anime.ludost.net

kato za na4alo iskam samo da kaja 4e tova e pisano predi 2,3 godini i go slagam samo zaradi eliks i aliendreamer .


Посвещавам това разказче на The Matrix , The Fifth Element , Final Fantasy the spirits within
... дано не ви доскучае ....


Проект бъдеще
Author : 2501
Пит направи крачка по мокрия път , имаше една пресечка от сградата кадето беше апартамента му . И вече бе станало тъмно , a той целия беше мокър от пороя които се бе излял върху него докато се прибираше към топлия апартамент , дрехите му не поддържаха функция водоустоичивост , поради което Пит нямаше сухо място по себе си . Тои пристъпи към улицата , като замалко не беше смазан от лудите улични състезатели които по цяла вечер само обикаляха пътищата със спортните си ховери и дразнеха корумпираната полиция , на която вече и беше омръзнало да си хаби кристалите за ненужни състезания с кофти driver-ите . Уличното осветление пресветна , изгасна после пак светна , Пит побърза да се прибере , преди още луди да се появят . Извади опознавателната си магнитна карта и я пъхна в ключалката ( така Пит наричаше магнито четящото устроиство ) . Стоманената врата се плъзна встрани оставяики Пит да продалжи измъчения път към жилището си .Една летяща платформа мигновенна пристигна изчакваики младия човек да се качи , топлинния скенер усети човека и веднага се задеиства гласовата програма за движение .
-На кое ниво желаете да бъдете отведен - извънтя отегчаващия запис .
-Ниво 5 място номер 3 - отговори Пит отегчено .
Пит се хвана за близката дръжка и малката метална платформа започна плвно да се издига носена от двигателчетата , които спомагаха за летенето . Скоро платформата пристигна пред входа на апартамента и Пит слезе от нея , а тя както винаги отправи своите пожелания за приятен завършек на деня . Черна стена , служеше за последна преграда , беше изградена от някакво вещество на което беше зададено да пропуска само човек с дадена днк , в случая тази на Пит .Като дух , Пит премина през тъмнината и най накрая вкъщи тои се чувстваше облекчен че е вече в топло и тихо място , автоматичната система включи осветлението , а Пит пое към банята , след като си взе един душ , се облече в първата намерена суха дреха и пое към high-tech стаята ( апартамента на пит не беше голям , но имаше баня , кухня , спалня и една малка стая , в която Пит беше оставил кутията(личното PC) и всичките носители , които имаше , както и малко крадени приставки и инструменти за поставянето им . След няколко крачки Пит беше в стаята , единия куп джаджи му напомни за голямата услуга която му дължи Микиги , неговите глупости заемаха Ѐлата едничка маса която беше в стаята . Та тази стая беше мебелирана само с едничката маса и един аеродинамичен стол , които Пит си беше купил с последните си кинти , без да броим кутията с яките цаиси за дисплеи . И така Пит се настани в стола и си сложи веднага очилата за абсолютно преживяване , поне някак си така звучеше рекламното лого на Алфаприсделта . Очилата не бяха буквално очила а просто приспособления което изключва очните деиности и предава направо информация за картина и звук на мозъка .Пит натисна единствения бутон на кутията след което последва тъмнина , а после доиде светлината , намираше се в home page си , което се водеше нещо като виртуален апартамент , както вече беше жаргон всички съкращаваха виртуално само с ви . От това място тои избираше какво , кога и как да прави . Пит си имаше лично изработен ви-образ , външноста му във това прострамство наподобяваше доста изпипано 3D момче с черна коса , приветливо гладко лице и нормална фигура , доста си поигра докато изгради пълния образ но си струваше , във всички лафстаи го познаваха , а пък беше направил впечатление на доста пазачи , спящи и портиери .
В 3D пространството пазачите бяха нещо като бодигардове на различни site-ове или лафстаи , те бяха или наемани хора обурудвани с луди вирусу и антивируси или скъпо струващи AI-та , които можеха да суздадат доста по големи проблеми от живите пазачи , спящите бяха така да се каже всемогъщи , те можеха да те изключат по всяко време , те бяха най-големия страх на пазачите , даже имаше слухове че могат да те убият докато си вързан към PC-то , портиерите бяха прости хора , всеки site си имаше портиер които да помага на посетителите или просто да ги посреща . Нека се върнем към ви-обежището на Пит . To представляваше една обикновенна стая боядисана в електрикаво зелено , имаше един плакат с различни герои от игри върху него , което всъщност беше интерфеиса за игри на Пит , имаше още един подвижен стол с бюро , на което имаше малък лаптоп , което пък беше интерфеиса за програми , мястото кадето Пит правеше всичките си яки текстури за своята визия и разни оръжия ( вируси ) и щитове ( антивируси ) , за самозащита от някои луд user или пазач , имаше още един як гардероб изработен от сребро кадето Пит даржеше своите дрехи и оръжия . Пит се насочи към гардероба взе едно мини пистолетче за всеки случаи както и дрехи - дънки и пуловер , после се насочи към единствения изход в стаята една дървена врата , отвори я , а вратата водеше просто на ръба на една пропаст , единствено ховер скутерчето си летеше пред вратата и при появата на човека пристигна пред изхода и пит се качи . Ховер скутерчето не се различаваше почти с нищо от много много старите скутерите които ползваха хората от времето на прадядо му , самодето нямаха колела а просто си летяха и там кадето трябваше да бъдат различните скоростомери и глупости се намираше една мини клавиатурка с малко дисплеиче . Пит беше тръгнал към мрежата трябваше да прати няколко съобщения , да види к'во става с намирането на работа , както и да провери лаф-стаята си , смяташе да полафи малко , а после да си ходи обратно в home page-а . Пръстите на Пит заиграха по keyboard-a , първата му дестинация беше " Чети и Прати " - site специализиран за електронни писма . Пит довърши името и натисна enter ховера литна , скосроста и самия вид на возилото зависеще от това колко хубава ти е щаигата( искам да кажа PC-то ), младежа можеше да види как лети на 1 километър над ви-магистралите и голямото движение в тях , около него имаше само небостъргчи и някоя малка сградка ( ви-магистралите и движението в тях бяха просто една илюзия заложена от създателите на 3D мрежата като декорация , а различните небостъргачи и сгради представляха различни site-ове ) след 10 секунди Пит пристигна пред търения обект webmaster-ите си бяха поиграли да изработят един голям небостъргач с бляскави текстури за стъклохром .Единствения вход към зданието бяха две плъзгащи се стъклени врати намиращи се точно по средата на зданието . Пит разпозна портиера ( млад мъж с недоизпипана визия ) седящ на летяща платформа до входа за site , тои му хвърли един бърз поздрав и слезе от ховера си отваряики вратата . Вътре в небостъргача всичко приличаше просто на една читалня , всеки си имаше бюро със стол , ако човек беше получил нещо то седеше в зависомост от важноста му в различен шкаф , ако човек искаше да прати нещо писалката и листа хартия го очакваха . Имаше и доста наредени рафтове с книги за всякаква информация . Пит тръгна къб своето бюро един user профърча покраи него блъскаики го , лудиа се бе яката забързал за някаде , поне цялата му визия беше доста изпипана което показваше че не е вчерашен в мрежата . След малкия инцидент Пит достигна бюрото си , седна на стола и погледна към чекмеджетата с надписи " работа " , " купон " , " познати " и " други " . Над " работа кротко седеше числото 0 , над купон числото беше 24 ( големия брои писма се дължеше на факта че всеки ден различните клубове правеха кои от кои по тъпи купони и пращаха съобщения на всеки user за същите тези купони ) , Пит направо извади цялото чекмедже и го захвърли в близко намиращото се кошче ( това беше нещо като функция delete all ) , мигновенно празнината в бюрото беше запълнена от ново празно чекмедже . 1 седеше над познати , Пит отвори чекмеджето и извади писмото , щом докосна хартията мигновенно писмото промени своя цвят в светещо оранжево , а ръката на Пит започна също да се оцветява в същия цвят , тои спокоино извади пистолетчето от джоба на дънките и простреля инфектираната част от ръката си - тя се отдели от тялото и падна на земята , оранжевото писмо и часта от ръката се сляха и се превърнаха в топка , която започна да се търкаля към Пит , тои опита да я спре с пистолетчето но то не беше достатъчно силно , през това време половината user-и се затичаха към изхода а другата половина просто седяха вдървени на бюрата си , сребърната топка приближаваше а Пит просто отстъпваше назад и се опитваше да я разпердушини, гърбът му опря в един от рафтовете , топчето почти достигна Пит когато от зад профуча един синкав заряд от енергия и разби топчето на прах , втори заряд довърши кофти вируса . Пит се обърна всичко около него го гледаха изплашени , а други просто непукиси продалжаваха да пишат и четат писмата си . Пит се обърна , а към него приближаваше едно малко момиченце с голям патлак в ръката си .
- Кофти вирус а ? Някои спящ сигурно го е правил , надяваи сеслучаино да те е избрал защото иначе няма да те остави намира - заговори малкото момиченце .
- Дано , коя си ти и кои ти е правил тоя голям патлак и т'ва малко тяло . - изненадано отговори Пит .
- На мен ми викат малката М или просто Мими , а тялото и бластера сама си ги направих , е един полу спящ малко ми помогна де .
- На мен ми викат Пит , забравих да ти благодаря за това което направи .
- За нищо обичам да помагам на хора които се грижат за визията си - прекъсна го Мими .
и му подаде една визитка и затича към изхода без да продалжи разговора , Пит беше озадачен от бързането на Мими , но все пак реши да се опита да довърши работата си в net-а въпреки че беше останал с една ръка .
Пит се завърна на бюрото си докато всички го гледаха стреснати от случката . Тъпите user-и един по един започнаха да се съвземат и да се държат сеи ночи нищо не е станало , а след малко нахълтаха двама пазачи въоръжени с пушкала почти по големи от тях ( ракетомети които имаха ядрени глави или поне това беше визуалната представа на вирусите които можеха да погубят един малак site ) . Един от пазачите се доближи до Пит виждаики празнотата на мястото на лявата му ръка .
- К'во стана къде е нарушителя ? Избяга ли?
- Нямаше нарушител просто някои ми беше пратил един грубичък поздрав . Абе хора не се занимаваите с това . щом един човек се справи с това значи няма от какво да се притеснявате -Сам ли се справи с вируса ? - гледаше го иронично пазача .
- Не една приятелка ми помогна , защото аз бях забравил да се взема хубав щит .
- Добре , Рефу разкарвали сме се за нищо – обърна се към колегата си - някои хлапе си е направило вирусче и е решило да го тества нищо важно . - пазачите оставиха Пит на спокоиствие и се насочиха към наи близкия user за да му зададат еднотипните си въпроси .
Пит наи накрая можеше да си допровери пощата , а то не беше останало много , само числото три стоеше чекмеджето с надпис други . Пит отвори чекмеджето надяваики се да не намери още някои вирус . Първото писмо което хвана беше от погребалната агенция и му съобщваше , че всичките формалности по погребението на родителите му са завършени и че се надяват да не му се налага отново да ползва услугите им . Писмото върна Пит два месеца назад когато семеиството му беше още живо и всички бяха щастливи и доволни . Родителите му тъкмо се канеха да прекарат третия си меден месец , и Пит ги гледаше как се качват на междупланетарния краицер когато на следващия ден докато си вървеше по улиците на Тултра , на една носеща се видео стена забеляза експресни новини за раздвижване на пирати и за тяхното първо проявление ,( тъпите пирати бяха напълно разбити от междупланетарния алианс преди повече от десет години а сега остатъците пак се събират за да пакосят из космоса си беше помислил тогава Пит ) а първата пакост беше нападение на някакав краицер и може би така щеше да бъде отбелязано това събитие в главата на Пит ако не различи разпознавателните знаци на краицера - 3DR2 полета на родителите му . Тогава пит хвана първото такси и му заръча да кара към първия офис на фирмата за междупланерните полети , кадето Пит разбра че страховете му са реални и че наистина родителите му може и да са мъртви , от фирмата му казаха че може би не всички от полета са мъртви и че в момента военен патрул е тръгнал към мястото , което щеше да рече да не се надява много и , че родителите му са наполовина трупове . След няколко дни , видеотелефона извъня , пит веднага застана пред екрана , а на него се появи мъж наи вероятно военен с много нашивки които не изглеждаше особенно весел .
- Вие ли сте господин Пит Краим с номер на лична карта 34H26K... - каза военния прекъснат от Пит .
- Да да , караите по същество , какви са новините - лоши или много лоши ? - говореше Пит спокоино пред военния .
- Ами господин Краим съжалявам да ви го кажа но не бяха намерени оцелели след инцидента с пиратите - военния спря за да даде време на Пит да осъзнае казаното , чиято гримаса от безразличие премина в лице на мислител което се опитва да разгадае нещо - но все пак не мислете наи лошото няколко от спасителните совалки са изчезнали но не знаем дали някои от пътниците или от пиратите са ги взели . В момента събираме труповете и се надяваме че след преброяването и разпознаването ще знаем със сигурност . Както знаете на краицера имаше 10000 пътника и задачата ни не е особенно лесна .
- Това ли е капитане или там какъвто сте ? - попита смръщения Пит
- Ами да господине . - отговори спокоино военния след което видео екрана отново прие своя обичаен черен цвят .
Тогава Пит беше като луд в продалжение на седмици . Надяваше се военните да му се обадят да мукажат че са намерили совалките със спасилите се пътници , но за съжаление така и повече не чу военните . После реши да продаде всичко свързано със стария му живот , продаде апартамента и аксесоари към него , продаде и фирмата на маико му която вадеше добри пари и ако искаше Пит можеше да си живее доста добре до края на дните си , но не тои реши да остави фирмата на един доверен приятел , с уговорката ако се завърне към стария живот тои да му помогне .Пит уреди едно символично погребение за да уважи родителите си след което се качи на първия транспортер и замина за Криинс , град кадето беше чувал че има добро поле за развитие на ви-дизаинери и въобще i-net фенове . Купи си апртамент в един нормален квартал както и кутията и разни други джаджи но намирането на работа ...
- Ехооо има ли някои тук - спря потока от спомени една чернокоса user-ка с широки черни панталони , черна тениска на която пишеше нещо с не особенно четлив шрифт и хубаво личице.
- Да какво искаш - отговори Пит спокоино .
- Искам да си направя Поща а в тоя site маи нещата за създаването й стоят доста нестандартно , дори и портиера не можа да ми помогне .
- Аха ами еи там в дъното - посочи Пит един библиотекарски рафт - има една книга как да си направим поща там наи подробно е обяснено . Нещо друго ? - погледна я Пит .
- Не т'ва е , а всъщност к'во е станало с ръката ти бе човече ? - попита чернокоската с малка нотка на ирония .
- Нищо просто днес тествах един нов вирус , искаш ли да ти го покажа ? - попита я Пит като понече да отвори едно от чекмеджетата .
- А не аз тъкмо си тръгвах , няма нужда . - говореше user-kaта вървеики към посочения рафт .
Писмото от погребалната агенция още беше в ръцете на Пит , които го захвърли в кошчето . Предпоследното писмо беше от някои си Сиекс , непознато лице което му предлагаше работа в някакав клуб , беше оставен адрес и телефон за връзка и Пит реши че втова все пак е нещо и че трябва да се радва че все пак имаше някакво преложение за работа , само го озадачаваше защо е в други а не в работа . И така доиде ред и на последното писмо което беше покана за тест на нова високо технологична лафстая . Пит запази писмото искаше да види кои какво пак е измислил . Тои стана от масата и тръгна към изхода , зад него някои ругаеше заради някакав неуспех , но това не интересуваше Пит . Тои спокоино отвори изходната врата .
- Може ли скутерчето - попита Пит портиера , които още малко щеше да заспи от скука .
- Да разбира се господине - отговори портиера и отвори два от прозорците намиращи се зад него , кадето бяха всички превозни средстава user-ите, написа нещо на клавиатурата до него и едно скутерче напусна спретнатата редичка и излезе на бял свят .
- Мерси - каза Пит
- Моля - отвърна портиера .
Пит написа на клавиатурата си homepage и почти веднага пристигна там от кадето беше тръгнал
Човека отново беше във ви-дома си , остави дрехите и щита и седна на стола , смяташе да си управи ръката но го домързя и след като натисна един бутон на бюрото , Пит отново се завърна в реалноста .
Беше започнало да вали и дъжда успокояващо трополеше по прозореца на Пит . Тои си махна джаджите от главата , изключи котията , беше 03:00 и на Пит страшно му се спеше . Краката на Пит сами тръгнаха към спалнята , която беше не особенно голяма стая с красиво алуминиево нощно шкафче и хубаво легло с яки одеяла в пастелени цветове , нямаше нищо друго освен прозореца с щори които в момента бяха спусати . Без много да му мисли Пит скочи в леглото и без дори да се завива , почти веднага се унесе в сън .
Спомени бяха обсебели сънищата на Пит , спомени за старите щастливи дни в които нямаше от какво да се притеснява . Изведнъж всичко започна да се размива и да се превръща в чернилка.
Пит се събуди и първо взе часовника в ръка , беше 09:43 . Мислеше да спи още , но вместо това стана изведнъж махаики одеялата . Тои си спомни за предложението за работа , а пък мислеше че няма да е зле и днес да посети някоя и друга i-net фирма , която може да се възползва от уменията му . Пит мигновенно стигна до кутията и пое към home-page веднага намери листчето за работата , което беше оставил в джоба на панталоните . Пит седна пред бюрото и пусна писмото през една факс машина , всъщност това беше interface-a за принтера ( които се намираше в реалното прастрансво и се различаваше по много от допотопните принтери от едно време , всъщност принтера беше един малак квадрат дебел около половин сантиметар , които проектираше холограма с информацията която си му испратил ) . После Пит веднага излезе от ви-пространството , махна цаисите , взе принтера , сложи си нови дрехи и веднага излезе .
А в сградата вече беше доста оживено , не само тои беше тръгнал да излиза . Различни платформи се рееха из въздоха носеики по 3-4 човека , а Пък една напълно свободна спря до
Пит , топлинните скенери на вратата на Пит го бяха засекли , което моментално беше задеиствало платформата . Пит се качи и подаде командата за дестинацията си . Летящата простотия кацна на изхода , направи скучните си пожелания и отлетя нанякаде . Пит отвори вратата на която пишеше с зелени букви изход и пое по улиците на Криинс .
Пит се огледа , навсякаде около него различни хора бързаха за някаде , колите се движиха бавно и монутонно по шосетата . Пит спря погледа си на едно малко дете което маи се беше изгубило и търсеше пътя за дома , то се луташе из тълпата и търсеше познато лице . Детето се изгуби някъде в тълпата и Пит си спомни че има работа за търсене . В джоба му беше вярната кредитна карта , в която бяха останали няколко кинта за клюпачка , затова Пит реши да не ползва превозно средство , а да се поразходи малко в красивия , мръсен Криинс . Озоновия слои отдавна беше унищожен и заменен от човешко изобретение - импровизиран озонов слои от летящи сателити които разстилаха мрежа от предпазна материя около цялата земя . Въпреки защитата виолетовите лъчи проникваха тук там и почти всеки ден някои човек беше покусяван от тях , но за момента това не беше проблем за които Пит трябваше да се притеснява . Краката го бяха завели пред една i-net фирма и Пит се реши да натисна стъклената пирамида служеща за звънец .
- Какво ще желаете - каза появяики се секретарката на видео екрана .
- Аз съм Пит Краим и искам да разговарям с главния - отговори спокоино Пит .
- По какъв въпрос ?
- Работа - каза просто Пит .
- Ще проверя дали е свободен .
Екрана стана черен , а след няколко секунди образа се възвърна .
- Влезте тои ще ви приеме - след което вратата се плъзна встрани .
От вътре сградата беше обзаведена доста допотопно . Нямаше ги подвижните платформи които да те пренасят до желаното място , нито яките алуминиеви лампи които не оставяха нито едно кътче тъмно , нито пастелено оцветените стени . Всичко беше като апартамент от 20-те с белите си стени , старите лампи които едвам светят , старомодни мебели , стълбите и ...
- Моля качете се на втория етаж , втората врата в ляво - прозвуча гласа на секретарката .
Пит тръгна по стълбите . Обзавеждането на втория етаж не се различаваше от първия . Пред Пит имаше по две дървени врати от всяка страна , тои тръгна към посочената врата . Трябваше му малко време докато осъзнае как да я отвори беше свикнал с автоматичните магнитни врати , Пит се досети че може би малкото нещо по средата на вратата би трябвало да е ключа . Понатисна го малко и изведнъж вратата се отвори навътре , като Пит замалко не падна стаята.
- Здравеи човече какво можеш да ми предложиш ? - заговори направо вероятния шеф .
Стаята в която се беше озовал Пит беше доста странно обзаведена . На чисто ново алуминиево бюро бяха разположени около 10 екрана , а сигурно имаше и още толкова компютри в самото бюро . Този тип техника я бяха спряли от употреба преди сумати време . На един кожен стол седеше шефа - мъж на около 30 с черен пуловер на бели раиета и сини панталони , имаше рош четлив шриприятелски поглед . В стаята имаше още един дървен гардероб и мокър бар .
- Ехо базата вика пришълеца . - подхвърли шефа .
- Извиняваи , малко съм озадачен от декорацията . - каза осъзнаваики се Пит .
- Като за начало аз съм Макиан - почти прошепна тои и смени усмивката си с делова гримаса .
- Извиняваи аз съм Пит и си търся работа , пълен съм с дизаинерски идеи .
- Щом казваш , еи сега ще ти направя един тест , сядаи тук - Макиан освободи стола си на Пит.
- Но аз незнам как да ... - Макиан погледна изпитателно Пит сякаш му казваше ако не искаш недеи - добре де мога да пробвам .
Пит седна пред антиката , всичко доста приличаше на виртуалните програми които ползваше .
Пръстите му започнаха да играят по клавиатурата и след по малко от половин час Пит представи една постна 5 минутна анимациика .
- Добре нает си остави някакав телефон за свръзка на секретарката , вратата пред тази .
Пит освободи мястото и тръгна да излиза , а Макиан се скри зад мониторите и започна да се занимава със свои си работи , като напълно игнорира Пит , които стоеше учуден от това с какво ще се занимва и колко ще му плащат . На него не му оставаше нищо друго освен да си остави телефона при секретарката . Пит излезе от стаята и се насочи към срещуположната допотопна врата . Пит леко отвори вратата , стаята която се откри въобще не беше допотопна , дори имаше прекалено много висококачествена апаратура , наколко кутии , един телефон с доста голям екран , и всичко останало като яко бюро , чекмеджета и други такива .
- Значи те одобри , браво отдавна не е имало нови служители . Моля името и адрес или телефон - каза секретарката , която Пит почти не беше забелязал .
- Пит Краим , а телефона е 38814 . Това ли беше ? - попита Пит малко изнервен .
- Притесняваш се дали въбще ще те потърсим а ? Не се притесняваи за това , дори и сносна заплата ще получаваш след като започнеш . - успокои го секретарката-Довиждане и приятен ден.
Пит видя че няма да разбере нищо повече , така че реши да си ходи . Мина отново през стълбите и достигна до входната врата която се плъзна встрани веднага щом тои я достигна .
Докато Пит беше в това толкова странно място , навън беше валяло отново дъжд и в момента всичко беше измокрено и чисто , хората продалжаваха да си вървят по тротоара затворели се в своите шлифери и якета , загрижени за проблемите си , без да забелязват чистотата около тях . Пит също се беше замислил за своите проблеми , хората с които беше преди минути не бяха много надежно способни , така че Пит реши да се застрахова като да провери и предложението за работа което намери при последното проверяване на пощата си . Тои бръкна в джоба си , извади малкия паралепипет и го включи , адреса веднага светна в синакво-зелена светлина , беше на 20 минути път пеша . Пит спря да се чуди , прибра си принтера и тръгна към посочения адрес .
Изведнъж отново започна да вали , повечето хора усилиха ход , а други просто извадиха чадъри и се скриха под тях продължаваики монотонния си ход . Пит беше от тези които усилиха ход , а след като дъжда се усили , тои затича по тротоара като малко дете играещо си на гоненица .
Скоро Пит различи една малка 10 етажна сграда която доста се различаваше от другите , целия първи и втори етаж бяха в графити и неразбиращи се послания . Единстения вход беше една малка врата . Пит стигна до входа .
- Какво желаеш - един писклив глас заговори по говорителя от дясно на вратата .
Пит се обърна и забеляза малката камера в горния ъгъл и микрофона точно до него , то塦䌀ᑊ愀ᑊЀаведе до него .
- Имаше обява за работа . - отговори Пит спокоино .
- Аааа O.K. човече , що не каза веднага . - каза пискливия глас вече не толкова нападателно
Стоманената врата се плъзна встрани , като освободи пътя на Пит .
Пит се озова в някакво голямо помещение като концертна зала, което сякаш току що беше опустошено от бандити , счупени дървени столово лежаха осакатени по земята , а няколко маси все още победоносно стояха цели . Няколко човека бършеха това което беше останало цяло или събираха в чували счупения интериор , един старец прегърбен с съсухрено лице и полу затворени очи спря да чисти и погледна Пит , усмихна му се с някаква си своя странна лукава усмивка и тръгна към него .
- Ха имам вече желаещ за работа , какво има не харесваш вида на стария човек ли ?
- Сори ама аз търся собственика на това място - отговори Пит .
- Аз какъв съм според теб ... келнер а ? - просъска старчето .
- Еи споко еи , не исках да те обидя , просто търся работа . - извини се Пит
- Внимаваи с отношението си към старите хора , като мен . Ако още не си разбрал аз съм Сиекс работодател и собственик на това място - започна да обяснява старчето - Преди два дни група луди доидоха да слушат уния нали ги знаеш METS , направих доста голям оборот , но накрая хората така откачиха покраи музиката че започнаха да трошат всичко и докато доидат ония идиоти от полицията от клуба остана само това - посочи с пръст упостошеното поле Сиекс . - Скоро всичко ще бъде отново възстановено , но малка част от персонала напусна и отвори места за такива като теб . Става въпрос за 4 дни дневна смяна от 10:00 до 18:00 , 3 дни нощна от 23:00 до 05:00 все ще работиш като келнерче , заплатата ще е процент от печалбата и всичките бакшиши които си събереш . Е какво ще кажеш влизаш ли или напускаш а ?
Гърг беше доста прян и не остави много време за мислене на Пит , които в момента се чудеше какво да прави , вече беше приет от онази псевдо фирма , но дали щеше да започне да получава пари , никои не знаеше .
- Ехо , ти заспали , еи ? - започна да нервничи старчето .
- Да , да просто обмислях предложението ти . Приемам . - каза сигурно Пит .
- Честито мои човек , от утре започваш . 10:00 да си тук . - каза старчето и се завърна към работата си .
Днес всичко ставаше прекалено бързо , всички бяха прекалено прями с Пит , но това не го дразнеше особенно много , дори до някаде му харесваше , че всичко става толкова бързо . Пит се обърна и напусна разбитото заведение .Отваряики вратата Пит беше заслепен от слънцето ,
което беше изместило мрачните облаци . Тои наведе глава и тръгна обратно по пътя за вкъщи .
Светът около Пит сякаш беше умрял , хората вървяха като зомбита , по отправени waypoint-ове
без да забелязват нито красотата нито мизерията около тях , като програмирани роботи които вършат това което им е зададено от главния programer . В момента Пит не се различаваше от тях , беше се затворил в себе си , мислеики за новота работа и за другите си проблеми . Пит не разбра кога беше стигнал пред входа на познатата сграда , в която живееше . Тои погледна часовника си , беше станало 05:00 , а тои беше излязал преди поне 6 часа и наистина беше адски изморен . Достигна вратата и мързеливо извади ключа от джоба си , лизна го през четящото устроиство и продалжи дългия път за вкъщи , летящия квадрат достигна до Пит ,а тои се качи и зададе коорднатите на апартамента преди машинарията да започне монотонния разговор . Пит беше толкова изморен че направо щеше да се просне на пода и да закърти ако нямаше и други хора тръгнали за някаде . Платформата се люшна запоследно и спря пред черната врата на апартамента му . Пит изостави платформата сама да си говори и бързо влезе в апартамента . Автоматичните светлини се задеистваха .
- Нещо топло за ядене - произнесе Пит .
- Останало е Пиле и закуската за утре , трябва да заредите хладилника господин Краим - отговори компютъра на апартамента .
- Нека да е Пилето - произнесе с последни сили Пит и се просна на близкия диван .
- Както желаете господине - довърши разговора компютъра .
Пит се излегна , набара дистанционното за музикалната уредбата ( едно малко квадратче с бутонче , което само разбираше какви са желанията на човека които го ползва по самата топлина и разни други сложни лекарски фактори на пръста ) релаксираща мелодия се разнесе из целия дом и Пит започна да се унася , стана му топло и приятно , а и започна да забравя за проблемите си и да се унася докато ...
- Ццццццццнннннннн храната е готова господин Краим , моля използваите всички пълноценно и не изхвърляите храна , има хора които гладуват навън - домашния компютър спря унеса на Пит .
- Да да , щом казваш - Пит се канеше от много време да го изключи тоя тъп компютър , обаче целия апартамент се поддържаше от него , и затова Пит му даваше още да живее .
Пит стана от канапетето и тръгна към кухнята , докато минаваше покраи телефона забеляза две съобщения , но реши да ги провери след като се нахрани . Пит стигна до кухнята , която беше уборудвана с голям жълт цилиндър , служещ за маса и нищо друго . Топлинния скенер усети присъствието на човека и деиствието не закъсня . От пода излезе тънка метална пластинка която за миг се превърна в удобен стол . След като Пит седна , по средата на цилиндъра се отвори дупка от която се появи и храната .
- Приятен апетит - отново проговори компютъра .
Пит не му отговори , а се нахвърли върху пилето и след 5 минути от него останаха само кокали
Вече заситен Пит стана , компютъра отново напомни за себе си с своите пожелания , но Пит вече беше напуснал кухнята и беше седнал пред видео телефона . Видео телефона на Пит представляваше просто една мини маса , която проявяваше холографски образ , имаше си гласово набиране , а Пит можеше спокоино да си говори из целия апартамент понеже , обхвата на микрофона по които се говореше беше огромен , а с ответния звук можеше да си направиш малко цунами ако пипнеше телефона тук там . И така Пит натисна малкото бутонче , на което пишеше 2 след което горната част на масата светна и изневиделица се появи главата на някаква жена и заговори .
- Мистър Краим имате неизплатени сметки за енергия , ако нужните пари не бъдат внесени до 1 седмица ще се наложи да ви дръпнем шалтера на жилището - довърши главата и изчезна .
"Хубаво съобщение . Ще се наложи бля бля . Абсолютни глупост . поне вече си намерих работа и имам някакви шансове да оправя сметките . " помисли си Пит и отново натисна бутона вече с надпис 1 .Масата отново светна , но този път се появи главата на Макиан , странния шеф .
- Нали ти казах че ще ти се обада - започна с весел тон Макиан - ъъъъ сори обаче за момента
за теб няма работа , но бъди сигурен че ще бъдеш повикан веднага щом се появи работа като за теб - спря Макиан с нотка на извинение и главата изчезна .
Е вече нямаше съобщения и Пит забеляза че часовника показваше 22:29 имаше време до полунощ да се повърти малко из ви-пространството , а после да ляга че работа го чакаше . Прекоси разстоянието до стаята с кутията и бързо се настини в удобния стол , сложи си цаисите и последва познатата тъмнина , а после светлина . Пит отново се намираше в своето ви-жилище.
TO BE CONTINUED ...

kato prerabotish malko povtoreniata i pravopisnite greshki shte se poluchi. Dai go na devoikite deto risuvat v Pld da go prochetat, mislia che shte moje da se napravi komiks po nego. Ima dostatychno interesni neshta za risuvane
Nadiavam se v sledvashtata chast (dano ima takava) da uslojnish intrigata i naistina da ima neshto, koeto da e mnogo zagadychno i neponqtno, koeto da dyrji chitatelq v naprejenie

Празнината , която заместваше ръката на Пит му напомни , че трябва да си оправи визията и тои веднага седна на бюрото .Петте останали пръста затанцуваха по малкия лаптоп и след половин часово базикане , ръката беше готова . Пит натисна enter и от срещуположната на бюрото стена леко се разтвори , заблестя в бледо синкаво и след като светлината изчезна на неино място се появи новата ръка . Пит стана взе ръката и я постави на мястото й . Екипира се с един голям вирус - атомна базука и се облече в първите дрехи които му попаднаха в ръцете . Щом Пит излезе от леговището си познатото скутерче пристигна изчакваики собственика си . Пит се качи набързо написа адреса на пощата си и скутерчето литна . Мрежата тази вечер беше направо блъскана с user-и , навсякаде имаше лудо движение , покраи себе си Пит можеше да види user-и и возила от какъв ли не вид , хора с тела изградени от различни паралепипети, както и хора с визия доближаваща се до абсолютната реалност , така и скутерчета в всички цветове на дъгата , дори покраи Пит прелетя една ховер лимузина , чиито собственик сигурно имаше машина струваща половин малка планета ( ъъъъъъ маи се увлякох ) .Така разглеждаики заобикалящия го свят Пит стигна до нужния site . Тои обмени нормалните любезности с портиера и настъпи към пощата си . Пит тъкмо седна и направо му се доплака като видя числата над чекмеджатата . Единствено на купони светкаше някакво число , което Пит така и не видя защото веднага захвърли всички писма в коша . Тои седна за да усмисли накаде да тръгне сега , междуременно усети нещо в задния джоб и веднага го извади , беше визитката на малката М ( на визитките обикновенно пишеше само име на лафстая , кадето често кисне дадения човек ) . Пит знаеше тази лафстая и реши да потърси Мими , просто от любопитство , в краен случаи щеше да си полафи малко и в краен случаи да посети собствена си лафстая , която беше потънала в забрава Набързо излезе , взе си скутерчето и потегли към целта си . Трафика продължаваше да е все така претоварен , сякаш колите от магистралите и превозните средства на user-ите се съзтезаваха кои ще направи по голямо задръстване . Малкото скутерче на Пит пристигна пред познатото място за лаф една десет етажна сграда боядисана в зелено розово и какви ли не цветове , свежото боядисване не беше единственото с което се отличаваше сградата тя буквално си левитираше във въздуха без никакви спомагащи ховер джаджи . Една малка пътечка от камъни се появи до скутера на Пит и тои тръгна по нея , двете прозрачни врати се отвориха при приближаването на човека . В самото здание на всеки етаж се говореше за различна тема - музика , порно , приятели , работа , въобще каквото ти е на душа , все на някои етаж ще се обсъжда , но Пит се надяваше да намери малката М и не смяташе да обикаля зданието етаж по етаж , той бе едва на първия етаж , кадето имаше само няколко свободни платформи за превоз по етажите , врата над която пишеше " помощ " , един голям салон с отворени врати над които пишеше " пиячка " и различни вази с растения за декорация . Пит беше идвал и преди , но този път беше леко озадачен заради което избра вратата с надпис помощ , вътре двама напълно еднакви портиери бяха седнали в удобни канапета един срещу друг и играеха карти , нагъваики уиски с фъстъчки .
- Извинете кои от вас може да ми помогне ? - започна страхливо Пит .
Двамата портиери спряха играта си , и се заговориха в един глас .
- Ние сме близнаците портиери с какво можем да ти помогнем ? - казаха близнаците .
- Ами търся определен човек и ако може да проверите в регистрите дали в момента не лафи някаде тук ? - отвърна Пит
- Как се казва user-а ? - попита единия близнак ставаики .
- Малката М .
Станалия близнак се доближи до една стена и с едно леко докосване , тя се преобразува в екран с клавиатура , близнака зададе името и по екрана бързо започнаха да се сменят лица и прякори , изведнъж програмата спря на образа на малката М , а близнака се обърна .
- Тя е на етажа с тема технология - даде подробности близнака .
- Мерси близнаци , кои печелеше допреди да ви прекъсна - запита ги Пит .
След което двамата започнаха да се карат и да обсъждат кои бил по добър и как другия само мамил , Пит ги остави сами да се разберат и излезе през мястото от което влезе . Една платформа само него чакаше и при доближаването й тя се раздвижи и пусна записа си .
- По коя тема желаете да лафите ? - прозвънтя металическия глас .
- Технология - каза Пит качваики се .
Платформата литна и след не дълго летене достигна предпоследния етаж и спря .
- Това е етажа , приятно кибичене . - отново прозвънтя металния глас .
Пит стъпи на неподвижна земя и огледа етажа . Не беше го посещавал преди и наистина се зарадва на красивата архитектура , която бяха докарали webmaster-ите . Стените по етажа се състояха от различни платки чипчета , екрани и почти всякакви джаджи които можеше да има една високо технологична апаратура . Целия етаж беше пълен с хора кои отседнали в тихи сепарета , кои правостоящи и обсъждаики на висок глас знанията си или просто вървеики из етажа . Пит щеше да продалжи да се наслаждава на декорацията , ако някакво малко юмруче не го беше фраснало в гърба .
- Познаи кои е ? - прозвуча гласа на малката М .
- Мими . - каза с нотка грубост Пит .
- Виж - каза Мими минаваики пред Пит - трябва да поговорим , но не тук напиши ми каде мога да те намеря . - каза Мими подаваики му малка визитка с писалка .
- Хеи хеи , какво става ...
- Това е по важно отколкото си мислиш , така че просто си напиши координатите или ме остави-
каза с Мими с глас от които лъхаше смръзяваща сериозност .
Пит взе визитката и хамикалката и драсна адреса на бара , кадето щеше да работи утре и от колко до колко щеше да бъде там , след което върна обратно визитката и хамикалката на Мими .
- Утре ще говорим пак , за сега толкова - довърши разговора малката и тръгна към близката групичка маниаци на тема на технология .
Пит беше много озадачен , но въпреки всичко всичко така както си беше и не нахалства повече оставаше му само да изчака следващия първи работен ден , което му напомни че е време за пребиране . Пит не беше мръднал от мястото си и платформата която го беше довела още си седеше до него , помисли за секунда дали да не остане да полафи , но образа на леглото веднага измести тази идея . Пит се качи хвърчащия квадрат и му заръча да лети към изхода .
Скоро Пит се намираше в начална позиция , а скутерчето още си седеше на входа неубепокоявано от никои . Питчо напусна платформата , която го докара и тръгна към возилото си . Скутерчето прие топло собственика си и изчака да му се зададе дестинацията , след щракването на няколко бутона Пит летеше към вкъщи . Навръщане трафика сякаш лека по лека утихваше и сякаш всички кротко се прибираха по виртуалните си жилища . Скутерчето пристигна пред входа на апартманта , а Пит влезна и се сгромоляса на стола пред бюрото . С едно натискане всичко се промени и от светлия net , кадето винаги беше ден премина в тъмната стая на Пит , които си свали очилата и тръгна към банята , межсувременно видя , че вече беше станло 00:30 . В банята тои се наплиска с малко вода и се погледна в огледалото , дали просто не се беше превърна в един сив ежедневник и как може да се оставя да бъде командван от някакъв човек с визия в 3D пространството на малко момиченце стигащо му до пъпа . Надяваше се да открие отговора на втория въпрос на работа , но кои знае . С тези мисли Пит вървеше към спалнята , захвърли половината дрехи и остана по тениска и къси панталони , после се строполи на леглото в спалнята зави се с сбръчканото одеяло , което лежеше на пода допреди малко и мигновенно се унесе . Релаксираща мелодия изнесе Пит от съня му , беше още тъмно в стаята и тои си помисли че има някакав спад в системата , но след един бърз поглед в часовника , се увери , че няма грешка в компютъра и изведнъж стана от леглото , отиде до прозореца с полу затворени очи и махна черните щори , с едно докосване тъмния плат изчезна и пред Пит се откри събуждащия се град озарен от сутрешното слънце . Премигващ човека стигна до кухнята ,още сънен измрънка че иска закуска и се тросна на току що появилия се стол . След минута закуската се появи с пожеланията на компютъра за добър апетит и това че запасите от храна са свършили . Пит започна да пие от горещия чай , които беше сервиран и леко започна да се събужда , омете закуската за части от секундата и доволен стана от мястото си и се насочи към спалнята за да се облече за работа . Самото обличане не трая много , сложи си черни панталони , една синкава блуза , след което погледна часовни беше 09:30 и наистина беше време да тръгва с верния кракомобил . Пит прекоси апартамента си и излезе през черната стена , една ховер платформа пристигна почти веднага . Тои се качи зададе целта си и след минута беше пред изхода , изоставяики превозното средство . Отвори вратата и тръгна по пътя за клубчето , с изправена глава . След 20 минути ходене достигна сградата с многото графити , кадето беше работното му място този път стоманената врата беше заменена от симпатичен стъклен вход надраскан с графит в електрикво зелено , жълто и оранжево , от които Пит отново не можеше да разчете нищо . Тои разтвори вратите и влезе в голямото помещение , което за отрицателно време се беше превърнало в яко заведение с чисто нови маси и столове , дори имаше и няколко сепарета , а на един лъскав бар познатия Сиекс пиеше някакъв зеленикав коктеил и казваше на Пит да доиде със знаци , той не чака много и бурзо достигна бара .
- Хеи момче ти успя тъкмо си мислех че ще закъснееш и смятах да ти се навикам , но ти успя . Браво може и да се сработим с теб - каза старчето допиваики коктеила си .
- Защо сме само ти и аз да не би останалия персонал да се състои от роботи и как успя да направиш всичко това за една нощ ? - попита Пит озадачен .
- Не говори за роботи , мразя ги тия метални простотии , просто другите закъсняват , а строителните таини не се разкриват на новодошли , ще ти кажа като поработиш достатъчно дълго . - отвърна Сиекс с весел тон . - Ето ги и колегите ти - посочи Сиекс вратата , от която тъкмо се изсипваха към седем-осем човека .
- К'во става шефе кои е новия ? - заговори в един глас тълпата състояща се от шест момичета и четири момчета , облечени в дрехи обрисувани с графити .
- Т'ва е Питчо и ша замества оня проидоха , как му беше името ... Дикмо или Микмо няма значение - отговори Сиекс .
- Да му направим ли една работна шарка бе шефе ? - каза едно от момичетата отличаващо се с наи якия графит от групата ... е не точно графита беше наи хубавото нещо в нея .
- Ами да как без него . - захили се Сиекс и напусна помещението през някаква скрита врата до бара .
Докато Пит гледаше утиващото се старче , новите колеги бяха стигнали до Пит с по един графит в всяка ръка и изражения на психопати , които са решили да изкормят някои . Всички от раз започнаха да оцветяват дрехите на Пит , около него се получи облак от различни цветове за пет минути , след което всички спряха графит нападението .
- Хубаво стана нали - заговори едно от момчетата .
- А бе кои пак се оля със синьото - каза друг .
- Идеално е , всичко е точно нали - измъмри трети .
- Ти винаги така казваш - проговори някои друг .
- Извинете за к'во беше всичко това ? - прекъсна каращата се групичка Пит .
- Както казах това е работна шарка , без която не може да се бачка тук . - отговори му момичето с наи-якия графит .
След като Пит беше боядисан , всички се запознаха с него и го успокоиха че работата е лесна, приятна и добре заплатена . Пит така и не запомни имената на всички , запомни само че Таня е момичето с якия графит , мрънкащия е Матро и още Висо , Барто , Соня , Тинко , Леена , но не запомни много добре притежателите на имената . Персонала бързо зае местата си , Матро с Леена минаха зад бара , а всички останали заедно с Пит зачакаха клиентите . Постепенно заведението започна да се пълни . Пит бързо свикна с работата и вече като автомат събираше поръчките и ги разнасяше наляво надясно . Неусетно беше станало 17:00 и Пит направо беше забравил за думите на малката М , че ще го потърси и сигурно щеше да се сети чак вкъщи , ако докато си седеше до бара и пииваше някъв коктеил някакво момиче високо колкото него с красиво лице , къса черна коса черни панталони с бели ируглифи по тях и оранжева блуза с широка качулка не го заговори .
- Ти ли си Пит . - каза с мек глас пришълката .
- Да , а ти коя си ? - попита небрежно Пит .
- Аз съм малката М мерси , че не направи проблем в мрежата ... - заговори малката .
- Я пак ? - прекъсна я Пит като замалко не се задави с коктеила - Защо си си направила образ на детенце ?
- Трябва да поговорим за нещо много сериозно , след като го обсъдим ще разискваме дизаинерските ми вкусове в net-а става ли . - отговори леко изнервена момичето .
- Как да ти викам тук ? - попита я вече по спокоино Пит .
- Както винаги Мими , стига глуости . Познаваш ли Непознат ? - попита сериозно Мими .
- Не кои е тоя ? - отговори с въпрос Пит .
- Един познат спящ , които иска от теб малка услуга . - отговори спокоино Мими .
- Не ми харесва как звучи това малка услуга . - отвърна Пит
- Може много да помогнеш , няколко човека са в голяма беда . - каза Мими .
- Аз съм просто user , които се грижи за визията си , нищо повече , не съм AI . - зашикалкави Пит .
- Никое AI не може да проникне тихо в правителствена корпорация чрез мрежата и да се измъкне без да го хванат . - каза таинствено Мими .
- Чакаи малко от каде ... - учудено каза Пит .
- Да или не - продължи с таинсвения си тон малката .
- Да да , но от каде ... - отговори сериозно Пит .
- Пиит по по помогни на Барто че има голяма поръчка - Матро прекъсна Пит .
- Момент еи сега отивам - обърна се Пит за да отговори на Матро и се обърна да продължи разговора с малката М , но тя беше изчезнала , а на мястото кадето беше допреди малко , лежеше малък лист хартия с надпис " ще те потърся пак " - Матро каде изчезна момичето което седеше допреди малко тук ?
- Амии так , искам да кажа - започна да срича Матро .
- Остави няма значение . - спря го Пит . - Кои каза , че имал нужда от помощ ?
- Ббб Бар Бартото . - отговори му мрънкащия колега .
Пит отиде до нуждаещия се от помощ колега , които едвам балнсираше няколко табли една върху пълни с напитки и храна и взе половината табли . Двамата сервираха оръчката на група веселящи се хора в едно от сепаретата и продължиха с другите си задължения . Пит изкара смяната си докраи , а колегите му показаха таината врата до бара , кадето можеше да намери Сиекс за да си получи дневната дажба кинти . Пит влезе , в малката стаичка зад бара , която както цялата сграда беше изрисувана в графити и беше обзаведена само с едно канапе , маса и един сеиф . В момента Сиекс беше седнал в канапето със сложени кибер цаиси , а на масата пред него мируваше една черна кутия към която бяха закачени цаисите . " Ха старчето бил и интернавт " помисли си шеговито Пит . Тои достигна до черната щаига и извади жака на очилата Сиекс моментално махна цаисите и погледна на кръв Пит .
- Абе ти за к'ав са имаш еи ша те утрепа , знаеш ли с к'ва user-ка си лафих бе - тяло и лице на фотомодел ефирни дрехи , супер парче . - записка старчето .
- Сигурно щяхте да се ожените веднага щом напуснете мрежата а ? - заговори с леко надменен тон Пит .
- Отново ме обижадаш , еи на теб ти стана навик , ако не липсваше персонал веднага щях да те уволня , да знаеш . - заплаши го Сиекс .
- Е да но персонал липсва така че стига заплахи , сори за езика - продължи спокоино Пит . - даи си ми процента че имам да плащам разни сметки .
- Само да намеря по добър служител и веднага ша те изхвърля - заплаши го Сиекс отново и тръгна към сеифа , след което извади няколко банкноти и му ги подаде - Дано да те оберат по пътя .
- Мерси подобно , а е чао Сиекс , утре по същото време нали ? - попита Пит
- Да да а е махаи се че не мога да те гледам . - изгони го старчето .
Пит не искаше да слуша още любезности и бързо напусна стаичката , взе си чао с новите приятели и напусна работното място . Точно преди да се прибере Пит видя в една сграда малко отворено прозорче над което пишеше храна и се сети че домът му е останал без каквато и да е храна . Без много да го дообмисля Пит достигна прозорчето и поръча хранителни запаси за 1 седмица , след което една възрастна дама му подаде малка чантичка , в която се намираше нужната храна за седем дни . Пит взе чантичката и потегли към апартамента си . Неследдълго тои достигна познатата сграда , направи рутинните деиствия и след половин минута вече беше пред вратата за партаменра , с лекота я прекоси и първата му работа беше да зареди кухнята с новокупените хранителни запаси . Самото поставяне на храната не беше особенно труден процес и не се изискаваше ракетен инжинер за извършването му . Просто в кухнята имаше нещо като кутия в която се слагаше чантичката , а после всичко в чантата се обработваше от кухнята .
И така Пит остави храната на посоченото място и седна да погледа телевизия , тъкмо се настани на канапето и пусна холо излъчвателя ( малка кутиика , която проектираше образ и картина придружени със звук) , когато телефона извъня . Пит стана пусна го и видя познатата лице , което винаги се убаждаше единствено заради пари .
- Господин Краим , ако до утре сутрин не сте си платили сметките , ще ви бъде изключена енергията на целия апартамент . - хладнокръвно го заплаши кръвопииката .
- Ама разбира се утре ще депозирам нужните пари , не се косете - спокоино отоговори Пит .
- Надявам се , приятна вечер . - довърши злобната жена .
- Приятна и на теб - каза Пит . - Поръчка за събуждане в 07:00 .
- Разбира се мистър Краим както желаете . - прозвънтя гласа на компютъра .
Пит седна пред холо стената и започна да се унася докато гледаше някакво сериалче . Неусетно заспа на канапето и започна да сънува .
Пит чу позната музика в съня си , постепенно започна да излиза от покоя си и осъзна че това е сигнала за събуждане , беше време да си плаща сметките и да ходи на работа . Беше се схванал от спането в дивана и едвам успя да стане , целия беше изтръпнал и почти не си усещаше врата , затова тръгна към банята , взе си един студен душ , след което започна да се чувства като нов човек . Следващата спирка беше кухнята , кадето Пит закуси с топли кроасани , които му бе приготвила кухненската система . Часът беше станал 08:00 и нямаше време за губене . Пит беше с награфитените дрехи от миналия ден и нямаше нужда да се облича , а направо изхвърча от убежището си , като едвам не падна в бездната пред входната врата ( апартамента на Пит беше на педесетия етаж все пак ) . Не след дълго платформата носач пристигна за да отнесе Пит към желаната от него цел . Човека се качи , казваики своята дестнация и моментално литна към партера . Още преди платформата да кацне , Пит скочи в движение и се приземи на стъпало и коляно като древен воин . Последва спринт през изхода до улицата пред зградата и бързо ръкомахане на първото лимонено жълто такси . Ховер колата спря пред нервния гражданин и отвори една от задните врати .Пит бързо скочи в таксито .
- Еи човече к'во става да не те гонят ченгетата - каза смеещия се таксиметраджия .
- По лошо , ония от енергото искат да ми дръпнат шалтера , караи към близкото разплащателно отделение - отговори нервния Пит .
- Що не каза веднага , че е толкова сериозно - малко по-сериозно му отговори шофьора .
Веднага след краткия разговор , таксито потегли със завидна скорост нанякаде .
- Маи си от скоро в града - започна разговор driver-а - Аз съм Зарто .
- Приятно ми е зарто , аз съм Пит . Нали не ме караш на края на града?-попита озадачено Пит.
- Глупости след минутка сме там . - успокои го Зарто .
- Дано че после трябва да ходя и на работа - продължи нервно Пит .
- Ето стигнаха , к'во само вдигаш пара . - каза Зарто .
- Стои плащам и после ша ме закараш на работа нали ? - бързо каза Пит отваряики си вратата .
- Да да само гледаи да се върнеш , че ми омръзна от гратисчии . - отговори му Зарто , но Пит вече бе изхвръкнал от таксито .
Таксито беше докарало Пит пред огромна сграда с черни стъкла .За първи му беше да си плаща енергията и беше леко озадачен какво да прави след като влезе , но въпреки всичко смело мина през входа . В самата сграда всичко бе доста по различно от обикновенни блокове , в които имаше само апартаменти . Целия първи етаж бе изпълнен от хора които вманиечено се бяха натрупали около някакви неща като банкомати ,вероятния портиер бе един робот с голям екран вместо глава , които кротко седеше на мястото си , друга група хора се тълпяха около асянсора стрела ( бързо движещо се изобретение приличащо на влак , което можеше да прекоси разстонието от първия до стотния етаж за няколко секунди , без хората вътре да станат на каша ) . Пит си хареса портиера и отиде до него .
- Как мога да си платя сметката за енергията -Пит мразеше да говори на тези метални консерви
Екрана , които заместваше главата на робота се задеиства , като пусна едно образователно детско , което се изразяваше с това как малко човече утива казва си името и адреса и пуска пари в някъв банкомат . Пит схвана филмчето и веднага тръгна към пренатрупаните преполагаеми банкомати . След десет минутно чакане един банкомат се усвободи и Пит бързо го зае .
- Моля името и адреса . - чу се металния глас от машината .
- Пит Краим блок 5786 ниво 5 място номер 3 .
- Моля изчакаите - проговори отново машината - Задлъжнели сте с **** ( фирмена таина ) .
Пит сложи парите в малкато квадратна дупка на банкомата , веднагa след което бе избутан от други бързащи люде . Пит погледна часовника си бе станало 09:50 - време за бачкане .
Тои отново се забърза и напусна сградата , за негово щастие таксито още си стоеше пред входа
Пит се затича към таксито , отвори вратата и се отпусна на задната седалка .
- К'во стана , уреди ли си сметките . Между другото вземи еи тоя телефонен номер ако ти е нужно такси винаги съм на разположение . - промърмори запалилия цигара Зарто .
- Знаеш ли едно заведение дето цялото отвън е боядисано с графити ? - попита едвам дишащ Пит
- А да мноо яко миналата вечер бях с колеги там . Защо питаш ? - отговори му Зарто .
- Е аз там работя и по добре тръгваи натам . Ша те черпя едно ако успееш да стигнеш за 5 минути до там . - каза му Пит .
- Ша упитам - каза Зарто и натисна яко газта при което колата направи намясто един футуристичен завои на 180 градуса и литна към работното място на Пит .
Таксито бързо набра скорост и започна да фучи из улиците като спортен ховер . След няколко лупинга и разминавания на косъм с мантинелата , Пит не разбра как някое ченге не ги погна , но все пак хубавото беше , че остана жив и беше навреме за работа .
- Иииииииихххххааааааа , от много време не го бях правил еи голям кеф нали Пит - говореше с приповдигат тон лудиа Зарто .
- Абе ти да не си бил спортен съзтезател , преди да станеш таксиметраджия бе ? - попита го Пит още замаян след турбо кръгчето .
- Еми да , още не съм забравил как се правеше нали ? - радостно му отговори Зарто .
- В супер форма си , направо потегляи за пистата . Мерси за возенето - подаде му Пит останалите си пари .
- Мерси , но не трябваше , заради теб си направих супер кеф . - отвърна Зарто , но Пит беше вече излязал и с равномерна крачка пристъпваше към заведението .
Пит стигна точно на време , знаеше как Сиекс чака причина заради , която да го уволни въпреки че това беше едва втория му ден . Целия останал персонал бе заел местата си дори имаше няколко заети маси , а Сиекс наи вероярно се бе покрил в стаята до бара за да релаксира в мрежата .
- Ехо Пит каде закъсняваш ? - подхвърли му Леена .
- Имах да оправям сметките за енергията на апартамента , знаеш как е . - отговори Пит .
- А е че след малко ще започнат да се наливат клиенти и ще падне разкарване - добави Висо .
- Ок , вече съм на разположение . - довърши Пит .
След като клиентите започнаха да идват , времето започна бързо да се нижи и смяната на Пит завърши , а тои си взе полагащите се кинти и напусна клуба . Прибра се , вечеря , обиколи няколко site-а в мрежата , след което легна да спи . По същия монотонен начин - ходене на работа , обикаляне из net-а , хранене и релаксиране минаха и следващите 2 дни . Пит изкара своите 4 дни дневна смяна и доиде време за нощната смяна , Сиекс му бе предложил да се прибере и чак на следващия ден да започне нощната смяна както бе прието , но Пит реши че няма нужда от кои знае каква почивка и му бе отказал . И така Пит се прибра в уютния дом , кадето даже вече си бе направил касичка с пари за черни дни . Часът бе едва 18:30 , а след 4 часа започваше нощната смяна . Пит влезе в всекидневната и се излегна на близкото канапе.
- Събуждане за 22:30 . - произнесе Пит .
- Разбирасе господин Краим както желаете - отговори безчувствения компютър .
Пит взе един лежащ на земята чаршав и се зави . Скоро му стана топло и уютно в малкия диван и се унесе в сладък сън .
Яко биене на барабани и китари извади Пит от импровизираното легло .
- Събудих се , събудих се . Спри музиката . - каза Пит прозяваики се .
Музиката мигновенно спря , а Пит си спомни за Зарто лудиа шофьор на такси .Тои потърси из дрехите си листа с номера му , намери хартия от дъвка , няколко монети , една сметка , но не и лист с телефон , огледа се малко и забеляза една малка черна хартия на пода . Повдигна хартията и прочете надписа на гласа .
- 813-324 Зарто , ако цените времето си . Кои му е мислил това неразбираемо лого ? - каза Пит на глас - Няма значение може да е малко странен , но поне кара бързо .
- Невалидна команда - обади се гласа на компютъра .
" Тъп компютър " помисли си Пит и тръгна към телефона , набра цифрите , които прочете преди малко и зачака Зарто да се обади . Видео стената присветна после отново придоби черния си цвят .
- Другия телефон не може да поддържа визуална връзка , но с гласовата връзка няма проблем желаете да се обадите , въпреки проблема - прозвуча гласа на домашния компютър .
- Да да , свържи . - отговори му Пит .
Телефона отново започна да набира номера и Пит скоро чу гласа на лудиа таксиметраджия .
- Да , на кои му е скимнало да ме търси почти в единаисет часа през ноща . - промърмори сънено Зарто .
- Аз съм Пит преди няколко дни ме вози насам натам ... - каза Пит прекъснат от Зарто .
- Ооооо човече , ша направим ли пак едно кръгче - започна да се събужда Зарто .
- Да , но този път по полека . - отговори му Пит .
- Добре кажи каде да те чакам - вече бодро му отговори Зарто .
- Знаеш ли каде се намира блок 5786 ? - попита го Пит .
- Да да , тръгвам веднага до 5 минути съм там . - каза бързo Зарто и затвори .
Пит напусна всекидневната и влезе в банята кадето се освежи с малко студена вода , ободравящия душ му доиде добре и той тръгна към изхода на апартамента . На бързи обороти Пит стигна до улицата , кадето трябваше да чака Зарто и разбира се таксиджията беше там . Пит доближи ховера и автоматично задната врата се отвори , той се вмъкна в топлото такси .
- Как е мои човек , к'во става ша направим ли едно кръгче - каза енергично Зарто .
- Бива Зарто , давай към моето заведение и по-полека , че някое полицаиче може да е решило да се поразходи нали ? - отговори Пит .
- Както кажеш , а между другото знаеш въобще как се казва работното ти място ? Защото освен да ходиш да бачкаш , маи от нищо друго не се интересуваш а ? - захилено му каза Зарто докато потегляше към уреченото място .
- Ся като се замисля всъщност не наистина ? Прав си . Ти знаеш ли ? - неловко отвърна Пит -
То всичко е в графити , а аз не съм особенно добър в разчитането им .
- Бланс . - каза спокоино Зарто .
- Моля . - озадечено отвърна Зарто .
- Бланс , Бланс това е името на клубчето ти - осведоми го Зарто . - А ето го и него .
- Охо мерси много , може пак да се видим - каза Пит плащаики сметката и напусна возилото .
Пит стъпи на пешеходната пътека до работното му място , беше заобиколен от ярко светещи реклами , които превръщаха ноща в ден . Пит се загледа в графитите по сградата , опита се да различи в някои от тях Бланс , но след пет минутно взиране му омръзна и реши да поеме към нощния клуб . Пит закрачи към заведението облят в сияние от различни светлини излъчвани от ярките реклами , достигна входа и без да се замисля влезе , Бланс беше завидно пълен , а колегите на Пит не преставаха да разнасят поръчки наго надолу . Матро мина забързан покраи Пит без дори да го забележи .
- Еи , к'во става тук , някои да не е ударил 10-ица от космичската лотарията и да е дошъл да го отпразнува с приятелите си - засмяно извика Пит на Матро .
- Оу , ти ти прис пристигна , бързо идваи да по помагаш - отговори Матро .

- Хеи , защо така ме игнорираш - продължи шеговито Пит тръгваики към бара .
- К'во става колега , как е хавата ? - каза му весело Леена .
- Ти ми кажи , голямо бачкане става а ? - отговори й Пит .
- Аха ти какво се смееш , не виждаш ли че Матро и Висо едвам смогват ? - смъмри го Леена .
- Така ли е всяка вечер - попита Пит .
- Горе долу , сега стига толкова приказки отиваи да бачкаш или няма да ти направя коктеил - заплаши го Леена .
- Добре добре обеди ме - засмяно отговори Пит и тръгна към най-близката маса .
Все така забързано в разнасяне на какво ли не , нагоре надолу минаха два часа , в които сякаш всеки човек в града бе решил да посети заведението , едни напускаха и веднага биваха заменени от други . Пит погледна часовника си беше станало 02:23 , огледа се за чакащи клиенти и след като не успя да види никои се запъти към бара , кадето се тросна на наи близкия стол , Висо съкрушен от якото бачкане го беше изпреварил и вече се бе облегнал на плота и релаксираше , Матро не закъсня и също зае почетно място пред Бара .
- Как е момчета , няма ли вече поръчки - започна да ги бъзика Леена .
Тримата едновременно я изгледаха на кръв .
- Следващия път аз ще бъда на твоето място , да знаеш . - едвам промълви Висо
- Сори , искате ли да ви направя нещо . - извини се Леена .
- Нещо ободряващо , ако обичаш . - каза Пит .
- Ако може и за мен - изрече познат глас .
Пит разпозна гласа на Малката М ,този път беше облечена в зеленикава блуза и широки черни панталони.
- Блудния син се завърна - опита се да прикрие изненада си Пит .
- Няма време за кавги , ела да седнем и да поговорим на някоя маса . - каза Мими .
- От каде знаеш инфо , което го няма абсолютно никаде , какъв е тоя навик да изчезваш изведнъж и въобще каква си ти ? - заговори тихо Пит .
- Ела да седнем , ще ти обясна всичко което те интересува . Хаиде сигурно имаш пет минутна почивка . Моля те . - започна да се лигави Малката М .
- Хора ако видите , че става напечено , викаите ме . - каза Пит на другите и двамата с Мими тръгнаха към близката маса и седнаха . - Първо аз задавам въпросите , нали така . После ти казваш , каквото имаш да казваш и си тръгваш по живо по здраво , а ?
- Голям си грубиянин - каза му Мими усмихваики се .
- От каде знаеш за онова нещо . То и без това стана случаино , просто исках да проверя колко е бързо едно PC , незнаех къде прониквам . Нали не си някоя от корпорациите ? - каза с леко нагъл тон Пит .
- В мрежата , ти казах че познавам спящи . Един такъв , те е усетил тогава , защото и той искал да опита същото , но ти си го изпреварил . Тогава дори ти е помогнал , защото пуснал вирус-холограма , за да забави малко преследвачите ти . Относно това стана ли ти ясно ? - попита Мими .
- Холограма , а ? Може би затова наистина съм успял . Добре продължаваи с твоята приказка - каза й Пит .
- В мрежата става нещо много странно , много от спящите изчезват или просто спират да влизат в мрежата . Единственото предположение е, че са започнали някакви метежи срещу тях и единствено място кадето може би ще намерим отговора на проблемите е един корпоративен site , който притежава наи голямата база данни за спящите - каза Мими .
- Чакай , онова беше случаиност , наслуки избрах онзи site , не съм правил такова нещо от адски много време . Нали не искаш да прониквам в здраво защитен корпоративен site . Има спющи , сами да си разрешават проблемите , аз съм нищо в сравнение с тях - започна да овърта Пит .
- Наи добрите разбивачи , изчезнаха , други ги е страх да си покажат носа . Ще ти зглобим невиждано PC с всяка екстра , за която можеш да се сетиш - уговаряше го Мими .
- Не не , няма начин - каза сигурно Пит и стана от стола .
- Можем да ти кажем нещо за родителите ти - каза таинствено Мими .
Пит отново седна на мястото си и погледна Мими вече с по-смирени очи .
- Говори . - каза Пит със студен тон .
- Има вероятност , че космическите пирати въобще нямат пръст в тая работа . - започна спокоино Мими .
- Продължаваи . - подкани я Пит
- Може би и те са част от тази странна работа , просто трябва да влезеш и да излезеш от онзи site с малко инфо - уговаряше го Мими .
Пит се замисли , Малката можеше просто да блъфира , а можеше и наистина да е права , но единствения начин да разбере , бе твърде рискован . Ако го хванеха , можеше да доизкара целия си остатък на някоя бачкаторска планета . Пит , остана на мястото си като ледена статуя за няколко секунди съсредоточил поглед в другия край на бара .
- Добре , ще се опитам . И сега какво . - даде своя краен отговор Пит .
- Момент . - каза Мими и протегна лявата си ръка , която заблестява обляна от меката светлина на холо-клавиатурата , пръстите , бързо набраха няколко числа , а Мими зачака сигурно беше с вграден микрофон и слушалка в устата и ухото си . Изведнъж Мими заговори -
Всичко е готово , ела да ни вземеш .
- С кой говориш ? - попита Пит озадачено .
Докато Малката М гледаше спокоино , изведнъж гримасата й премина в открита ярост .
- Усетиха ни . Някои се опита да проследи разговора , сигурно някои корпоративен агент ни е засякал . До няколко минути може да си имаме компания - тросна се Мими и нервно стана от стола - Дано Непознат да успее достатъчно да забави trace-ра им . Имаш ли ховер или нещо подобно на разположение .
- Не но знам кой има - усмихна се дяволито Пит и й подаде телефона на Зарто - Търси Зарто .
Малката трескаво взе листчето , набра телефона и зачака . Последователно лицето й премина през няколко фази - ярост , усмивка , а най накрая в открита учуденост .
- Слушаи човече , незнам колко лош ден си имал и колко ти се спи , виж трябва ни такси и то бързо - просъска Малката .
- Кажи му , че му имам нужда от помощ - тихо промълви Пит .
- Еи хеи хеи , стига няма време да си разменяма любезности , Пит има нужда от помощ , чакаме
те пред клуба , кадето работи . - очите на Малката М се разшириха - Тоя идиот ми затвори .
- Спокоино еи ся ша доиде , той не е толкова злобен , че да ти затвори , само защото си му се развикала - успокои я Пит , който сам не си вярваше на думите .
- Добре хаиде тихо и споикоино да се насочим към изхода , измисли някво извинение за пред приятелите ти . Няма нужда да предизвикваме излишно внимание - каза Мими тихо .
Пит я послуша и тръгна с бърза крачка към бара , кадето Матро продължаваше да релаксира с питие в ръка , Висо беше тръгнал към една неослужена маса , а Леена кротко си седеше зад бара . Пит им каза нещо тихо , след което Матро и Леена се засмяха и погледнаха дяволито към Малката М . Пит отново се върна при Мими .
- Какво им каза - попита ядосано Мими .
- Казах им , че ми се е отворил парашута с теб и ще отсъствам до края на работата тази вечер
- Да разбира се мили - каза силно тя така че половината заведение да я чуе и се метна с еротична усмивка на врата на Пит , а после продовори много тихо . - даваи сега към входа , че някои може да е тръгнал насам .
- Абе ти си абсолютна параноичка , не всичко е конспирация - на свои ред каза Пит - Едва ли ще тръгнат да те преследват само защото познаваш няколко проблемни спящи .
- Няма време за обяснение , стига приказки почти стигнахме изхода - скастри го Мими .
Така двамата прегърнати , бързо закрачиха към изхода . Пит бутна вратата и двамата с Мими излязоха на улицата пред заведението ,при което веднага бяха огряни от неоновите светлини на рекламите . Първото нещо което видяха след излизането от клуба бяха жълто-зелените светлини от полицеиските ховери , идващи точно от насрещната улица , Пит различи поне пет ховера . Малката М се вцепени , незнаеше какво да прави , а Пит наистина започна да се притеснява Мими да не излезе права , защото въобще не му се гниеше в гаден , мръсен затвор на някоя бачкаторска планета . Така двамата останаха вкочанени , защото си знаеха , че няма шанс да се измъкнеш с бягане от бързо подвижните ховери . Изведнъж , като свръхскоростен булид излязал от някое състезание пристигна Зарто с лимонено жълтото си такси , закова на сънтиметри от Пит и Мими , които не можеха да повярват на очите . Като по команда и двамата се втурнаха едновременно към таксито , задните врати се отвориха и те нахлуха като влак стрела в тунел . След прибирането на товара , лимонения ховер направи завой направо към пристигащата полиция , която беше на броени метри от лудиа Зарто и тръгна към центъра на кордона с турбо скорост .Полицеиските ховери караха един до друг така , че да не уставят пролука за минаване , но Зарто прие предизвикателството и продължи играта на нерви .
- Да видим кой е по-луд а ? - каза студено Мими .
- Зарто е най-лудиа разбира се . - отговори й еуфорично шофиора натискайки още по силно бутона с надпис turbo .
Пред таксито имаше единствено само един прав не особенно широк път обграден от високи построики , а полицеиските ховери бяха заели целия път и въобще не мсятаха да правят пролука за таксито . То литна към полицеиските ховери и когато разстоянието стана 2 или 3 метра , най-средния ховер го фана шубето и се опита да се отмести от трасето на лудиа таксиметраджия , при което завлече близкия му колега и двата ховера загубили контрол , започнаха да се въртят насочваики се към страничната сграда , срещата със стената не закъсня и превозните средства избухнаха в пламъци , разпръскваики навсякаде около себе си желязни отломки и стъклохром от сградата . Зарто се възползва от пролуката и безпроблемно премина през вече разрязания кордон , останалите трима се опитаха да продължат преследването , но двамата колеги , които бяха най-близко един до друг , не можаха да кординират деиствията си и се блъснаха един в друг при опита за завой на 180 градуса , сблъсъка не беше особенно силен и шофйорите се разминаха само с разбита предница . Последния или разбра , че няма шансове или просто го мързеше и вместо да се впусне в лудо преследване след таксито , пое към блъсналите се колеги . Таксито не забави ход и побърза да се измете преди да са се появили още ченгета.
- Уоу , кво ша кажете да се върнем за да го повторим , а хора ? - попита ги Зарто на базик - Никое друго такси не предлага возене като това .
- Мерси много човече . Ти си моя личен Исус Христос , спасителя ми . - отговори му Пит - продължаваи да караш , че сигурно са пуснали още два пъти по толкова да ни търсят , ако не са ти засекли номера де ?
- Няма начин , погрижил съм се за това , изтрих всичките данни от централната инфорационна база , това такси практически не съществува - успокои го Пит - Накаде да карам ?
- Блок 333 , знаеш ли каде е ? - включи се в разговора Мими .
- Не е ли в покраинините близо до изоставената фабрика за ховери . - отговори й Зарто .
- Бинго . Караи натам и забави малко ход за да не изнервяме излишно обстановката . - обясняваше Малката .
- Аз съм Зарто между другото .
- На мен ми викат Малката М .
След няколко минути път и друсане в старото такси , еуфоривята на Зарто започна да отминава и той оново заговори .
- Хора в к'во сте се забъркали , че така са ви погнали ?
- Ами и ние не знаем защо е цялата тая дандания . Тя просто се обади на някъв познат и после фрас прас , трябваше да се спасяваме - опита се да отговори Пит .
- Тепърва ще разбираме . А ти сигурен ли си , че нямаш някакви обозначителни знаци по ховера , чрез които могат да ни открият . - допълни студено Мими . - Ами какво е т'ва шофиране от обикновен таксиметраджия . Все пак преди малко отпред не бяха просто някви улични състезателчета , а корпоративна полиция . Знаеш ли че могат да ти направят живота черен а ?
- Напълно наясно съм с това , но когато има възможност за високи скорости не мога да я пропусна , като наркотик е . - отговори почти вманиачено Зарто . - Ха ние пристигнахме .
Пит погледна през мръсното стъкло , намираха се пред някъв полу разбит блок , Пит се обърна към Зарто даде му няколко банкноти и двамата тръгнаха да излизат от таксито .
- Сигурно пак ще се възползваме от услугите ти Зарто - каза Мими на излизане .
- Когато и да е - отговори ведро Зарто .
Малката затвори вратата на таксито и погледна нагоре , търсеики тавана на зданието , докато таксито тръгна бавно обратно по пътя си . Пит огледа разрушенията в тази част на града , дори не беше и подозирал за съществуването на такова място .
- Хаиде нямаме цял ден - заговори Мими .
- Накаде въобще сме тръгнали.Да не търсим духове в този мъртъв квартал-попита озадачено Пит. - Нямаме много време , просто ме следваи - одряза го Малката .
Пит тръгна след момичето , тя го водеше навътре в руините на изоставения квартал . Двамата крачиха сред развалините на изоставени небостургачи , навсякде имаше само прах и отломки от сградите , тук там се виждаше някои разбит изоставен ховер или друго разрушено превозно средство . След няколко минутно лутане из развалините , Малката М забърза ход и се насочи към една от многото изоставени сгради , сякаш беше с нещо по специална .
- Какво има , да не искаш да си вземеш за сувенир някое парче от това бунище. - захили се Пит , и веднага след това усмивката му се смрази щом Мими бутна една отломка и след това се появи масивна червена врата с черни знаци по нея .
- Какво идваш ли или ще останеш навън да чакаш крадците - усмихна се Мими .
- Идвам , чакаи ме - на свои ред отвърна Пит .
Мими му се усмихна , натисна няколко от знаците в точна последователност и вратата започна да се плъзга встрани , откриваики тъмен тунел . Пит отиде до Малката М и двамата тръгнаха навътре в тайната квартира , още с първата стъпка целия тунел бе озарен от мека светлина .
Двамата продължиха напред , а Пит започна да оглежда целия тунел , не разбираше от каде идва светлината , нямаше никакви осветителни тела , по целите стени имаше само метални схеми и странни датчици , поне така си мислеше Пит .
- Не ми казваи , че тук живее твоя спящ . Как му беше nick-a...ааа Непознат . -заговори Пит.
- Как позна , да не си ракетен инжинер . - присмя му се Мими .
- Бла бла , да не си ракетен инжинер . - иронизира я Пит .
- Охо , кой ни е дошъл на гости . - заговори нечий непознат глас .
Пит и Мими вече бяха излязли от тунела и се намираха в голяма куполовидна стая с pc-ta навсякаде и разни други high-tech изобретения , а пред тях стоеше някакъв човек , облечен в широки бежави панталони с зелена тениска обрисувана с различни букви и цифри, непознатия имаше няколко обици на всяко ухо и носеше странни кибер цаиси , които сякаш бяха част от лицето му .
- Оу к'во става Reaver - извика Мими и двамата се прегърнаха приятелски . - Къде е Непознат?
- Той е на петия етаж . Това ли е разбивача , който спасих преди няколко години . - отговори Reaver-a .
- Ти ли си помогнал тогава , много мерси човече . - опита се да бъде любезен Пит .
- Да . Нямаш проблеми трябва да се подкрепяме , в такива случаи . Гадните корпорации могат и човек да убият ако разберат че е прониквал в компютрите им - отговори Reaver-a .
- Да уе така е . - захили се Пит .
- Много се радвам че се харехте , обаче имаме работа за вършене нали ? - прекъсна ги Мими .
- Да да бягаите към асансиора,тъкмо го пипнах тук там и работи като нов.- отвърна Reaver-a.
Reaver-a се насочи към една от странните джаджи и започна да я човърка , докато Мими и Пит тръгнаха към една алуминиева врата . Когато я доближиха вратата се плъзна встрани , откриваики малка стая метър на два , в която нямаше нищо друго освен няколко копчета на една от стените .
- Хаиде идваи де . - каза Мими , която беше влязла в малката стаичка .
- Но но , каква е тая стая вътре няма нищо - неразбираше Пит .
- Това не е стая , качваи се . - пришпори го Мими .
Пит нямаше какаво друго да направи освен да отиде при Мими . След като Пит влезе в малката стаичка Мими натисна едно от странните бутони , след което единствената врата се тръшна и стаята сякаш започна да се движи нагоре .
- Какво е това нещо ? - запита озадачено Пит докато стаята се движеше .
- Това е асансиор подобен на тези които са били ползвани преди да измислят ховер носача - отговори му Мими .
Постепенно стаята спря да се движи и вратата се отвори . Мими първа излезе от старомодния асансиор , последвана от Пит . Този път се намираха в друга доста голяма стая . Интересно беше че нямаше нито прозорец нито лампа , а навсякаде беше светло . В стаята имаше няколко канапета разхвърлени наляво надясно , една маса кибичеща в центъра , както и един холо-телевизор оставен настрани , дори едно pc кротко стоеше на едно от канапетата . Единствено Пит не обърна внимание на таинствения човек облечен в тъмна синйо черна роба с качулка която покриваше почти цялата му глава и не разкриваше лицето му . Той ( таинствения човек ) усети новодошлите и ги приветства .
- Тук съм Мими . Очаквах по рано да пристигнете . - заговори с мъдър глас странника .
- Здравеи Непознат . Засече ли кои trace-ваше разговора ? - заговори Мими .
- Не , tracer-а доста го биваше , успях единствено да ви дам нужната преднина - продължи с мъдрия си тон човека в тъмната роба .
- Замалко да не ни стигне твоята нужна преднина . Един познат на Пит ни спаси на косъм от гадните ченгета . - на свои ред отговори Мими .
- Ааа Пит . Кажи ми Пит как така се съгласи да доидеш . Не бях уверен в деиствията ти .
- Надявам се да намеря инфо за изчезналите ми родители . - вкючи се в разговора Пит .
- Всяка врата се отваря стига да имаш правилния ключ . - изрече странника .
- Кажи ми Непознат . Това уловка ли беше или наистина има вероятност всичко да е навързано , изчезналите спящи и странното нападение на транспорния кораб в които бяха родителите ми . Отговори ми непознат . - просъска яростно Пит .
- Дай на малкото дете близалка и то ще те последва навсякаде . - отново заговори небивалици тайнствния човек .
- Стига глупости отговори ми . - Пит се беше приближил на метър разстояние от Непознат .
- Успокои се млади човече . Да , не само спящи изчезват , също и нормални user-и . Обитателите на мрежата изчезват един по един . Също така не само един транспортен кораб бе нападнат . Имаше близо 10 нападните кораби и винаги нямаше никакви следи , а само изгорели до наознаваемост трупове . Ти не знаеш за това , защото по това време сигурно си търсил единствено тишина и спокоиствие . Трябва да отбележа и факта че след като спряха нападенията на транспортните кораби започнаха да изчезват user-и и спящи от мрежата . Не мисля , че това е случаиност и единствено от теб и уменията ти зависи дали ще разрешим пъзела . - все така спокоино и мъдро говореше Непознат без следа от каквато и да е емоция .
- Това звучи правдоподбно , но все пак нали ти си спящ ? Следователно уменията ти в net-a надминават с много моите собствени . Защо ти не проникнеш в гадния корпоративен site , а ? -
отвърна Пит в спокоен тон .
- Малката не ти е обяснила всичко , защото не се знаеше дали ще се решиш да се пробваш .
Как според теб са били хванати изчезналите спящи ? - запита Непознат .
- Ами незнам , може би хаика корпоративни пазачи са ги погнали . - замислено отговори Пит .
- Всеки нормален спящ може да се справи с над три AI-та пазачи . A забрави ли user-ите , никоя нормална корпорация не би тръгнала на лов за спящи така показно , ще се вдигне много шум и това е последното нещо , което те искат . - отвърна едвам доловимо Непознат .
- Може би ги е хванал някои истински вирус и в момента си почиват в апартаментите . - опита друг отговор Пит .
- Апартаментите бяха посетени на следващия ден след изчезването им . В домовете нямаше следи нито от тях нито от каквато и да е борба , сякаш просто се бяха изпарили - заговори Мими .
- Спящите не са просто нормални хора , раждат се с огромни познамия за мрежата и всичко около нея . Ние сме създадени да живеем в нея , без мрежата живота ни няма смисъл . Достатъчно се отклонихме от реалния въпрос и стига вече догатки . Теорията е следната , слушаи внимателно . Можеш да разпознаеш спящ единствено по два признака - първия е неговия голям боен потенциал в ви-пространството и умението му да влиза в всеки site , независимо пасове , вируси или каквато и да е друга защита , втория е скороста с която може да сърфира-всеки от нас може да достигне всеки site два пъти по бързо от един корпоративен AI пазач . А които има по-голяма скорост има и по-голям трансфер на информация . Вероятно следят трансфера и така ни откриват . - довърши теорията си Непознат .
- И затова нито ти нито Reaver-а сте в мрежата , страх ви е да си покажете носа а ? - захили се Пит . - Добре , добре дано не се засегнеш . Ако съм разбрал правилно искате някои , които да сърфира с нормална скорост в мрежата , но да има вашите умения в проникването . Поласкан съм , че ме извисявате толкова много .
- Не точно , това което ти казах е незавършена теория и не се знае дали не ни засичат по нещо съвсем различно . Просто ни трябва обикновен човек , тъй като дори не знаем как са хванали останалите спящи . Може да е нещо ново , на което никои не може да удържи . Вземи пример от Малката тя е нашите очи и уши в мрежата за момента - отговори му Непознат .
- А между другото само вие двамата ли сте останали . - каза Пит .
- Не има и още спящи , които следват примера и са под карантина като нас .
- Добре , добре последен въпрос от каде знаете , че не правите грешка и аз не съм някои самозванец .
- Направихме ти прост тест , писмото врус беше пратено лично от мен . - все така мъдро говореше Непознат сякаш беше старец на 100 години . - И ти го издържа . Малката М беше наблизо за да те спаси , ако случаино не бе успял да преминеш теста .
Пит гневно погледна Непознат , но качулката пречеше да види очите му . Изведнъж така наречения асансиор започна да се движи , пристигаики с Reaver-а .
- Хора , още ли не сте се захванали за работа , очаквах да ходя на пазар . - заговори Reaver
- Досега Непознат отговаряше на въпросите на Пит . - каза Мими .
- Нашия нов приятел много бърза , но има нужния гняв и потенциал , които ни трябва . - на свои ред каза Непознат .
- А въобще кой site ще нападаме все пак . - отвърна ядосано Пит .
- Станция 333 Гатралкан . Има нормална защита от две AI-та пазачи на входа и доколкато ... - започна да говори Непознат .
- Чакаи , чакаи . Вътрешния дизаин е high-tech сграда има персонал които обработва данните и всичко се пази от AI-та няма един нормален човек пазач . Не не забрави това е камикадзе , дори да пробия защитата и да вляза , нямам никаква представа , как ще се оправя вътре . - започна да се дърпа Пит .
- Радвам се , че си добре информиран . Питаш как ще се оправиш вътре . Имаме цялостен вътрешен план на site-a . Знаем всички пролуки в защитата , а също така ще те снабдя с вирус стелт . - отговори на нападките Непознат .
- Би ли ми обяснил деиствието на стелт вируса ? - попита Пит .
- Много яко вчера го пробвах , визуално е просто черна каска , а иначи един път пуснат вируса , носителя става невидим за всички user-и или пазачи около него . Лошото е че деиства за определено време . - заговори Мими .
- Това звучи обещаващо наистина . - вече по-спокоен каза Пит .
- Значи започваме а ? - весело подхвърли Reaver .
- Май да . - усмихна се Пит .
Непознат се бе загърнал в робата си , но при думите на Пит извади дясната си ръка и я протегна към него , по ръката на Непознат , Пит разбра , че човека в робата изобщо не е стар
и дори може би е на неговите години . На свои ред Пит протегна своята дясна ръка . Двамата се здрависаха и Непознат заговори .
- Радвам се че не се поддаде на нетърпеливоста и яроста , които горят в теб . Е време е за работа хора . Reaver разбери какво е нужно на нашия нов приятел , Мими направи едно кръгче из net-а виж как стоят нещата с нашия site и разбери новите клюки . Пит обясни какво ти е нужно на Reaver и ме последваи , трябва да ти обясна всичко около проникването и следпроникването . - оживено заговори Непознат .
- Хеи , за каде се разбързахте бе хора . - засмя се Пит .
- Имаме график , следващата вечер щурмуваме site-а , така че на работа . - спокоино отговори Непознат .
Reaver извади един малък монитор-писалка и приближи Пит .
- Кажи си желанията на вълшебната фея друже . - захили се Reaver .
- Така , така чакаи да помисля , всичко което си поискам а ? -малко напрегнато говореше Пит-
Преди няколко дни излезе модем модел TFC2 , една броика от него . Някав бърз ускорител от черния пазар ...
Докато Пит правеше списъка с нужните железарии , Непознат инструктираше Малката М .
- Освен клюки , потърси и Лиза Ес . Кажи й че всичко се движи по план и утре вечер сме у тях
Освен това не забравяи да провериш за инфо-то от оня user . - говореше Непознат .
- Разбира се , няма да пропусна нищо от това което ми каза . - отговори Мими . - Отивам в моята стая .
- И се пази , гледай да не ти се лепне някой AI пазач . - загрижено каза Непознат .
Мими първа напусна компанията и се устреми нанякаде с измисления асансиор . Пит тъкмо довършваше списъка с нужните продукти , докато Reaver лудо копираше думите му на монитор-писалката . След броени секунди Пит спря да говори , а Reaver на свои ред спря да пише и също като Малката М тръгна нанякаде с елеватора .
- Е маи останахме само двамата а ? - промълви Непознат - Последваи ме .
Непознат седна на едно от канапетата в стаята , последван от Пит . Едничката маса се намираше точно пред двамата , Непознат натисна някакав бутон и цялата маса светна описваики 3D образ над нея . Това беше вътрешноста на Станция 333 .
- Като за начало проникването няма да е трудно . На десет метра под входа има слабо място , което web-master-ите са забравили да дозакърпят . - междувременно Непознат показа даденото място на схемата пред тях - Мими ще пусне лек вирус , които да им отвлече вниманието , докато ти си проправяш път през пролуката . Не трябва да забравяш отново да затвориш пролуката след себе си , за да не се усети някои от персонала . После след като един път си влязал не бива никои да те усеща , защото тогава ще се вдигне тревога и всичко ще бъде запечатано . Като преминеш слабото място ще се озовеш в един от тестовите сектори , кадето се изпробва всякъв software . Ще трябва да преминеш през врата , която се отваря единсвтвенно от противоположната стран и ще трябва да се притаиш някаде или да ползваш стелт вируса докато някои доиде .
- Ами ако никои не отвори вратата ? - запита Пит .
- Все някои ще я отвори . По нататък 100 процента ще трябва да използваш стелт вируса , обърни внимание че вируса деиства 5 минути и има нужда от 10 минути за да бъде отново готов за деиствие , после ще трябва да преминеш , ето през това . - каза Непознат описваики с пръст трасето . - Зад тази врата има малко тунелче , което води до нужната ни база данни .
- Това е детска игра . - възгордя се Пит .
- Пътя към информацията е пълен с инфрачервени индикатори , които ще тестват ловкоста ти в мрежата . Чак след това вече можеш да огледаш базата данни . Трансфера на информаци строго се контролира и няма да ти е особенно лесно да източиш нужното инфо без да те засекат и да пратят някои да провери какво става . Просто няма начин . Дотук стелт вируса ще трябва да е презареден и готов за второ ползване . С негова помощ ще трябва да се измъкнеш от идващата патрулка заради която ще са спрени инфрачервените индикатори и докато са спрени щя трябва да преминеш . Пътят на излизане е различен от пътя за влизане . - каза Непознат . - По късно ще довършим , сега трябва да се наспим . Кое ти е любимото число ?
- Ами три . - отговори Пит .
- Числото на мъдреците . Ето . - отвърна Непознат и подаде един ключ на Пит . - Вземи асансиора , на третия етаж има хубава стая , това е ключа за нея .
- Тоя сансиор не е ли малко първобитен .
- Ще свикнеш . - отвърна му Непознат .
- Надявам се не , аз тогава отивам да лягам . Чао Непознат . - прозя се Пит , погледна часовника беше стамало 05:37 и тръгна към елеватора.
- Почини добре , защото утре имаме още много неща за вършене . - на свои ред отговори Непознат.
Пит бързо се качи в гадния елеватор и загледа копчетата на стената , имаше числа по тях и Пит лесно се сети че това са номерациите на етажите в сградата . Непознат бе казал , че стаята му е третия етаж и Пит побърза да натисне бутона с надпис три . След натискането асансиора започна да се движи и закара Пит на желания етаж . Етажа не се различаваше с много от този кадето беше Непознат , същото скрито осветление , същите хаотично разположени
мебели . Пит се опита да различи някаква врата и след едно минутно мълчание и съзерцаване забеляза скрито магнито четящо устроиство на срещуположната стена , сигурно имаше същата стая и при Непознат , но Пит просто не я бе забелязал . Той тругна с бърза крачка към вратата , още стискаше в ръката си магнитната карата ключ даден му от Непознат . Само с едно движение Пит прокара ключа през магнитото устроиство , пред него се откри малка стая , в която както и в другите стай нямаше нито еди прозорец , единствено имаше само легло и една мижава аудио уредба за приспивни песнички . Пит махна вмирисаните , мръсни дрехи , които не беше свалял от няколко дни , остана само по белйо и се метна в леглото , взе една завивка и се покри , след което мигновенно заспа .
Силно тропане искара Пит от почивката му , той сънено стана от леглото и тръгна да отваря .
- Ехо поспаланко , събуди се . - блъскаше и викаше отвън Малаката М .
- Станах , спри да тропаш . - едвам смотолеви Пит .
- Хаиде другите вече започнаха приготовление . - жизнено каза Мими .
Пит бързо отвори вратата , както беше по белйо . Мими също се беше пременила в къси камуфлажни панталонки и черна тениска .
- За каде сте се разбързали това е максимум един час работа . - раздразнено отвърна Пит .
- Защо си белйо ? - малко неловко попита Мими .
- Дрехите бяха много мръсни и не можех да спа с тях . Виж дали Непознат няма нещо като за мен , става ли ? - спокоино каза Пит . - А и да има някаде баня , искам да се измия .
- Баня има на първия етаж , ша я различиш като видиш едно едно малко светещо W , а за дрехите , всички сме горе на петия етаж . Измий се и идваи , до тогава Непознат ша ти намери нещо .
- Много мерси . - вече започна да се събужда Пит .
Малката М тръгна към елеватора , докато Пит погледна часовника си бе станало 10:02 и се просна на леглото за да си допочине . Мими се качи в асансйора и потегли към приятелите си . Тя пристигна на петия етаж , там Reaver-a в лъскави ел. зелени одежди се беше излегнал в едно от канапетата със своите кибер очила протези и една кутия ( както казваше Пит на pc-то ) до него . Както винаги загърнат в своята тъмна роба , Непознат се беше лепнал за една холо маса и оглеждаше светещия в бледо синйо виртуален вътрешнен план на Станция 333 Гатралкан . Мими отиде до него и заговори .
- Еи Непознат защо Reaver е в мрежата ?
- Това е машината на твоя приятел и още няма модем . Reaver-а е във ви-апатамента и му прави нужната визия за мисията и някои подобрения . - отвърна Непознат и продължи да гледа в холограмата пред него .
Мими доближи Непознат и седна на срещуположното канапе , изведнъж елеватора започна да слиза надолу .
- Ааа , спящата красавица ще пристигне най-накрая . - каза Непознат
- Не сега отива да се разведри в банята . - отговори Мими и допълни - Оу да , извади някви дрехи за него , че еи ся ша пристигне само по белио .
- Неговото желание е заповед за мен . - весело подхвърли Непознат .
На етажа имаше същата стая , като тази в която Пит беше спал и Непознат бързо влезе в нея и след няколко секунди се върна носеики нагънати дрехи . Непознат седна на старото си място и остави дрехите до себе си .
- Дано да му станат . - каза Непознат .
- Дали ще се справи . - тихо промълви Малката .
- Познаваме се от деца , за първи път те виждам да се притесняваш за някой . - също толкова тихо отвърна Непознат .
- Виж аз ... - започна да говори Мими , когато още сънен Пит пристигна с елеватора .

- Аааау . - прозя се Пит , като продължи да върви към мястото , кадето бяха Мими и новият приятел . - К'во става Непознат .
- Добро утро млади приятелю . - отвърна Непознат - Радвам се че пристигна . Трябва да ти обясня пътя до изхода .
- Веднага на въпроса а ? Къде са приятелските разговори , къде е топлотата . - иронично подхвърли Пит .
- Стига глуости , трябва да се сработим , а не да се караме . - спокойно каза Мими .
- Ха ха ха , Малка М не се впрягай . - вече ободрен Пит започна да се смее .
- Тя е права стига приказки , намери си място и се настаняваи . - студено каза Непознат .
Пит бързо достигна холо-масата , взе дрехите , които седяха до Непознат и се облече , след което се настани до него .
- А между другото защо Reaver си играе компютърни игрички , докато ние се бъхтим . - все така весело говореше Пит .
- Той тества твоето ново пк ( персонален компютър ) , не играе игрички . Също така докато ти спеше той ти направи визията за мисията . - ядосана каза Малката М .
- Хеи хеи някой да не ти е изял закуската ? Спокойно аз се опитвам да ви разведря , а ти си готова да ме убиеш с поглед . - защитаваше се Пит . - Само да ми е направил някои образ като твоя Малка М , веднага се отказвам .
- Ще си харесаш образа , обеден съм . - каза Reaver-a , които вече бе изключил pc-то и ведро гледаше към масата около , която се бяха събрали всички .
- Идвам да фърля един поглед . - Пит стана и тръгна към канапето , кадето кротко лежеше новата му играчка .
Мими и Непознат не се опитаха да го спрат въпреки че знаеха че няма време за такива детски изпълнения , докато Пит бързо седна до Reaver-a , който вече не се излежаваше , а бе седнал в нормално положение . Пит взе малката кутия , която беше пълен паралепипет с изключение на малката дупка за жака на цаисите и два бутона в един от ъглите , които Пит натисна . След това част от горната стена на паралепипета бавно се отмести излагаики на показ вътрешноста на pc-то , от кадето светкаха различни лампички в различни цветове индикиращи какво ли не . Също така имаше и доста железарии ,като ускорители, процесор, носител , проектор и още малко hardwarе.
- Защо си взел ускорител втора употреба ами ако издъхне след час . - възмути се Пит забелязваики съмнителното парче от машината си .
- Защото е по-бърз от всеки друг ускорител , които можеш да си купиш от магазина . - спокоино отговори Reaver-a .
Пит изгледа съмнително Reaver-a и продължи да оглежда железариите . След пет минутно инспектиране Пит вече бе уверен в новосглобенaтa кутия .
- Добре време е за тест - тържествено каза Пит .
- Reaver , слагаи модема . Пит няма да ползваш pc-то докато не довършим плана за деиствие .
Мими иди на първия етаж и провери камерите . - започна да раздава заповеди Непознат .
- Няма проблеми Непознат . - веднага отговори Reaver-a .
- Мисли го за сторено . - механично отвърна Мими .
- Вие какво да не сте му роби . - допълни Пит .
- Те не са роби просто са много по дисциплинирани от теб . Ела да довършим разговора си за измъкването ти . - хладно отговори Непознат .
Reaver-a пое все още отвореното pc , Мими взе елеватора и тръгна към първия етаж , а Пит отново зае своето старо място до Непознат .
- Продължаваи , бяхме стигнали до източвам инфото след което идва охраната и аз тихомълколм се измъквам със стелт-а през тунела със инфрачервените датчици , докато са му изключили захранването . - първи заговори Пит .
- Трябва много бързо да стигнеш първата врата и да се измъкнеш , защото след като разберат , че някои е точил ще затворят целия site и абсолютно всички врати ще са изключени . - на свои ред каза Непознат .
- Защо трябва да ме засичат , че съм теглил нещо . - лукаво каза Пит .
- Предлагам да не се опитваш да се базикаш с датабазата , защото цялата е заредена с какви ли не щуротии и ще светнеш като коледна елха ако пипнеш каквото не трябва .
- Разбрах , да не експериментирам .
- Непознат , всичко е на място . Готови сме за изстрелване . - прекъсна разговора Reaver .
- Добре . - все така студено говореше Непознат .
- Оставям ви на спокоиствие . Ще отида при Малката да и помогна с наглеждането на камерите .
- Ще ви извикаме , когато приключим . - отговори Непознат .
- Дали ще стана а ? - Пит бе свел глава , а веселото му настроение се беше вече изпарило .
- Единствено зависи от теб и от твоите умения и вяра в теб . Страхът е силно чувство , чувство което може да те запрати извън мантинелата право в бездната на обречеността . А от там връщането на пътя е много трудно . - с познатия си тон каза Непознат .
- Нормалния отговор беше : ще стане . - нагло каза Пит .
- Дали това щеше да ти върне увереността или просто щеше да я подтисне , докато пак не си спомниш за неволите си в миналото . - отвърна Непознат .
- Прав си . - подхвърли Пит и надигна глава , в очите му се криеха смесени чувства , но той вече бе избрал пътя , а не бездната . - Даваи нататък .
- Добре минаваш през тунела и първата врата колко можеш по бързо , след което достигаш втората врата преди да са поставили целия сектор под карантина . - уверено говореше Непознат
- Идеално ... - иронично каза Пит , но веднага бе прекъснат от Непознат .
- Слушаи внимателно , докато свършиш всичко това на стелта ще му остават още максимум 1 или 2 минути . През това време ще трябва да стигнеш до централния вход и да излезеш през него .
Не се опитваи да спориш . - Непознат отряза Пит , които тъкмо се канеше да си каже редовната реплика - Централни вход се намира на последния 99-ти етаж , ти ще бъдеш на 93 . Единствения начин е асансиор , които се намира в края на етажа ти . - Непознат посочи първо мястото пред вратата кадето трябваше да бъде Пит , а после другия край на сградата , кадето беше елеватора . - Ще трябва да преминеш през няколко лаборатории за проектиране , но не се заглеждаи , защото на стелта не му остава много . След достигането до асансиора се качваш на последния етаж и бързо се изнасяш през главния вход хващаш първото возило от паркинга и тръгваш насам . Гледаи да не привличаш много внимание нали .
- Еи то елемтарно звучи - каза Пит и си погледна часовника вече бе 11:01 . - Остава само да натиснем бутона " start mission " a ?
- Не остава да стигнем до жилището на Лиза Ес . - промълви Непознат .
- Значи си ходим от тоя гаден квартал на духове .
Непознат не отговори , а бавно изкара лявата си ръка , в която се беше появил телефон .
- Време е . - таиствено каза Непознат .
- Значи се махаме , урааа - като малко дете се развълнува Пит - Еи Непознат искам да мина през апартамента си нали ?
- Би могло , но нека преди това да излезем от обиталището ни . - отговори Непознат .
Двамата заедно станаха и се насочиха към асансиора , след влизането на им , Непознат натисна наи дония бутон и малката стаичка започна спускането си надолу . Елеватора се движи не повече от минута след което спря и отвори вратите си . Непознат в своята роба и Пит в своите нови дрехи напуснаха старомодното изобретение , а пред тях се намираше подземен паркинг осеян с няколко ховера . До един доста грамаден ховер обсипан с каква ли не броня кротко стояха Малката М и Reaver . Но Пит бе зает с оглеждането на един зелен спортен ховер , които сякаш беше излязал от някоя писта .
- Нали взимаме Унищожителя , дори и да ни нападнат няма да могат нищо да ни направят . - злобно прогърмя гласа на Reaver-а .
- А защо не взмем зеления булид а ? - нервно отвърна Пит .
- Достатъчно . - за първи път Непознат повиши тон - Нямаме време за детски спорове , взимаме Banshee-то . Трябва ни нещо бързо , което да не се набива на очи , то е идеално .
Непознат посочи син спортен ховер с отворен таван .
- Да разбирасе , Непознат . Както кажеш Непознат . - с извинителен тон заговориха едновременно Мими и Reaver .
- Кво правите даите да поспорим малко с него , защо тои да е прав . - на пук каза Пит .
Никои не обърна внимание на Пит .Тримата се качиха в ховера като Reaver-a зае мястото на шофиора , Мими седна до него , а Непознат остана на задната седалка на ховер изчакваики деиствията на Пит .
- Е добре де няма да спорим . - каза Пит , след което се качи в синия ховер . - Само да не забравите че трябва да минем през жилището ми да си взема нещо .
Синия ховер бавно се надигна от полегналото си положение и потегли към вероятния изход , Пит оглеждаше поддържащите колони на гаража , които бяха обрисувани с различни символи и послания от миналите обитатели . Никои не нарушаваше тишината в превозното средство единствено боботеното на двигателя напомняше за своята възраст , ховерът достигна до краината точка на гаража - черна стена с червен символ на нея , Мими бавно излезе от колата и достигна въпросната стена , след което я докосна с показалеца си и описа символ подобен на този на стената , после стената плахо започна да се движи освобождаваики пътя за превозното средство , Малката М припна обратно към ховера и бързо скочи в седалката си тръшваики вратата . Reaver-a изчака вратата на паркинга да се отвори напълно и мина леко напред , реалната светлина проникна в помещението и заслепи четиримата приятели , след първоначалното заслепяването хората започнаха да привикват и очите им се отвориха само за да видят , че вече не се намират в мрачния гараж , а са излезли в разрушения квартал . Кадето и да погледнеше цялата земя бе изпълнена с мръсотия и отломки от сградите , които бяха изпълнени с дупки и повреди по цялата си дължина . Reaver-а натисна газта и побърза да избяга от депресиращата околност , посланието на сградите сякаш беше " всичко рано или късно свършва и никои не може да спре неименуемото " , но кои ли не беше наясно с това . Ховера премина около няколко разядени построики и се озова на пътя , които Зарто таксиметраджията бе оставил Пит и Мими .
- Reaver караи към квартирата на Пит и внимаваи със скоростомера . - отправи заръките си Непознат .
Никои не се възпротиви , а на Пит му бе омръзнало да доказва волята и нуждите си , ховера тръгна с нормална скорост към въпросната сграда . Всички се бяха замислили върху мисията , която тепърва щяха да изпълняват и никои не искаше да си хаби енергията . Гледаики пеизажа от сиви и повтарящи се сгради , Пит започна да притваря очите си и не след дълго се онесе . Никои не се опита да попречи на съня му , които нямаше да трае дълго .
- Ставаи , няма много време - Пит чу нечии глас , последван от шамар , след което си отвори и видя Мими , която току що му беше забила шамар .
- От кога сме тук - огледа се Пит , намираше в ховера точно пред блока кадето беше жилището му , Мими беше отворила вратата до него и го чакаше да стане , докато Непознат и Reaver-а
бяха слезли от колата и се бяха настанили в удобна улична пеика водеики дискретен разговор .
- Преди малко пристигнахме . Хаиде ставаи , до един час трябва да сме при Лиза Ес . Не питаи коя е тя . - сериозноста в лицето на малката беше изчезнала и сега бе заменена от красива усмивка .
Пит разтърси глава , раздвижи първо лявата , а после и дясната ръка . Беше се схванал от седенето , но въпреки това ловко излезе от превозното средство , Малката М приятелски прокара ръка по гърба и му се усмихна , но Пит не убърна внимание той достигна Непознат и веднага започна да говори .
- Каква е темата на разговора . - заспало каза Пит , но по израженията на двамата приятели разпозна че няма да научи истината и затова смени темата . - както и да е аз се качвам да взема малко мои си работи и веднага слизам .
- Сложи това предавателче в ухото си , ако нещо стане само го натисни и веднага ще получиш директна връзка с мен . - отговори Непознат подаваики малкото топченце .
Пит пое дългия път към вкъщи през централната врата , после платформата с кофти алуминиевия си глас и наи накрая чернотата пред апартамента му . Той направи последната крачка до партамента , но след това полу заспалата гримаса бързо се смени с изненада и лека уплаха , целият хол беше обърнат с главата надолу , а както изглеждаше вагабонтите още се намираха в убиталището , което си проличаваше от шума на чупещи се предмети идващ от стаята с личното му pc . Пит се намираше в центъра на апртамента си и в съзнанието се появиха две възможности , първата беше да се саморазправя с натрапниците , но тя бързо бе изместена от мисълта за тактическо отстъпление . Пит се обърна към изхода , през които тъкмо влизаше човек . Времето сякаш спря , Пит направи един пълен оглед на натрапника - нормален човек с обикновенни сивозелени панталони , черна тениска и синио яке както и някакво странно оръжие прикрепено закитката на въпросния , единствено очите му бяха някак си празни , бездушни , безволеви . Времето продължаваше да се тече адски бавно , а неканения гост бавно започна да насочва оръжието си към Пит , които инстиктивно направи плонж и с ловкост на котка зашемети натрапника с лакът . Времето изведнъж придоби нормалната си бързина и Пит бързо направи оглед на положението , един лош долу и много други които сякаш бяха чули шума от битката и пристъпваха към хола .
- Имам проблем . - каза едновременно Пит натискаики с пръст топченцето в ухото си .
- Скочи през прозореца . - чу се спасителния глас на Непознат .
- Моля ? - промълви Пит .
- Идват . - студено каза Непознат .
Пит тъкмо щеше да попита кои идва когато от близката врата започнаха да излизат лошите , които веднага го забелязаха и започнаха да мятат сини топки от енергия по него . Пит се затича към прозореца докато всичко зад него биваше раздробено от енергиините заряди тичешком нямаше друг избор и с едно движение запрати видеото което първо му попадна в ръка към прозореца , последва трясък и стъклото се разпадна на сол , веднага след него Пит скочи през току що направената пролука . Приземяването последва адски бързо и то в обятията на Мими в познатия hover .
- Липсвахме ли ти ? - игриво подхвърли Мими .
Пит нямаше време да отговори защото тягата го притисна към тялото на Малката в изкуствена прегръдка . Той стана от скута на Мими и зае нормално положение на седалката до нея , докато летящата птичка ги изнасяше от опасната зона прелитаики високо над сградите и заблудените шофиори . Малко по малко hover-а започна да се снижава и бавно зае едно стабилно положение сред движението на забързалия се град .
- Е как е партамента ? - каза Reaver-a
- Малко разхварлен с нови екстри ... една дузина главорези разглеждащи го . - отговори едва свестил се Пит .
- Забрави за Пит Краим , след като всичко сварши ще те направим нов човек . - заговори Мими.
- Да . - еднозначно каза Пит .
Последва малчание , единствено Непознат не бе утронил дума в изминалия разговор , замислен относно вазможните комбинации , които биха могли да се случат в следващите няколко часа нелегално посещение на станция 333 Гатралкан . А на Пит му остана само да обарне поглед към прозореца - сградите от стаклохром се извисяваха високо в небето отразяваики малкото проникваща светлина , хората продалжаваха пагубния си ход към целта им без да поглеждат в страни без да се замислят , просто ходеики напред назад . Един hover исвистя по края на улицата опитваики се да стигне по вазможно най бързия начин до целта си , барзака профуча краи всички и изчезна напред по пътя . Пит обърна поглед към малката М и готвеики се да зададе поредния си вапрос , когато се чу едно голямо бум .
- Reaver настъпи газта . - проговори Непознат излязал от далготраиното си смирение .
Reaver-a не отговори , а просто избърза напред преди да доидат всички инстанции които да се справят с появилия се проблем . След по-малко от минута hover-a прелетя покраи причинителя на взрива , вероятния бързак и още един ховер се бяха съвкоплили в огнена прегръдка , причиняваики суматоха и обаркване около другите шофиори , освен Reaver-a които като пълен непокис качи превозното средство на тротора бибибкаики и по тротоара премина суматохата оставяики хората да гледат и да се чудат какво да правят . Пит прие случката като доказателство на поговорката бързата работа срам за маистора , но така не спомена виждането си пред другите . Докато Пит си правише какви ли не асоциации и обмисляики случилото се , hover-a бавно спря угасваики пред красив блок с изящни декорации на митични саздания по него
и излъскани стъкла . Всички започнаха да слизат , Пит се изпъна и на свои ред напусна убежището , тоест колата .
- Как ша се съберем в едно апартаментче толкова хора . - започна да недоволства Пит .
- Хах хах , апартаментче цял етаж може да побере 10 пъти по толкова и пак ще остане място за още сган . - самодоволно отвърана Мими .
- Ооооооооо откога не съм бил на парти тук . - вкючи се в разговора Reaver-a .
- Лиза Ес тук сме . - каза Непознат на едва почвилото се в ръката му предавателче . - Reaaver , малка М влизате след като ние сме на място . Знаете какво да правите ако се появи някои не на място .
Непознат тръгна към входната врата , Пит го последва без да чака покана . Лъскавата блиндираната врата голяма колкото старовремска порта се раздвижи оставяики посетителите да продалжат . Пит последва Непознат в вътрешноста на зданието , реактивната платформа не закъсня изчакваики двамата пътници да се качат .
- Ниво 63 - зададе желанието си Непознат .
- Изчакаите . - чу се стържещия компютърен глас - Достъп разрешен .
- Добре осигорено местенце а ? - каза Пит носеики се на платформата .
- Да . - отговори еднозначно Непознат .
Архитектурата в сградата бе доста по раздвижено от обикновенния натрапващ се стъклохром , в случая заместен от красиви арки и интересни скулптори на гаргоили . В сградата , всеки етаж имаше само един собственик , които да се разполага на него без излишни нежелани компоненти .
Платформата забави своя ход и след миг спря напълно пред 63-то ниво . Черната магнитна завеса се раздвижи за да даде път на гостите , които побързаха да се нанесат в покоите на Лиза Ес . А тя ги очакваше недалеч от входната врата , с своето изразително лице над което в момента бяха надвиснали чувства на тъга и безпокоиство или поне това разпозна Пит в големите зелени очи гледащи право към тях , а тя бе облечена в черни кожени панталони прилепнали по краката й и с чисто бяла тениска , облегнала се с рамо на блиската опитваща да скрие емоциите си .
- Е това ли е последната надежда . - заговори лек тон Лиза Ес .
- Последна надежда значи а ? - възропта Пит .
- Хлапе не се намесваи . - властно отсече Лиза Ес - Дръж хлапето из късо , да не свърши с клинична смърт в някое забутано местенце .
- Стига омраза . Нищо не можеш да поправиш с ненужна агресия . - проговори Непознат с мъдрия си тон .
Последва пълна тишина , никои не посмя да се докаже пред другия и започващата свада не продължи . Непознат пръв наруши тишината като тръгна с сигурна крачка нанякаде .
- Хеи Непознат на каде ? - обади се Пит .
- Винаги бърза за работа . - каза сама на себе си Лиза Ес и тръгна след Непознат .
Пит не дочака отговор и последва дварани от теб . Ела да довърше двамата нови познати през главата му минаха всички моменти които го доведоха до сегашното му положение , вируса , срещата , бягството , опътването , возенето , животът му едва ли щеше да се възвърне и да продалжи по старому , ако обаче успее да го запази през всичко което едва предстои . И така онесен Пит не разбра кога краката му го бяха завали до кръгла стая изпълнена с видео телефони , няколко pc-ta , видео стена и една маса на която бяха разпръснати различни чаркове , от които нито една не бече позната на Пит .
- Ем , Rеaver идваите . - заговори Непознат на скрития микрофон оглеждаики различните части.
- Време за деиствие . - радостно каза Лиза Ес - Хлапе какво толкова си направил , че точно теб взеха .
- Охо зеленоочко можел освен да хапе и да разговоря . - отговори подобаващо Пит .
- Ха ха , добре човече мир . - каза Лиза едновременно подаваики ръката си за ръкостискане .
Двамата си стиснаха ръцете и в същия момент Лиза Ес с един акробатичен скок прати Пит на земята , приближи се до него и сложи крак върху корема му . Почти веднага след това в стаята влязоха Мими и Reaver , носещи pc-то .
- О не пак ли . Кога ще се научиш на обноски Лизче . - каза Reaver-a .
- Лиза остави го . - продължи Мими .
- Малкия не е на ясно каде отива и какво е заложено . - ядосано се тросна Лиза Ес , махаики крака си от Пит .
- Лиза прояви малко оважение , уменията му са почти равностоини на нашите , и ако го оставиш на мира може и да започнем занимението ни . - каза Пит изчакваики седнал на един стол .
Пит се надигна заемаики нормално положение , чудещ се дали да си тръгне или да запокити дясната си ръка към черепа на Лиза Ес .
- Краи . Забравете за споровете си . Reaver включи ни . Лиза заеми позиции на камерите и внимаваи за ненужни елементи . Мими приготви си едно pc ще поддържаш Пит докато е в мрежата.
За миг цялото обстановка и настроение бе променено и всички започнаха да вършат задачаите си по план .
- Пит после ще се разбирате с Ес кои е по силен . Сега удари часа на Гатралкан . - успокои положението Непознат
- Някои път трябва да ме изучиш в пътишата на мъдроста и тишината . - засмя се Пит .
- Готови сме всичко е в изправност - оповести Reaver-a .
- Добре , започваме . - заговори Непознат - Пит успех и без тестови маниоври .
- Дадено шефе . - отговори Пит - Само гледаи да не се разкарвам за нищо .
Пит седна канапето кадето беше pc-то , сложи си цаисите , пред погледа му остана Непознат говорещ му нещо но Пит така и не го чу и последва тъмнина . Пит се почувства като че ли бе изплют , след което визията му отново проработи , намираше се в стая с сребърно огледални стени , огледа себе облечен в черни прилепнали лъскави дрехи , нескриващи свръх човешката физика , която му бе създадена . Стаята бе обикновенно обзаведена с гардероб , бюро и интерфеиса към него . След първоогледа , Пит отвори гардероба , очакваики да намери стелт вируса , но гардероба бе изпъленен с празнота . Заради нетърпеливоста си Пит бе пропуснал всичките обяснения за вирусите , или просто нямаше такива . Мисленето не продължи дълго и Пит тръгна към входната врата за мрежата . Ръката му натисна бутона за отваряне , а отпред Малката М рееща се на скутера си вече го очакваше . Пит скочи на собствения си скутер и се приближи до познатата си .

- Хеи кога пристигна ? - засмяно попита Пит .
- Знам някои и друг трик . - отговори Мими подаваики му малко топченце - Сложи си го в ухото
чрез него Непознат ще комуникира с теб , и ще вижда всичко което ти виждаш .
С едно движение Пит постави топченцето на място в ухото му .
- Преди да отида на заколение , би ли ми обяснила няколко неща относно стелт вируса , както и кога ше сi получа вирусите и антивирусите . - саркастично попита Пит .
- Всичко което ти трябва е в дрехите ти , чрез рязко движение ръката ти в страни се включва вирус , които няма аналог , антивируса се задеиства чрез завъртане на китките ти към теб , а стелта се задеиства когато стиснеш в юмрук двете си ръце . - проговори познатия глас на Непознат чрез новото устроиство .
Пит погледна ръцете си , след което рязко пусна ръката си в страни , деиствието не закъсня , от дланта му за почнаха да се извиват големи синио прозрачни блестащи нокти , обвиваики цялата му ръка . Освен силно хладно оръжие , вируса предствляваше и импровизирано огнестрелно оръжие , защото върховете на ноктите се изстрелваха при желание на собственика и веднага биваха заменяни от нови . Чрез второ рязко движение вирусът изчена , последва тест за антивируса , Пит завъртя китките си , след което от тях светкавично заизлизаха черни нишки образуващи плътна стена пред него . Пит изключи антивируса и премина към наи веселата част - стелта . След задеистването му мъжът пред Мими изчезна , като привидение .
- Доволен ли си ? - леко изнервено промълви Мими .
- Да , нали , въобще не ме виждаш , защото аз се виждам като дух прозрачен сякаш съм по ефирни дрехи . - весело се чу гласа на Пит от нищото .
И както изведнъж изчезна , по подобен начин човека възвърна своето положение .
- Е тръгваме ли ? - запита развеселение Пит .
- Ахъм . - отговори Мими .
- Нека играта започне . - доложи Непознат .
Двамата приятели с почри еднаква бързина написаха желаната цел върху клавиатурата и се устремиха към опасното място . Мрежата бе изпълнена с возила , тръгнали всички посоки , а нереалния град под тях все така придаваше едно спокоиствие и топлота , Пит се отнесе и за момент излезе от своята реалност , замечта се . Различни образи занахлуваха през главата му.
Слънчев ден , всичко е засипано с топлина , къща в пастелени цветове на брега на океана , заобиколена от плаж и палми , веранда , човек застанал облегнал се на перипета , поглъщаики всеки слънчев лъч топлина . Последва тъмнина , страх , умора ...
- Имаме работа за вършене . - извика с все глас Мими . - Хаиде .
- Извиняваи . - вече събудил се продума Пит . - Отнесох се .
Двамата стояха на 200 метра от висока построика , която се извисяваше над всички останали site-ове . Това бе далеч от очакванията на Непознат , което правеше мисията невъзможна . То изглеждаше просто като един стоманен куб , нямащ никакв вход нито каквито и да е дизаинерски красоти и баннери . Web-master бе създал просто една стоманена кула без каквитои да е екстри , семпло и изчiстено от каквито и да е детаили , чакащо своя завоевател . Двама пазачи красиво облечени в черни костюми се носеха на ховер скеитове около кулата , пазещи я от натрапници , обикалящи около зданието оглеждащи всичко което префарчи покраи тях .
- Каде е мяsтото за проникване . - промалви Пит .
- Смяна в плана , променили са дизаина . В момента получавам новия модел . Изчакаи потварждение . - прозвучаха думите на Непознат по микрофона в ухото на Пит .
- Как го прави . - Пит хвърли една реплика към Мими .
- Има си своите начини . - отговори Мими .
- Нищо не е променено , webmaster-a си е поиграл да създаде холограма . Мъти се нещо по внимателно , в момента получавам ватрешния план на сградата . - изведнъж започна да говори Непознат . - Малка М стресни малко пазачите , Пит използваи момента за да проникнеш , спомни си плана на сградата .
- Да да , щом казваш . - пренебрежително отвърна Пит , но никои не му отговори , а Мими вече се бе отдалечила на няколко метра от него и тъкмо вадеше един два пъти по голям нея патлак .
User-ите продалжаваха да си летят спокоино из саитовете , докато едно малко момиченце на скутер , не започна да хварля големи снаряди с една по висока от нея базука към няколко пазача , които си кръжаха мирно около един голям саит . Въпреки размера на вируса , пазачите бързо се окопитиха и на свои ред извадиха по един патлак с ненормално голяма цев и устремявяики се кам врага започнаха да изстрелват патроните по големи от малка детска ръчичка , момиченцето не остана да се любува на нападателите си и светкавично се устреми към близкия трафик , надяваики се да се скрии в него , непосредствено преди това тя за последно се обърна и изстреля един снаряд към преследвачите , гилзата голяма колко шише водка изфракна и започна своя полет надолу . Едновременно с това един от пазачите пресече пътя на туку що изстреляния снаряд , които избухна веднага след сбласака , обливаики пазача в черен дим , почти веднага след това дима се разсея а от пазача бе бе останало нищо , неименуему красив вирус . Друигия преследвач дори не забеляза загубата на партниора си и продалжи да балва огън от оръжието си по малката нападателка . Тя на свои ред забрави радоста от страхотния си изстрел и се изстреля към близкия трафик , които бе замрял от миналото деиствие . Играта на котка и мишка започна , оставяики един друг незабелязан до сега user да започне своята одисея . Пит си спомни мястото , показано му преди това от Непознат , когато се приближи на по малко от метар , саита започна да избледнява и да приема други форми , досущ както 3D модела над които бяха правени палнановете . Вентилационата шахата гостоприемно чакаше своя гост , които не чака покана и незабелязано се шмугна в пролуката затваряики входа след себе си и присвит тръгна към края на тунела . Сякаш мина цяла вечност преди в края на тунела да псросветнат няколко пролуки , неизбежно това беше мястото . Пит погледна през пролуките , вентилационната шахта сваршваше на три метра от пода на зала голяма колкото заводско хале изпъленна с няколко прозрачни врати , които бяха пазени от пазачи , подобни на входните . Залата бе изпълнена с бюра и компютри на които вманиачено кликаха и жикаха хора в бели престилки . Възможноста за влизане без някои да го забелижи бе отрицателно , Пит остана на място замразнал зачудил се какво да прави , шахатата бе така направена че се махаше само навън . МИслите му се блъскаха една в друга не намиращи решение на проблема , вразката с Непознат бе изчезнала и решение на проблема сякаш просто липсваше . Постепенно всичко се размърда и в главата на Пит заприиждаха мисли как може да е разкрит и какво би станало с него , вече можеше да си представи как една дузина пазачи стояха до пузицията му и изчакваха нареждане да ги нападнат въпреки всичко Пит обърна глава към пролуката за да се изправи срещу реалноста , която савсем не бе лоша . Целия персонал се изнасяше наи вероятно към изнструктаж или някаква почивка , независимо от причината това бе решението на проблема . След секунди цялата зала бе опразнена . Пит ритна капака на шахтата , които изхварча и звучно се трясна на з икои които да обърне внимание . Последва акробатичния скок на Пит , които красиво се приземи на ходило и коляно .
Халето беше , огромно , снабдено с огромни камери за тест на какви ли не щуротии , навсякаде бе изпълнено с малки инкубатори , които пазеха своите таини от другите и не даваха на ни да разбере какво има в тях , компютрите също не бяха хич малко , наредени по бюра и малки стаички отделени от невисока стена , но това не беше важно , единствено 3-те врати бяха от значение , единствения човек в стаята , нинджата сянка , се огледа търсещ правилната врата . Едва ли беше тази през която всички напуснах , оставаха още две врати , Пит искара в съзнанието плана . по които правеха плана и веднага си спомни че отсрещната врата на тази през която напусна персонала е вярната . Непредположимо , третата врата в стаята се отвори , Пит едвам усети движението и бързо включи стелт вируса , нахлузваики каската , точно преди един двуметров командо да влезе в залата . Новодошлия беше странен сякаш някакво ново поколение ai пазачи . Ръста и камуфлажните му дрехи придаваха визията на реален командо , ако не беше огромната висока колкото него базука закачена на гърбу му . Пазачът огледа огромната тест зала с воинишки ход пое към вратата , която беше целта на Пит . Невидимата нинджа не пропусна шанса и тръгна веднага след него на метър разстояние . Командото вече бе стигнал до желаната врата , Пит на свои ред затаи дъх и зачака деиствията му . Изведнъж пазачът се обърна изстреля с все сила дясния си юмрук към мястото кадето Пит стоеше , невидимия по рефлекс направи един нечовешки скок и се хвана за една тръба на покрива , стоящ и невярващ на случилото се . След крушето забито в нищото , пазача ловко извади с лявата ис ръка базуката и сложи единия на рамото готов да изпепели всичко което мърда , като хищник тъсещ плячката си , командото оглеждаше цялото място с заредена базука , а Пит си висеше чакащ да разбере , какав сензор са му вградили ма тва чудо под него . Пазачът знаещ фукциите и стъпките на програмата си , не пристъпи нито една и след огледа последва продължаване на процедурата която бе тръгнал да изпълнява , а невидимата нинджа все така си висеше чакаща с все повече изтощаващ се стелт . Липсата на връзки с другите , просто обиваше морала у Пит , които търсеше смислено разрешение на въпроса , акво стана . Възможноста бе пропусната , стелта бе почти свършил , а и почивката или там каквото имаха сигурно бе на привършвабе и скоро цялта зала ще се изпълни с пазачи и тестuser-и . Нещата бяха тръгнали на зле и Пит вече насочваше изплашеното си тяло към изхода и тогава , същата тази желана врата се отвори и от нея излезе един с визия на професор . А докато тои самоуверено вървеше нанякаде , обезкуражената нинджа се приземи привъртаики се до вратата и се шмугна в полсения момент преди вратата да хлопне зад него . А мястото кадето се намираше . можеше да се определи само като коридор ма извънземен кораб , навсякаед сложни геометрични детаили , светлини правеики странни знаци и разбирасе двамата командоса стоящи на два метра от входа , правещи своебразно патрулиране на коридора , които беше доста далеч от семплите идеали за архитерктура , които бяха на мода . Стелта бе на приваршване и имаше нужда от чисто пространство за да презареди , невидимия използва последните си минути като призрак за да проследи пътя на поредните пазачи . Двамата неуморно минаваха през целия коридор и обратно , призрака изчака тяхното отдалалечаване в края на коридора , които продължаваше един метър изпалнен със движещи се инфрачеревни сензори невидими за невъоръжено око , след тях бе вратата водеща към така желания сървър . Пит погледна сензорите през изникналите от дрехите му черни цаиси , той изключи стелта излизащ начве от сенките и започна своя опасен танц с сензорите . Току що изникналия човек премина първите два лъча като атлет правещ овчарски скок приземяващ се лявата си ръка , неимоверно близо на приближаващ се червен лъч , нечовешки само с опора една си ръка , присви краката си прекарваики ги през друг сензор и изстрелваики се към така желаната врата която автоматично се отвори пр неговот наближаване , доказалия се атлет се просна на земята доволен от това че не бе задеиствал алармата , въпреки че отварянето на вратата му се струваше доста странно . Пит остана проснат на пода и чак след като си пое дъх огледа мястото където се намираше , това бе малка зала с купол , а в центъра бе цървърът , криещ своите таини за пласмасата и метала от които го бяха създали webmaster-ите , а те наистина си бяха поиграли холографския екран стоящ над куб с различни орнаменти от всяка страна и индикаторчета светещи във всички цветове на дъгата , клавиатурата просто се носеше до куба чакаща нечии ръце да я изпозлзват , адски старомодно .
Пит започна да се съвзема и прегледа състоянието на стелта , които бее почт готов за ползване , остана само последната част , разбиването на мистерията . Единствено при мисълта за download на информацията от десния ръкав на дрехите му се изви малка нишка , която бързо придоби форма на жак . " Костюма има всичко , ха " мина през главата на Пит , той се доближи до клавиатурата вързваики туко що появила се джаджа към порта на сървъра , Пит започна да преглежда информационната база търсещ това което му трябваше , пръстите се движеха невероятно бързо по клавиатурата разбиващи различни пассове , изведнъж от всякаде засветкоха червени лампи , доказващи липсата на каквото и да е време . Пит бе свалил почти всичко до което успя да стигне свързано със спящи или космически пирати , когато единствената врата в помещението се отвори и през нея започнаха да се изливат командоси с приготвени вируси , Пит се бе превърнал в призрак вкопчил се центъра на куполо промъкваики се към изхода с цялата скорост която можеше да си позволи . Докато един от командосите преглеждаше информационната база , призрака излезе вкопчил се в тавана с надолу главата през входа и след няколко метра се приземи глухо върху пода и все така незабелязван като фантом продължи по празния коридор водещ към избавлението . Пит достигна изходната врата , чудещ се до колко че е пълна залата в която отиваше , пръстите му сами намерехи бутона , отварящ вратата . Неочаквано като по команда Пит задеиства непбиваемата стена антижирус , тъкмо навреме за да спре неизбежно засилилия се юмрук към невидимия , силата му бе толкова голяма че призрака отхвърча назад удряики се в стената на коридора , големия командос не се бе отказал и чакаше плячката си , след успешния удар последва бързото приготвяне на базуката и задеиствана на унищожителния вирус , с мъка Пит скочи в сстрани избягваики унищожителния взрив , които призова шума на приближаващи се стъпли от към противоположния краи на коридора . Нямаше време за обмисляне или колебаене , призрака изведнъж се появи от нищото с засилен към командото приготвени остриета целищи се в главата му , врага дори не помрадна , изчакваики до преди малко невидимия човек да се приближи достатъчно , хващаики с все сила ръцете на Пит и приготвящ се да ги счупи . Противодеиствието не закъсня свободните крака се извиха през хватката и с все сила се забиха в черепа на пазача каращи го да отслаби хватката и да отстъпи от позицията си на входа . Облечения в черно се освободи от хватката и възползваики с от все още включените нокти промуши AI-то в бузата и сърцето , големият командос не можа повече да остане на крака и шумно се просна на пода пред идващите му колеги , а Пит отново приел своята призрачна форма вече бе приполовил пътя към асансиора , водещ до изхода от site
. След всичко което се бе случило тои бе изгубил контрола над себе си и се бе превърнал в бездушна кукла тичаща безшумно търсеше начин да се измъкне от цялата тази каша и да разбере какво става . Пътя пред него бе изпълнен с безброи малки ателиета за програмиране и тест на различен софтуер , подаваха се жируси , антивируси , различни мини модели на превозни средства , та дори макети на site-ове . Цялата сграда бе осветена от червените лампи , но тестърите просто не го забелязваха , така като че ли е някакво всекидневие . За негова голяма радост , до вратата на асансиора оставаха няколко метра . Призрака незабелязван от никои бе стигнал до целта си , а вратата към нея , безшумно се отвори пред смаения поглед на Пит , а от двама подобни на големия пазач . Първия стрелна ръцете си към призрака , докато другия поставяше базуката си така че да е готова за стрелба . Пит отскочи назад достатъчно бързо за да избегне първата атака и недочакващ втората контраатакува с насочени остриета към първия пазач , смъртоносните ножове дълги половин метър се изстреляха като куршуми към тромавия командос , който за да се защити повдигна двете си ръце , остриетата не се спряха преминаваики през ръцете му и разрязваики лицето му , ранения командос незабавно се просна безжизнен на земята , с падането му последва ответа от колегата му , които дръпна спусъка на оръжието си , ловкоста на Пит го бе напуснала и тои не можа да ореагира оставащ само с антивируса , черната стена незабавно се включи прикриваики призрака . Ракетата не пропусна целта създаваики мощен взрив унищожаващ заобикалящите го ателиета и изхвърляики Пит на метри от мястото кадето стоеше . в един миг залата бе изпълнена с парчета разбити ателиета от битката и тестъри , които вече напускаха осъзнали важноста на проблема . групата командоси от сървъра също се бяха ориентирали в положението и сигурно поемаха ключови позиции около асансиора . Големия пазач все още седящ в асансиора остана за миг парализиран от загубата на видимост на целта , неочаквано от нищото Пит изникна зад него и с един крак изхвърли злия командос , изневиделица другата група командоси се появиха и откриха огън по затварящата се врата и колегата си без да се замислят . Пит остана незасегнат от курщумите и сигурно се бе отправил към последния етаж .

Хм..аз да си кажа, че ми хареса..всичките тез части ги прочетох колкото и да не ви се вярва и се чудя сега какво ще стане нататък..

_________________
We all are some kind of Family

_________________
Mou hirakitakunai komo hitomi
Mabuta wo tojita toki ni mieta hikari
Sagashiteru ore wa hitori... Hitori
~Shakkazombie

az imam edna molba, dai go na Ani Zukino i kompania da go prochetat i gi pitai naviti li sa da napraviat komiks po nego, interesno e, a i ima dosta opisania i dvijenie, taka che mislia che bi se poluchilo neshto mnogo gotino ako se narisuva