Пиша тук, щото става въпрос за лични мисли и впечатления, пък ако някой много настоява ше го мръдна другаде.
Преди почти месец си извадих карта с намаление за градския транспорт. За всички линии. Карта за всички линии не бях имал от 9 клас, тогава струваха 3 (три) лева за цяла година!
Сега струва 21,50 за един месец. Въпреки това, намалението е прилично на фона 50 лв за гражданската версия. Да се върнем на личната ми превъзбуда от придобивката на такъв документ. Последната карта за транспорт която си бях вадил беше преди около 6 години, за една или две линии - не повече. Този път рекох да не правя компромиси - като ше е гарга, да е рошава. И без това ми остава по-малко от година възможност да се възползвам от намалението, след което край. Самата карта ми я извадиха за 10-тина минути. На въпроса от кога да е валидна, смело казах "От днес!". И веднага след това се метнах на авт. 280.
От тук започват приятни и неприятни моменти, щото естествено няма пълно щастие.
В автобуса имаше луди - двама. Чат-пат попадаш на един луд, ама двама - цяла колекционерска рядкост
Единия бръщолевеше колко спирки остават до спирката на която е връзката с метрото (една) на висок глас, плюс други неща на които трудно им разпознавах сричките, пък камо ли цели думи. Другия беше на седалка точно до мен. Некъпан, космясал, с кафяви ръце (не заради естествен тен), разплиташе с огромно усърдие и търпение една мартеничка-гривна. Като го гледа човек, все едно извършваше едновременно религиозен ритуал и шивашка услуга на барон от ренесанса, ползвайки златен конец. Мърлявата мартеничка постепенно се разригаше, а получения конец биде все така усърдно навит около ръчна чанта, седяща на скута на индивида. До къде е стигнала тази операция не можах да видя, защото ми дойде спирката.
Прибрах се в къщи, но превъзбудата от възможността да се кача във всяко пробито превозно средство на СКГТ беше всеобхватна. Свърших това-онова и към 8 вечерта не издържах и тръгнах към трамвая с две празни туби за минерална вода. Возене, точене на вода, качвам се в трамвая на връщане. Там - двама или трима клошари. Не, едното май беше само пенсионерка. Единия с чували в задната част на трамвая, по-близо до мен. Усещаше се типична миризма на алкохолни пари
Подмрънкваше си нещо от време на време, слезна някъде на Дондуков.Клошаря в предната част на трамвая мисля че беше от женски пол. Пак с някакви торби около него, бяла коса с формата на гнездо на гарги и си спеше невъзмутимо. За 30-40-те минути за които пътувах не го видях да мръдне въобще. Третото (пенсионерка) първо седеше с шапка, по едно време реши да я свали. Появи се друг модел гнездо на гарги, което пенсията се опита да приглади колкото може, безуспешно. Изтътри се на някаква спирка по едно време, но изглеждаше много мизерно. Прибрах се с двете туби вода и се замислих аджеба ако и на следващия ден попадна на клошари дали да не почна да си водя бележки...
Удоволствията да си имаш карта за транспорта са тривиални, но задоволително гъделичкащи: не мислиш за купуване на билети и дупченето им, следователно не мислиш за пари за билети. При возене, спрямо такова гратис, не се оглеждаш като диверсант за всеки по-съмнителен качващ се пътник. Същевременно при появата на контрольори победоносно вадиш картата и им я натриваш в носовете, даже те е яд ако те пропуснат, щото е дошла спирката. И не на последно място може да се лигавиш по различни начини - междинно слизане и хващане на следващ или друг по-бърз транспорт; комбинация от 3-4 транспорта, като обикновено би ползвал един, най-много два; ползване на метро за една спирка, дори веднъж минах през метростанцията на Софийския за по-напряко, без да ползвам метрото
Първите дни си мислех за разни екзотични дестинации, като например село Владая, кв. Кремиковци или с. Балша, но нещо не намерих достатъчно свободен и скучен ден да попътувам. Авангардната идея да се кача на всяка линия от транспорта поне веднъж нещо я оставих на заден план.
В крайна сметка съм доволен че си извадих карта. Парите ги избих още в първите 10-тина дни. Времето все още беше студено, валежно, неподходящо за ходене пеша или каране на велосипед. Кефа да се возиш спокойно е несравним и преди не съм го оценявал. Малко се колебая дали да плащам за още един месец, от една страна е удобно, от друга ми се иска вече да се раздвижвам с колелото, щото има сланини за топене... Пък и в рейсовете като е топло времето става страхотен задух, а да ходя пеша като съм платил за да се возя нещо не ми допада. Ше видим
П.С. "Билетче? Карта! Карта? Билетче! Редовен съм двойно! ХАХАХАХАХА!!!!"
Яко симпатично!