anime.ludost.net

Порива на вятъра се зароди в утрото на новия ден,в подножието на Такан дар,сред прокълнатите земи, тои се понесе изток,носейки със себе си тежката миризма на развала и смърт просмукала се около Шайол Гул.Носеики се на север,вятъра се заигра с могъщите дървета,изправили осанка,сред граничните земи,полетя над Фал Дара и Фал Моран,годро стоящите щиенарски крепости-градове,и възвест за своето присъствие заигравайки се със градските камбани.Ранните утрешни минувачи,се спряха и загледаха след него радвайки се на буйната му сутрешна игра,пречистен от прокобата на изпепелените земи,носещ в себе си бодроста на утрото,вятъра продължи,своя бяг,поривите му го блъснаха във драконовата стена, и тои трябваше да спре своя бяг.Търсейки път във изправилото се пред него препятствие,вятъра намери проходите на Ниамх и се втурна през,тях навлизайки дълбоко във триделната земя на суровия аийлски народ.Под лъчите на ранното пустинно слънце тои се впусна над сухата сива земя.Носейки се над равната земя тои,унесе със себе си във своя бяг вълма от пясък над редките повехнали рядки храсти от ножо-тръни,тимсин и другите обичайни за пустошта растения,заигравайки се със пожълтелите им листа,крадейки последните останки от нощната роса останали по тях,отнемайки влагата от редките растения в пустошта,вятъра се заигра с нея,преди първите утри лъчи да му я отнемат,разочарован тои продължи своя бяг сре аийлската пустош.Премина през златните стени на Чедайн Кал и се наслади на своята песен сред високите и стени.Спусна се надолу на юг,през земите на таардат,към последния град и джамгайския проход.Премина през лагера на Накаи събуждащ се в ранното утро,заигра се със ранно будните хора,предизвиквайки изненада на суровите им лица,и раздразнение и разочарование,там където със своята игра тои отнесе небрежно или леко завързаните въжета на походните шатри,вдигна пепелта от нощните огнища и заигра на гоненица,със суровите аийлски войни тръгнали на път.Една фигура стоеше неподвижна на близкия хълм незабелязваща или необръщаща внимание на неговата игра.Разярен вятъра се втурна към нея с порива на желанието да я събори и въвлече във своята детска игра.
Излязал още в ранното утро Калик се беше настанил на леката височина до лагера и наблюдаваше околноста и лагера под него.Младото му тяло посрещна грубата сутришна милувка на вятъра,отнесено във спомена за предишната вечер,то не объра внимание на яростните пориви на необичайния за триделната земя вятър.Спомена за милувката и прегръдката на любимата живееха,своя живот във мислите му.Тежките кошмари го измъчваха както всеки от последените дни,тогава посред най-тежкия миг в съня му долетяха нежните думи на заслона на сърцето му,и негласното и обещание.Малко преди съмване дойде и тя самата.И всичко се изгуби с спокойствието и радоста от близоста на ближния.Това му напомняше за дните,когато още се бореше за нейното внимание,носещ
бялото във нейната септа,а тя още тичаше в танца със девите,отказваща да остави копията заради мъж.Тогава когато мъдрите я призоваха,и пречупиха войнската и гордост, и унизена тя намери утешение във уроците,на които я учеха,готвйки я да служи на народа си.Учиха я и в таланта на съня,които я притежаваше,ценен и рядък дар сте народа на аийл,На опастностите и ограниченията в света на сенките и как да оцелее там.Тогава беше и първата им среща във съня.Изтощен и самотен в съня си,носещ още бялото на гайшан,Калик търсеше Есения във съня си,млада и неопитна тогава във света на сънищата,тя беше привлечена от неговия сън и погълната в него,тогава за първи път те си признаха чувствата един пред друг.И реалност и сън се смесиха във едно.Дори грубата намеса на мъдрите и отнемането и от прегръдките му,тази нощ и суровите наказания и сухите речи на другия ден,си заслужаваха цената за прекрасните няколко мига.Няколко седмици след това Есения положи брачния си венец във краката му,пъстра смесица от ягоде,ножо-трън и тимсин,обещавайки да бъде мирна и бодлива във техния съвместен живот.Живи спомените оживяваха в очите на Калик докато с невиждащи очи тои оглеждаше равнината под себе си.Вчера бяха избрали мястото за вечерен лагер,малката падина беше леко прикрита сред вълнистия терен ширнал се надлъж,имаше наблизо и вода и това заедно със мира на руйдиин спуснал се над набега на групата,накара вчера него и водачите на обществата да спрат още в ранната вечер,заемайки удобното място.Сега изправен на малката височина страни от главния лаге,Калик наблюдаваше свойте хора.Стражата се връщаше от нощното си бдение и заемаше местата си за бързата походна закуска от няколко пестеливи глътки вода и сухия петмез,направен от сушеното и пресовано козе месо.Спящите се разбуждаха и разделени по общества започнаха спокоино и енергично да свалят шатрите си готвейки се за дневния преход,шатрите представляваха изпъната подредена нишка будеща гордост в очите на младия вожд,малките огнища издълбани предната вечер бяха зарити както и отходните ями,зад влизкия хълм,копията на накаи непозволяваха мира над похода им,да ги накара да забравят войнските си дейности.Малко по настрани от главния лагер беше групата на мъдрите,половин дузина от мъдрите на Накаи се бяха присъединили към похода.Водеше ги Елана,името и предизвика спазъм на недоволство в младия мъж.Тихо изшумоляване,предупреди Калик че вече не е сам на хълма.
-Виждам те,Ролан,обърна се тои към новодошлия.Побелял мъж над средната възраст,леко прегърбен,с високия ръс на аийлец.Смеха му огласи околноста.-Винаги ме изненадваш,Калик,имаше време когато щях да доида до теб,и да ти отмъкна постелята изпод теб,а ти дори нямаше да усетиш че съм бил аз.
-Отдавна мина,това време Ролан,а и аз се учех добре,благосклонно отвърна малдежа,мислите му отчаяно се опитваха да задържат спомените,но те си бяха отишли безвъзвратно.-Какви,вести ми носиш,пак ли Еланата те прати.
Очите на побелелия аийлец,проследиха реакцията на младото лице на вожда на Накаи.-И да и не младежо,от устата на възрастния водач на каменните кучета това прозвуча като почетна титла.-Нося ти,вести,мъдрите са говори с другите в съня,Джандуин е стигнал до златната купа с около 2000 копия и няколко мъдри,а на няколко прехода от нас са колоните на Миагома и Томанеле аийл,предполагам че така или иначе щяхме да го разберем днес или утре,когато девите и водотърсачите напред ги намереха,така или иначе вече знаем за тях.
-И какво,ние няма д танцуваме танца този път,ръката на Калик се спря на рамото на Ролан,-Знам за сметките ти,с миагома но няма да е този път,а мъдрите какво искат,или бъркам.Блясъка в очите на мъжа пред него показа на Калик че е прав.-Мъдрите искат да се присъединим към другите два клана,таардат са изпратили копия по границата си да придружат вождовете,черни очи и ходещи по мълниите.
-Едно време и аз бях със черните очи,промърмори Калик,може ви Мерадин е повел копията на черните очи на таардат,не сме се виждали от години.Помнишли набега над стоянката Имре,когато ние и таардат спряхме Шайдо.
-ДА и как тогава покровителката на покрива на сухи извор,отиде пеша до септата на шаидо и поиска да бъде гайшан,защото била блъсната докато държала джобно ножче,запревива се от смях Ролан,-Какво да предам на копията и мъдрите,продължи тои няколко мига по-късно.
-Тръгваме,към другите,копията готови аз път.Три колони и съгледвачи от Каменни кучета.Лицето на стария аийлец светна от радост.-Съдбата е напред Ролан,да се надбягваме до долу,ако загубя ще ти дам онзи потир които толкова ти,харесва от набега ни срещу рейн,ако спечеля ще ми отстъпиш,историята на Джейн бродяжника която пазиш в горена вода.
Без да дочака отговора на Ролан,Калик се втурна надолу,предизвикателния вик на по-възрастния човек му показа че, тои е приел облога.Двете фигури млада и стара се втурнаха надолу по склона увлечени във лудия бяг на надпреварата.Накаи аийл готови за път се развикаха окуражавайки двамата мъже.Виковете им се понесоха в утринта,смели и радосни оповестявайки на света силата и гордоста на аийлския клан.

_________________
trance the world


185,80kg 4erna kosa pronizvashti sini o4i. atleti4no tqlo i prikovavaht pogled. Me4tata na edna jena toi brodehe samoten po sveta dokato.....

Мий с копията-слънцето се издига високо.
Мий с копията-спуска се слънцето ниско.
Мий с копията-кои от смъртта се бои?
Мий с копията-непознавам такъв!
Незнаайно защо,песента на танца се въртеше в главата на Калик.Последните няколко дни бяха минали,добре,клановете се срещнаха на границата на земите на Таардат,размениха обичайните поздрави и смесвайки се войните на трите клана се разделиха по обществата си.Сегашния на стан на вече внушителните 5000 копия на трите клана,представляваше пъстра смесица от групировките на отделните общества сред аийл.Само почетните стражи придружаващи вождовете стояха отеделно от многжеството носещи своята чест,но дори и те след отдаване на задълженията си се смесваха със своите братя в лагера.Рядко се събираха,три клана на веднъж,това даваше възможност да се чуят последните нови,да се опита ууская на отделните кланове,имаше време и за състезания и хвалби.Особено деини в това отношения бяха девите,които всяка вечер приемаха,желаещите да пробват целувката на копието в своите шатри.Радостна глъч и шум се стелеше над многолюдния лагер.Дори мъдрите изглежда забравиха традиционите си кисели забележки и физиономии сред буиното радостно множество на копията.Очите на Калик зашариха по околноста околовръст,групата беше отминала стоянката имре откадето беше взела вода за меховете си и беше спряла за нощния си лагер около септа Студени скали на таардат.Сред копията тръгнали на път се мяркаха и работните облекла на ковачите на таардат,пуснатите коси на техните жени и вдигащите весела врява в свойте игри деца,изучаващи от ранното си детство пътя на копието.Картината се врязваше дълбоко в очите на Калик,високите стени осигуряваха сигурна защита от нападения,а тесния проход покрит със взаимно предизвикващите се копия на трите клана поели първия караул,обещаваше сигурно и бързо предупреждение при вражески набег.Но не това гризеше младата душа.Гледката на радосните деца и млади аийлки и занаятчии движещи се сред войните,нима неможеха,някога и аийл да намерят покои,защо за тях беше пътя на война.Калик помнеше завета на руидийн беше видял миналото на аийл през очите на предците си.Далечното минало когато песните не бяха само спътник в танца и смърта,дните когато аийл вървяха,следвайки пътя на туатан.Това почти го доведе до лудост тогава,разбирането че тои и туатан бяха едно,и че те бяха запазили пътя изгубен от аийл,или и те го бяха загубили и само джен аийл бяха спазили клетвта дадена пред айез седай.Времето за разплата все някога щеше да доиде,каква ли щеше да е цената която аийл трябваше да плати когато дойде мига.Дълбоко скрити тези мисли живееха във младия войн.Калик тръгна през лагера пробивайки си път сред множеството,вървейки без посока оставил се на случайноста,Която го отведе при Корам посивелия,но твърд като самата аийлска земя вожд на миагома.
-Виждам те, Корам,поздрави младия мъж,очите му изчуваха,човека пред него,сивите стоманени лъчи влестяха в настъпващата тъмнина,като зад блясъка се криеше патината на преживените години,останали зад гърба,простото леко грубовато лице,беше покрито с белези от незброимите битки белязали пътя на човека пред Калик,очите на Корам се спряха на младия мъж-Дано да намериш заслон,Накаи,разнесе се като басово буботене неговия глас.Очертава се славна нощ да е тази,усмивката се разнесе по свирепото потъмняло лице.Очите на двамата мъже се срещнаха и поведоха битка на волите,кои щеше да издържи,мълчанието се проточи от миг във минута а минутата в час.Първи се предаде Корам.-Остарявам,младежо,ще се присъединиш ли към нас тази вечер,намигна стареца на Корам,ще убеждавам Теан да ми продаде по-евтино,свойте изделия,иначе този човек сте съдера и кожата на децата ми от гърба,ако се съглася на неговата цена.
-Може би е прав да иска,цената отговаряща на труда му отговори,Калик стараейки се да запази неутралитета си като трета страна,-Все пак,труда му е известен и ценен навред.
-Може би, си прав,съгласи се Корам,-И все пак си мисля че,неговите копия ще са ценни за нас,погибелта е на границата на нашите земи,а тя се е събудила,в последните дни,тролоците са по-смели от всякога.Мисля че и вие сте чули за това.
-Вярно е това което казваш,съгласи се Калик,-а новините за тролоците,и мен ме тревожат,сянката и тъмния никога не правят нещо просто така.Дори при нас имаше единични нападения от малки групи изгубени тролоци.Но нали помниш как ни зоват те на скверния си език и нашта земя.За тях триделната земя е смърта а ние сме живия и образ,довърши словото си младия вожд.
-Правотата живее във думите ти,допълни го като ехо Корам,-Ние винаги бдим както и тъмния никога не спи,а греха ще бъде платен,твърдите нотки зазвучаха в гласа на аийлеца.
-Радвам се да го чуя,отговори Калик с очи дълбаещи в очите и главата на Корам,-Извини ме,но ще изляза да огледам копията отвън,добави тои,и тръгна по пътя си сподирен от погледа на стария вожд на миагома.Стъпките отведоха Калик,извън шумния лагер,сред първия ред на нощната стража.Скрити сред нищото каменни кучета се показаха само за миг пред младия вожд сигнализирайки му че е видян и пак изчезнаха сред кафеникавата пръст на триделната земя.За влагоземците това беше магия за обикновения аийлец си беше,нещо обичайно и естествено както дишането да изчезне за миг невидим сред наглед равната недаваща прикритие местност.Калик имаше нужда да се усамоти и си избра един уединен камък гледащ на запад където беше заслона на сърцето му.Унесен във мислите си,и разположил се удобно на камъка под себе си младия мъж загуби представа за времето.Неусети как едоловимо към неог се приближи бялата фигура на гайшан и остави поднос със топла храна и одеяло,Накаи знаеха привичките на своя вожд,неусети и как нощния мраз заместил жаркия пек на слънцето се просмука във въздуха и в младото му тяло,познаващо трудностите на триделната земя.Часовете си минаваха неусетно за младия Калик изпаднал в мислите си откъснат реалноста.Кънтежа на оръжие и смъртните звуци го извадиха от унеса.Около него цареше пълна тъмнина и на Калик му беше нужно време да се ориентира каде и какво става,сред тъмнината до него долетяха грубия вой на тролоците и змийския съсек на мъдраалите.Твари на сянката,нападаха,Студени скали.Грабвайки копията с едната ръка,и с вдигната шуфа,Калик се завтече към ека на битката долитаща до него.Пред очите му се мярнаха забулени фигури танцуващи в танца,около нечовешки високите тролоци,копията на Калик уживяха в ръцете му.Мушкане,отбои,блок и отново,тои се впусна сред гъстата гмеж от изчадия на сянката оставяйки след себе си широка просека запълнена моментално от копията увлечени в неговия набег.Постепено битката утихна,останаха,малки обособени групи на съпротива,на отделни тролоци събрани около своя мъдраал.Копията на аийл блестяха от кръвта на децата на тъмния.Една група млади войни заоградила самотен мъдраал играеше играта на честа всеки от войните се хвърляше към безоокия безстрашно предизвиквайки го да затанцува танца,безсилен той се въртеше във кръг,а в страни от него братята му умираха,поемаики хладната стомана на аийлските копия.
-Ела танцувай със мен Сенкодушо.
-Приеми танца ми безоки,гласовете на войните се носеха в тъмната нош.обхванат от бяса на битката Калик се насочи към обособилата се група,виждайки го младите аийлци му сториха път,делата му тази нош бяха спечелили слава на младия воин.С копията в ръка Калик се насочи към обградения враг.Появата му накара мъдраала да замръзне,омразата живееше, в безокия му поглед,черно му изковано в Такан Дар острие мътно блещукаше във ноща.-Господаря ми те иска,смъртни,процеди се студения змийски глас на безокия,очите му се хвърлиха да оглеждат плътния кръг около него,-Ти ще бъдеш негов,но още не е дошло времето,довърши черното изчадие и се хвърли към кръга отнемаики живота на война пред себе си преди да изчезне в ноща.Гневните викове н девите,кучетата и каменните щитове огласиха ноща.Само високо вдигната ръка на Калик ги спря да потънат след мъдраала в ноща,-Оставете го тои е вече далеч,тои ще се върне,имаме работа тази нощ,прогърмя гласа на Калик и тои отново се понесе в лудешкия бяг на танца.Победоносните викове и неговото име в устата на войните го последваха в ноща.Водени от Калик копията на аийл се втурнаха към своята победа.

_________________
trance the world


185,80kg 4erna kosa pronizvashti sini o4i. atleti4no tqlo i prikovavaht pogled. Me4tata na edna jena toi brodehe samoten po sveta dokato.....

Кървавочервените лъчи на пустиното слънце,изгряха над,септата студени скали,от шумотевицата и радостната глъч предната нощ нямаше и следа.Тъжните песни за смърт и достойнство се носеха във въздуха,носени от скръбния полъх на вятъра.Скупчени на отделни групи копията се грижеха за ранените си и оплакваха,свойте мъртви. Погребалните песни на аийл,способни да разплачат и камък се носеха от същите тези,войни чийто лица бяха озарени с лъча на радсота предната нощ.Избитите тролоци и мъдрааали, биваха изгаряни на големи гнусни,смрадливи клади,неколцина от незасегнатите от нощния смут войни влачеха гротеските тела на чедата на тъмния към последния им дом.Малко настрани до една от кладите се забелязваха,три стройни излъчващи сила,фигури.Едната млада в ранното утро на своя живот,а другите две побелели и покрити със следите на времето.Минаващите групички влачещи скверните трупове,се спираха пред тази обособена троика.В очите на войните можеше да се прочете уважението и вярноста към тримата мъжа пред тях,особено ясно то личеше по посока на един от тези мъже,най-младия от тях,Калик война на Накаи аийл,смелия млад войн повел копията към победа в нощната битка.Тримата мъже приемха поздравите на копията и продължаваха своята работа,оглеждаха всеки труп и отчитаха нещо видимо само за тях и техните очи. -Да-ковал,Даймон,Кобал,близо 3000 тролока,неизвестен брои
мъдраали са щурмували тази нощ,септата,прогърмя гласа на Корам,побелелия вожд на миагома,-Наистина тъмния силно е искал нещо,от тук тази нощ.
-Да не забравяме и сивите,които намерихме,промълви сякаш на себе си,Родрик,водещ Томанеле от вече два пъти пръстите на ръцете години,-Проклет да съм,ако и ти не си замесен в това,Калик,очите на аийлеца приковаха младежа до него.Застанал леко в страни,необръщаш внимание на смрадта носеща се от кладите,Корам се овърна към двамата си събеседници,равни му по ранг и загледа с интерес.
-Може би,си прав Родрик,помирително вдигна ръце Калик,-Но все пак имаме само думата на онзи мъдраал,както и това че основния удар беше върху моя народ.Споменаването не това,изпълни с печал младия мъж.главния удар,може би върху,наи-големия стан или заради него,но близо 200 от неговите копия бяха приели последната прегръдка на майката земя,може би поне ако приказките бяха истина,то за тях съня беше свършил и сега, се намираха на някое място,по-добро и под взора на създателя.Всички от тях му бяха верни приятели,и другари,но някои от тях тои ценеше особено,като стария Ролан,защитил с тялото си мъдрите на накаи,тои вече никога нямаше да запее бойните песни и да затанцува танца на копията,смърта ухажвала го през всички тези години,беше отнела неговата душа.Старото каменно куче,беше извървяло своя път,неговото общество щеше да си избере нов водач,веднага след като го оплачат.Мелайне,неговата второ сестра,приела копието си за единствен съпруг,никога нямаше да сплете брачния си венец в краката на Чеван,както се готвеше да направи,но и тои никога нямаше да може да го приеме,последвайки я в смърта сред снощния хаос,говореше се че загинал редом до нея пазещ тялото и от ръцете на вечно гладните тролоци,изгубил желание аз живот.И още толкова много имена и лица,негови приятели и другари.калик приемаше тежко тяхната ненавременна загуба.Болката се изписа ясно на младото му лице.Какво си мислеха,корам и Родрик че само те са преживели загуби тази нощ.-Каквото и да се случи тази нощ,ние трябва да продължим,довърши думите си Калик,-Това е нашия дълг.
-И какво от това,нима трябва да оставим септите и народа си заради,един клетвоотстъпник,възпротиви се,Родрик,-Нима не виждаш че,тъмния се е разбудил и погибелта е по-опасна от всякога,да напуснем,триделната земя гонеики един влагоземец,без чест,тои дори незнае какво е джи-е-тох.Старото потъмняло от слънцето лице на Родрик,почервеня от гняв и ярост.
-Дългът ни зове,джи-е-тох,е аийл и аийл е джи-е-тох,аз помня руйдиин,отговори Калик,пръстите му нервно се присвиха около дръжките на копията в неговите ръце.-Нима предлагаш,да оставим греха ненаказан и да се върнем по септите си,нима живота на война не една безкрайна игра със смъртта.Нашата битка с погибелта е вечна тя,никога няма да свърши,или ние ще победим или няма да остане аийлец на тази земя.
-Правилно говори,Накаи,присъедни ни се към думите на Калик и Корам,тежката му ръка легна на рамото на Родрик,и двамата,бяха бивши чиста кръв преди да оставят обществата си примайки дълга си към своя клан,свързваха ги много неща и нейзброими набези,заедно и един срещу друг.Гнева не отихна на родриковото лице,-Може и да е прав но,аз трябва да мисля за своя клан,аз и хората ми днес,се връщаме в нащите септи,вече говорих с нашите мъдри и те са съгласни това не е наша война.Спокоинот изпито покрито със болка лице на Калик се изкриви в гневна гримаса,гласа му озвучи околноста и прикова вниманието не изнурените и ранените копия.-Страхливец,и ти се зовеш аийл,каде остана твоята смелост.Върви бягаи скрии се в своята септа,но помни,аз се заклевам да умия копията си в твоята кръв,беса изпълваше младата му душа,кръвта в жилите му кипеше да накаже,страхливеца,копията чакаха готови в неговата ръка.Повелителната ръка на Корам го спря,старото изумено лице на вожда се взираше в младия накаи,-Спри овладей се,ти си вожд не си просто войн,тихо заговори Корам на Калик.Множеството наоколо гледаше тримата вождове следейки напрегнато какво ще се случи,някои лица дори бяха забулени готови да танцуват отново танца на копията,в скръбната утрин.Зашеметен Родрик седеше притихнал леко встрани неспособен да отоговори.Думите продължиха да се изливат от устаа на Калик,неспособен да се овладее в този момент-Върви си,плюя на теб,побеснял в ръцете на Корам беснееше Калик.
-Добре,тръгвам си,овърна горд в поражението си Родрик.С жест към копията си тои призова свойте войни.От томанеле аийл.Бързи и сподирени в мълчание Томанеле прибраха стана си в мълчание под лъчите на настъпилото утро и погледите на удивените аийлски копия и таардат.Поемайки по пътя си,техния бяг беше прекъснат от гласа на Калик,-Опомнете се войни на Томанеле,сред вас има благородни и смели аийлци,не се оставяйте,да носите позора на един страхливец криещ се зад вашия гръб,вълна премина през колоната на Томанеле,несигурни и объркани те гледаха своя вожд и двете самотни фигури до кладата на тролоците,чийто последни пламъци замираха,под все по-яростните слънчеви лъчи.Малцина от тяхната колона се върнаха назад с наведени глави,останлите след миг колебание,продължиха своя бяг,под гневния ропот надигащ се от пъстрата група наблюдаваща позора на Родрик и неговия клан.Само Родрик водеше колоните на клана си с високо вдигната глава.неговите копия го следваха в тъжно униние.Никои не пророни и дума докато последните от колоната на томанеле се изнизваха по ръба на хоризонта,отвъд видимата черта на хоризонта.
Натъжен с горестно от мъка сърце,наблюдавал позора на аийл,Калик се обърна към държащия го все още,Корам,-Защо,нима те са забравили,струваше ли си всичко това?
-Никои незнае,но ти позна отговорноста и тежеста които носиш,на своите рамене,отговори като ехо на мислите на младия войн Корам,-Нали помниш,в какво се кълнем,за другото само времето ще покаже,кое е правилно и кое не.Думите на стария вожд върнаха блясъка в очите на Калик,внезапно изпълнен с нови сили след тежката нож и предателството на Родрик,младия вожд хвърли изпълнен с гордост поглед на копията и аийлците сбрали с около него и Корам,в утрото на новия ден,гласът на младия войн се възвиси ясен и силен,отначало самотен,набиращ сили и последователи в своята песен,гласовете на аийл се смесиха в мощен хор,под утрините лъчи,отправящ предизвикателство към тъмния и неговите чада.Ехото на тяхната песен остана дълго да се носи в новия ден,като зов и предизвикателство за всеки и всичко на света,делящ се на аийл,джен и врагове:
Докато сянката изчезне,докато водата се изпари
изправил се бестрашно оголил зъби
ще крещя предизвикателства с последния си дъх
да плюя в окото на тъмния до последния си ден.

_________________
trance the world


185,80kg 4erna kosa pronizvashti sini o4i. atleti4no tqlo i prikovavaht pogled. Me4tata na edna jena toi brodehe samoten po sveta dokato.....

трите разкази са част от една цяла поредица от 21 разказа,поредни са и честно казано наи- много ми допадат,макар че голмия ми фажорит от всички разкази е друг,както ще се ориентирате ще видите че са по колелото на времето които го е чел,чел които не да се кефи и това,между другото това е истинския Aliendreamer style.

_________________
trance the world


185,80kg 4erna kosa pronizvashti sini o4i. atleti4no tqlo i prikovavaht pogled. Me4tata na edna jena toi brodehe samoten po sveta dokato.....