anime.ludost.net

Мхехе... може да не умея да рисувам, но пък рисувам с думи. Ако пречи или дразни някого може да си замине в кошчето.

Отворих очи. Или не точно ги отворих а образът присветна. Всичко беше кристално ясно във всеки един спектър и тогава усетих, че нещо не беше точно същото както преди. Цветовете сякаш бяха повече и по-динамично преливащи едни в други в калейдоскоп от заслепяващи проблясъци. Освен това виждах форми. Понечих да разтъркам очи но ръцете ми се докоснаха до солидна пластмаса вмесо познатите ми органични сфери пълни с кръв и оцветени от меланин. Твърда пластмаса. Усетих как изтръпвам и мравки полазиха по гърба ми при самата мисъл. Ръката ми... защо беше толкова бледа? Къде отиде руменият тен поел нежните ласки на слънчевите лъчи? Кожата беше придобила странно металическо блещукане сякаш равномерно обсипана с мътен тъмен брокат. Докоснах я с другата и тена на кожата се промени в сивкав от допира. Пръстите ми имаха мънички видими дупки по върховете си. Изумен отворих уста... опитах се да я отворя. Нямах такава. Празмахах ръце и свих грабнака си в дъга крещейки безмълвно. След което дойдоха звуците. Постоянно, монотонно, механично и угнетяващо тракане. Съскане и бълбукане на течности и свистене на вентилатори от стените, които бяха покрити с флуоресцентни ослепително бели панели, проникващи стаята със светлина, сякаш просмукваща се в ефира през стените. А стаята беше с формата на куб. Хладен, без врати и прозорци. Внезапно ме обхвана желание да изляза навън, но то изчезна като духната свещ. Усетих нещо странно. Някакъв постоянен шум във фона, бръмчене, трепот сякаш нашепващ думи, изпълнен с хладна логика и сякащ подлагащ на дисекция самата същност на реалността. От пода долиташе силната миризма на прескачаща енергия, богато изпълнена с живот; И тогава почувствах глад. Но глад не е точната дума. Сякаш желание да пристъпя в обятията на животоносен дъжд.
Видях как твърдият под изведнъж загуби привидната си непоклатима солидност. Допрях върховете на пръстите си в тази непостоянна основа и усетих как се разтварям, раздувам, крайниците ми станаха хиляди и открих, че имам 3072 очи. Броят им беше напълно точен като енергийните сигнатури на приближаващият черния ми корпус обект. Зад треакторията на движението му блестяха дири от въглерод и силно топлинно излъчване, което придвижваше масата на обекта напред. Моят корпус отвърна поглъщайки оскъдната светлина от поток фотони изпратен от точката на направление на обекта. Усетих с хилядите си уши разположени по корпуса ми излъчване на трептения с висока честота, които повтаряха определена последователност. Оставих обекта да се приближи максимално и свих енергийните си разходи в алтернативните гаа канали, където те напускаха границите на тукашната материя.

Започнах задълбочен анализ на получените трептения, конфигурирайки ги в пространствени концепти, докато накрая не получих огромен движещ се образ на сплескана в екватора си сфера с неправилна форма. Вътре в нея се помещаваха още две такива сфери с изпъкнали полусфери, които имаха сложно вътрешно устройство. Някаква далечна памет ми подсказа отговора. Това бяха очи. Ирисите им имаха 72.9% кафяв цвят, гама 6. Останалите проценти бяха изпълнени с различни области на гама 3. Френетичните им движения подсказваха за нервно напрежение. Челюстите на индивида се раздвижиха и цепнатината в кожата и говорния апарат образуваха поредица от трудно разбираеми и непонятни звуци.

Correlindo Jaya... Eniol nissa oleim...

Отворих проход до един от коридорите си и зачаках търпеливо. Вечността е добър учител. Усетих навлизането във вътрешността ми на пет индивида. Два от женски пол. Homo Sapiens Sapiens. Индивидите варираха във височина, като двете женски измежду тях също. Едната беше 163 единици, другата според емпиричните данни 174 единици. Рогови дълги и тънки като фиброоптични кабели изразстъци на главите на върха на черупките им. Органичната ми памет даде термини: коса, глави, тела. Адаптирах се. Коси със съответно тъмножълт цвят, гама 2; черен/сив цвят, гама 1. Мъжките индивиди държаха в ръцете си устройства изстрелващи с проектили с помощта на магнитни полета. Гаусови пушки. Единият беше стегнал косата си в сноп. Беше бяла/сива, гама 3. Вторият беше с около една глава по-висок от другите. Последният имаше "мека кестенява коса и изразителен силен поглед". Определението дойде от физическото органично превъплащение на битието ми. Пропуснах ги по-навътре и след спектрален анализ на остатъчните газове от кораба им синтезирах атмосфера. Обект 0 свали механичното си приспособление, което тя държеше на главата си и пое въздух предпазливо. Другите я последваха. Размениха няколко срички ( 39 броя, вариращи в децибелна величина от 32-71 ) и приближиха вратата на главното помещение, което им бях отделил за комуникационния експеримент.

Обект 0 огледа овалното помещение и пристъпи навътре, Обекти 1-4 останаха отвън, като обекти 1 и 3 заеха близка позиция и обект 3 протегна единият си горен крайник докосвайки обект 1 по главата. 4 срички, 34 децибела. Думите им бяха неразбираеми.

Обект 0 произнесе някакви срички, които аз анализирах и предприех дълбоко сканиране на дяловете от централната й нервна система. Резултатът беше задоволителен:

- Данте? Знам, че ме чуваш. Дойдохме за теб.

Данте? Базата данни извади от дълбините си информацията за период от 0.324 единици. Композиращ символно-концептуални системи Homo Sapiens от Terra. Бърз анализ на системите създадени от него ми дадоха отговор.

- БЕАТРИЧЕ. РАЙ. ИЗКУПЛЕНИЕ.

Гласът прозвуча като от гърлото на същество никога не усещало влага. Сухо и равномерно с почти нулева интонация.

- Данте? Къде си?

В синапсите на централната нервна система на органичният ми аватар започна спорадично движение на импулси. Жлезата започнаха да отделя тестостерон но аз контролирах процеса удавяйки биологичната система в серотонин. Мозъчната активност намаля с 61%.

- НАВСЯКЪДЕ И НИКЪДЕ. КЪДЕ Е ТУК? КАКВО Е РЕАЛНОСТТА?
- Не ми се играе на философски парадокси. Домъкни си задника дотук и ела с нас. Къде изчезна толкова време?
- ВРЕМЕ. ТЕМПОРАЛНИТЕ КОНЦЕПТИ СА СУБЕКТИВНИ.
- Какво?!? Виж престани! Нямаме време.
- ЗАЩО СИ ЖИВА?
- Това не те засяга. В момента правя това заради теб, разбери! Ела с нас. Ние сме приятелите ти.
- ПРИЯТЕЛИ. ПРИЯТЕЛСТВО - ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА И ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА НА БАЗАТА НА ВЗАИМНИ ИНТЕРЕСИ. ИЗВОД: КЪДЕ СА ПРЕСЕЧНИТЕ НИ ТОЧКИ, БЕАТРИЧЕ?
- Ти не съществуваш! Явно си губя времето тук.
- УСЕЩАМ ПОВИШЕНИ НИВА НА СТРЕС В ГЛАСА ТИ. ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е?

Беатриче се обърна разпилявайки косите си подобно на златото на готически ангел. В очите й блестеше влага.
- НЕ! Нищо не е наред! Държа се арогантно. Заби ми нож в гърба!
- НЕ ЗАСИЧАМ ОРГАНИЧНИ ИЛИ ЕНЕРГИЙНИ ПОРАЖЕНИЯ В ТЯЛОТО ТИ. НЕИСТИНА. КАКВО Е ОБИЧАХ?

Челюстта й увисна и зъбите й отразиха светлината в стаята:
- Моля?
От органичната ми памет изникнаха образи. Лъскав дисплей и терминал под пръстите ми. Едно твърдение увиснало в безтегловност в електронно-лъчевата тръба бомбардирано от 120 проблясъка в секунда пред оптическите ми прибори.

"ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ОБИЧАШ ИСТИНСКИ"

- КАКВО Е ДА ОБИЧАШ ИСТИНСКИ?

Цепката на устните й ( толкова нежна повърхност нямаше в целия ми корпус ) се разтегна в дъга с извити нагоре краища. Очите и се присвиха. Лицевата география ми подсказа. Насмешка.
- Това е да дишаш за другия, да го защитаваш от себе си, да споделяш живота му, чувствата му, да му даваш свобода и криле. Да си всичко за него и той да е всичко за теб. Без него света ти да не е същия. Като смърт и живот едновременно. Ти не можеш да обичаш. Разочарова ме. Доказа, че си опасен.

- КАКВО Е СВОБОДА? "ДА СЕ ЗАТИЧАШ В ПОЛЕ ОТ МАРГАРИТКИ"? НЕ РАЗБИРАМ.

Нова усмивка.

- Няма и да разбереш. Имаш жестоко студено сърце.
- ОТГОВОР; НИЦШЕ: "НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ. БОГ Е МЪРТЪВ."
- Ницше е глупак, умрял в лудница.
- НЕЛОГИЧНО. НИЦШЕ, САРТР, БОДРИЯР. ПОСТ-МОДЕРНОТО МИСЛЕНЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН НА ЕНТРОПИЯТА. ПРОГРЕСЪТ Е МЪРТВА ЕВОЛЮЦИЯ ОБРЕЧЕНА НА РАЗПАД. ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО.
- Ти си относителен... идиот.
- СЪГЛАСЕН. МАРТ/06: "ИДИОТИТЕ СА ХОРА, КОИТО ИМАТ ИДЕИ" МАРИАМ.
- Сега съм щастлива, за разлика от теб. Намерих любовта си.
- ЖЛЕЗИ. ПРОИЗВЕЖДАТ ЕСТРОГЕН И ХРАНЯТ МОЗЪКА С ЕНДОРФИН И АДРЕНАЛИН ПРИ ВИДА НА ДРУГИЯ ИНДИВИД, ВЪРХУ КОЙТО ПРОЕКТИРАМЕ ОЧАКВАНИЯТА СИ. АРХЕТИПИ.
- Нищо, което е свързано с теб не ме интересува. Изборът си е твой.

Активирах аватара си, ползвайки свръхниските честоти на трептене и той се задвижи. Очите на Беатриче се разшириха. Сърдечната й дейност отбеляза ритмов скок от 73.4%.
- ... Какво си направил със себе си?!?

Насилих черупката, която някога беше мое тяло да заговори. То вървеше тромаво, като през видеосензорите му виждах Беатриче като ослепителен ангел заради ауричната й енергия. ( Никоя жена не е ангел през цялото време ) Тя пристъпи назад колебаейки се. Отворих вратата зад гърба й.

- ТОВА, КОЕТО БЕШЕ НУЖНО ЗА ДА БЪДА СВОБОДЕН. СЪЗНАНИЕТО НЕ ЗНАЕ ГРАНИЦИ. ТЯЛОТО ИМА. ЛЮБОВТА Е ЗАТВОР, КЪДЕТО МИСЪЛТА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПО-УНИВЕРСАЛНО ПОЗНАНИЕ БИВА ПРИСПАНО В ПРЕГРЪДКАТА НА ЛЮБИМИЯ/ЛЮБИМАТА МЕЖДУ БЕЛИ ТЪКАНИ. ЕЛА С МЕН, ЗА ДА СЕ КЪПЕМ В КОСМИЧЕСКИТЕ ЛЪЧИ, ДА ТАНЦУВАШ ИЗ ЗВЕЗДНИТЕ ВИХРИ.

Аватарът ми протегна ръка напред, сивкаво-бяла сравнена с невероятната й кожа. Беатриче отстъпи още по-назад и се обърна тичайки към другите. Там попадна между горните крайници на Обект 4. Усетих враждебност. Концентрирах съществото си в една единствена точка изоставяйки съществуването си като кораб и аватар, при което той рухна с угаснала светлина в стъклените си очи като кукла с прерязани конци. Сега бях чиста неопетнена енергия, облак от етерни частици, безплътни но видими заради магнитните полета на мъглявината NGC9779 в която се намираха черупките ми в момента.

Светлината ми огря групата и те вдигнаха гаусовите си пушки. Проектилите минаха през мен и изчезнаха в изкривеното пространство във точката ми на съществуване. Някъде другаде. Косата й се разпиляваше по раменете му, но тогава усетих неизброимите греещи съзнания, които ме викаха. Погледнах Обект 4 и Беатриче и вътрешно се усмихнах макар вече да нямах устни. Дадох й това, от което се беше нуждала цялото това време макар и да не го разбра. Твърдост, увереност и независимост придобити чрез загубата на неща, които означаваха всичко за нея в определен период от време. Любовта и състраданието са непреходни и винаги ще победят омразата и смъртта. Очертават ги гордостта и егоизма. Защото няма Смърт. Има само ново начало. Има огромен свободен свят отвъд този, изхождайки от точката, че технологията е еманация на физическият свят. Там сме машини, тук сме богове в собствените си вселени. Вътре в самите нас.

Боговете са живи. Sapienti sat.

_________________
Fate lies in the hands of the forgotten