Little Yellow God."

There's a one-eyed yellow idol to the north of Khatmandu,
There's a little marble cross below the town;
There's a broken-hearted woman tends the grave of Mad Carew,
And the Yellow God forever gazes down.


• Notes

"Khatmandu" — (nowadays "Kathmandu") the capital of Nepal. I'm not sure what a unit of H.M. armed forces is doing in Edwardian Nepal. The country was never a part of British India. Following a brief war 100 years previously Nepal had lost some territory to the British, but retained her independence. There was however a British Resident at Kathmandu until the 1920s, and he may have been permitted a military establishment … though mention of the Colonel implies a full regiment, which seems to me unlikely. Perhaps Hayes was just using Kathmandu for metric and atmospheric reasons and making up the rest.

"subs" — subalterns (i.e. junior army officers, rank below captain).

"hotter" — bolder, wilder (with some color of salacity)

"that still and tropic night" — only an Englishman would think Kathmandu's climate tropical.

It is set in Nepal ("to the north of" Kathmandu), and tells the tale of a wild young officer known as "Mad Carew", who steals the "green eye" of a "yellow god" (presumably an emerald in a gold statue) in order to impress his beloved. He is wounded in the course of the robbery, and later murdered, presumably by a devotee of the god for the theft, who returns the jewel to the idol.


Hayes's account

In his book My Brother Evelyn and Other Profiles, Alec Waugh gives Hayes's account of the writing of the poem:

"I wrote The Green Eye of the Little Yellow God in five hours, but I had it all planned out. It isn't poetry and it does not pretend to be, but it does what it sets out to do. It appeals to the imagination from the start: those colours, green and yellow, create an atmosphere. Then India, everyone has his own idea of India. Don't tell the public too much. Strike chords. It is no use describing a house; the reader will fix the scene in some spot he knows himself. All you've got to say is 'India' and a man sees something. Then play on his susceptibilities."
"His name was Mad Carew. You've got the whole man there. The public will fill in the picture for you. And then the mystery. Leave enough unsaid to make paterfamilias pat himself on the back. 'I've spotted it, he can't fool me. I'm up to that dodge. I know where he went.' No need to explain. Then that final ending where you began. It carries people back. You've got a compact whole. 'A broken-hearted woman tends the grave of Mad Carew' They'll weave a whole story round that woman's life. Every man's a novelist at heart. We all tell ourselves stories. That's what you've got to play on."

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

И за да докажа, че никой не чете тази тема, ще постна още една песен:

Lyrics: Joel Hodgson and Josh Weinstein
Sung by: Joel and the Joels [Joel Hodgson]

Joel: In the not-too-distant future --
Next Sunday A.D. --
There was a guy named Joel,
Not too different from you or me.
He worked at Gizmonic Institute,
Just another face in a red jumpsuit.
He did a good job cleaning up the place,
But his bosses didn't like him
So they shot him into space.

We'll send him cheesy movies,
The worst we can find (la-la-la).
He'll have to sit and watch them all,
And we'll monitor his mind (la-la-la).
Now keep in mind Joel can't control
Where the movies begin or end (la-la-la)
Because he used those special parts
To make his robot friends.

Robot Roll Call: (All right, let's go!)
Cambot! (Pan left!)
Gypsy! (Hi, girl!)
Tom Servo! (What a cool guy!)
Croooow! (He's a wisecracker.)

If you're wondering how he eats and breathes
and other science facts (la la la),
Then repeat to yourself, "It's just a show,
I should really just relax
For Mystery Science Theater 3000!"

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

"Red Dwarf Theme" Lyrics

It's cold outside
Theres no kind of atmosphere
I'm all alone, more or less
Let me fly far away from here
Fun Fun Fun, in the Sun Sun Sun
I want to lie, Shipwrecked in-comatose
Drinking fresh mango juice
Gold fish shoals
Nibbling at my toes
Fun Fun Fun in the Sun Sun Sun
Fun Fun Fun in the Sun Sun Sun

Full Version Continues:

I pack my bags and head into hyperspace,
Where I'll succeed at time-warp speeds
Spend my days in ultraviolet rays
Fun Fun Fun, in the Sun Sun Sun

We'll lock on course straight through the universe
You and me and the galaxy
Reach the stage where hyper-drive's engaged
Fun Fun Fun, in the Sun Sun Sun
Fun Fun Fun, in the Sun Sun Sun

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

ЗАВОД

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

Н.Вапцаров

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*