В събота времето беше променливо, но просто не ме свърташе на едно място, и след кратко избиране на дестинация за разходка с Дяволката, се спряхме на Панчаревското езеро или с. Герман (което е до него). Транспорта до там ни е удобен и без сменяне, така че решихме да хванем който автобус дойде пръв. Дойде 1-цата - значи Панчарево.
Слизаме на спирката при стената и я преминаваме, аз държа да снимам от пасарелката на преливника, Дяволката и се вие свят и ме чака от другата страна на твърда земя.
От другата страна на стената седим на кръстопът. Отляво е с. Герман, надясно тръгва асфалтов път по брега на езерото, а на горе тръгва пътечка. Дени иска по равното около брега, но козела в мен държи на пътечката нагоре, и я поемаме. Постепенно шумовете от цивилизацията затихват, птичките пеят и се усеща свежия мирис от боровете. Слънцето припича през все още неразлистилите клони, а пътеката се вие все по-нагоре и нагоре.
Разминаваме се с няколко души, слизащи в обратна посока и се поздравяваме, радвам се че все още е жив този обичай. Стигаме до кръстопът - нашата пътека продължава нагоре към билото, другата е широка и може да се минава и с лека кола. На едно дърво са окачени табелки, направени от ламарината на бирени кутийки, но не с указания на къде какво има, а с предупреждения да не се пали огън и да си отиваме с боклука в къщи. Мен ми се иска нагоре, Дяволката обаче и е втръснало от катерене и иска на дясно по пътчето, защото отива надолу. С голямо съжаление се навивам, макар че избраната посока се оказа много сполучлива. Повървяваме известно време и стигаме до широка поляна, на която си личи че е често посещавана, съдейки по огнищата с колоритен изгорял ауспух в едното. На ръба на поляната към езерото се мъдрят останките от някакъв заслон или нещо от сорта. Имаме си и повалено дърво и бивша чешма. Продължаваме и в близост откриваме още древни руини, този път от санитарно естество. Продължаваме по пътеката и след няколко завоя стигаме до Вила Герман, ревниво охранявана от глутница песове, които започнаха да ме олайват щом спрях да снимам. Заобикаляме и продължаваме по отново тясната пътека.
Набираме височина, от дясно се редуват дълбоки дерета, водещи към езерото, от горе има коренища и баир, както и много гущерчета, излезли на припек. Вече се открива и приятна гледка към Витоша и околността. По Витоша има все още бая снежец.
Продължаваме нататък, при един завой на пътеката в едно деренце има и малко поточе, някой се е постарал да направи вирче, където се събира вода. Поблазних се да си налея, но освен бутилката с минерална вода нямах друг съд, пък тази не ми се изливаше само за да нося вода, която да ме е страх да пийна преди да съм преварил.
Малко по-натам стигнахме и до по-открито място, където се разкри панорамна гледка към езерото, околността че и по-далеч.
Има и пейки, сковани над пътеката, където поседяваме 10-15 минути докато се любуваме на гледката. След това продължаваме по пътеката, пейки има на още няколко места а пътеката започва да върви надолу. Разминаваме се със стълб, монтиран сигурно преди да се роди баща ми и след още криволичения и деренца стигаме до пътя, от който се отделихме долу при стената, само че сега сме доста над горния край на езерото. Пред нас е сградата на един от старите ВЕЦ-ове в страната - ВЕЦ Кокаляне, в момента с експлоатация сведена до минимум. Захранва се от две огромни тръби, подаващи вода от яз. Кокаляне, с две турбини.
Продължаваме по пътя, пресичаме мостчето над реката и се заглеждаме по надписи, сочещи нагоре по течението и обещаващи бира, скара, водопад и плаж. Е как да откаже човек, запътваме се и стигаме до "заведението", "плажа" и водопадчето, което е с пробойна.
В пясъците на реката има доста слюда, и аз на шега предлагам да "копаме злато". Удряме половинчасова почивка в "заведението", аз смуча биричка, охладена по естествен начин в корито, Дяволката се отбива до тоалетната, която определи като потресаваща, пожелаваме приятен ден на барманката и се отправяме към плажа на езерото.
Там има патка и паток, които безцеремонно си плавкат и не се притесняват от нас, както и стотици жаби, които още по-безцеремонно се припичат сред папура и въобще не се трогват от опитите ни да ги сплашим, че да скочат във водата. Замеряхме ги с малки камъчета, не се помръднаха, даже една от жабите глътна камъчето, помислила го е за нещо ядливо...
Повъртяхме се още малко, но нямаше кой знае какво повече за гледане и се отправихме към спирката на автобуса, хванахме любимия рейс и се полюбувахме на езерото още няколко спирки, преди да отпрашим към световноизвестната автоборса в Горубляне и след това къщи
Ето снимките: Инджой
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
