Тези дни времето е чудесно, истинско циганско лято. Човек не го свърта в къщи, особено като знае, че това са последните топли безоблачни дни от годината. Днес след като се събудихме с Дяволката по нейна инициатива започнахме да мислим някаква хем близка хем достатъчно откъсната от града дестинация, където да прекараме няколко часа на чист въздух,тишина и сред природата, пък ако може и да си обогатим културата с нещо. След не много усърдно ровене в нета за места, отговарящи на горните изисквания, известно чудене, мързеливо излежаване и последвал проявен мерак все пак да ходим някъде, избрахме Германския манастир. Намира се на 5 километра от село (квартал) Герман, в Лозенската планина. Грабнахме сапунерката, телескопа, статива, един шоколад и отпрашихме с колата, като пътя продължи около половин час
Манастира е не много голям, но за сметка на това има няколко котки:
Най-интересното е черквата, която е строена през 1885-та и е посетена от княз Батемберг. Пред нея има две огромни иглолистни дървета, на които не знам точното наименование.
Издигат се сигурно над 20 метра над манастира.
След това решихме да продължим по пътя, който продължава нагоре след манастира, защото бая хора и коли отиваха и се връщаха от там. Това което открихме беше стабилна маса народ, логично излезнал на пикник в последните топли дни от годината, настанил се в манастирската собственост, която игументът се бе опитал да опази безуспешно с табелка "никой да не влиза" на едно дърво. Както се вижда, народа много не го е страх от Божия гняв:
Продължаваме нагоре и след около 15-тина минути пеш нагоре по пътя и няколко завоя, стигаме до една полянка с борова горичка, на която блажено пикникуваха (и правеха и други работи) още народи. Ние обаче сме нахални, и държим да видим гледка към София, пък ако ще да им смутим ритуалите. Минаваме покрай димящи барбекюта, търчащи и врещящи дечурлига, голи до кръста любители на природата и поклонници на пържоли с бира и забелязваме едно място дето може да има евентуална гледка и по чудо няма никой. Точно преди него забелязвам и хай-тек палене на барбекю: Двама мъжаги са наредили съчки събрани от околната горичка благодарение на неуморните им жени и деца, в желязната тава на барбекюто и ги пърлят с горелка на пропан-бутан, с която предположих че през работно време ремонтират покриви. Какво ще се мъчат с кибрити, запалки, вестници, подпалки, горелката спестява мъки и опушване
Не посмях да ги снимам, но гледката ще я помня месеци наред.
Добираме се до местенцето с гледка, разпъвам статива и се самодокументираме че сме били и ние там:
След това вадим телескопа и почваме да търсим "нашта къща" и други забележителни сгради като например комини на ТЕЦ-ове, Кино Арена, молове, бизнес сгради. Забелязах че има задръстване на Цариградско и бая се изгърбих от мисълта че след малко ще трябва и аз да мина от там:
След това оставих и Дяволката да "си намери къщата" и други забележителности,
докато аз инспириран от фотографите които дойдоха над нас да се обучават рекох да поснимам малко дървета, тревички и каквото има в радиус около нас
Маранята беше гъста, но Копитото се различаваше отчетливо
Да обърнем внимание на златната есен, на която се радват къщите от вилната зона на Герман, на фона на ж.к.. Младост:
След което барбекюто, така добре подкладено от горелката започна да действапо предназначение и до нас достигна зверски апетитната миризма на пържоли. Опустошихме шоколада, но не ни стигна и рекохме да си ходим, преди да сме превзели с камънье и дървье пикникуващото семейство, за да им изядем провизиите.
От толкова сладко и точене на лиги ожадняхме, и се отбихме отново до манастира, за да пийнем вода от чешмата:
След което започна да се избистря една пъклена мисъл в главата ми, свързана с поръчки на канцерогенни, холестеролни месни продукти в заведения, натоварихме се на колата и последното което ни изпрати от тази живописна местност бяха останките от някогашен почивен дом, или хижа от някакъв сорт, на който съдейки по многобройните дупки по фасадата се бяха обучавали в стрелба местните ловджийски дружинки.
Следващият път ще се постарая всички пикникуващи около нас да точат лиги по наште пържолки, както аз точих днес по техните (нищо че ще са други хора).
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
И нагоре планината е приятна.
