anime.ludost.net

Айде почвам темата, за съжаление имам една единствена сканирана снимка (по-точно колаж, който ми направи един приятел от инернет)



Ще се опитам да намеря скенер и да ви покажа още по-нататък.

Впечатленията...

Много мъки с шивачката, почти до последния ден не си намерих обувки, дори щях да ходя до София да търся, но все пак късмета ми се усмихна... Моят бал беше в хотел Сирена от комплекс Ривиера на Златни пясъци. Изпращането беше съпроводен от време на време с лек дъждец. Първо ходихме до класния, подарихме му някаква много готина кама, той пък ни почерпи подобаващо , няма да забравя огрмните ягоди със сметана....
После ни докараха до хотела... аз имах нещастието да си ударя крака 2 дена преди това и си стоях тихо и кротко на масата, най=примерно си изядох всичко и зяпах останалите. В програмата присъстваха момчетата от небезизвестната по онова време група "Момчешки свят"... накрая си спомням, че осъмнахме с 2-3 момичета в стаята с даскалите и директорката, която няма да ви разправям колко пияна беше.. и им слушахме глупостите докато слънцето не изгря над морето..бяха се уредили наистина със стая с прекрасна гледка... не беше лошо, но и не беше кой знае колко невероятно изживяване всъшност, много по-добри съм имала след това... все още съм на мнението, че ако хората, с които се опитваш да си направиш купона не са ти добри приятели, просто не става....

_________________
Silverbot: понякога докато чета форума съм пред сърдечен одар
Maniax: Единственото интересно е да го гледаме колко низко може да падне

Българският косплей портал -
AniBG.info - гледай анимета онлайн

При мен всичко беше много разпасана команда и единствено финансовият ресурс ми отърва кожата от пълен провал.
Като начало - баща ми реши да купи нов хол по случай дипломирането на щерката - гарнитура, подова настилка, тапети, таван - всичко.
Роклята ми беше подарък от приятелка на майка ми. Сега като се замисля май трябваше да си купя някоя скъпарска, ама да мога да я нося после, но за момента хич не ми се занимаваше. 2 седмици преди бала нямах нито фризьор, нито гримьо, ни обувки, ни бижу и най-лошото - никаква идея какви да са. Имах кола, обаче. Тате пита и аз казах - Ягуар. Съучениците единодушно решиха аз да взема класния, щото ще съм с няй-странната машина. Никой не подозираше тогава, че скъпият ми татко е успял да намери ЛИМИТИРАНА олд-скуул версия, която събра абсолютно всички погледи (мали, що народ се снима с колата ми, не е вярно)
Една приятелка ми уреди хитов фризьор (и цените му бяха хитови, да се невиди), а той ми уреди гримьорка. 2 дни преди бала излязох и си купих перли (не знам как ми хрумна, може би, защото всеки ден ходех на училище с едно приказно и голямо златно колие, та злато нямаше да е нищо ново), намерих едни обувки на Витошка, копринен шал с камъчета (който така и не ползвах) и джинси, които си сменят цвета според ъгъла и светлината (ми прищя ми се).
Появих се на тържеството в нас 30 минути преди момента на тръгване (гримьорката се забави)
Пред Александър Невски (там ни е сборният пункт) всички се снимаха освен с колата и с косата ми. Никой не вярваше, че е истинска. После отидохме във Военния клуб, където с 2 приятелки (бяхме известни като 3те bitches) счупихме една огромна маса, което беше странно с оглед на факта, че бяхме доста слаби.
Да - теглото. Поради ред обстоятелства на бала си бях с манекенски размери - тежах 47 килограма. Стесняваха ми роклята 2 пъти. Карах лека форма на анорексия - виждах се пълна в огледалото. Сега съм 61
После отидох с випуска в Амор, където не ме изкефи и щях да се сбия. Изнесох се с приятели към Червило, където денсих на бара до 8 сутринта.
Това е.
Мразете ме, смейте ми се и т.н.

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!

http://store1.data.bg/asajjventress/Nenko_bal/



В началото бях заявил съвсем сериозно и категорично, че на бал няма да ида. И наистина щях да го направя, дори за самата идея да покажа на хората, че говоря сериозно, щото много хора не ми вярваха. И тогава и сега мнението ми за тия балове си е същото - безполезно, неоправдано, излишно и граничещо с малоумие хвърляне на пари.
В крайна сметка отидох заради приятелите си, щото се скъсаха да ме молят. Без мене нямало да бъде същото, искали тая вечер да сме заедно, ако мене ме нямало на тях нямало да им бъде незнам си какво, и искали тва преживяване да го сподеят с мене...
Изкараха късмет, понеже бала се оказа на 22 май, неделя, а премерата на Star Wars ЕПИЗОД ІІІ Отмъщението на Ситите беше в нощта 18 срещу 19 май. Ако двете се застъпваха 101% щях да отида на премиерата.
Първото нещо, което трябваше да направя в потготовката си за бала беше да дам да се разбере, че няма да се иптвам да оправдавам ничии представи и ще стане така, както аз съм решил. Дадох лист на приоритетите си. Като имате пари за бал, дайте ги за еди какво си защото то е на ПЪРВО място, а за бала каквото остане.
И така, сдобих се със

(ама леко по-нов модел, не ми се търсеше из нета да е точно същото като мойто, колкото да добиете представа)

За самия бал бях твърдо решен, че ще отида с костюма от премиерата на ЕПИЗОД ІІІ - сиреч издокаран a-la Obi-Wan Kenobi style - с облеклото от ЕПИЗОД ІІ и прическата от ЕПИЗОД І (брадата от ЕПИЗОД ІІ трудно ще я докарам)
За самия бал си купих единствено обувки, щото цяла вечер в ботуши по ресторанти и дискотеки щеше да е зор. Обувките си ме кефят, ама от бала насам да съм ги обул не повече от 2-3 пъти. Трябва да свикна да ги нося, щото аз все си пердаша с маратонки... Всички бяха твърдо убедени че правя грешка, щото "тва не било маскарад" и "всички други ще са с костюми", но думата ми на две не става!

Предварително предупредих - никакви гости. НИКАКВИ! И НИКАКВИ БИЖУТА И ПРОСТОТИИ - пари в брой!!!
Дойдоха само братовчедите, леля ми, още едни братовчеди и семейството дето щяха да ме карат с кола. Аз по принцип си бях решил да ида пеш, щото хотел Тримонциум ми е на 5 минути, ама като се намери една джипка та си викам, айде, ша се возя на джипката...

И така, 22 май, следобед. Лежим с братчеда в детската и гледаме "Самотния вълк Макуейд" с Чък Норис и Дейвид Карадайн. "Айде, обличай се! Ще закъснееш, гостите дойдоха..." оооо, я тихо, оставете ме да си догледам филма! ама в крайна сметка наистина се наложи да ставам и не си го догледах...

Изтърсих се аз там, и взих, че се оказах хита на сезона... Бях потготвен за бъзици и дори подигравки, ама тва ме изненада... Всички супер много се изкефиха такива, идваха даже хора дето не ги познавам и искаха да се снимат с мене. Някои ме гледали и по телевизията преди няколко дена по репортажите за ЕПИЗОД ІІІ. Шоу си беше. От класа всички се размазаха от кеф че съм дошъл така. Имаше един тип в даскало, дето все ми разправяше, че щял да ме издебне и да ми отреже опашката. Аз му казвах, че на мене опашката ще ми порастне пак, обаче аз ще му отрежа нещо дето повече няма да му порастне. И сега като ме видя с джедайския outfit и сплетената опашка "Олеее! Ти затва ли я държиш тая опашкааа! Аааа, баси!" снимахме се и с него, "Айде, внимавай само да не дойдеш на бала като Анакин, пък да си тръгнеш като Дарт Вейдър"

Колана на костюма се оказа супер удобен! Всичко там - пъри, карти, фотоапарата, очила... каквото ти трябва, там е! Много полезно. А самия ми костюм се вписа очудващо добре в цялата официално-наконтено-гъзарска атмосфера.

Бал като бал, на всичките е горе-долу еднакво - ядене, пиене, музика, танци, пожелания, спомени, снимки, смях, сълзи... обичайните емоции. + една неочаквана емоция за мене... но айде, тва няма да го разправям.

дискотеницата, цяла нощ ала-бала, после култовото качване на Альоша за посрещането на изгрева, после надолу обратно - да видиш как въпросните ми ти рокли за по 200-300 кинта и обувки за по 100-150 стават на гъс, а ти си екипиран за всякакъв терен

После ядохме нещо, пица... Поизпратихме се и аз се прибрах. Легнах да спя, следобед се събудих заедно с братчеда и му викам "Абе, свърши дънданията, я да си догледаме филма преди да съм заминал за море"... и си пуснахме пак "Самотния вълк Макуейд" с чък Норис и Дейвид Карадайн

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Гордо ви представям мъжката част на Vб курс на Техникума по икономика във ВТ.


За тези, които не ме познават аз съм 4тия от ляво на дясно, дето е застанал като футболист на стена за пряк свободен удар


Иначе моя костюм беше на Парушев. Аз лично имах късмет с костюма (за разлика от брат ми) Отидохме при Наско Парушев той каза, тва ще ти пасне най-добре....и то взе, че пасна идеално и беше различно като визия. После направих неква врътка по магазините за обувки с двете сестри и майка ми...в крайна сметка за 3 часа бях екипиран.

Самият бал беше в Албена, а балната вечер в някакво казино....забравих му името. Иначе истинския адреналин беше самия бал:) Организаторите бяха решили, че Иконома Търново най-добре ше си паснат с Корабостроителния Варна:) Е такива изруди нема:) Имат 5 момичета (силно казано момичета) а нашия целия випуск нямаше толкова момчета, колкото една тяхна паралелка. В крайна сметка немаше тупан-техно, а аз се напих като свиня и към 5 часа тръгнах да си търся проститутка....в крайна сметка не намерих....ама си намерих хотела:)

П.С. А верно секи-то в този си вид изключително много мяза на Кериган:)

_________________
Subaru Impreza WRX STI 2.5 DOHC 16v 280bhp/5,600rpm 0-100 Km/h - 5.0 sec. AWD!
Светофарно хайку:
Цигане на светофар, налита то да мие.
Шамарът литна като пеперуда!

_________________
Subaru Impreza WRX STI 2.5 DOHC 16v 280bhp/5,600rpm 0-100 Km/h - 5.0 sec. AWD!
Светофарно хайку:
Цигане на светофар, налита то да мие.
Шамарът литна като пеперуда!

Ако имаш регистрация в сладура за къде си?

-------> Seki

_________________
Unrivaled Under The Heavens.

I exterminate aliens for breakfast! XENOPHOBIA

Тази повечето от вас би трябвало да са я виждали. Други сканирани пикове нямам, а всички снимки са заврени някъде заради ремонта, който правихме преди 2-3 години и един господ знае кога ще ги намеря (ако ги намеря въобще).
Перелината я бях забравила Нея не съм я носила оттогава, а е жестока - сума народ ми я взе за да се снима с нея. Ризата под сукмана беше псолютно прозрачна, с много готини ръкави и яка - нея я слагам от време на време. Сукмана си го нося, въпреки че вече мога да се нанеса два пъти в него. Адски любима дреха ми е. Бижутата бяка хибрид черна кожа-сребро. Тях си ги купих с последните стипендии, които ми дадоха. И тях много си ги обичам, но за съжаление на колието му се повреди закопчалката и трябва да го дам на поправка, за да мога да го нося отново. Имах закупени, специално за целта верижка и висулка към нея (изящна китова опашчица, много красива) от бяло злато, но така и не ги сложих на бала. Подарък са от покойната ми вече баба, която ме опъна цял ден да се влача с нея по бижутерийните магазини и представляват гениален компромис между нейното желание да ми купи нещо златно по каноните на салтаната и моята тотална ненавист към жълтия метал
Дрехите, както казах бяха закупени броени дни преди бала ми от пловдивския панаир. И аз като Оптимус намирам истерията покрай тези балове за голяма изгъзица, така че се бях заинатила да не ходя, но учителката ми по физика, каза че това е срамота и че ако аз не ида и тя няма да иде, щото нямала място там, пък аз съм била имала Душа, много я обичахме целия клас.
Обувките и дрехите съм си ги набавила по моя любим маниер - просто отивам и купувам проклетото нещо. Майката забеляза сукмана и на мен ми се видя супер оригинален - така че загубих време само колкото да го премеря и да реша да взема ли перелината към него, или не. Това да избирам магазин след магазин разни неща мога да го направя само ако става въпрос за подарък Дори кухнята у нас, дето я правихме по поръчка я избрах за по-малко от час (от брой и цвят на шкафовете до вид на дръжките към тях). Много ме бива в това отношение
Колата ми беше синьото Пежо на вуйчо ми - много готин цвят Тва щото не можах да намеря съседката и да я измуфтя да ме кара с трабанта си. Първоначално бяхме в Хранков, а после се пренесохме с другарите от класа в едно мексиканско заведение на Витошка. Успях да падна два пъти с обувките си, не се напих и накрая всичко ме болеше. Прибрах се у нас в пет часа и след това спах докато не ми се регенерираха краката. Изкарвала съм си и много, много по-добре на разните непланирани и непретенциозни купони, които сме си правили преди и след това.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

_________________
Check it with your eyes shinjitsu or gensou sagashite
Check it with your feel uraka omodeka! hikari ka kage ka!