[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 112: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4688: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4690: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4691: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4692: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
anime.ludost.net • Виж темата - edno sci-fi razkaz4e

anime.ludost.net

Anime Ludost
Дата и час: Чет Фев 29, 2024 10:44 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: edno sci-fi razkaz4e
МнениеПубликувано на: Вто Авг 10, 2004 5:49 am 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472
kato za na4alo iskam samo da kaja 4e tova e pisano predi 2,3 godini i go slagam samo zaradi eliks i aliendreamer .


Посвещавам това разказче на The Matrix , The Fifth Element , Final Fantasy the spirits within
... дано не ви доскучае ....


Проект бъдеще
Author : 2501
Пит направи крачка по мокрия път , имаше една пресечка от сградата кадето беше апартамента му . И вече бе станало тъмно , a той целия беше мокър от пороя които се бе излял върху него докато се прибираше към топлия апартамент , дрехите му не поддържаха функция водоустоичивост , поради което Пит нямаше сухо място по себе си . Тои пристъпи към улицата , като замалко не беше смазан от лудите улични състезатели които по цяла вечер само обикаляха пътищата със спортните си ховери и дразнеха корумпираната полиция , на която вече и беше омръзнало да си хаби кристалите за ненужни състезания с кофти driver-ите . Уличното осветление пресветна , изгасна после пак светна , Пит побърза да се прибере , преди още луди да се появят . Извади опознавателната си магнитна карта и я пъхна в ключалката ( така Пит наричаше магнито четящото устроиство ) . Стоманената врата се плъзна встрани оставяики Пит да продалжи измъчения път към жилището си .Една летяща платформа мигновенна пристигна изчакваики младия човек да се качи , топлинния скенер усети човека и веднага се задеиства гласовата програма за движение .
-На кое ниво желаете да бъдете отведен - извънтя отегчаващия запис .
-Ниво 5 място номер 3 - отговори Пит отегчено .
Пит се хвана за близката дръжка и малката метална платформа започна плвно да се издига носена от двигателчетата , които спомагаха за летенето . Скоро платформата пристигна пред входа на апартамента и Пит слезе от нея , а тя както винаги отправи своите пожелания за приятен завършек на деня . Черна стена , служеше за последна преграда , беше изградена от някакво вещество на което беше зададено да пропуска само човек с дадена днк , в случая тази на Пит .Като дух , Пит премина през тъмнината и най накрая вкъщи тои се чувстваше облекчен че е вече в топло и тихо място , автоматичната система включи осветлението , а Пит пое към банята , след като си взе един душ , се облече в първата намерена суха дреха и пое към high-tech стаята ( апартамента на пит не беше голям , но имаше баня , кухня , спалня и една малка стая , в която Пит беше оставил кутията(личното PC) и всичките носители , които имаше , както и малко крадени приставки и инструменти за поставянето им . След няколко крачки Пит беше в стаята , единия куп джаджи му напомни за голямата услуга която му дължи Микиги , неговите глупости заемаха Ѐлата едничка маса която беше в стаята . Та тази стая беше мебелирана само с едничката маса и един аеродинамичен стол , които Пит си беше купил с последните си кинти , без да броим кутията с яките цаиси за дисплеи . И така Пит се настани в стола и си сложи веднага очилата за абсолютно преживяване , поне някак си така звучеше рекламното лого на Алфаприсделта . Очилата не бяха буквално очила а просто приспособления което изключва очните деиности и предава направо информация за картина и звук на мозъка .Пит натисна единствения бутон на кутията след което последва тъмнина , а после доиде светлината , намираше се в home page си , което се водеше нещо като виртуален апартамент , както вече беше жаргон всички съкращаваха виртуално само с ви . От това място тои избираше какво , кога и как да прави . Пит си имаше лично изработен ви-образ , външноста му във това прострамство наподобяваше доста изпипано 3D момче с черна коса , приветливо гладко лице и нормална фигура , доста си поигра докато изгради пълния образ но си струваше , във всички лафстаи го познаваха , а пък беше направил впечатление на доста пазачи , спящи и портиери .
В 3D пространството пазачите бяха нещо като бодигардове на различни site-ове или лафстаи , те бяха или наемани хора обурудвани с луди вирусу и антивируси или скъпо струващи AI-та , които можеха да суздадат доста по големи проблеми от живите пазачи , спящите бяха така да се каже всемогъщи , те можеха да те изключат по всяко време , те бяха най-големия страх на пазачите , даже имаше слухове че могат да те убият докато си вързан към PC-то , портиерите бяха прости хора , всеки site си имаше портиер които да помага на посетителите или просто да ги посреща . Нека се върнем към ви-обежището на Пит . To представляваше една обикновенна стая боядисана в електрикаво зелено , имаше един плакат с различни герои от игри върху него , което всъщност беше интерфеиса за игри на Пит , имаше още един подвижен стол с бюро , на което имаше малък лаптоп , което пък беше интерфеиса за програми , мястото кадето Пит правеше всичките си яки текстури за своята визия и разни оръжия ( вируси ) и щитове ( антивируси ) , за самозащита от някои луд user или пазач , имаше още един як гардероб изработен от сребро кадето Пит даржеше своите дрехи и оръжия . Пит се насочи към гардероба взе едно мини пистолетче за всеки случаи както и дрехи - дънки и пуловер , после се насочи към единствения изход в стаята една дървена врата , отвори я , а вратата водеше просто на ръба на една пропаст , единствено ховер скутерчето си летеше пред вратата и при появата на човека пристигна пред изхода и пит се качи . Ховер скутерчето не се различаваше почти с нищо от много много старите скутерите които ползваха хората от времето на прадядо му , самодето нямаха колела а просто си летяха и там кадето трябваше да бъдат различните скоростомери и глупости се намираше една мини клавиатурка с малко дисплеиче . Пит беше тръгнал към мрежата трябваше да прати няколко съобщения , да види к'во става с намирането на работа , както и да провери лаф-стаята си , смяташе да полафи малко , а после да си ходи обратно в home page-а . Пръстите на Пит заиграха по keyboard-a , първата му дестинация беше " Чети и Прати " - site специализиран за електронни писма . Пит довърши името и натисна enter ховера литна , скосроста и самия вид на возилото зависеще от това колко хубава ти е щаигата( искам да кажа PC-то ), младежа можеше да види как лети на 1 километър над ви-магистралите и голямото движение в тях , около него имаше само небостъргчи и някоя малка сградка ( ви-магистралите и движението в тях бяха просто една илюзия заложена от създателите на 3D мрежата като декорация , а различните небостъргачи и сгради представляха различни site-ове ) след 10 секунди Пит пристигна пред търения обект webmaster-ите си бяха поиграли да изработят един голям небостъргач с бляскави текстури за стъклохром .Единствения вход към зданието бяха две плъзгащи се стъклени врати намиращи се точно по средата на зданието . Пит разпозна портиера ( млад мъж с недоизпипана визия ) седящ на летяща платформа до входа за site , тои му хвърли един бърз поздрав и слезе от ховера си отваряики вратата . Вътре в небостъргача всичко приличаше просто на една читалня , всеки си имаше бюро със стол , ако човек беше получил нещо то седеше в зависомост от важноста му в различен шкаф , ако човек искаше да прати нещо писалката и листа хартия го очакваха . Имаше и доста наредени рафтове с книги за всякаква информация . Пит тръгна къб своето бюро един user профърча покраи него блъскаики го , лудиа се бе яката забързал за някаде , поне цялата му визия беше доста изпипана което показваше че не е вчерашен в мрежата . След малкия инцидент Пит достигна бюрото си , седна на стола и погледна към чекмеджетата с надписи " работа " , " купон " , " познати " и " други " . Над " работа кротко седеше числото 0 , над купон числото беше 24 ( големия брои писма се дължеше на факта че всеки ден различните клубове правеха кои от кои по тъпи купони и пращаха съобщения на всеки user за същите тези купони ) , Пит направо извади цялото чекмедже и го захвърли в близко намиращото се кошче ( това беше нещо като функция delete all ) , мигновенно празнината в бюрото беше запълнена от ново празно чекмедже . 1 седеше над познати , Пит отвори чекмеджето и извади писмото , щом докосна хартията мигновенно писмото промени своя цвят в светещо оранжево , а ръката на Пит започна също да се оцветява в същия цвят , тои спокоино извади пистолетчето от джоба на дънките и простреля инфектираната част от ръката си - тя се отдели от тялото и падна на земята , оранжевото писмо и часта от ръката се сляха и се превърнаха в топка , която започна да се търкаля към Пит , тои опита да я спре с пистолетчето но то не беше достатъчно силно , през това време половината user-и се затичаха към изхода а другата половина просто седяха вдървени на бюрата си , сребърната топка приближаваше а Пит просто отстъпваше назад и се опитваше да я разпердушини, гърбът му опря в един от рафтовете , топчето почти достигна Пит когато от зад профуча един синкав заряд от енергия и разби топчето на прах , втори заряд довърши кофти вируса . Пит се обърна всичко около него го гледаха изплашени , а други просто непукиси продалжаваха да пишат и четат писмата си . Пит се обърна , а към него приближаваше едно малко момиченце с голям патлак в ръката си .
- Кофти вирус а ? Някои спящ сигурно го е правил , надяваи сеслучаино да те е избрал защото иначе няма да те остави намира - заговори малкото момиченце .
- Дано , коя си ти и кои ти е правил тоя голям патлак и т'ва малко тяло . - изненадано отговори Пит .
- На мен ми викат малката М или просто Мими , а тялото и бластера сама си ги направих , е един полу спящ малко ми помогна де .
- На мен ми викат Пит , забравих да ти благодаря за това което направи .
- За нищо обичам да помагам на хора които се грижат за визията си - прекъсна го Мими .
и му подаде една визитка и затича към изхода без да продалжи разговора , Пит беше озадачен от бързането на Мими , но все пак реши да се опита да довърши работата си в net-а въпреки че беше останал с една ръка .
Пит се завърна на бюрото си докато всички го гледаха стреснати от случката . Тъпите user-и един по един започнаха да се съвземат и да се държат сеи ночи нищо не е станало , а след малко нахълтаха двама пазачи въоръжени с пушкала почти по големи от тях ( ракетомети които имаха ядрени глави или поне това беше визуалната представа на вирусите които можеха да погубят един малак site ) . Един от пазачите се доближи до Пит виждаики празнотата на мястото на лявата му ръка .
- К'во стана къде е нарушителя ? Избяга ли?
- Нямаше нарушител просто някои ми беше пратил един грубичък поздрав . Абе хора не се занимаваите с това . щом един човек се справи с това значи няма от какво да се притеснявате -Сам ли се справи с вируса ? - гледаше го иронично пазача .
- Не една приятелка ми помогна , защото аз бях забравил да се взема хубав щит .
- Добре , Рефу разкарвали сме се за нищо – обърна се към колегата си - някои хлапе си е направило вирусче и е решило да го тества нищо важно . - пазачите оставиха Пит на спокоиствие и се насочиха към наи близкия user за да му зададат еднотипните си въпроси .
Пит наи накрая можеше да си допровери пощата , а то не беше останало много , само числото три стоеше чекмеджето с надпис други . Пит отвори чекмеджето надяваики се да не намери още някои вирус . Първото писмо което хвана беше от погребалната агенция и му съобщваше , че всичките формалности по погребението на родителите му са завършени и че се надяват да не му се налага отново да ползва услугите им . Писмото върна Пит два месеца назад когато семеиството му беше още живо и всички бяха щастливи и доволни . Родителите му тъкмо се канеха да прекарат третия си меден месец , и Пит ги гледаше как се качват на междупланетарния краицер когато на следващия ден докато си вървеше по улиците на Тултра , на една носеща се видео стена забеляза експресни новини за раздвижване на пирати и за тяхното първо проявление ,( тъпите пирати бяха напълно разбити от междупланетарния алианс преди повече от десет години а сега остатъците пак се събират за да пакосят из космоса си беше помислил тогава Пит ) а първата пакост беше нападение на някакав краицер и може би така щеше да бъде отбелязано това събитие в главата на Пит ако не различи разпознавателните знаци на краицера - 3DR2 полета на родителите му . Тогава пит хвана първото такси и му заръча да кара към първия офис на фирмата за междупланерните полети , кадето Пит разбра че страховете му са реални и че наистина родителите му може и да са мъртви , от фирмата му казаха че може би не всички от полета са мъртви и че в момента военен патрул е тръгнал към мястото , което щеше да рече да не се надява много и , че родителите му са наполовина трупове . След няколко дни , видеотелефона извъня , пит веднага застана пред екрана , а на него се появи мъж наи вероятно военен с много нашивки които не изглеждаше особенно весел .
- Вие ли сте господин Пит Краим с номер на лична карта 34H26K... - каза военния прекъснат от Пит .
- Да да , караите по същество , какви са новините - лоши или много лоши ? - говореше Пит спокоино пред военния .
- Ами господин Краим съжалявам да ви го кажа но не бяха намерени оцелели след инцидента с пиратите - военния спря за да даде време на Пит да осъзнае казаното , чиято гримаса от безразличие премина в лице на мислител което се опитва да разгадае нещо - но все пак не мислете наи лошото няколко от спасителните совалки са изчезнали но не знаем дали някои от пътниците или от пиратите са ги взели . В момента събираме труповете и се надяваме че след преброяването и разпознаването ще знаем със сигурност . Както знаете на краицера имаше 10000 пътника и задачата ни не е особенно лесна .
- Това ли е капитане или там какъвто сте ? - попита смръщения Пит
- Ами да господине . - отговори спокоино военния след което видео екрана отново прие своя обичаен черен цвят .
Тогава Пит беше като луд в продалжение на седмици . Надяваше се военните да му се обадят да мукажат че са намерили совалките със спасилите се пътници , но за съжаление така и повече не чу военните . После реши да продаде всичко свързано със стария му живот , продаде апартамента и аксесоари към него , продаде и фирмата на маико му която вадеше добри пари и ако искаше Пит можеше да си живее доста добре до края на дните си , но не тои реши да остави фирмата на един доверен приятел , с уговорката ако се завърне към стария живот тои да му помогне .Пит уреди едно символично погребение за да уважи родителите си след което се качи на първия транспортер и замина за Криинс , град кадето беше чувал че има добро поле за развитие на ви-дизаинери и въобще i-net фенове . Купи си апртамент в един нормален квартал както и кутията и разни други джаджи но намирането на работа ...
- Ехооо има ли някои тук - спря потока от спомени една чернокоса user-ка с широки черни панталони , черна тениска на която пишеше нещо с не особенно четлив шрифт и хубаво личице.
- Да какво искаш - отговори Пит спокоино .
- Искам да си направя Поща а в тоя site маи нещата за създаването й стоят доста нестандартно , дори и портиера не можа да ми помогне .
- Аха ами еи там в дъното - посочи Пит един библиотекарски рафт - има една книга как да си направим поща там наи подробно е обяснено . Нещо друго ? - погледна я Пит .
- Не т'ва е , а всъщност к'во е станало с ръката ти бе човече ? - попита чернокоската с малка нотка на ирония .
- Нищо просто днес тествах един нов вирус , искаш ли да ти го покажа ? - попита я Пит като понече да отвори едно от чекмеджетата .
- А не аз тъкмо си тръгвах , няма нужда . - говореше user-kaта вървеики към посочения рафт .
Писмото от погребалната агенция още беше в ръцете на Пит , които го захвърли в кошчето . Предпоследното писмо беше от някои си Сиекс , непознато лице което му предлагаше работа в някакав клуб , беше оставен адрес и телефон за връзка и Пит реши че втова все пак е нещо и че трябва да се радва че все пак имаше някакво преложение за работа , само го озадачаваше защо е в други а не в работа . И така доиде ред и на последното писмо което беше покана за тест на нова високо технологична лафстая . Пит запази писмото искаше да види кои какво пак е измислил . Тои стана от масата и тръгна към изхода , зад него някои ругаеше заради някакав неуспех , но това не интересуваше Пит . Тои спокоино отвори изходната врата .
- Може ли скутерчето - попита Пит портиера , които още малко щеше да заспи от скука .
- Да разбира се господине - отговори портиера и отвори два от прозорците намиращи се зад него , кадето бяха всички превозни средстава user-ите, написа нещо на клавиатурата до него и едно скутерче напусна спретнатата редичка и излезе на бял свят .
- Мерси - каза Пит
- Моля - отвърна портиера .
Пит написа на клавиатурата си homepage и почти веднага пристигна там от кадето беше тръгнал
Човека отново беше във ви-дома си , остави дрехите и щита и седна на стола , смяташе да си управи ръката но го домързя и след като натисна един бутон на бюрото , Пит отново се завърна в реалноста .
Беше започнало да вали и дъжда успокояващо трополеше по прозореца на Пит . Тои си махна джаджите от главата , изключи котията , беше 03:00 и на Пит страшно му се спеше . Краката на Пит сами тръгнаха към спалнята , която беше не особенно голяма стая с красиво алуминиево нощно шкафче и хубаво легло с яки одеяла в пастелени цветове , нямаше нищо друго освен прозореца с щори които в момента бяха спусати . Без много да му мисли Пит скочи в леглото и без дори да се завива , почти веднага се унесе в сън .
Спомени бяха обсебели сънищата на Пит , спомени за старите щастливи дни в които нямаше от какво да се притеснява . Изведнъж всичко започна да се размива и да се превръща в чернилка.
Пит се събуди и първо взе часовника в ръка , беше 09:43 . Мислеше да спи още , но вместо това стана изведнъж махаики одеялата . Тои си спомни за предложението за работа , а пък мислеше че няма да е зле и днес да посети някоя и друга i-net фирма , която може да се възползва от уменията му . Пит мигновенно стигна до кутията и пое към home-page веднага намери листчето за работата , което беше оставил в джоба на панталоните . Пит седна пред бюрото и пусна писмото през една факс машина , всъщност това беше interface-a за принтера ( които се намираше в реалното прастрансво и се различаваше по много от допотопните принтери от едно време , всъщност принтера беше един малак квадрат дебел около половин сантиметар , които проектираше холограма с информацията която си му испратил ) . После Пит веднага излезе от ви-пространството , махна цаисите , взе принтера , сложи си нови дрехи и веднага излезе .
А в сградата вече беше доста оживено , не само тои беше тръгнал да излиза . Различни платформи се рееха из въздоха носеики по 3-4 човека , а Пък една напълно свободна спря до
Пит , топлинните скенери на вратата на Пит го бяха засекли , което моментално беше задеиствало платформата . Пит се качи и подаде командата за дестинацията си . Летящата простотия кацна на изхода , направи скучните си пожелания и отлетя нанякаде . Пит отвори вратата на която пишеше с зелени букви изход и пое по улиците на Криинс .
Пит се огледа , навсякаде около него различни хора бързаха за някаде , колите се движиха бавно и монутонно по шосетата . Пит спря погледа си на едно малко дете което маи се беше изгубило и търсеше пътя за дома , то се луташе из тълпата и търсеше познато лице . Детето се изгуби някъде в тълпата и Пит си спомни че има работа за търсене . В джоба му беше вярната кредитна карта , в която бяха останали няколко кинта за клюпачка , затова Пит реши да не ползва превозно средство , а да се поразходи малко в красивия , мръсен Криинс . Озоновия слои отдавна беше унищожен и заменен от човешко изобретение - импровизиран озонов слои от летящи сателити които разстилаха мрежа от предпазна материя около цялата земя . Въпреки защитата виолетовите лъчи проникваха тук там и почти всеки ден някои човек беше покусяван от тях , но за момента това не беше проблем за които Пит трябваше да се притеснява . Краката го бяха завели пред една i-net фирма и Пит се реши да натисна стъклената пирамида служеща за звънец .
- Какво ще желаете - каза появяики се секретарката на видео екрана .
- Аз съм Пит Краим и искам да разговарям с главния - отговори спокоино Пит .
- По какъв въпрос ?
- Работа - каза просто Пит .
- Ще проверя дали е свободен .
Екрана стана черен , а след няколко секунди образа се възвърна .
- Влезте тои ще ви приеме - след което вратата се плъзна встрани .
От вътре сградата беше обзаведена доста допотопно . Нямаше ги подвижните платформи които да те пренасят до желаното място , нито яките алуминиеви лампи които не оставяха нито едно кътче тъмно , нито пастелено оцветените стени . Всичко беше като апартамент от 20-те с белите си стени , старите лампи които едвам светят , старомодни мебели , стълбите и ...
- Моля качете се на втория етаж , втората врата в ляво - прозвуча гласа на секретарката .
Пит тръгна по стълбите . Обзавеждането на втория етаж не се различаваше от първия . Пред Пит имаше по две дървени врати от всяка страна , тои тръгна към посочената врата . Трябваше му малко време докато осъзнае как да я отвори беше свикнал с автоматичните магнитни врати , Пит се досети че може би малкото нещо по средата на вратата би трябвало да е ключа . Понатисна го малко и изведнъж вратата се отвори навътре , като Пит замалко не падна стаята.
- Здравеи човече какво можеш да ми предложиш ? - заговори направо вероятния шеф .
Стаята в която се беше озовал Пит беше доста странно обзаведена . На чисто ново алуминиево бюро бяха разположени около 10 екрана , а сигурно имаше и още толкова компютри в самото бюро . Този тип техника я бяха спряли от употреба преди сумати време . На един кожен стол седеше шефа - мъж на около 30 с черен пуловер на бели раиета и сини панталони , имаше рош четлив шриприятелски поглед . В стаята имаше още един дървен гардероб и мокър бар .
- Ехо базата вика пришълеца . - подхвърли шефа .
- Извиняваи , малко съм озадачен от декорацията . - каза осъзнаваики се Пит .
- Като за начало аз съм Макиан - почти прошепна тои и смени усмивката си с делова гримаса .
- Извиняваи аз съм Пит и си търся работа , пълен съм с дизаинерски идеи .
- Щом казваш , еи сега ще ти направя един тест , сядаи тук - Макиан освободи стола си на Пит.
- Но аз незнам как да ... - Макиан погледна изпитателно Пит сякаш му казваше ако не искаш недеи - добре де мога да пробвам .
Пит седна пред антиката , всичко доста приличаше на виртуалните програми които ползваше .
Пръстите му започнаха да играят по клавиатурата и след по малко от половин час Пит представи една постна 5 минутна анимациика .
- Добре нает си остави някакав телефон за свръзка на секретарката , вратата пред тази .
Пит освободи мястото и тръгна да излиза , а Макиан се скри зад мониторите и започна да се занимава със свои си работи , като напълно игнорира Пит , които стоеше учуден от това с какво ще се занимва и колко ще му плащат . На него не му оставаше нищо друго освен да си остави телефона при секретарката . Пит излезе от стаята и се насочи към срещуположната допотопна врата . Пит леко отвори вратата , стаята която се откри въобще не беше допотопна , дори имаше прекалено много висококачествена апаратура , наколко кутии , един телефон с доста голям екран , и всичко останало като яко бюро , чекмеджета и други такива .
- Значи те одобри , браво отдавна не е имало нови служители . Моля името и адрес или телефон - каза секретарката , която Пит почти не беше забелязал .
- Пит Краим , а телефона е 38814 . Това ли беше ? - попита Пит малко изнервен .
- Притесняваш се дали въбще ще те потърсим а ? Не се притесняваи за това , дори и сносна заплата ще получаваш след като започнеш . - успокои го секретарката-Довиждане и приятен ден.
Пит видя че няма да разбере нищо повече , така че реши да си ходи . Мина отново през стълбите и достигна до входната врата която се плъзна встрани веднага щом тои я достигна .
Докато Пит беше в това толкова странно място , навън беше валяло отново дъжд и в момента всичко беше измокрено и чисто , хората продалжаваха да си вървят по тротоара затворели се в своите шлифери и якета , загрижени за проблемите си , без да забелязват чистотата около тях . Пит също се беше замислил за своите проблеми , хората с които беше преди минути не бяха много надежно способни , така че Пит реши да се застрахова като да провери и предложението за работа което намери при последното проверяване на пощата си . Тои бръкна в джоба си , извади малкия паралепипет и го включи , адреса веднага светна в синакво-зелена светлина , беше на 20 минути път пеша . Пит спря да се чуди , прибра си принтера и тръгна към посочения адрес .
Изведнъж отново започна да вали , повечето хора усилиха ход , а други просто извадиха чадъри и се скриха под тях продължаваики монотонния си ход . Пит беше от тези които усилиха ход , а след като дъжда се усили , тои затича по тротоара като малко дете играещо си на гоненица .
Скоро Пит различи една малка 10 етажна сграда която доста се различаваше от другите , целия първи и втори етаж бяха в графити и неразбиращи се послания . Единстения вход беше една малка врата . Пит стигна до входа .
- Какво желаеш - един писклив глас заговори по говорителя от дясно на вратата .
Пит се обърна и забеляза малката камера в горния ъгъл и микрофона точно до него , то塦䌀ᑊ愀ᑊЀаведе до него .
- Имаше обява за работа . - отговори Пит спокоино .
- Аааа O.K. човече , що не каза веднага . - каза пискливия глас вече не толкова нападателно
Стоманената врата се плъзна встрани , като освободи пътя на Пит .
Пит се озова в някакво голямо помещение като концертна зала, което сякаш току що беше опустошено от бандити , счупени дървени столово лежаха осакатени по земята , а няколко маси все още победоносно стояха цели . Няколко човека бършеха това което беше останало цяло или събираха в чували счупения интериор , един старец прегърбен с съсухрено лице и полу затворени очи спря да чисти и погледна Пит , усмихна му се с някаква си своя странна лукава усмивка и тръгна към него .
- Ха имам вече желаещ за работа , какво има не харесваш вида на стария човек ли ?
- Сори ама аз търся собственика на това място - отговори Пит .
- Аз какъв съм според теб ... келнер а ? - просъска старчето .
- Еи споко еи , не исках да те обидя , просто търся работа . - извини се Пит
- Внимаваи с отношението си към старите хора , като мен . Ако още не си разбрал аз съм Сиекс работодател и собственик на това място - започна да обяснява старчето - Преди два дни група луди доидоха да слушат уния нали ги знаеш METS , направих доста голям оборот , но накрая хората така откачиха покраи музиката че започнаха да трошат всичко и докато доидат ония идиоти от полицията от клуба остана само това - посочи с пръст упостошеното поле Сиекс . - Скоро всичко ще бъде отново възстановено , но малка част от персонала напусна и отвори места за такива като теб . Става въпрос за 4 дни дневна смяна от 10:00 до 18:00 , 3 дни нощна от 23:00 до 05:00 все ще работиш като келнерче , заплатата ще е процент от печалбата и всичките бакшиши които си събереш . Е какво ще кажеш влизаш ли или напускаш а ?
Гърг беше доста прян и не остави много време за мислене на Пит , които в момента се чудеше какво да прави , вече беше приет от онази псевдо фирма , но дали щеше да започне да получава пари , никои не знаеше .
- Ехо , ти заспали , еи ? - започна да нервничи старчето .
- Да , да просто обмислях предложението ти . Приемам . - каза сигурно Пит .
- Честито мои човек , от утре започваш . 10:00 да си тук . - каза старчето и се завърна към работата си .
Днес всичко ставаше прекалено бързо , всички бяха прекалено прями с Пит , но това не го дразнеше особенно много , дори до някаде му харесваше , че всичко става толкова бързо . Пит се обърна и напусна разбитото заведение .Отваряики вратата Пит беше заслепен от слънцето ,
което беше изместило мрачните облаци . Тои наведе глава и тръгна обратно по пътя за вкъщи .
Светът около Пит сякаш беше умрял , хората вървяха като зомбита , по отправени waypoint-ове
без да забелязват нито красотата нито мизерията около тях , като програмирани роботи които вършат това което им е зададено от главния programer . В момента Пит не се различаваше от тях , беше се затворил в себе си , мислеики за новота работа и за другите си проблеми . Пит не разбра кога беше стигнал пред входа на познатата сграда , в която живееше . Тои погледна часовника си , беше станало 05:00 , а тои беше излязал преди поне 6 часа и наистина беше адски изморен . Достигна вратата и мързеливо извади ключа от джоба си , лизна го през четящото устроиство и продалжи дългия път за вкъщи , летящия квадрат достигна до Пит ,а тои се качи и зададе коорднатите на апартамента преди машинарията да започне монотонния разговор . Пит беше толкова изморен че направо щеше да се просне на пода и да закърти ако нямаше и други хора тръгнали за някаде . Платформата се люшна запоследно и спря пред черната врата на апартамента му . Пит изостави платформата сама да си говори и бързо влезе в апартамента . Автоматичните светлини се задеистваха .
- Нещо топло за ядене - произнесе Пит .
- Останало е Пиле и закуската за утре , трябва да заредите хладилника господин Краим - отговори компютъра на апартамента .
- Нека да е Пилето - произнесе с последни сили Пит и се просна на близкия диван .
- Както желаете господине - довърши разговора компютъра .
Пит се излегна , набара дистанционното за музикалната уредбата ( едно малко квадратче с бутонче , което само разбираше какви са желанията на човека които го ползва по самата топлина и разни други сложни лекарски фактори на пръста ) релаксираща мелодия се разнесе из целия дом и Пит започна да се унася , стана му топло и приятно , а и започна да забравя за проблемите си и да се унася докато ...
- Ццццццццнннннннн храната е готова господин Краим , моля използваите всички пълноценно и не изхвърляите храна , има хора които гладуват навън - домашния компютър спря унеса на Пит .
- Да да , щом казваш - Пит се канеше от много време да го изключи тоя тъп компютър , обаче целия апартамент се поддържаше от него , и затова Пит му даваше още да живее .
Пит стана от канапетето и тръгна към кухнята , докато минаваше покраи телефона забеляза две съобщения , но реши да ги провери след като се нахрани . Пит стигна до кухнята , която беше уборудвана с голям жълт цилиндър , служещ за маса и нищо друго . Топлинния скенер усети присъствието на човека и деиствието не закъсня . От пода излезе тънка метална пластинка която за миг се превърна в удобен стол . След като Пит седна , по средата на цилиндъра се отвори дупка от която се появи и храната .
- Приятен апетит - отново проговори компютъра .
Пит не му отговори , а се нахвърли върху пилето и след 5 минути от него останаха само кокали
Вече заситен Пит стана , компютъра отново напомни за себе си с своите пожелания , но Пит вече беше напуснал кухнята и беше седнал пред видео телефона . Видео телефона на Пит представляваше просто една мини маса , която проявяваше холографски образ , имаше си гласово набиране , а Пит можеше спокоино да си говори из целия апартамент понеже , обхвата на микрофона по които се говореше беше огромен , а с ответния звук можеше да си направиш малко цунами ако пипнеше телефона тук там . И така Пит натисна малкото бутонче , на което пишеше 2 след което горната част на масата светна и изневиделица се появи главата на някаква жена и заговори .
- Мистър Краим имате неизплатени сметки за енергия , ако нужните пари не бъдат внесени до 1 седмица ще се наложи да ви дръпнем шалтера на жилището - довърши главата и изчезна .
"Хубаво съобщение . Ще се наложи бля бля . Абсолютни глупост . поне вече си намерих работа и имам някакви шансове да оправя сметките . " помисли си Пит и отново натисна бутона вече с надпис 1 .Масата отново светна , но този път се появи главата на Макиан , странния шеф .
- Нали ти казах че ще ти се обада - започна с весел тон Макиан - ъъъъ сори обаче за момента
за теб няма работа , но бъди сигурен че ще бъдеш повикан веднага щом се появи работа като за теб - спря Макиан с нотка на извинение и главата изчезна .
Е вече нямаше съобщения и Пит забеляза че часовника показваше 22:29 имаше време до полунощ да се повърти малко из ви-пространството , а после да ляга че работа го чакаше . Прекоси разстоянието до стаята с кутията и бързо се настини в удобния стол , сложи си цаисите и последва познатата тъмнина , а после светлина . Пит отново се намираше в своето ви-жилище.
TO BE CONTINUED ...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Авг 10, 2004 11:02 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Май 09, 2003 2:50 pm
Мнения: 3882
Местоположение: София - Варна
kato prerabotish malko povtoreniata i pravopisnite greshki shte se poluchi. Dai go na devoikite deto risuvat v Pld da go prochetat, mislia che shte moje da se napravi komiks po nego. Ima dostatychno interesni neshta za risuvane ^_^
Nadiavam se v sledvashtata chast (dano ima takava) da uslojnish intrigata i naistina da ima neshto, koeto da e mnogo zagadychno i neponqtno, koeto da dyrji chitatelq v naprejenie ^_^


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: zna4i
МнениеПубликувано на: Вто Авг 10, 2004 7:01 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 08, 2004 5:54 pm
Мнения: 436
Местоположение: plovdiv


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Авг 11, 2004 10:09 pm 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 30, 2004 12:30 am 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472
Празнината , която заместваше ръката на Пит му напомни , че трябва да си оправи визията и тои веднага седна на бюрото .Петте останали пръста затанцуваха по малкия лаптоп и след половин часово базикане , ръката беше готова . Пит натисна enter и от срещуположната на бюрото стена леко се разтвори , заблестя в бледо синкаво и след като светлината изчезна на неино място се появи новата ръка . Пит стана взе ръката и я постави на мястото й . Екипира се с един голям вирус - атомна базука и се облече в първите дрехи които му попаднаха в ръцете . Щом Пит излезе от леговището си познатото скутерче пристигна изчакваики собственика си . Пит се качи набързо написа адреса на пощата си и скутерчето литна . Мрежата тази вечер беше направо блъскана с user-и , навсякаде имаше лудо движение , покраи себе си Пит можеше да види user-и и возила от какъв ли не вид , хора с тела изградени от различни паралепипети, както и хора с визия доближаваща се до абсолютната реалност , така и скутерчета в всички цветове на дъгата , дори покраи Пит прелетя една ховер лимузина , чиито собственик сигурно имаше машина струваща половин малка планета ( ъъъъъъ маи се увлякох ) .Така разглеждаики заобикалящия го свят Пит стигна до нужния site . Тои обмени нормалните любезности с портиера и настъпи към пощата си . Пит тъкмо седна и направо му се доплака като видя числата над чекмеджатата . Единствено на купони светкаше някакво число , което Пит така и не видя защото веднага захвърли всички писма в коша . Тои седна за да усмисли накаде да тръгне сега , междуременно усети нещо в задния джоб и веднага го извади , беше визитката на малката М ( на визитките обикновенно пишеше само име на лафстая , кадето често кисне дадения човек ) . Пит знаеше тази лафстая и реши да потърси Мими , просто от любопитство , в краен случаи щеше да си полафи малко и в краен случаи да посети собствена си лафстая , която беше потънала в забрава Набързо излезе , взе си скутерчето и потегли към целта си . Трафика продължаваше да е все така претоварен , сякаш колите от магистралите и превозните средства на user-ите се съзтезаваха кои ще направи по голямо задръстване . Малкото скутерче на Пит пристигна пред познатото място за лаф една десет етажна сграда боядисана в зелено розово и какви ли не цветове , свежото боядисване не беше единственото с което се отличаваше сградата тя буквално си левитираше във въздуха без никакви спомагащи ховер джаджи . Една малка пътечка от камъни се появи до скутера на Пит и тои тръгна по нея , двете прозрачни врати се отвориха при приближаването на човека . В самото здание на всеки етаж се говореше за различна тема - музика , порно , приятели , работа , въобще каквото ти е на душа , все на някои етаж ще се обсъжда , но Пит се надяваше да намери малката М и не смяташе да обикаля зданието етаж по етаж , той бе едва на първия етаж , кадето имаше само няколко свободни платформи за превоз по етажите , врата над която пишеше " помощ " , един голям салон с отворени врати над които пишеше " пиячка " и различни вази с растения за декорация . Пит беше идвал и преди , но този път беше леко озадачен заради което избра вратата с надпис помощ , вътре двама напълно еднакви портиери бяха седнали в удобни канапета един срещу друг и играеха карти , нагъваики уиски с фъстъчки .
- Извинете кои от вас може да ми помогне ? - започна страхливо Пит .
Двамата портиери спряха играта си , и се заговориха в един глас .
- Ние сме близнаците портиери с какво можем да ти помогнем ? - казаха близнаците .
- Ами търся определен човек и ако може да проверите в регистрите дали в момента не лафи някаде тук ? - отвърна Пит
- Как се казва user-а ? - попита единия близнак ставаики .
- Малката М .
Станалия близнак се доближи до една стена и с едно леко докосване , тя се преобразува в екран с клавиатура , близнака зададе името и по екрана бързо започнаха да се сменят лица и прякори , изведнъж програмата спря на образа на малката М , а близнака се обърна .
- Тя е на етажа с тема технология - даде подробности близнака .
- Мерси близнаци , кои печелеше допреди да ви прекъсна - запита ги Пит .
След което двамата започнаха да се карат и да обсъждат кои бил по добър и как другия само мамил , Пит ги остави сами да се разберат и излезе през мястото от което влезе . Една платформа само него чакаше и при доближаването й тя се раздвижи и пусна записа си .
- По коя тема желаете да лафите ? - прозвънтя металическия глас .
- Технология - каза Пит качваики се .
Платформата литна и след не дълго летене достигна предпоследния етаж и спря .
- Това е етажа , приятно кибичене . - отново прозвънтя металния глас .
Пит стъпи на неподвижна земя и огледа етажа . Не беше го посещавал преди и наистина се зарадва на красивата архитектура , която бяха докарали webmaster-ите . Стените по етажа се състояха от различни платки чипчета , екрани и почти всякакви джаджи които можеше да има една високо технологична апаратура . Целия етаж беше пълен с хора кои отседнали в тихи сепарета , кои правостоящи и обсъждаики на висок глас знанията си или просто вървеики из етажа . Пит щеше да продалжи да се наслаждава на декорацията , ако някакво малко юмруче не го беше фраснало в гърба .
- Познаи кои е ? - прозвуча гласа на малката М .
- Мими . - каза с нотка грубост Пит .
- Виж - каза Мими минаваики пред Пит - трябва да поговорим , но не тук напиши ми каде мога да те намеря . - каза Мими подаваики му малка визитка с писалка .
- Хеи хеи , какво става ...
- Това е по важно отколкото си мислиш , така че просто си напиши координатите или ме остави-
каза с Мими с глас от които лъхаше смръзяваща сериозност .
Пит взе визитката и хамикалката и драсна адреса на бара , кадето щеше да работи утре и от колко до колко щеше да бъде там , след което върна обратно визитката и хамикалката на Мими .
- Утре ще говорим пак , за сега толкова - довърши разговора малката и тръгна към близката групичка маниаци на тема на технология .
Пит беше много озадачен , но въпреки всичко всичко така както си беше и не нахалства повече оставаше му само да изчака следващия първи работен ден , което му напомни че е време за пребиране . Пит не беше мръднал от мястото си и платформата която го беше довела още си седеше до него , помисли за секунда дали да не остане да полафи , но образа на леглото веднага измести тази идея . Пит се качи хвърчащия квадрат и му заръча да лети към изхода .
Скоро Пит се намираше в начална позиция , а скутерчето още си седеше на входа неубепокоявано от никои . Питчо напусна платформата , която го докара и тръгна към возилото си . Скутерчето прие топло собственика си и изчака да му се зададе дестинацията , след щракването на няколко бутона Пит летеше към вкъщи . Навръщане трафика сякаш лека по лека утихваше и сякаш всички кротко се прибираха по виртуалните си жилища . Скутерчето пристигна пред входа на апартманта , а Пит влезна и се сгромоляса на стола пред бюрото . С едно натискане всичко се промени и от светлия net , кадето винаги беше ден премина в тъмната стая на Пит , които си свали очилата и тръгна към банята , межсувременно видя , че вече беше станло 00:30 . В банята тои се наплиска с малко вода и се погледна в огледалото , дали просто не се беше превърна в един сив ежедневник и как може да се оставя да бъде командван от някакъв човек с визия в 3D пространството на малко момиченце стигащо му до пъпа . Надяваше се да открие отговора на втория въпрос на работа , но кои знае . С тези мисли Пит вървеше към спалнята , захвърли половината дрехи и остана по тениска и къси панталони , после се строполи на леглото в спалнята зави се с сбръчканото одеяло , което лежеше на пода допреди малко и мигновенно се унесе . Релаксираща мелодия изнесе Пит от съня му , беше още тъмно в стаята и тои си помисли че има някакав спад в системата , но след един бърз поглед в часовника , се увери , че няма грешка в компютъра и изведнъж стана от леглото , отиде до прозореца с полу затворени очи и махна черните щори , с едно докосване тъмния плат изчезна и пред Пит се откри събуждащия се град озарен от сутрешното слънце . Премигващ човека стигна до кухнята ,още сънен измрънка че иска закуска и се тросна на току що появилия се стол . След минута закуската се появи с пожеланията на компютъра за добър апетит и това че запасите от храна са свършили . Пит започна да пие от горещия чай , които беше сервиран и леко започна да се събужда , омете закуската за части от секундата и доволен стана от мястото си и се насочи към спалнята за да се облече за работа . Самото обличане не трая много , сложи си черни панталони , една синкава блуза , след което погледна часовни беше 09:30 и наистина беше време да тръгва с верния кракомобил . Пит прекоси апартамента си и излезе през черната стена , една ховер платформа пристигна почти веднага . Тои се качи зададе целта си и след минута беше пред изхода , изоставяики превозното средство . Отвори вратата и тръгна по пътя за клубчето , с изправена глава . След 20 минути ходене достигна сградата с многото графити , кадето беше работното му място този път стоманената врата беше заменена от симпатичен стъклен вход надраскан с графит в електрикво зелено , жълто и оранжево , от които Пит отново не можеше да разчете нищо . Тои разтвори вратите и влезе в голямото помещение , което за отрицателно време се беше превърнало в яко заведение с чисто нови маси и столове , дори имаше и няколко сепарета , а на един лъскав бар познатия Сиекс пиеше някакъв зеленикав коктеил и казваше на Пит да доиде със знаци , той не чака много и бурзо достигна бара .
- Хеи момче ти успя тъкмо си мислех че ще закъснееш и смятах да ти се навикам , но ти успя . Браво може и да се сработим с теб - каза старчето допиваики коктеила си .
- Защо сме само ти и аз да не би останалия персонал да се състои от роботи и как успя да направиш всичко това за една нощ ? - попита Пит озадачен .
- Не говори за роботи , мразя ги тия метални простотии , просто другите закъсняват , а строителните таини не се разкриват на новодошли , ще ти кажа като поработиш достатъчно дълго . - отвърна Сиекс с весел тон . - Ето ги и колегите ти - посочи Сиекс вратата , от която тъкмо се изсипваха към седем-осем човека .
- К'во става шефе кои е новия ? - заговори в един глас тълпата състояща се от шест момичета и четири момчета , облечени в дрехи обрисувани с графити .
- Т'ва е Питчо и ша замества оня проидоха , как му беше името ... Дикмо или Микмо няма значение - отговори Сиекс .
- Да му направим ли една работна шарка бе шефе ? - каза едно от момичетата отличаващо се с наи якия графит от групата ... е не точно графита беше наи хубавото нещо в нея .
- Ами да как без него . - захили се Сиекс и напусна помещението през някаква скрита врата до бара .
Докато Пит гледаше утиващото се старче , новите колеги бяха стигнали до Пит с по един графит в всяка ръка и изражения на психопати , които са решили да изкормят някои . Всички от раз започнаха да оцветяват дрехите на Пит , около него се получи облак от различни цветове за пет минути , след което всички спряха графит нападението .
- Хубаво стана нали - заговори едно от момчетата .
- А бе кои пак се оля със синьото - каза друг .
- Идеално е , всичко е точно нали - измъмри трети .
- Ти винаги така казваш - проговори някои друг .
- Извинете за к'во беше всичко това ? - прекъсна каращата се групичка Пит .
- Както казах това е работна шарка , без която не може да се бачка тук . - отговори му момичето с наи-якия графит .
След като Пит беше боядисан , всички се запознаха с него и го успокоиха че работата е лесна, приятна и добре заплатена . Пит така и не запомни имената на всички , запомни само че Таня е момичето с якия графит , мрънкащия е Матро и още Висо , Барто , Соня , Тинко , Леена , но не запомни много добре притежателите на имената . Персонала бързо зае местата си , Матро с Леена минаха зад бара , а всички останали заедно с Пит зачакаха клиентите . Постепенно заведението започна да се пълни . Пит бързо свикна с работата и вече като автомат събираше поръчките и ги разнасяше наляво надясно . Неусетно беше станало 17:00 и Пит направо беше забравил за думите на малката М , че ще го потърси и сигурно щеше да се сети чак вкъщи , ако докато си седеше до бара и пииваше някъв коктеил някакво момиче високо колкото него с красиво лице , къса черна коса черни панталони с бели ируглифи по тях и оранжева блуза с широка качулка не го заговори .
- Ти ли си Пит . - каза с мек глас пришълката .
- Да , а ти коя си ? - попита небрежно Пит .
- Аз съм малката М мерси , че не направи проблем в мрежата ... - заговори малката .
- Я пак ? - прекъсна я Пит като замалко не се задави с коктеила - Защо си си направила образ на детенце ?
- Трябва да поговорим за нещо много сериозно , след като го обсъдим ще разискваме дизаинерските ми вкусове в net-а става ли . - отговори леко изнервена момичето .
- Как да ти викам тук ? - попита я вече по спокоино Пит .
- Както винаги Мими , стига глуости . Познаваш ли Непознат ? - попита сериозно Мими .
- Не кои е тоя ? - отговори с въпрос Пит .
- Един познат спящ , които иска от теб малка услуга . - отговори спокоино Мими .
- Не ми харесва как звучи това малка услуга . - отвърна Пит
- Може много да помогнеш , няколко човека са в голяма беда . - каза Мими .
- Аз съм просто user , които се грижи за визията си , нищо повече , не съм AI . - зашикалкави Пит .
- Никое AI не може да проникне тихо в правителствена корпорация чрез мрежата и да се измъкне без да го хванат . - каза таинствено Мими .
- Чакаи малко от каде ... - учудено каза Пит .
- Да или не - продължи с таинсвения си тон малката .
- Да да , но от каде ... - отговори сериозно Пит .
- Пиит по по помогни на Барто че има голяма поръчка - Матро прекъсна Пит .
- Момент еи сега отивам - обърна се Пит за да отговори на Матро и се обърна да продължи разговора с малката М , но тя беше изчезнала , а на мястото кадето беше допреди малко , лежеше малък лист хартия с надпис " ще те потърся пак " - Матро каде изчезна момичето което седеше допреди малко тук ?
- Амии так , искам да кажа - започна да срича Матро .
- Остави няма значение . - спря го Пит . - Кои каза , че имал нужда от помощ ?
- Ббб Бар Бартото . - отговори му мрънкащия колега .
Пит отиде до нуждаещия се от помощ колега , които едвам балнсираше няколко табли една върху пълни с напитки и храна и взе половината табли . Двамата сервираха оръчката на група веселящи се хора в едно от сепаретата и продължиха с другите си задължения . Пит изкара смяната си докраи , а колегите му показаха таината врата до бара , кадето можеше да намери Сиекс за да си получи дневната дажба кинти . Пит влезе , в малката стаичка зад бара , която както цялата сграда беше изрисувана в графити и беше обзаведена само с едно канапе , маса и един сеиф . В момента Сиекс беше седнал в канапето със сложени кибер цаиси , а на масата пред него мируваше една черна кутия към която бяха закачени цаисите . " Ха старчето бил и интернавт " помисли си шеговито Пит . Тои достигна до черната щаига и извади жака на очилата Сиекс моментално махна цаисите и погледна на кръв Пит .
- Абе ти за к'ав са имаш еи ша те утрепа , знаеш ли с к'ва user-ка си лафих бе - тяло и лице на фотомодел ефирни дрехи , супер парче . - записка старчето .
- Сигурно щяхте да се ожените веднага щом напуснете мрежата а ? - заговори с леко надменен тон Пит .
- Отново ме обижадаш , еи на теб ти стана навик , ако не липсваше персонал веднага щях да те уволня , да знаеш . - заплаши го Сиекс .
- Е да но персонал липсва така че стига заплахи , сори за езика - продължи спокоино Пит . - даи си ми процента че имам да плащам разни сметки .
- Само да намеря по добър служител и веднага ша те изхвърля - заплаши го Сиекс отново и тръгна към сеифа , след което извади няколко банкноти и му ги подаде - Дано да те оберат по пътя .
- Мерси подобно , а е чао Сиекс , утре по същото време нали ? - попита Пит
- Да да а е махаи се че не мога да те гледам . - изгони го старчето .
Пит не искаше да слуша още любезности и бързо напусна стаичката , взе си чао с новите приятели и напусна работното място . Точно преди да се прибере Пит видя в една сграда малко отворено прозорче над което пишеше храна и се сети че домът му е останал без каквато и да е храна . Без много да го дообмисля Пит достигна прозорчето и поръча хранителни запаси за 1 седмица , след което една възрастна дама му подаде малка чантичка , в която се намираше нужната храна за седем дни . Пит взе чантичката и потегли към апартамента си . Неследдълго тои достигна познатата сграда , направи рутинните деиствия и след половин минута вече беше пред вратата за партаменра , с лекота я прекоси и първата му работа беше да зареди кухнята с новокупените хранителни запаси . Самото поставяне на храната не беше особенно труден процес и не се изискаваше ракетен инжинер за извършването му . Просто в кухнята имаше нещо като кутия в която се слагаше чантичката , а после всичко в чантата се обработваше от кухнята .
И така Пит остави храната на посоченото място и седна да погледа телевизия , тъкмо се настани на канапето и пусна холо излъчвателя ( малка кутиика , която проектираше образ и картина придружени със звук) , когато телефона извъня . Пит стана пусна го и видя познатата лице , което винаги се убаждаше единствено заради пари .
- Господин Краим , ако до утре сутрин не сте си платили сметките , ще ви бъде изключена енергията на целия апартамент . - хладнокръвно го заплаши кръвопииката .
- Ама разбира се утре ще депозирам нужните пари , не се косете - спокоино отоговори Пит .
- Надявам се , приятна вечер . - довърши злобната жена .
- Приятна и на теб - каза Пит . - Поръчка за събуждане в 07:00 .
- Разбира се мистър Краим както желаете . - прозвънтя гласа на компютъра .
Пит седна пред холо стената и започна да се унася докато гледаше някакво сериалче . Неусетно заспа на канапето и започна да сънува .
Пит чу позната музика в съня си , постепенно започна да излиза от покоя си и осъзна че това е сигнала за събуждане , беше време да си плаща сметките и да ходи на работа . Беше се схванал от спането в дивана и едвам успя да стане , целия беше изтръпнал и почти не си усещаше врата , затова тръгна към банята , взе си един студен душ , след което започна да се чувства като нов човек . Следващата спирка беше кухнята , кадето Пит закуси с топли кроасани , които му бе приготвила кухненската система . Часът беше станал 08:00 и нямаше време за губене . Пит беше с награфитените дрехи от миналия ден и нямаше нужда да се облича , а направо изхвърча от убежището си , като едвам не падна в бездната пред входната врата ( апартамента на Пит беше на педесетия етаж все пак ) . Не след дълго платформата носач пристигна за да отнесе Пит към желаната от него цел . Човека се качи , казваики своята дестнация и моментално литна към партера . Още преди платформата да кацне , Пит скочи в движение и се приземи на стъпало и коляно като древен воин . Последва спринт през изхода до улицата пред зградата и бързо ръкомахане на първото лимонено жълто такси . Ховер колата спря пред нервния гражданин и отвори една от задните врати .Пит бързо скочи в таксито .
- Еи човече к'во става да не те гонят ченгетата - каза смеещия се таксиметраджия .
- По лошо , ония от енергото искат да ми дръпнат шалтера , караи към близкото разплащателно отделение - отговори нервния Пит .
- Що не каза веднага , че е толкова сериозно - малко по-сериозно му отговори шофьора .
Веднага след краткия разговор , таксито потегли със завидна скорост нанякаде .
- Маи си от скоро в града - започна разговор driver-а - Аз съм Зарто .
- Приятно ми е зарто , аз съм Пит . Нали не ме караш на края на града?-попита озадачено Пит.
- Глупости след минутка сме там . - успокои го Зарто .
- Дано че после трябва да ходя и на работа - продължи нервно Пит .
- Ето стигнаха , к'во само вдигаш пара . - каза Зарто .
- Стои плащам и после ша ме закараш на работа нали ? - бързо каза Пит отваряики си вратата .
- Да да само гледаи да се върнеш , че ми омръзна от гратисчии . - отговори му Зарто , но Пит вече бе изхвръкнал от таксито .
Таксито беше докарало Пит пред огромна сграда с черни стъкла .За първи му беше да си плаща енергията и беше леко озадачен какво да прави след като влезе , но въпреки всичко смело мина през входа . В самата сграда всичко бе доста по различно от обикновенни блокове , в които имаше само апартаменти . Целия първи етаж бе изпълнен от хора които вманиечено се бяха натрупали около някакви неща като банкомати ,вероятния портиер бе един робот с голям екран вместо глава , които кротко седеше на мястото си , друга група хора се тълпяха около асянсора стрела ( бързо движещо се изобретение приличащо на влак , което можеше да прекоси разстонието от първия до стотния етаж за няколко секунди , без хората вътре да станат на каша ) . Пит си хареса портиера и отиде до него .
- Как мога да си платя сметката за енергията -Пит мразеше да говори на тези метални консерви
Екрана , които заместваше главата на робота се задеиства , като пусна едно образователно детско , което се изразяваше с това как малко човече утива казва си името и адреса и пуска пари в някъв банкомат . Пит схвана филмчето и веднага тръгна към пренатрупаните преполагаеми банкомати . След десет минутно чакане един банкомат се усвободи и Пит бързо го зае .
- Моля името и адреса . - чу се металния глас от машината .
- Пит Краим блок 5786 ниво 5 място номер 3 .
- Моля изчакаите - проговори отново машината - Задлъжнели сте с **** ( фирмена таина ) .
Пит сложи парите в малкато квадратна дупка на банкомата , веднагa след което бе избутан от други бързащи люде . Пит погледна часовника си бе станало 09:50 - време за бачкане .
Тои отново се забърза и напусна сградата , за негово щастие таксито още си стоеше пред входа
Пит се затича към таксито , отвори вратата и се отпусна на задната седалка .
- К'во стана , уреди ли си сметките . Между другото вземи еи тоя телефонен номер ако ти е нужно такси винаги съм на разположение . - промърмори запалилия цигара Зарто .
- Знаеш ли едно заведение дето цялото отвън е боядисано с графити ? - попита едвам дишащ Пит
- А да мноо яко миналата вечер бях с колеги там . Защо питаш ? - отговори му Зарто .
- Е аз там работя и по добре тръгваи натам . Ша те черпя едно ако успееш да стигнеш за 5 минути до там . - каза му Пит .
- Ша упитам - каза Зарто и натисна яко газта при което колата направи намясто един футуристичен завои на 180 градуса и литна към работното място на Пит .
Таксито бързо набра скорост и започна да фучи из улиците като спортен ховер . След няколко лупинга и разминавания на косъм с мантинелата , Пит не разбра как някое ченге не ги погна , но все пак хубавото беше , че остана жив и беше навреме за работа .
- Иииииииихххххааааааа , от много време не го бях правил еи голям кеф нали Пит - говореше с приповдигат тон лудиа Зарто .
- Абе ти да не си бил спортен съзтезател , преди да станеш таксиметраджия бе ? - попита го Пит още замаян след турбо кръгчето .
- Еми да , още не съм забравил как се правеше нали ? - радостно му отговори Зарто .
- В супер форма си , направо потегляи за пистата . Мерси за возенето - подаде му Пит останалите си пари .
- Мерси , но не трябваше , заради теб си направих супер кеф . - отвърна Зарто , но Пит беше вече излязал и с равномерна крачка пристъпваше към заведението .
Пит стигна точно на време , знаеше как Сиекс чака причина заради , която да го уволни въпреки че това беше едва втория му ден . Целия останал персонал бе заел местата си дори имаше няколко заети маси , а Сиекс наи вероярно се бе покрил в стаята до бара за да релаксира в мрежата .
- Ехо Пит каде закъсняваш ? - подхвърли му Леена .
- Имах да оправям сметките за енергията на апартамента , знаеш как е . - отговори Пит .
- А е че след малко ще започнат да се наливат клиенти и ще падне разкарване - добави Висо .
- Ок , вече съм на разположение . - довърши Пит .
След като клиентите започнаха да идват , времето започна бързо да се нижи и смяната на Пит завърши , а тои си взе полагащите се кинти и напусна клуба . Прибра се , вечеря , обиколи няколко site-а в мрежата , след което легна да спи . По същия монотонен начин - ходене на работа , обикаляне из net-а , хранене и релаксиране минаха и следващите 2 дни . Пит изкара своите 4 дни дневна смяна и доиде време за нощната смяна , Сиекс му бе предложил да се прибере и чак на следващия ден да започне нощната смяна както бе прието , но Пит реши че няма нужда от кои знае каква почивка и му бе отказал . И така Пит се прибра в уютния дом , кадето даже вече си бе направил касичка с пари за черни дни . Часът бе едва 18:30 , а след 4 часа започваше нощната смяна . Пит влезе в всекидневната и се излегна на близкото канапе.
- Събуждане за 22:30 . - произнесе Пит .
- Разбирасе господин Краим както желаете - отговори безчувствения компютър .
Пит взе един лежащ на земята чаршав и се зави . Скоро му стана топло и уютно в малкия диван и се унесе в сладък сън .
Яко биене на барабани и китари извади Пит от импровизираното легло .
- Събудих се , събудих се . Спри музиката . - каза Пит прозяваики се .
Музиката мигновенно спря , а Пит си спомни за Зарто лудиа шофьор на такси .Тои потърси из дрехите си листа с номера му , намери хартия от дъвка , няколко монети , една сметка , но не и лист с телефон , огледа се малко и забеляза една малка черна хартия на пода . Повдигна хартията и прочете надписа на гласа .
- 813-324 Зарто , ако цените времето си . Кои му е мислил това неразбираемо лого ? - каза Пит на глас - Няма значение може да е малко странен , но поне кара бързо .
- Невалидна команда - обади се гласа на компютъра .
" Тъп компютър " помисли си Пит и тръгна към телефона , набра цифрите , които прочете преди малко и зачака Зарто да се обади . Видео стената присветна после отново придоби черния си цвят .
- Другия телефон не може да поддържа визуална връзка , но с гласовата връзка няма проблем желаете да се обадите , въпреки проблема - прозвуча гласа на домашния компютър .
- Да да , свържи . - отговори му Пит .
Телефона отново започна да набира номера и Пит скоро чу гласа на лудиа таксиметраджия .
- Да , на кои му е скимнало да ме търси почти в единаисет часа през ноща . - промърмори сънено Зарто .
- Аз съм Пит преди няколко дни ме вози насам натам ... - каза Пит прекъснат от Зарто .
- Ооооо човече , ша направим ли пак едно кръгче - започна да се събужда Зарто .
- Да , но този път по полека . - отговори му Пит .
- Добре кажи каде да те чакам - вече бодро му отговори Зарто .
- Знаеш ли каде се намира блок 5786 ? - попита го Пит .
- Да да , тръгвам веднага до 5 минути съм там . - каза бързo Зарто и затвори .
Пит напусна всекидневната и влезе в банята кадето се освежи с малко студена вода , ободравящия душ му доиде добре и той тръгна към изхода на апартамента . На бързи обороти Пит стигна до улицата , кадето трябваше да чака Зарто и разбира се таксиджията беше там . Пит доближи ховера и автоматично задната врата се отвори , той се вмъкна в топлото такси .
- Как е мои човек , к'во става ша направим ли едно кръгче - каза енергично Зарто .
- Бива Зарто , давай към моето заведение и по-полека , че някое полицаиче може да е решило да се поразходи нали ? - отговори Пит .
- Както кажеш , а между другото знаеш въобще как се казва работното ти място ? Защото освен да ходиш да бачкаш , маи от нищо друго не се интересуваш а ? - захилено му каза Зарто докато потегляше към уреченото място .
- Ся като се замисля всъщност не наистина ? Прав си . Ти знаеш ли ? - неловко отвърна Пит -
То всичко е в графити , а аз не съм особенно добър в разчитането им .
- Бланс . - каза спокоино Зарто .
- Моля . - озадечено отвърна Зарто .
- Бланс , Бланс това е името на клубчето ти - осведоми го Зарто . - А ето го и него .
- Охо мерси много , може пак да се видим - каза Пит плащаики сметката и напусна возилото .
Пит стъпи на пешеходната пътека до работното му място , беше заобиколен от ярко светещи реклами , които превръщаха ноща в ден . Пит се загледа в графитите по сградата , опита се да различи в някои от тях Бланс , но след пет минутно взиране му омръзна и реши да поеме към нощния клуб . Пит закрачи към заведението облят в сияние от различни светлини излъчвани от ярките реклами , достигна входа и без да се замисля влезе , Бланс беше завидно пълен , а колегите на Пит не преставаха да разнасят поръчки наго надолу . Матро мина забързан покраи Пит без дори да го забележи .
- Еи , к'во става тук , някои да не е ударил 10-ица от космичската лотарията и да е дошъл да го отпразнува с приятелите си - засмяно извика Пит на Матро .
- Оу , ти ти прис пристигна , бързо идваи да по помагаш - отговори Матро .


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 30, 2004 3:27 am 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472
- Хеи , защо така ме игнорираш - продължи шеговито Пит тръгваики към бара .
- К'во става колега , как е хавата ? - каза му весело Леена .
- Ти ми кажи , голямо бачкане става а ? - отговори й Пит .
- Аха ти какво се смееш , не виждаш ли че Матро и Висо едвам смогват ? - смъмри го Леена .
- Така ли е всяка вечер - попита Пит .
- Горе долу , сега стига толкова приказки отиваи да бачкаш или няма да ти направя коктеил - заплаши го Леена .
- Добре добре обеди ме - засмяно отговори Пит и тръгна към най-близката маса .
Все така забързано в разнасяне на какво ли не , нагоре надолу минаха два часа , в които сякаш всеки човек в града бе решил да посети заведението , едни напускаха и веднага биваха заменени от други . Пит погледна часовника си беше станало 02:23 , огледа се за чакащи клиенти и след като не успя да види никои се запъти към бара , кадето се тросна на наи близкия стол , Висо съкрушен от якото бачкане го беше изпреварил и вече се бе облегнал на плота и релаксираше , Матро не закъсня и също зае почетно място пред Бара .
- Как е момчета , няма ли вече поръчки - започна да ги бъзика Леена .
Тримата едновременно я изгледаха на кръв .
- Следващия път аз ще бъда на твоето място , да знаеш . - едвам промълви Висо
- Сори , искате ли да ви направя нещо . - извини се Леена .
- Нещо ободряващо , ако обичаш . - каза Пит .
- Ако може и за мен - изрече познат глас .
Пит разпозна гласа на Малката М ,този път беше облечена в зеленикава блуза и широки черни панталони.
- Блудния син се завърна - опита се да прикрие изненада си Пит .
- Няма време за кавги , ела да седнем и да поговорим на някоя маса . - каза Мими .
- От каде знаеш инфо , което го няма абсолютно никаде , какъв е тоя навик да изчезваш изведнъж и въобще каква си ти ? - заговори тихо Пит .
- Ела да седнем , ще ти обясна всичко което те интересува . Хаиде сигурно имаш пет минутна почивка . Моля те . - започна да се лигави Малката М .
- Хора ако видите , че става напечено , викаите ме . - каза Пит на другите и двамата с Мими тръгнаха към близката маса и седнаха . - Първо аз задавам въпросите , нали така . После ти казваш , каквото имаш да казваш и си тръгваш по живо по здраво , а ?
- Голям си грубиянин - каза му Мими усмихваики се .
- От каде знаеш за онова нещо . То и без това стана случаино , просто исках да проверя колко е бързо едно PC , незнаех къде прониквам . Нали не си някоя от корпорациите ? - каза с леко нагъл тон Пит .
- В мрежата , ти казах че познавам спящи . Един такъв , те е усетил тогава , защото и той искал да опита същото , но ти си го изпреварил . Тогава дори ти е помогнал , защото пуснал вирус-холограма , за да забави малко преследвачите ти . Относно това стана ли ти ясно ? - попита Мими .
- Холограма , а ? Може би затова наистина съм успял . Добре продължаваи с твоята приказка - каза й Пит .
- В мрежата става нещо много странно , много от спящите изчезват или просто спират да влизат в мрежата . Единственото предположение е, че са започнали някакви метежи срещу тях и единствено място кадето може би ще намерим отговора на проблемите е един корпоративен site , който притежава наи голямата база данни за спящите - каза Мими .
- Чакай , онова беше случаиност , наслуки избрах онзи site , не съм правил такова нещо от адски много време . Нали не искаш да прониквам в здраво защитен корпоративен site . Има спющи , сами да си разрешават проблемите , аз съм нищо в сравнение с тях - започна да овърта Пит .
- Наи добрите разбивачи , изчезнаха , други ги е страх да си покажат носа . Ще ти зглобим невиждано PC с всяка екстра , за която можеш да се сетиш - уговаряше го Мими .
- Не не , няма начин - каза сигурно Пит и стана от стола .
- Можем да ти кажем нещо за родителите ти - каза таинствено Мими .
Пит отново седна на мястото си и погледна Мими вече с по-смирени очи .
- Говори . - каза Пит със студен тон .
- Има вероятност , че космическите пирати въобще нямат пръст в тая работа . - започна спокоино Мими .
- Продължаваи . - подкани я Пит
- Може би и те са част от тази странна работа , просто трябва да влезеш и да излезеш от онзи site с малко инфо - уговаряше го Мими .
Пит се замисли , Малката можеше просто да блъфира , а можеше и наистина да е права , но единствения начин да разбере , бе твърде рискован . Ако го хванеха , можеше да доизкара целия си остатък на някоя бачкаторска планета . Пит , остана на мястото си като ледена статуя за няколко секунди съсредоточил поглед в другия край на бара .
- Добре , ще се опитам . И сега какво . - даде своя краен отговор Пит .
- Момент . - каза Мими и протегна лявата си ръка , която заблестява обляна от меката светлина на холо-клавиатурата , пръстите , бързо набраха няколко числа , а Мими зачака сигурно беше с вграден микрофон и слушалка в устата и ухото си . Изведнъж Мими заговори -
Всичко е готово , ела да ни вземеш .
- С кой говориш ? - попита Пит озадачено .
Докато Малката М гледаше спокоино , изведнъж гримасата й премина в открита ярост .
- Усетиха ни . Някои се опита да проследи разговора , сигурно някои корпоративен агент ни е засякал . До няколко минути може да си имаме компания - тросна се Мими и нервно стана от стола - Дано Непознат да успее достатъчно да забави trace-ра им . Имаш ли ховер или нещо подобно на разположение .
- Не но знам кой има - усмихна се дяволито Пит и й подаде телефона на Зарто - Търси Зарто .
Малката трескаво взе листчето , набра телефона и зачака . Последователно лицето й премина през няколко фази - ярост , усмивка , а най накрая в открита учуденост .
- Слушаи човече , незнам колко лош ден си имал и колко ти се спи , виж трябва ни такси и то бързо - просъска Малката .
- Кажи му , че му имам нужда от помощ - тихо промълви Пит .
- Еи хеи хеи , стига няма време да си разменяма любезности , Пит има нужда от помощ , чакаме
те пред клуба , кадето работи . - очите на Малката М се разшириха - Тоя идиот ми затвори .
- Спокоино еи ся ша доиде , той не е толкова злобен , че да ти затвори , само защото си му се развикала - успокои я Пит , който сам не си вярваше на думите .
- Добре хаиде тихо и споикоино да се насочим към изхода , измисли някво извинение за пред приятелите ти . Няма нужда да предизвикваме излишно внимание - каза Мими тихо .
Пит я послуша и тръгна с бърза крачка към бара , кадето Матро продължаваше да релаксира с питие в ръка , Висо беше тръгнал към една неослужена маса , а Леена кротко си седеше зад бара . Пит им каза нещо тихо , след което Матро и Леена се засмяха и погледнаха дяволито към Малката М . Пит отново се върна при Мими .
- Какво им каза - попита ядосано Мими .
- Казах им , че ми се е отворил парашута с теб и ще отсъствам до края на работата тази вечер
- Да разбира се мили - каза силно тя така че половината заведение да я чуе и се метна с еротична усмивка на врата на Пит , а после продовори много тихо . - даваи сега към входа , че някои може да е тръгнал насам .
- Абе ти си абсолютна параноичка , не всичко е конспирация - на свои ред каза Пит - Едва ли ще тръгнат да те преследват само защото познаваш няколко проблемни спящи .
- Няма време за обяснение , стига приказки почти стигнахме изхода - скастри го Мими .
Така двамата прегърнати , бързо закрачиха към изхода . Пит бутна вратата и двамата с Мими излязоха на улицата пред заведението ,при което веднага бяха огряни от неоновите светлини на рекламите . Първото нещо което видяха след излизането от клуба бяха жълто-зелените светлини от полицеиските ховери , идващи точно от насрещната улица , Пит различи поне пет ховера . Малката М се вцепени , незнаеше какво да прави , а Пит наистина започна да се притеснява Мими да не излезе права , защото въобще не му се гниеше в гаден , мръсен затвор на някоя бачкаторска планета . Така двамата останаха вкочанени , защото си знаеха , че няма шанс да се измъкнеш с бягане от бързо подвижните ховери . Изведнъж , като свръхскоростен булид излязал от някое състезание пристигна Зарто с лимонено жълтото си такси , закова на сънтиметри от Пит и Мими , които не можеха да повярват на очите . Като по команда и двамата се втурнаха едновременно към таксито , задните врати се отвориха и те нахлуха като влак стрела в тунел . След прибирането на товара , лимонения ховер направи завой направо към пристигащата полиция , която беше на броени метри от лудиа Зарто и тръгна към центъра на кордона с турбо скорост .Полицеиските ховери караха един до друг така , че да не уставят пролука за минаване , но Зарто прие предизвикателството и продължи играта на нерви .
- Да видим кой е по-луд а ? - каза студено Мими .
- Зарто е най-лудиа разбира се . - отговори й еуфорично шофиора натискайки още по силно бутона с надпис turbo .
Пред таксито имаше единствено само един прав не особенно широк път обграден от високи построики , а полицеиските ховери бяха заели целия път и въобще не мсятаха да правят пролука за таксито . То литна към полицеиските ховери и когато разстоянието стана 2 или 3 метра , най-средния ховер го фана шубето и се опита да се отмести от трасето на лудиа таксиметраджия , при което завлече близкия му колега и двата ховера загубили контрол , започнаха да се въртят насочваики се към страничната сграда , срещата със стената не закъсня и превозните средства избухнаха в пламъци , разпръскваики навсякаде около себе си желязни отломки и стъклохром от сградата . Зарто се възползва от пролуката и безпроблемно премина през вече разрязания кордон , останалите трима се опитаха да продължат преследването , но двамата колеги , които бяха най-близко един до друг , не можаха да кординират деиствията си и се блъснаха един в друг при опита за завой на 180 градуса , сблъсъка не беше особенно силен и шофйорите се разминаха само с разбита предница . Последния или разбра , че няма шансове или просто го мързеше и вместо да се впусне в лудо преследване след таксито , пое към блъсналите се колеги . Таксито не забави ход и побърза да се измете преди да са се появили още ченгета.
- Уоу , кво ша кажете да се върнем за да го повторим , а хора ? - попита ги Зарто на базик - Никое друго такси не предлага возене като това .
- Мерси много човече . Ти си моя личен Исус Христос , спасителя ми . - отговори му Пит - продължаваи да караш , че сигурно са пуснали още два пъти по толкова да ни търсят , ако не са ти засекли номера де ?
- Няма начин , погрижил съм се за това , изтрих всичките данни от централната инфорационна база , това такси практически не съществува - успокои го Пит - Накаде да карам ?
- Блок 333 , знаеш ли каде е ? - включи се в разговора Мими .
- Не е ли в покраинините близо до изоставената фабрика за ховери . - отговори й Зарто .
- Бинго . Караи натам и забави малко ход за да не изнервяме излишно обстановката . - обясняваше Малката .
- Аз съм Зарто между другото .
- На мен ми викат Малката М .
След няколко минути път и друсане в старото такси , еуфоривята на Зарто започна да отминава и той оново заговори .
- Хора в к'во сте се забъркали , че така са ви погнали ?
- Ами и ние не знаем защо е цялата тая дандания . Тя просто се обади на някъв познат и после фрас прас , трябваше да се спасяваме - опита се да отговори Пит .
- Тепърва ще разбираме . А ти сигурен ли си , че нямаш някакви обозначителни знаци по ховера , чрез които могат да ни открият . - допълни студено Мими . - Ами какво е т'ва шофиране от обикновен таксиметраджия . Все пак преди малко отпред не бяха просто някви улични състезателчета , а корпоративна полиция . Знаеш ли че могат да ти направят живота черен а ?
- Напълно наясно съм с това , но когато има възможност за високи скорости не мога да я пропусна , като наркотик е . - отговори почти вманиачено Зарто . - Ха ние пристигнахме .
Пит погледна през мръсното стъкло , намираха се пред някъв полу разбит блок , Пит се обърна към Зарто даде му няколко банкноти и двамата тръгнаха да излизат от таксито .
- Сигурно пак ще се възползваме от услугите ти Зарто - каза Мими на излизане .
- Когато и да е - отговори ведро Зарто .
Малката затвори вратата на таксито и погледна нагоре , търсеики тавана на зданието , докато таксито тръгна бавно обратно по пътя си . Пит огледа разрушенията в тази част на града , дори не беше и подозирал за съществуването на такова място .
- Хаиде нямаме цял ден - заговори Мими .
- Накаде въобще сме тръгнали.Да не търсим духове в този мъртъв квартал-попита озадачено Пит. - Нямаме много време , просто ме следваи - одряза го Малката .
Пит тръгна след момичето , тя го водеше навътре в руините на изоставения квартал . Двамата крачиха сред развалините на изоставени небостургачи , навсякде имаше само прах и отломки от сградите , тук там се виждаше някои разбит изоставен ховер или друго разрушено превозно средство . След няколко минутно лутане из развалините , Малката М забърза ход и се насочи към една от многото изоставени сгради , сякаш беше с нещо по специална .
- Какво има , да не искаш да си вземеш за сувенир някое парче от това бунище. - захили се Пит , и веднага след това усмивката му се смрази щом Мими бутна една отломка и след това се появи масивна червена врата с черни знаци по нея .
- Какво идваш ли или ще останеш навън да чакаш крадците - усмихна се Мими .
- Идвам , чакаи ме - на свои ред отвърна Пит .
Мими му се усмихна , натисна няколко от знаците в точна последователност и вратата започна да се плъзга встрани , откриваики тъмен тунел . Пит отиде до Малката М и двамата тръгнаха навътре в тайната квартира , още с първата стъпка целия тунел бе озарен от мека светлина .
Двамата продължиха напред , а Пит започна да оглежда целия тунел , не разбираше от каде идва светлината , нямаше никакви осветителни тела , по целите стени имаше само метални схеми и странни датчици , поне така си мислеше Пит .
- Не ми казваи , че тук живее твоя спящ . Как му беше nick-a...ааа Непознат . -заговори Пит.
- Как позна , да не си ракетен инжинер . - присмя му се Мими .
- Бла бла , да не си ракетен инжинер . - иронизира я Пит .
- Охо , кой ни е дошъл на гости . - заговори нечий непознат глас .
Пит и Мими вече бяха излязли от тунела и се намираха в голяма куполовидна стая с pc-ta навсякаде и разни други high-tech изобретения , а пред тях стоеше някакъв човек , облечен в широки бежави панталони с зелена тениска обрисувана с различни букви и цифри, непознатия имаше няколко обици на всяко ухо и носеше странни кибер цаиси , които сякаш бяха част от лицето му .
- Оу к'во става Reaver - извика Мими и двамата се прегърнаха приятелски . - Къде е Непознат?
- Той е на петия етаж . Това ли е разбивача , който спасих преди няколко години . - отговори Reaver-a .
- Ти ли си помогнал тогава , много мерси човече . - опита се да бъде любезен Пит .
- Да . Нямаш проблеми трябва да се подкрепяме , в такива случаи . Гадните корпорации могат и човек да убият ако разберат че е прониквал в компютрите им - отговори Reaver-a .
- Да уе така е . - захили се Пит .
- Много се радвам че се харехте , обаче имаме работа за вършене нали ? - прекъсна ги Мими .
- Да да бягаите към асансиора,тъкмо го пипнах тук там и работи като нов.- отвърна Reaver-a.
Reaver-a се насочи към една от странните джаджи и започна да я човърка , докато Мими и Пит тръгнаха към една алуминиева врата . Когато я доближиха вратата се плъзна встрани , откриваики малка стая метър на два , в която нямаше нищо друго освен няколко копчета на една от стените .
- Хаиде идваи де . - каза Мими , която беше влязла в малката стаичка .
- Но но , каква е тая стая вътре няма нищо - неразбираше Пит .
- Това не е стая , качваи се . - пришпори го Мими .
Пит нямаше какаво друго да направи освен да отиде при Мими . След като Пит влезе в малката стаичка Мими натисна едно от странните бутони , след което единствената врата се тръшна и стаята сякаш започна да се движи нагоре .
- Какво е това нещо ? - запита озадачено Пит докато стаята се движеше .
- Това е асансиор подобен на тези които са били ползвани преди да измислят ховер носача - отговори му Мими .
Постепенно стаята спря да се движи и вратата се отвори . Мими първа излезе от старомодния асансиор , последвана от Пит . Този път се намираха в друга доста голяма стая . Интересно беше че нямаше нито прозорец нито лампа , а навсякаде беше светло . В стаята имаше няколко канапета разхвърлени наляво надясно , една маса кибичеща в центъра , както и един холо-телевизор оставен настрани , дори едно pc кротко стоеше на едно от канапетата . Единствено Пит не обърна внимание на таинствения човек облечен в тъмна синйо черна роба с качулка която покриваше почти цялата му глава и не разкриваше лицето му . Той ( таинствения човек ) усети новодошлите и ги приветства .
- Тук съм Мими . Очаквах по рано да пристигнете . - заговори с мъдър глас странника .
- Здравеи Непознат . Засече ли кои trace-ваше разговора ? - заговори Мими .
- Не , tracer-а доста го биваше , успях единствено да ви дам нужната преднина - продължи с мъдрия си тон човека в тъмната роба .
- Замалко да не ни стигне твоята нужна преднина . Един познат на Пит ни спаси на косъм от гадните ченгета . - на свои ред отговори Мими .
- Ааа Пит . Кажи ми Пит как така се съгласи да доидеш . Не бях уверен в деиствията ти .
- Надявам се да намеря инфо за изчезналите ми родители . - вкючи се в разговора Пит .
- Всяка врата се отваря стига да имаш правилния ключ . - изрече странника .
- Кажи ми Непознат . Това уловка ли беше или наистина има вероятност всичко да е навързано , изчезналите спящи и странното нападение на транспорния кораб в които бяха родителите ми . Отговори ми непознат . - просъска яростно Пит .
- Дай на малкото дете близалка и то ще те последва навсякаде . - отново заговори небивалици тайнствния човек .
- Стига глупости отговори ми . - Пит се беше приближил на метър разстояние от Непознат .
- Успокои се млади човече . Да , не само спящи изчезват , също и нормални user-и . Обитателите на мрежата изчезват един по един . Също така не само един транспортен кораб бе нападнат . Имаше близо 10 нападните кораби и винаги нямаше никакви следи , а само изгорели до наознаваемост трупове . Ти не знаеш за това , защото по това време сигурно си търсил единствено тишина и спокоиствие . Трябва да отбележа и факта че след като спряха нападенията на транспортните кораби започнаха да изчезват user-и и спящи от мрежата . Не мисля , че това е случаиност и единствено от теб и уменията ти зависи дали ще разрешим пъзела . - все така спокоино и мъдро говореше Непознат без следа от каквато и да е емоция .
- Това звучи правдоподбно , но все пак нали ти си спящ ? Следователно уменията ти в net-a надминават с много моите собствени . Защо ти не проникнеш в гадния корпоративен site , а ? -
отвърна Пит в спокоен тон .
- Малката не ти е обяснила всичко , защото не се знаеше дали ще се решиш да се пробваш .
Как според теб са били хванати изчезналите спящи ? - запита Непознат .
- Ами незнам , може би хаика корпоративни пазачи са ги погнали . - замислено отговори Пит .
- Всеки нормален спящ може да се справи с над три AI-та пазачи . A забрави ли user-ите , никоя нормална корпорация не би тръгнала на лов за спящи така показно , ще се вдигне много шум и това е последното нещо , което те искат . - отвърна едвам доловимо Непознат .
- Може би ги е хванал някои истински вирус и в момента си почиват в апартаментите . - опита друг отговор Пит .
- Апартаментите бяха посетени на следващия ден след изчезването им . В домовете нямаше следи нито от тях нито от каквато и да е борба , сякаш просто се бяха изпарили - заговори Мими .
- Спящите не са просто нормални хора , раждат се с огромни познамия за мрежата и всичко около нея . Ние сме създадени да живеем в нея , без мрежата живота ни няма смисъл . Достатъчно се отклонихме от реалния въпрос и стига вече догатки . Теорията е следната , слушаи внимателно . Можеш да разпознаеш спящ единствено по два признака - първия е неговия голям боен потенциал в ви-пространството и умението му да влиза в всеки site , независимо пасове , вируси или каквато и да е друга защита , втория е скороста с която може да сърфира-всеки от нас може да достигне всеки site два пъти по бързо от един корпоративен AI пазач . А които има по-голяма скорост има и по-голям трансфер на информация . Вероятно следят трансфера и така ни откриват . - довърши теорията си Непознат .
- И затова нито ти нито Reaver-а сте в мрежата , страх ви е да си покажете носа а ? - захили се Пит . - Добре , добре дано не се засегнеш . Ако съм разбрал правилно искате някои , които да сърфира с нормална скорост в мрежата , но да има вашите умения в проникването . Поласкан съм , че ме извисявате толкова много .
- Не точно , това което ти казах е незавършена теория и не се знае дали не ни засичат по нещо съвсем различно . Просто ни трябва обикновен човек , тъй като дори не знаем как са хванали останалите спящи . Може да е нещо ново , на което никои не може да удържи . Вземи пример от Малката тя е нашите очи и уши в мрежата за момента - отговори му Непознат .
- А между другото само вие двамата ли сте останали . - каза Пит .
- Не има и още спящи , които следват примера и са под карантина като нас .
- Добре , добре последен въпрос от каде знаете , че не правите грешка и аз не съм някои самозванец .
- Направихме ти прост тест , писмото врус беше пратено лично от мен . - все така мъдро говореше Непознат сякаш беше старец на 100 години . - И ти го издържа . Малката М беше наблизо за да те спаси , ако случаино не бе успял да преминеш теста .
Пит гневно погледна Непознат , но качулката пречеше да види очите му . Изведнъж така наречения асансиор започна да се движи , пристигаики с Reaver-а .
- Хора , още ли не сте се захванали за работа , очаквах да ходя на пазар . - заговори Reaver
- Досега Непознат отговаряше на въпросите на Пит . - каза Мими .
- Нашия нов приятел много бърза , но има нужния гняв и потенциал , които ни трябва . - на свои ред каза Непознат .
- А въобще кой site ще нападаме все пак . - отвърна ядосано Пит .
- Станция 333 Гатралкан . Има нормална защита от две AI-та пазачи на входа и доколкато ... - започна да говори Непознат .
- Чакаи , чакаи . Вътрешния дизаин е high-tech сграда има персонал които обработва данните и всичко се пази от AI-та няма един нормален човек пазач . Не не забрави това е камикадзе , дори да пробия защитата и да вляза , нямам никаква представа , как ще се оправя вътре . - започна да се дърпа Пит .
- Радвам се , че си добре информиран . Питаш как ще се оправиш вътре . Имаме цялостен вътрешен план на site-a . Знаем всички пролуки в защитата , а също така ще те снабдя с вирус стелт . - отговори на нападките Непознат .
- Би ли ми обяснил деиствието на стелт вируса ? - попита Пит .
- Много яко вчера го пробвах , визуално е просто черна каска , а иначи един път пуснат вируса , носителя става невидим за всички user-и или пазачи около него . Лошото е че деиства за определено време . - заговори Мими .
- Това звучи обещаващо наистина . - вече по-спокоен каза Пит .
- Значи започваме а ? - весело подхвърли Reaver .
- Май да . - усмихна се Пит .
Непознат се бе загърнал в робата си , но при думите на Пит извади дясната си ръка и я протегна към него , по ръката на Непознат , Пит разбра , че човека в робата изобщо не е стар
и дори може би е на неговите години . На свои ред Пит протегна своята дясна ръка . Двамата се здрависаха и Непознат заговори .
- Радвам се че не се поддаде на нетърпеливоста и яроста , които горят в теб . Е време е за работа хора . Reaver разбери какво е нужно на нашия нов приятел , Мими направи едно кръгче из net-а виж как стоят нещата с нашия site и разбери новите клюки . Пит обясни какво ти е нужно на Reaver и ме последваи , трябва да ти обясна всичко около проникването и следпроникването . - оживено заговори Непознат .
- Хеи , за каде се разбързахте бе хора . - засмя се Пит .
- Имаме график , следващата вечер щурмуваме site-а , така че на работа . - спокоино отговори Непознат .
Reaver извади един малък монитор-писалка и приближи Пит .
- Кажи си желанията на вълшебната фея друже . - захили се Reaver .
- Така , така чакаи да помисля , всичко което си поискам а ? -малко напрегнато говореше Пит-
Преди няколко дни излезе модем модел TFC2 , една броика от него . Някав бърз ускорител от черния пазар ...
Докато Пит правеше списъка с нужните железарии , Непознат инструктираше Малката М .
- Освен клюки , потърси и Лиза Ес . Кажи й че всичко се движи по план и утре вечер сме у тях
Освен това не забравяи да провериш за инфо-то от оня user . - говореше Непознат .
- Разбира се , няма да пропусна нищо от това което ми каза . - отговори Мими . - Отивам в моята стая .
- И се пази , гледай да не ти се лепне някой AI пазач . - загрижено каза Непознат .
Мими първа напусна компанията и се устреми нанякаде с измисления асансиор . Пит тъкмо довършваше списъка с нужните продукти , докато Reaver лудо копираше думите му на монитор-писалката . След броени секунди Пит спря да говори , а Reaver на свои ред спря да пише и също като Малката М тръгна нанякаде с елеватора .
- Е маи останахме само двамата а ? - промълви Непознат - Последваи ме .
Непознат седна на едно от канапетата в стаята , последван от Пит . Едничката маса се намираше точно пред двамата , Непознат натисна някакав бутон и цялата маса светна описваики 3D образ над нея . Това беше вътрешноста на Станция 333 .
- Като за начало проникването няма да е трудно . На десет метра под входа има слабо място , което web-master-ите са забравили да дозакърпят . - междувременно Непознат показа даденото място на схемата пред тях - Мими ще пусне лек вирус , които да им отвлече вниманието , докато ти си проправяш път през пролуката . Не трябва да забравяш отново да затвориш пролуката след себе си , за да не се усети някои от персонала . После след като един път си влязал не бива никои да те усеща , защото тогава ще се вдигне тревога и всичко ще бъде запечатано . Като преминеш слабото място ще се озовеш в един от тестовите сектори , кадето се изпробва всякъв software . Ще трябва да преминеш през врата , която се отваря единсвтвенно от противоположната стран и ще трябва да се притаиш някаде или да ползваш стелт вируса докато някои доиде .
- Ами ако никои не отвори вратата ? - запита Пит .
- Все някои ще я отвори . По нататък 100 процента ще трябва да използваш стелт вируса , обърни внимание че вируса деиства 5 минути и има нужда от 10 минути за да бъде отново готов за деиствие , после ще трябва да преминеш , ето през това . - каза Непознат описваики с пръст трасето . - Зад тази врата има малко тунелче , което води до нужната ни база данни .
- Това е детска игра . - възгордя се Пит .
- Пътя към информацията е пълен с инфрачервени индикатори , които ще тестват ловкоста ти в мрежата . Чак след това вече можеш да огледаш базата данни . Трансфера на информаци строго се контролира и няма да ти е особенно лесно да източиш нужното инфо без да те засекат и да пратят някои да провери какво става . Просто няма начин . Дотук стелт вируса ще трябва да е презареден и готов за второ ползване . С негова помощ ще трябва да се измъкнеш от идващата патрулка заради която ще са спрени инфрачервените индикатори и докато са спрени щя трябва да преминеш . Пътят на излизане е различен от пътя за влизане . - каза Непознат . - По късно ще довършим , сега трябва да се наспим . Кое ти е любимото число ?
- Ами три . - отговори Пит .
- Числото на мъдреците . Ето . - отвърна Непознат и подаде един ключ на Пит . - Вземи асансиора , на третия етаж има хубава стая , това е ключа за нея .
- Тоя сансиор не е ли малко първобитен .
- Ще свикнеш . - отвърна му Непознат .
- Надявам се не , аз тогава отивам да лягам . Чао Непознат . - прозя се Пит , погледна часовника беше стамало 05:37 и тръгна към елеватора.
- Почини добре , защото утре имаме още много неща за вършене . - на свои ред отговори Непознат.
Пит бързо се качи в гадния елеватор и загледа копчетата на стената , имаше числа по тях и Пит лесно се сети че това са номерациите на етажите в сградата . Непознат бе казал , че стаята му е третия етаж и Пит побърза да натисне бутона с надпис три . След натискането асансиора започна да се движи и закара Пит на желания етаж . Етажа не се различаваше с много от този кадето беше Непознат , същото скрито осветление , същите хаотично разположени
мебели . Пит се опита да различи някаква врата и след едно минутно мълчание и съзерцаване забеляза скрито магнито четящо устроиство на срещуположната стена , сигурно имаше същата стая и при Непознат , но Пит просто не я бе забелязал . Той тругна с бърза крачка към вратата , още стискаше в ръката си магнитната карата ключ даден му от Непознат . Само с едно движение Пит прокара ключа през магнитото устроиство , пред него се откри малка стая , в която както и в другите стай нямаше нито еди прозорец , единствено имаше само легло и една мижава аудио уредба за приспивни песнички . Пит махна вмирисаните , мръсни дрехи , които не беше свалял от няколко дни , остана само по белйо и се метна в леглото , взе една завивка и се покри , след което мигновенно заспа .
Силно тропане искара Пит от почивката му , той сънено стана от леглото и тръгна да отваря .
- Ехо поспаланко , събуди се . - блъскаше и викаше отвън Малаката М .
- Станах , спри да тропаш . - едвам смотолеви Пит .
- Хаиде другите вече започнаха приготовление . - жизнено каза Мими .
Пит бързо отвори вратата , както беше по белйо . Мими също се беше пременила в къси камуфлажни панталонки и черна тениска .
- За каде сте се разбързали това е максимум един час работа . - раздразнено отвърна Пит .
- Защо си белйо ? - малко неловко попита Мими .
- Дрехите бяха много мръсни и не можех да спа с тях . Виж дали Непознат няма нещо като за мен , става ли ? - спокоино каза Пит . - А и да има някаде баня , искам да се измия .
- Баня има на първия етаж , ша я различиш като видиш едно едно малко светещо W , а за дрехите , всички сме горе на петия етаж . Измий се и идваи , до тогава Непознат ша ти намери нещо .
- Много мерси . - вече започна да се събужда Пит .
Малката М тръгна към елеватора , докато Пит погледна часовника си бе станало 10:02 и се просна на леглото за да си допочине . Мими се качи в асансйора и потегли към приятелите си . Тя пристигна на петия етаж , там Reaver-a в лъскави ел. зелени одежди се беше излегнал в едно от канапетата със своите кибер очила протези и една кутия ( както казваше Пит на pc-то ) до него . Както винаги загърнат в своята тъмна роба , Непознат се беше лепнал за една холо маса и оглеждаше светещия в бледо синйо виртуален вътрешнен план на Станция 333 Гатралкан . Мими отиде до него и заговори .
- Еи Непознат защо Reaver е в мрежата ?
- Това е машината на твоя приятел и още няма модем . Reaver-а е във ви-апатамента и му прави нужната визия за мисията и някои подобрения . - отвърна Непознат и продължи да гледа в холограмата пред него .
Мими доближи Непознат и седна на срещуположното канапе , изведнъж елеватора започна да слиза надолу .
- Ааа , спящата красавица ще пристигне най-накрая . - каза Непознат
- Не сега отива да се разведри в банята . - отговори Мими и допълни - Оу да , извади някви дрехи за него , че еи ся ша пристигне само по белио .
- Неговото желание е заповед за мен . - весело подхвърли Непознат .
На етажа имаше същата стая , като тази в която Пит беше спал и Непознат бързо влезе в нея и след няколко секунди се върна носеики нагънати дрехи . Непознат седна на старото си място и остави дрехите до себе си .
- Дано да му станат . - каза Непознат .
- Дали ще се справи . - тихо промълви Малката .
- Познаваме се от деца , за първи път те виждам да се притесняваш за някой . - също толкова тихо отвърна Непознат .
- Виж аз ... - започна да говори Мими , когато още сънен Пит пристигна с елеватора .


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 30, 2004 3:29 am 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472
- Аааау . - прозя се Пит , като продължи да върви към мястото , кадето бяха Мими и новият приятел . - К'во става Непознат .
- Добро утро млади приятелю . - отвърна Непознат - Радвам се че пристигна . Трябва да ти обясня пътя до изхода .
- Веднага на въпроса а ? Къде са приятелските разговори , къде е топлотата . - иронично подхвърли Пит .
- Стига глуости , трябва да се сработим , а не да се караме . - спокойно каза Мими .
- Ха ха ха , Малка М не се впрягай . - вече ободрен Пит започна да се смее .
- Тя е права стига приказки , намери си място и се настаняваи . - студено каза Непознат .
Пит бързо достигна холо-масата , взе дрехите , които седяха до Непознат и се облече , след което се настани до него .
- А между другото защо Reaver си играе компютърни игрички , докато ние се бъхтим . - все така весело говореше Пит .
- Той тества твоето ново пк ( персонален компютър ) , не играе игрички . Също така докато ти спеше той ти направи визията за мисията . - ядосана каза Малката М .
- Хеи хеи някой да не ти е изял закуската ? Спокойно аз се опитвам да ви разведря , а ти си готова да ме убиеш с поглед . - защитаваше се Пит . - Само да ми е направил някои образ като твоя Малка М , веднага се отказвам .
- Ще си харесаш образа , обеден съм . - каза Reaver-a , които вече бе изключил pc-то и ведро гледаше към масата около , която се бяха събрали всички .
- Идвам да фърля един поглед . - Пит стана и тръгна към канапето , кадето кротко лежеше новата му играчка .
Мими и Непознат не се опитаха да го спрат въпреки че знаеха че няма време за такива детски изпълнения , докато Пит бързо седна до Reaver-a , който вече не се излежаваше , а бе седнал в нормално положение . Пит взе малката кутия , която беше пълен паралепипет с изключение на малката дупка за жака на цаисите и два бутона в един от ъглите , които Пит натисна . След това част от горната стена на паралепипета бавно се отмести излагаики на показ вътрешноста на pc-то , от кадето светкаха различни лампички в различни цветове индикиращи какво ли не . Също така имаше и доста железарии ,като ускорители, процесор, носител , проектор и още малко hardwarе.
- Защо си взел ускорител втора употреба ами ако издъхне след час . - възмути се Пит забелязваики съмнителното парче от машината си .
- Защото е по-бърз от всеки друг ускорител , които можеш да си купиш от магазина . - спокоино отговори Reaver-a .
Пит изгледа съмнително Reaver-a и продължи да оглежда железариите . След пет минутно инспектиране Пит вече бе уверен в новосглобенaтa кутия .
- Добре време е за тест - тържествено каза Пит .
- Reaver , слагаи модема . Пит няма да ползваш pc-то докато не довършим плана за деиствие .
Мими иди на първия етаж и провери камерите . - започна да раздава заповеди Непознат .
- Няма проблеми Непознат . - веднага отговори Reaver-a .
- Мисли го за сторено . - механично отвърна Мими .
- Вие какво да не сте му роби . - допълни Пит .
- Те не са роби просто са много по дисциплинирани от теб . Ела да довършим разговора си за измъкването ти . - хладно отговори Непознат .
Reaver-a пое все още отвореното pc , Мими взе елеватора и тръгна към първия етаж , а Пит отново зае своето старо място до Непознат .
- Продължаваи , бяхме стигнали до източвам инфото след което идва охраната и аз тихомълколм се измъквам със стелт-а през тунела със инфрачервените датчици , докато са му изключили захранването . - първи заговори Пит .
- Трябва много бързо да стигнеш първата врата и да се измъкнеш , защото след като разберат , че някои е точил ще затворят целия site и абсолютно всички врати ще са изключени . - на свои ред каза Непознат .
- Защо трябва да ме засичат , че съм теглил нещо . - лукаво каза Пит .
- Предлагам да не се опитваш да се базикаш с датабазата , защото цялата е заредена с какви ли не щуротии и ще светнеш като коледна елха ако пипнеш каквото не трябва .
- Разбрах , да не експериментирам .
- Непознат , всичко е на място . Готови сме за изстрелване . - прекъсна разговора Reaver .
- Добре . - все така студено говореше Непознат .
- Оставям ви на спокоиствие . Ще отида при Малката да и помогна с наглеждането на камерите .
- Ще ви извикаме , когато приключим . - отговори Непознат .
- Дали ще стана а ? - Пит бе свел глава , а веселото му настроение се беше вече изпарило .
- Единствено зависи от теб и от твоите умения и вяра в теб . Страхът е силно чувство , чувство което може да те запрати извън мантинелата право в бездната на обречеността . А от там връщането на пътя е много трудно . - с познатия си тон каза Непознат .
- Нормалния отговор беше : ще стане . - нагло каза Пит .
- Дали това щеше да ти върне увереността или просто щеше да я подтисне , докато пак не си спомниш за неволите си в миналото . - отвърна Непознат .
- Прав си . - подхвърли Пит и надигна глава , в очите му се криеха смесени чувства , но той вече бе избрал пътя , а не бездната . - Даваи нататък .
- Добре минаваш през тунела и първата врата колко можеш по бързо , след което достигаш втората врата преди да са поставили целия сектор под карантина . - уверено говореше Непознат
- Идеално ... - иронично каза Пит , но веднага бе прекъснат от Непознат .
- Слушаи внимателно , докато свършиш всичко това на стелта ще му остават още максимум 1 или 2 минути . През това време ще трябва да стигнеш до централния вход и да излезеш през него .
Не се опитваи да спориш . - Непознат отряза Пит , които тъкмо се канеше да си каже редовната реплика - Централни вход се намира на последния 99-ти етаж , ти ще бъдеш на 93 . Единствения начин е асансиор , които се намира в края на етажа ти . - Непознат посочи първо мястото пред вратата кадето трябваше да бъде Пит , а после другия край на сградата , кадето беше елеватора . - Ще трябва да преминеш през няколко лаборатории за проектиране , но не се заглеждаи , защото на стелта не му остава много . След достигането до асансиора се качваш на последния етаж и бързо се изнасяш през главния вход хващаш първото возило от паркинга и тръгваш насам . Гледаи да не привличаш много внимание нали .
- Еи то елемтарно звучи - каза Пит и си погледна часовника вече бе 11:01 . - Остава само да натиснем бутона " start mission " a ?
- Не остава да стигнем до жилището на Лиза Ес . - промълви Непознат .
- Значи си ходим от тоя гаден квартал на духове .
Непознат не отговори , а бавно изкара лявата си ръка , в която се беше появил телефон .
- Време е . - таиствено каза Непознат .
- Значи се махаме , урааа - като малко дете се развълнува Пит - Еи Непознат искам да мина през апартамента си нали ?
- Би могло , но нека преди това да излезем от обиталището ни . - отговори Непознат .
Двамата заедно станаха и се насочиха към асансиора , след влизането на им , Непознат натисна наи дония бутон и малката стаичка започна спускането си надолу . Елеватора се движи не повече от минута след което спря и отвори вратите си . Непознат в своята роба и Пит в своите нови дрехи напуснаха старомодното изобретение , а пред тях се намираше подземен паркинг осеян с няколко ховера . До един доста грамаден ховер обсипан с каква ли не броня кротко стояха Малката М и Reaver . Но Пит бе зает с оглеждането на един зелен спортен ховер , които сякаш беше излязал от някоя писта .
- Нали взимаме Унищожителя , дори и да ни нападнат няма да могат нищо да ни направят . - злобно прогърмя гласа на Reaver-а .
- А защо не взмем зеления булид а ? - нервно отвърна Пит .
- Достатъчно . - за първи път Непознат повиши тон - Нямаме време за детски спорове , взимаме Banshee-то . Трябва ни нещо бързо , което да не се набива на очи , то е идеално .
Непознат посочи син спортен ховер с отворен таван .
- Да разбирасе , Непознат . Както кажеш Непознат . - с извинителен тон заговориха едновременно Мими и Reaver .
- Кво правите даите да поспорим малко с него , защо тои да е прав . - на пук каза Пит .
Никои не обърна внимание на Пит .Тримата се качиха в ховера като Reaver-a зае мястото на шофиора , Мими седна до него , а Непознат остана на задната седалка на ховер изчакваики деиствията на Пит .
- Е добре де няма да спорим . - каза Пит , след което се качи в синия ховер . - Само да не забравите че трябва да минем през жилището ми да си взема нещо .
Синия ховер бавно се надигна от полегналото си положение и потегли към вероятния изход , Пит оглеждаше поддържащите колони на гаража , които бяха обрисувани с различни символи и послания от миналите обитатели . Никои не нарушаваше тишината в превозното средство единствено боботеното на двигателя напомняше за своята възраст , ховерът достигна до краината точка на гаража - черна стена с червен символ на нея , Мими бавно излезе от колата и достигна въпросната стена , след което я докосна с показалеца си и описа символ подобен на този на стената , после стената плахо започна да се движи освобождаваики пътя за превозното средство , Малката М припна обратно към ховера и бързо скочи в седалката си тръшваики вратата . Reaver-a изчака вратата на паркинга да се отвори напълно и мина леко напред , реалната светлина проникна в помещението и заслепи четиримата приятели , след първоначалното заслепяването хората започнаха да привикват и очите им се отвориха само за да видят , че вече не се намират в мрачния гараж , а са излезли в разрушения квартал . Кадето и да погледнеше цялата земя бе изпълнена с мръсотия и отломки от сградите , които бяха изпълнени с дупки и повреди по цялата си дължина . Reaver-а натисна газта и побърза да избяга от депресиращата околност , посланието на сградите сякаш беше " всичко рано или късно свършва и никои не може да спре неименуемото " , но кои ли не беше наясно с това . Ховера премина около няколко разядени построики и се озова на пътя , които Зарто таксиметраджията бе оставил Пит и Мими .
- Reaver караи към квартирата на Пит и внимаваи със скоростомера . - отправи заръките си Непознат .
Никои не се възпротиви , а на Пит му бе омръзнало да доказва волята и нуждите си , ховера тръгна с нормална скорост към въпросната сграда . Всички се бяха замислили върху мисията , която тепърва щяха да изпълняват и никои не искаше да си хаби енергията . Гледаики пеизажа от сиви и повтарящи се сгради , Пит започна да притваря очите си и не след дълго се онесе . Никои не се опита да попречи на съня му , които нямаше да трае дълго .
- Ставаи , няма много време - Пит чу нечии глас , последван от шамар , след което си отвори и видя Мими , която току що му беше забила шамар .
- От кога сме тук - огледа се Пит , намираше в ховера точно пред блока кадето беше жилището му , Мими беше отворила вратата до него и го чакаше да стане , докато Непознат и Reaver-а
бяха слезли от колата и се бяха настанили в удобна улична пеика водеики дискретен разговор .
- Преди малко пристигнахме . Хаиде ставаи , до един час трябва да сме при Лиза Ес . Не питаи коя е тя . - сериозноста в лицето на малката беше изчезнала и сега бе заменена от красива усмивка .
Пит разтърси глава , раздвижи първо лявата , а после и дясната ръка . Беше се схванал от седенето , но въпреки това ловко излезе от превозното средство , Малката М приятелски прокара ръка по гърба и му се усмихна , но Пит не убърна внимание той достигна Непознат и веднага започна да говори .
- Каква е темата на разговора . - заспало каза Пит , но по израженията на двамата приятели разпозна че няма да научи истината и затова смени темата . - както и да е аз се качвам да взема малко мои си работи и веднага слизам .
- Сложи това предавателче в ухото си , ако нещо стане само го натисни и веднага ще получиш директна връзка с мен . - отговори Непознат подаваики малкото топченце .
Пит пое дългия път към вкъщи през централната врата , после платформата с кофти алуминиевия си глас и наи накрая чернотата пред апартамента му . Той направи последната крачка до партамента , но след това полу заспалата гримаса бързо се смени с изненада и лека уплаха , целият хол беше обърнат с главата надолу , а както изглеждаше вагабонтите още се намираха в убиталището , което си проличаваше от шума на чупещи се предмети идващ от стаята с личното му pc . Пит се намираше в центъра на апртамента си и в съзнанието се появиха две възможности , първата беше да се саморазправя с натрапниците , но тя бързо бе изместена от мисълта за тактическо отстъпление . Пит се обърна към изхода , през които тъкмо влизаше човек . Времето сякаш спря , Пит направи един пълен оглед на натрапника - нормален човек с обикновенни сивозелени панталони , черна тениска и синио яке както и някакво странно оръжие прикрепено закитката на въпросния , единствено очите му бяха някак си празни , бездушни , безволеви . Времето продължаваше да се тече адски бавно , а неканения гост бавно започна да насочва оръжието си към Пит , които инстиктивно направи плонж и с ловкост на котка зашемети натрапника с лакът . Времето изведнъж придоби нормалната си бързина и Пит бързо направи оглед на положението , един лош долу и много други които сякаш бяха чули шума от битката и пристъпваха към хола .
- Имам проблем . - каза едновременно Пит натискаики с пръст топченцето в ухото си .
- Скочи през прозореца . - чу се спасителния глас на Непознат .
- Моля ? - промълви Пит .
- Идват . - студено каза Непознат .
Пит тъкмо щеше да попита кои идва когато от близката врата започнаха да излизат лошите , които веднага го забелязаха и започнаха да мятат сини топки от енергия по него . Пит се затича към прозореца докато всичко зад него биваше раздробено от енергиините заряди тичешком нямаше друг избор и с едно движение запрати видеото което първо му попадна в ръка към прозореца , последва трясък и стъклото се разпадна на сол , веднага след него Пит скочи през току що направената пролука . Приземяването последва адски бързо и то в обятията на Мими в познатия hover .
- Липсвахме ли ти ? - игриво подхвърли Мими .
Пит нямаше време да отговори защото тягата го притисна към тялото на Малката в изкуствена прегръдка . Той стана от скута на Мими и зае нормално положение на седалката до нея , докато летящата птичка ги изнасяше от опасната зона прелитаики високо над сградите и заблудените шофиори . Малко по малко hover-а започна да се снижава и бавно зае едно стабилно положение сред движението на забързалия се град .
- Е как е партамента ? - каза Reaver-a
- Малко разхварлен с нови екстри ... една дузина главорези разглеждащи го . - отговори едва свестил се Пит .
- Забрави за Пит Краим , след като всичко сварши ще те направим нов човек . - заговори Мими.
- Да . - еднозначно каза Пит .
Последва малчание , единствено Непознат не бе утронил дума в изминалия разговор , замислен относно вазможните комбинации , които биха могли да се случат в следващите няколко часа нелегално посещение на станция 333 Гатралкан . А на Пит му остана само да обарне поглед към прозореца - сградите от стаклохром се извисяваха високо в небето отразяваики малкото проникваща светлина , хората продалжаваха пагубния си ход към целта им без да поглеждат в страни без да се замислят , просто ходеики напред назад . Един hover исвистя по края на улицата опитваики се да стигне по вазможно най бързия начин до целта си , барзака профуча краи всички и изчезна напред по пътя . Пит обърна поглед към малката М и готвеики се да зададе поредния си вапрос , когато се чу едно голямо бум .
- Reaver настъпи газта . - проговори Непознат излязал от далготраиното си смирение .
Reaver-a не отговори , а просто избърза напред преди да доидат всички инстанции които да се справят с появилия се проблем . След по-малко от минута hover-a прелетя покраи причинителя на взрива , вероятния бързак и още един ховер се бяха съвкоплили в огнена прегръдка , причиняваики суматоха и обаркване около другите шофиори , освен Reaver-a които като пълен непокис качи превозното средство на тротора бибибкаики и по тротоара премина суматохата оставяики хората да гледат и да се чудат какво да правят . Пит прие случката като доказателство на поговорката бързата работа срам за маистора , но така не спомена виждането си пред другите . Докато Пит си правише какви ли не асоциации и обмисляики случилото се , hover-a бавно спря угасваики пред красив блок с изящни декорации на митични саздания по него
и излъскани стъкла . Всички започнаха да слизат , Пит се изпъна и на свои ред напусна убежището , тоест колата .
- Как ша се съберем в едно апартаментче толкова хора . - започна да недоволства Пит .
- Хах хах , апартаментче цял етаж може да побере 10 пъти по толкова и пак ще остане място за още сган . - самодоволно отвърана Мими .
- Ооооооооо откога не съм бил на парти тук . - вкючи се в разговора Reaver-a .
- Лиза Ес тук сме . - каза Непознат на едва почвилото се в ръката му предавателче . - Reaaver , малка М влизате след като ние сме на място . Знаете какво да правите ако се появи някои не на място .
Непознат тръгна към входната врата , Пит го последва без да чака покана . Лъскавата блиндираната врата голяма колкото старовремска порта се раздвижи оставяики посетителите да продалжат . Пит последва Непознат в вътрешноста на зданието , реактивната платформа не закъсня изчакваики двамата пътници да се качат .
- Ниво 63 - зададе желанието си Непознат .
- Изчакаите . - чу се стържещия компютърен глас - Достъп разрешен .
- Добре осигорено местенце а ? - каза Пит носеики се на платформата .
- Да . - отговори еднозначно Непознат .
Архитектурата в сградата бе доста по раздвижено от обикновенния натрапващ се стъклохром , в случая заместен от красиви арки и интересни скулптори на гаргоили . В сградата , всеки етаж имаше само един собственик , които да се разполага на него без излишни нежелани компоненти .
Платформата забави своя ход и след миг спря напълно пред 63-то ниво . Черната магнитна завеса се раздвижи за да даде път на гостите , които побързаха да се нанесат в покоите на Лиза Ес . А тя ги очакваше недалеч от входната врата , с своето изразително лице над което в момента бяха надвиснали чувства на тъга и безпокоиство или поне това разпозна Пит в големите зелени очи гледащи право към тях , а тя бе облечена в черни кожени панталони прилепнали по краката й и с чисто бяла тениска , облегнала се с рамо на блиската опитваща да скрие емоциите си .
- Е това ли е последната надежда . - заговори лек тон Лиза Ес .
- Последна надежда значи а ? - възропта Пит .
- Хлапе не се намесваи . - властно отсече Лиза Ес - Дръж хлапето из късо , да не свърши с клинична смърт в някое забутано местенце .
- Стига омраза . Нищо не можеш да поправиш с ненужна агресия . - проговори Непознат с мъдрия си тон .
Последва пълна тишина , никои не посмя да се докаже пред другия и започващата свада не продължи . Непознат пръв наруши тишината като тръгна с сигурна крачка нанякаде .
- Хеи Непознат на каде ? - обади се Пит .
- Винаги бърза за работа . - каза сама на себе си Лиза Ес и тръгна след Непознат .
Пит не дочака отговор и последва дварани от теб . Ела да довърше двамата нови познати през главата му минаха всички моменти които го доведоха до сегашното му положение , вируса , срещата , бягството , опътването , возенето , животът му едва ли щеше да се възвърне и да продалжи по старому , ако обаче успее да го запази през всичко което едва предстои . И така онесен Пит не разбра кога краката му го бяха завали до кръгла стая изпълнена с видео телефони , няколко pc-ta , видео стена и една маса на която бяха разпръснати различни чаркове , от които нито една не бече позната на Пит .
- Ем , Rеaver идваите . - заговори Непознат на скрития микрофон оглеждаики различните части.
- Време за деиствие . - радостно каза Лиза Ес - Хлапе какво толкова си направил , че точно теб взеха .
- Охо зеленоочко можел освен да хапе и да разговоря . - отговори подобаващо Пит .
- Ха ха , добре човече мир . - каза Лиза едновременно подаваики ръката си за ръкостискане .
Двамата си стиснаха ръцете и в същия момент Лиза Ес с един акробатичен скок прати Пит на земята , приближи се до него и сложи крак върху корема му . Почти веднага след това в стаята влязоха Мими и Reaver , носещи pc-то .
- О не пак ли . Кога ще се научиш на обноски Лизче . - каза Reaver-a .
- Лиза остави го . - продължи Мими .
- Малкия не е на ясно каде отива и какво е заложено . - ядосано се тросна Лиза Ес , махаики крака си от Пит .
- Лиза прояви малко оважение , уменията му са почти равностоини на нашите , и ако го оставиш на мира може и да започнем занимението ни . - каза Пит изчакваики седнал на един стол .
Пит се надигна заемаики нормално положение , чудещ се дали да си тръгне или да запокити дясната си ръка към черепа на Лиза Ес .
- Краи . Забравете за споровете си . Reaver включи ни . Лиза заеми позиции на камерите и внимаваи за ненужни елементи . Мими приготви си едно pc ще поддържаш Пит докато е в мрежата.
За миг цялото обстановка и настроение бе променено и всички започнаха да вършат задачаите си по план .
- Пит после ще се разбирате с Ес кои е по силен . Сега удари часа на Гатралкан . - успокои положението Непознат
- Някои път трябва да ме изучиш в пътишата на мъдроста и тишината . - засмя се Пит .
- Готови сме всичко е в изправност - оповести Reaver-a .
- Добре , започваме . - заговори Непознат - Пит успех и без тестови маниоври .
- Дадено шефе . - отговори Пит - Само гледаи да не се разкарвам за нищо .
Пит седна канапето кадето беше pc-то , сложи си цаисите , пред погледа му остана Непознат говорещ му нещо но Пит така и не го чу и последва тъмнина . Пит се почувства като че ли бе изплют , след което визията му отново проработи , намираше се в стая с сребърно огледални стени , огледа себе облечен в черни прилепнали лъскави дрехи , нескриващи свръх човешката физика , която му бе създадена . Стаята бе обикновенно обзаведена с гардероб , бюро и интерфеиса към него . След първоогледа , Пит отвори гардероба , очакваики да намери стелт вируса , но гардероба бе изпъленен с празнота . Заради нетърпеливоста си Пит бе пропуснал всичките обяснения за вирусите , или просто нямаше такива . Мисленето не продължи дълго и Пит тръгна към входната врата за мрежата . Ръката му натисна бутона за отваряне , а отпред Малката М рееща се на скутера си вече го очакваше . Пит скочи на собствения си скутер и се приближи до познатата си .


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 30, 2004 3:30 am 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472
- Хеи кога пристигна ? - засмяно попита Пит .
- Знам някои и друг трик . - отговори Мими подаваики му малко топченце - Сложи си го в ухото
чрез него Непознат ще комуникира с теб , и ще вижда всичко което ти виждаш .
С едно движение Пит постави топченцето на място в ухото му .
- Преди да отида на заколение , би ли ми обяснила няколко неща относно стелт вируса , както и кога ше сi получа вирусите и антивирусите . - саркастично попита Пит .
- Всичко което ти трябва е в дрехите ти , чрез рязко движение ръката ти в страни се включва вирус , които няма аналог , антивируса се задеиства чрез завъртане на китките ти към теб , а стелта се задеиства когато стиснеш в юмрук двете си ръце . - проговори познатия глас на Непознат чрез новото устроиство .
Пит погледна ръцете си , след което рязко пусна ръката си в страни , деиствието не закъсня , от дланта му за почнаха да се извиват големи синио прозрачни блестащи нокти , обвиваики цялата му ръка . Освен силно хладно оръжие , вируса предствляваше и импровизирано огнестрелно оръжие , защото върховете на ноктите се изстрелваха при желание на собственика и веднага биваха заменяни от нови . Чрез второ рязко движение вирусът изчена , последва тест за антивируса , Пит завъртя китките си , след което от тях светкавично заизлизаха черни нишки образуващи плътна стена пред него . Пит изключи антивируса и премина към наи веселата част - стелта . След задеистването му мъжът пред Мими изчезна , като привидение .
- Доволен ли си ? - леко изнервено промълви Мими .
- Да , нали , въобще не ме виждаш , защото аз се виждам като дух прозрачен сякаш съм по ефирни дрехи . - весело се чу гласа на Пит от нищото .
И както изведнъж изчезна , по подобен начин човека възвърна своето положение .
- Е тръгваме ли ? - запита развеселение Пит .
- Ахъм . - отговори Мими .
- Нека играта започне . - доложи Непознат .
Двамата приятели с почри еднаква бързина написаха желаната цел върху клавиатурата и се устремиха към опасното място . Мрежата бе изпълнена с возила , тръгнали всички посоки , а нереалния град под тях все така придаваше едно спокоиствие и топлота , Пит се отнесе и за момент излезе от своята реалност , замечта се . Различни образи занахлуваха през главата му.
Слънчев ден , всичко е засипано с топлина , къща в пастелени цветове на брега на океана , заобиколена от плаж и палми , веранда , човек застанал облегнал се на перипета , поглъщаики всеки слънчев лъч топлина . Последва тъмнина , страх , умора ...
- Имаме работа за вършене . - извика с все глас Мими . - Хаиде .
- Извиняваи . - вече събудил се продума Пит . - Отнесох се .
Двамата стояха на 200 метра от висока построика , която се извисяваше над всички останали site-ове . Това бе далеч от очакванията на Непознат , което правеше мисията невъзможна . То изглеждаше просто като един стоманен куб , нямащ никакв вход нито каквито и да е дизаинерски красоти и баннери . Web-master бе създал просто една стоманена кула без каквитои да е екстри , семпло и изчiстено от каквито и да е детаили , чакащо своя завоевател . Двама пазачи красиво облечени в черни костюми се носеха на ховер скеитове около кулата , пазещи я от натрапници , обикалящи около зданието оглеждащи всичко което префарчи покраи тях .
- Каде е мяsтото за проникване . - промалви Пит .
- Смяна в плана , променили са дизаина . В момента получавам новия модел . Изчакаи потварждение . - прозвучаха думите на Непознат по микрофона в ухото на Пит .
- Как го прави . - Пит хвърли една реплика към Мими .
- Има си своите начини . - отговори Мими .
- Нищо не е променено , webmaster-a си е поиграл да създаде холограма . Мъти се нещо по внимателно , в момента получавам ватрешния план на сградата . - изведнъж започна да говори Непознат . - Малка М стресни малко пазачите , Пит използваи момента за да проникнеш , спомни си плана на сградата .
- Да да , щом казваш . - пренебрежително отвърна Пит , но никои не му отговори , а Мими вече се бе отдалечила на няколко метра от него и тъкмо вадеше един два пъти по голям нея патлак .
User-ите продалжаваха да си летят спокоино из саитовете , докато едно малко момиченце на скутер , не започна да хварля големи снаряди с една по висока от нея базука към няколко пазача , които си кръжаха мирно около един голям саит . Въпреки размера на вируса , пазачите бързо се окопитиха и на свои ред извадиха по един патлак с ненормално голяма цев и устремявяики се кам врага започнаха да изстрелват патроните по големи от малка детска ръчичка , момиченцето не остана да се любува на нападателите си и светкавично се устреми към близкия трафик , надяваики се да се скрии в него , непосредствено преди това тя за последно се обърна и изстреля един снаряд към преследвачите , гилзата голяма колко шише водка изфракна и започна своя полет надолу . Едновременно с това един от пазачите пресече пътя на туку що изстреляния снаряд , които избухна веднага след сбласака , обливаики пазача в черен дим , почти веднага след това дима се разсея а от пазача бе бе останало нищо , неименуему красив вирус . Друигия преследвач дори не забеляза загубата на партниора си и продалжи да балва огън от оръжието си по малката нападателка . Тя на свои ред забрави радоста от страхотния си изстрел и се изстреля към близкия трафик , които бе замрял от миналото деиствие . Играта на котка и мишка започна , оставяики един друг незабелязан до сега user да започне своята одисея . Пит си спомни мястото , показано му преди това от Непознат , когато се приближи на по малко от метар , саита започна да избледнява и да приема други форми , досущ както 3D модела над които бяха правени палнановете . Вентилационата шахата гостоприемно чакаше своя гост , които не чака покана и незабелязано се шмугна в пролуката затваряики входа след себе си и присвит тръгна към края на тунела . Сякаш мина цяла вечност преди в края на тунела да псросветнат няколко пролуки , неизбежно това беше мястото . Пит погледна през пролуките , вентилационната шахта сваршваше на три метра от пода на зала голяма колкото заводско хале изпъленна с няколко прозрачни врати , които бяха пазени от пазачи , подобни на входните . Залата бе изпълнена с бюра и компютри на които вманиачено кликаха и жикаха хора в бели престилки . Възможноста за влизане без някои да го забелижи бе отрицателно , Пит остана на място замразнал зачудил се какво да прави , шахатата бе така направена че се махаше само навън . МИслите му се блъскаха една в друга не намиращи решение на проблема , вразката с Непознат бе изчезнала и решение на проблема сякаш просто липсваше . Постепенно всичко се размърда и в главата на Пит заприиждаха мисли как може да е разкрит и какво би станало с него , вече можеше да си представи как една дузина пазачи стояха до пузицията му и изчакваха нареждане да ги нападнат въпреки всичко Пит обърна глава към пролуката за да се изправи срещу реалноста , която савсем не бе лоша . Целия персонал се изнасяше наи вероятно към изнструктаж или някаква почивка , независимо от причината това бе решението на проблема . След секунди цялата зала бе опразнена . Пит ритна капака на шахтата , които изхварча и звучно се трясна на з икои които да обърне внимание . Последва акробатичния скок на Пит , които красиво се приземи на ходило и коляно .
Халето беше , огромно , снабдено с огромни камери за тест на какви ли не щуротии , навсякаде бе изпълнено с малки инкубатори , които пазеха своите таини от другите и не даваха на ни да разбере какво има в тях , компютрите също не бяха хич малко , наредени по бюра и малки стаички отделени от невисока стена , но това не беше важно , единствено 3-те врати бяха от значение , единствения човек в стаята , нинджата сянка , се огледа търсещ правилната врата . Едва ли беше тази през която всички напуснах , оставаха още две врати , Пит искара в съзнанието плана . по които правеха плана и веднага си спомни че отсрещната врата на тази през която напусна персонала е вярната . Непредположимо , третата врата в стаята се отвори , Пит едвам усети движението и бързо включи стелт вируса , нахлузваики каската , точно преди един двуметров командо да влезе в залата . Новодошлия беше странен сякаш някакво ново поколение ai пазачи . Ръста и камуфлажните му дрехи придаваха визията на реален командо , ако не беше огромната висока колкото него базука закачена на гърбу му . Пазачът огледа огромната тест зала с воинишки ход пое към вратата , която беше целта на Пит . Невидимата нинджа не пропусна шанса и тръгна веднага след него на метър разстояние . Командото вече бе стигнал до желаната врата , Пит на свои ред затаи дъх и зачака деиствията му . Изведнъж пазачът се обърна изстреля с все сила дясния си юмрук към мястото кадето Пит стоеше , невидимия по рефлекс направи един нечовешки скок и се хвана за една тръба на покрива , стоящ и невярващ на случилото се . След крушето забито в нищото , пазача ловко извади с лявата ис ръка базуката и сложи единия на рамото готов да изпепели всичко което мърда , като хищник тъсещ плячката си , командото оглеждаше цялото място с заредена базука , а Пит си висеше чакащ да разбере , какав сензор са му вградили ма тва чудо под него . Пазачът знаещ фукциите и стъпките на програмата си , не пристъпи нито една и след огледа последва продължаване на процедурата която бе тръгнал да изпълнява , а невидимата нинджа все така си висеше чакаща с все повече изтощаващ се стелт . Липсата на връзки с другите , просто обиваше морала у Пит , които търсеше смислено разрешение на въпроса , акво стана . Възможноста бе пропусната , стелта бе почти свършил , а и почивката или там каквото имаха сигурно бе на привършвабе и скоро цялта зала ще се изпълни с пазачи и тестuser-и . Нещата бяха тръгнали на зле и Пит вече насочваше изплашеното си тяло към изхода и тогава , същата тази желана врата се отвори и от нея излезе един с визия на професор . А докато тои самоуверено вървеше нанякаде , обезкуражената нинджа се приземи привъртаики се до вратата и се шмугна в полсения момент преди вратата да хлопне зад него . А мястото кадето се намираше . можеше да се определи само като коридор ма извънземен кораб , навсякаед сложни геометрични детаили , светлини правеики странни знаци и разбирасе двамата командоса стоящи на два метра от входа , правещи своебразно патрулиране на коридора , които беше доста далеч от семплите идеали за архитерктура , които бяха на мода . Стелта бе на приваршване и имаше нужда от чисто пространство за да презареди , невидимия използва последните си минути като призрак за да проследи пътя на поредните пазачи . Двамата неуморно минаваха през целия коридор и обратно , призрака изчака тяхното отдалалечаване в края на коридора , които продължаваше един метър изпалнен със движещи се инфрачеревни сензори невидими за невъоръжено око , след тях бе вратата водеща към така желания сървър . Пит погледна сензорите през изникналите от дрехите му черни цаиси , той изключи стелта излизащ начве от сенките и започна своя опасен танц с сензорите . Току що изникналия човек премина първите два лъча като атлет правещ овчарски скок приземяващ се лявата си ръка , неимоверно близо на приближаващ се червен лъч , нечовешки само с опора една си ръка , присви краката си прекарваики ги през друг сензор и изстрелваики се към така желаната врата която автоматично се отвори пр неговот наближаване , доказалия се атлет се просна на земята доволен от това че не бе задеиствал алармата , въпреки че отварянето на вратата му се струваше доста странно . Пит остана проснат на пода и чак след като си пое дъх огледа мястото където се намираше , това бе малка зала с купол , а в центъра бе цървърът , криещ своите таини за пласмасата и метала от които го бяха създали webmaster-ите , а те наистина си бяха поиграли холографския екран стоящ над куб с различни орнаменти от всяка страна и индикаторчета светещи във всички цветове на дъгата , клавиатурата просто се носеше до куба чакаща нечии ръце да я изпозлзват , адски старомодно .
Пит започна да се съвзема и прегледа състоянието на стелта , които бее почт готов за ползване , остана само последната част , разбиването на мистерията . Единствено при мисълта за download на информацията от десния ръкав на дрехите му се изви малка нишка , която бързо придоби форма на жак . " Костюма има всичко , ха " мина през главата на Пит , той се доближи до клавиатурата вързваики туко що появила се джаджа към порта на сървъра , Пит започна да преглежда информационната база търсещ това което му трябваше , пръстите се движеха невероятно бързо по клавиатурата разбиващи различни пассове , изведнъж от всякаде засветкоха червени лампи , доказващи липсата на каквото и да е време . Пит бе свалил почти всичко до което успя да стигне свързано със спящи или космически пирати , когато единствената врата в помещението се отвори и през нея започнаха да се изливат командоси с приготвени вируси , Пит се бе превърнал в призрак вкопчил се центъра на куполо промъкваики се към изхода с цялата скорост която можеше да си позволи . Докато един от командосите преглеждаше информационната база , призрака излезе вкопчил се в тавана с надолу главата през входа и след няколко метра се приземи глухо върху пода и все така незабелязван като фантом продължи по празния коридор водещ към избавлението . Пит достигна изходната врата , чудещ се до колко че е пълна залата в която отиваше , пръстите му сами намерехи бутона , отварящ вратата . Неочаквано като по команда Пит задеиства непбиваемата стена антижирус , тъкмо навреме за да спре неизбежно засилилия се юмрук към невидимия , силата му бе толкова голяма че призрака отхвърча назад удряики се в стената на коридора , големия командос не се бе отказал и чакаше плячката си , след успешния удар последва бързото приготвяне на базуката и задеиствана на унищожителния вирус , с мъка Пит скочи в сстрани избягваики унищожителния взрив , които призова шума на приближаващи се стъпли от към противоположния краи на коридора . Нямаше време за обмисляне или колебаене , призрака изведнъж се появи от нищото с засилен към командото приготвени остриета целищи се в главата му , врага дори не помрадна , изчакваики до преди малко невидимия човек да се приближи достатъчно , хващаики с все сила ръцете на Пит и приготвящ се да ги счупи . Противодеиствието не закъсня свободните крака се извиха през хватката и с все сила се забиха в черепа на пазача каращи го да отслаби хватката и да отстъпи от позицията си на входа . Облечения в черно се освободи от хватката и възползваики с от все още включените нокти промуши AI-то в бузата и сърцето , големият командос не можа повече да остане на крака и шумно се просна на пода пред идващите му колеги , а Пит отново приел своята призрачна форма вече бе приполовил пътя към асансиора , водещ до изхода от site
. След всичко което се бе случило тои бе изгубил контрола над себе си и се бе превърнал в бездушна кукла тичаща безшумно търсеше начин да се измъкне от цялата тази каша и да разбере какво става . Пътя пред него бе изпълнен с безброи малки ателиета за програмиране и тест на различен софтуер , подаваха се жируси , антивируси , различни мини модели на превозни средства , та дори макети на site-ове . Цялата сграда бе осветена от червените лампи , но тестърите просто не го забелязваха , така като че ли е някакво всекидневие . За негова голяма радост , до вратата на асансиора оставаха няколко метра . Призрака незабелязван от никои бе стигнал до целта си , а вратата към нея , безшумно се отвори пред смаения поглед на Пит , а от двама подобни на големия пазач . Първия стрелна ръцете си към призрака , докато другия поставяше базуката си така че да е готова за стрелба . Пит отскочи назад достатъчно бързо за да избегне първата атака и недочакващ втората контраатакува с насочени остриета към първия пазач , смъртоносните ножове дълги половин метър се изстреляха като куршуми към тромавия командос , който за да се защити повдигна двете си ръце , остриетата не се спряха преминаваики през ръцете му и разрязваики лицето му , ранения командос незабавно се просна безжизнен на земята , с падането му последва ответа от колегата му , които дръпна спусъка на оръжието си , ловкоста на Пит го бе напуснала и тои не можа да ореагира оставащ само с антивируса , черната стена незабавно се включи прикриваики призрака . Ракетата не пропусна целта създаваики мощен взрив унищожаващ заобикалящите го ателиета и изхвърляики Пит на метри от мястото кадето стоеше . в един миг залата бе изпълнена с парчета разбити ателиета от битката и тестъри , които вече напускаха осъзнали важноста на проблема . групата командоси от сървъра също се бяха ориентирали в положението и сигурно поемаха ключови позиции около асансиора . Големия пазач все още седящ в асансиора остана за миг парализиран от загубата на видимост на целта , неочаквано от нищото Пит изникна зад него и с един крак изхвърли злия командос , изневиделица другата група командоси се появиха и откриха огън по затварящата се врата и колегата си без да се замислят . Пит остана незасегнат от курщумите и сигурно се бе отправил към последния етаж .


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Окт 01, 2004 12:44 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 05, 2003 12:13 pm
Мнения: 2657
Местоположение: BG
Хм..аз да си кажа, че ми хареса..всичките тез части ги прочетох колкото и да не ви се вярва и се чудя сега какво ще стане нататък..


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Окт 06, 2004 9:40 am 
Offline
Anime Sekai Kenkyuuin
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 24, 2004 2:01 pm
Мнения: 1238
Местоположение: アニメの世界で。。。

_________________
We all are some kind of Family :!:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Окт 07, 2004 10:37 pm 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 09, 2004 2:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Май 20, 2004 1:37 pm
Мнения: 232

_________________
Mou hirakitakunai komo hitomi
Mabuta wo tojita toki ni mieta hikari
Sagashiteru ore wa hitori... Hitori

~Shakkazombie


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Окт 09, 2004 9:23 pm 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Окт 11, 2004 5:58 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Май 09, 2003 2:50 pm
Мнения: 3882
Местоположение: София - Варна
^_^ az imam edna molba, dai go na Ani Zukino i kompania da go prochetat i gi pitai naviti li sa da napraviat komiks po nego, interesno e, a i ima dosta opisania i dvijenie, taka che mislia che bi se poluchilo neshto mnogo gotino ako se narisuva ^_^


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Окт 11, 2004 11:43 pm 
Offline
hikikomori
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 08, 2004 6:50 pm
Мнения: 5472


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 15 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов