Хм......Вярно, че с годините се трупа опит, но като си почнал отскоро, годинките нещо се губят. Съгласна съм, че всеки един мой "шедьовър" е ужасна скръб, но се надявам наистина с времето нещата да се подобрят. Аз всъщност си рисувам най-вече за удоволствие, защото според мен рисуването успокоява(или поне лично мен), особено когато някой човек хубавичко натежи на главата. По принцип досега не съм четяла никакви книжки що се отнася до рисуване на аниме и това може би е довело до големите празнини. И да ви успокоя - пишете, каквото мислите. Ще се опитам да послушам критиките ви, макар че......Това ще е доста голяма трудност за мен! А за уроци напълно съм забравила. Може би някой път, но предпочитам да не бъда обучавана от учител. Не ми е много по вкуса. Колкото до картинките със сгънатите крака, имат си поне един плюс - някой може с часове наред да се вглежда в тях, тръпнещ от един въпрос "Това еднокрако ли е или какво?". А за филмчето, може да се пробвам, но и да прибавя може би и още няколко героя. Тъкмо ще се образоват децата, да не се потят родителите при неудобни въпроси. Хм.....Как ли не ме мързи да пиша?
П.П. Благодаря за хубавите казани думи (не че съществуват много)!
