Ако има някой балък да ги чете
има много правописни грешки
Само показвам на какво е споспбна чаша кафе, некое аниме и дъждовен ден
Явно не могат да се съберат всичките 0_0 това ми е 3 едит за това оставям само 1 вото, другите са тук
http://forum.animes-bg.com/viewtopic.php?t=8005
Считам го за най-добрата си работа до сега.
Аз и Ти
Всички знаят,че когато направиш нещо лошо,то ще ти се върне тъпкано. Или поне 3 пъти по-лошо.
Това е глупост измислена от хората за да не правят престъпления. Това са глупости, можеш да правиш лоши неща
и изобщо да не пострадаш, ако си достатъчно умен за да не те хванат.
Да, и аз бях така. Мислех си че мога да правя такива неща и нищо да не ми се случи. Лошото е че понякога хората са прави.
Всичко започна един хубав ден. Аз както винаги закъснявах и даскалката ми се скара. Толкова е тъпа.
-Защо заксняваш.-
Ми вика тя.
-Защото така искам.
Явно че отговора ми не й хареса и ме прати при директора. Докато ходех по коридора си свирках една песничка.
Тогава направих една от многото си грешки.
-Пепи сладур.
Петър беше момче от 10 клас, аз бях 12. Той беше с обратни сексуални наклонности. Тогава това ми се виждаше
като добра причина да му се подигравам.
-Ууууу дай една целувка,сладур.
-Стеф махай се.
-Шибан педал такъв, погледни ме.
Хванах го и го блъснах в стената. Бях най-силния в училище и не трябваше да го доказвам, просто всички го знаеха.
-Ако още един път те видя да ходиш така ще те прибия.
-Пусни ме!
Ударих го. Толкова силно,че си обелих раката. Той отхвръкна на един - два метра, претърколи се и остана по очи.
-СТЕФАН ГРИГОРОВ в кабинета ми веднага.
Изглежда,че директора беше решил да си вземе кафе.
***
Наказаха ме тежко, трябваше да чистя училищния двор един месец. Разбира се че не можеше да мине и без конско.
-Не мога да повярвам! Защо го удари? Ти малоумен ли си....казах ти,че трябва да му вземем уредбата и компютъра.
-Това няма да помогне.
-Не ми противоречи пред него, ти си му баща,говори с него.
-Стефане.
-Ооооооо я ми се разкарайте от главата.
Всичките ни разговори свършваха така, сега съжелявам за това,но вече е късно. Интересното тепърва предстоеше.
***
Наказанието мина, и бях по-страшен от всякога. Когато ходех по коридора всички свеждаха погледи. Опиянявах се от
властта. Това беше втората ми грешка. Помислих се за много велик. Какъв глупак бях...сега всички са мъртви. И то заради мен.
Всъщност истинската история започва малко по-късно. Помня че имахме биология, боже мразех биологията. Седях на
последия чин и дъвчех нещо, мисля че беше сандвич. Вратата се отвори и в стаята влезе едно зайче. Всички момчета
почнаха да подсвиркват и викат.
-Ей сладурано....
-Секси.....
-Искам да те....
Писна ми и направих това което никога до сега не бях правил.
-ТРАЙТЕ ДА СИ ДОЯМ САНДВИЧА.
Всички млъкнаха и започнаха да се смеят.
-Мерси.
-Няма проблеми.....не мога един сандвич да изям от вас.
Изобщо не я погледнах, изглежда че беше дошла да вземе малко тебешир. Забелязах само дългата й красива,руса коса.
Дойде междучасие,тръгнах до лафката за си взема нещо. Изобщо не очаквах че живота ми ще се промени коренно.
-Хей.
Познато гласче се обади изотзад. Без изобщо да се обръщам си продължих, получавах много такива "хей" и не ми направи
впечатление.
Лафката беше пълна, прередих се и си взех солети и хрупанки. Пица и шунка любимите ми.
-Казах хей, но явно не си ме чул.
Същият глас. Тогава говорех само когато има нужда, и едно хей от човек който нямам желание дори да погледна не ме влечеше.
Отвърнах с хей и излязох. Гласът продължи да ме следва.
-Исках замо да ти кажа мерси за преди малко. Момчетата от твоя клас са свине.
Тогава се обърнах и я видях цялата за първи път, и на идея си нямах че това момиче ще промени живота ми.
Имаше невероятна усмивка и благи очи. Дълга руса коса и ангелски глас.
-За кавко говориш?
-Каза им да млъкнат...
-Ти какво си помисли? Че го правя за теб? Коя си ти?
-Никоя.
Тя се фръцна явно обидена, тогава не ми пукаше за нищо и продължих да си хрупам.
Деня свърши. Този беше очудващо дълъг. Не можех да спра да си мисля за това момиче. Исках да разбера как се казва.
Без да се усетя си мечтаех и ходех надолу по улицата. Мечтаех си за непознатото момиче. Ей,аз бях антисоциялен, но пак
си оставах мъж, а и тя беше много секси. Перфектни форми....
***
Минаха се 2 седмици и почти я бях забравил когато ни свикаха в училищния двор. Излезе директора и започна да говори.
-Ученици. Случи се нещо много лошо с една наша съученичка. Тя е ранена и сега е в болница. Искам да ви представя
лейтенант Симов, той ще вземе показания от всички. Моля бъдете търпеливи.
Поредната щуротия, какво ми пукаше. Само ме караха да седя прав, мразех да седя прав. Излязох от редицата и пак се
наредих най-отпред на опашката. Колкото по бързо мине, толкова по добре.
-Следващият. Име.
-Неофит Бозвели.
Когато видях че полицаят не разбра шегата и почна да вписва името ми в един лист, разбрах,че деня ще е много дълъг.
***
Три часа по късно ме пуснаха. Питаха ме много странни въпроси. И ми показаха снимка на това момиче. Казах че не я
познавам.
Прибрах се в нас, тази вечер никога няма да я забравя.
-Здрасти Стефи, как мина денят.
-Добре. какво има за ядене?
-Еклери.
-Ти не можеш да готвиш еклери.
-Аз не но нашата гостенка може, ела да те запозная.
Отначало си помислих че говори за някаква нейна приятелка. Но кагато влязах в кухнята....
-ТИ?
-Хей, и тоя път ми отговори като хората.
-Какво правиш тук?
Майка ми ме придърпа и ми обясни, че е под полицейска защита и ще остане при нас. Изглежда че са нападнали нейна приятелка.
-Разбирам.
Пак се направих на непукис, прегърбих се и започнах да си мия очите.
-Изправи се.
Каква наглост, само майка ми може да ми говори така. Дори и тя вече не смее като станах 1 и 90.
-Ще се прегърбиш.
Тя ме сръга в гърба, ударих си главата в мивката.
Бях бесен. Така се вбесих че изревах страшно и я погледнах.
-Тииииииии
Но тя се смееше. Беше й забавно. Не я беше страх. Тогава разбрах че тя ще е различна.
***
Днес ще е гаден ден!
Станах с главоболие, цяла нощ слушах някаква пропита с добро настроение музика. Момичето се беше настанило в стаята до мен.
Пих едно сурово яйце и заспах на масата.
-8 чеса е.
-А?
-Закъсняваш.....и е грехота да се спи на маса.
Тогава забелязах че съм почти гол.
-Хей.
-Какво?
-Как се казваш?
Тя бързаше затова си грабна чантата и ми извика от вратата.
-Нели.
Сега като чуя това име потръпвам.
***
-Някой знае ли нещо за тази верига? Да? Номер.....19.
-Отсъства.
-Каде е?
Тя беше права, както винаги. Закаснях. Имахме химия а аз влизам разгащен и несресан. Бях си забравил железата.
За първи път от 5 години. Всички забелязаха. Помислиха си че могат да говорят в час докато спя. Веднага млъкнаха.
Още не се бях размекнал.
***
-Здрасти Нел.
-Здрасти.
-Как беше днес.
В междучасието срещнах Нел по коридора, говореше си с някой, бързах и не можах да видя с кой. Нел, всички така й викаха.
Дори и аз почнах, без да се усетя.
Обичам голямото междучасие. Понеже сме 2 училища, основно и гимназия, площадката е една. Обикновено сядаме на катерушките
с бандата и лафим. Така направихме и днес. Децата щяха да ревнат, обичаха тая катерушка. Но ние трябваше да седим докато
лафим, иначе е тъпо. Очите им се напълниха със сълзи когато ги изгонихме.
-Да бе тоя мизерник, и кво й вика.
-Ела да ми лапаш.
-хахахахахах
-Копеле мазно.
-Кахъм, Стеф може ли да поговорим?
-какво има Нел?
-Хайде момчета да се преместите за да може децата да...
-Няма.
-Хайде де.
Тогва ми направи една такива очички.
-Моля те.
-Моля.
Охохохо погледа й беше пълен желание. А аз се изчервих. За първи път в живота ми.
-Мале, мале Стеф като светофар си.
-Млък Нани.
Тогава тя прехапа долната си устна и аз склоних. Чувствах се странно. Прибрах се в нас и надух Дрим Тиътър.
-Аммм Стеф.
-Какво има Нели?
-Може ли да го намалиш.
Бях по средата на стаята и помпах с щангата, говорейки й през рамо. Тя седеше на вратата но не влизаше.
-Не мога да слушам Григо....
-Не ми пука.
Тя затвори вратата, разходи се до уредбата. Беше с риза, без долнище. Наведе се и изключи музиката.
-Внимавай ще се нараниш.
Щангата ми цепеше крака а аз бях червен като домат. Тя намаше бельо.
***
Поредния ден.
Беше ми толкова гадно че едвам станах от леглото. Краката ме боляха, глава ме цепеше.
-Сурово яйце.
-Мерси.
-Какво ти е?
-Ааааа нищо.
-Кажи ми.
-Ами боли ме глава.
-Така ли, я да видим.
Тя стана от масата, доближи се до мен и почна да ми разтрива слепоочието.
-Сега по добре ли е?
-Много.
Започнах да се унасям.
-Закаснявам.
Тя ми пусна главата и изхвърча, явно бях заспал защото отворих очи в супата.
***
-Стефане защо пак закасняваш.
-Госпожооооооо.
-Няма госпожо. Сядай, имаш закаснение.
Не ми пукаше. Мислите ми бяха пълни с един образ, нейния. Защо не можех да си я изкарам от главата.
През цялото време си мислех за нея или по точно за една определена част от нея.
-Стефане!
-Да госпожо.
-Почвай да разказваш за Египет, кога възниква?
-Не знам!
Конското на класната се измести с нейния образ. Случката с уредбата, сънувах я вече седмица. Всяка нощ.
***
-Стеф, трябваш ми.
-Ох, добре. какво има?
-Искам да се запознаеш с гаджето ми.
Тогава нещо в мен прищрака. Зениците ми се свиха и ми причерня. Пред мен седеше хилаво хлапе с година по малък от мен.
И с година по голям от нея.
-Аз съм Мони.
Той ми подаде ръка и веднага ми стана антипатичен. Не го познавах а ми идеше да го убия.
-Стефан Царски.
В училище ми викаха така от доста време. Той се опули като чу името ми.
-Стефан Царски?
-Дааа и какво от това?
-Познаваш ли един мой приятел? Мисля че учи в твойто училище, разказвал ми е за теб. Казва се Петър Николев.
Името на Пешо ме попари, краката ми омекнаха.
-Да познавам го.
-Той също те познава. И иска лично да ти благодари за 5 шева на бузата.
-За какво говорите?
-Тоя беше пребил Пепи.
-ПЕПИ, нееееее.
Погледа и се промени. Стана студен, много студен. Гледаше ме. А аз исках да съм сляп.
***
-Хей.
За около седмица тя спря да ми говори. Бяхме само на поглед.
-Защо не ми говориш?
-Нали не ти пукаше за мен?
-Знаеш че не вярно.
-Извинявай аз трябва да излизам с Мони.
Всеки път когато го кажеше изпадах в депресия. Тогава не знаех защо, но болеше. Намирах утеха в алкохола, но той не помагаше
така както ми се искаше.
***
Една вечер тя влезе в стаята ми и ме събуди. Целуна ме бързо. Спомням си че я прегърнах и не исках да я пускам. Тя обаче
се изскубна и излезе бързо.
Устните и имаха вкус на ягода и сметана.
***
Днес е супер ден. Беше ми толкова кеф че поздравих всички като станах. Майка ми щеше да изпусне чинията. Баща ми замалко
да си подпали весника. Облякох си най-светлите дрехи и излязох навън. Беше красиво, всичко беше толкова красиво. Забелязвах
неща които преди пропусках. Не вярвах че птиците може да са толкова хубави. Купих цвете от една продавачка на улицата и се
запътих към даскало.
***
-Добро утро на всички!
-Стеф. Ти ли си това?
-Аз съм госпожо Проданова. Заповядайте едно цвете.
Шока в стаята беше невероятен....настана тишина за две секунди после всички избухнаха в смях.
Деня се източи като кафе от кафе-машина в понеделнишки ден. А аз реших днес да се прибирам със Нели. Стоях и я чаках
пред даскало, обаче нея я нямаше. Влязох да я потърся.
-Не пусни ме.
-Хайде ще ти хареса.
Изглежда че Тошко беше решил да прави самоубийство. Приближих се до тях и го сръгах в ребрата.
-Нали ти казах да ме чакаш в.......
-Пусни я.
-Ок Стеф само по-спокойно ок, ние само се занасяхме.
Дали ми се искаше да го убия? Едва ли, бях бесен, и направих това което много хора правят когато са бесни. точно обратното на
това което искат. Хванах я за ръката и я изведох от даскало. По пътя и двамата мълчахме.
-Ето каде сте били.
-Мамо аз ще изляза, имам работа.
-Да се върнеш до 8.
-Няма да продължи до токова късно.
Майка ми ни чакаше на вратата, Нели влезна вътре а аз останах от лампата на изтривалката.
-Къде отиваш.
-Да се видя с един приятел.
-Добре, ти си знаеш.
Вратата се затвори, лампата остана влючена. Сега трябваше да намеря Тошко. Каде ли можеше да бъде? Отидох на първото място за
което се сетих. Скалата. Всички ходеха да висят там и да разказват за "подвизите си".
***
-И тогава аз я хванах за гъза.
-Тошко, Тошко, ти ме разочарова. А можеше да постигнеш толкова много.
-Стеф....аз.
-Няма нужда да се оправдаваш, вината е моя.....трябваше да знам че ще ме предадеш.
-Но аз не знаех че е твое момиче.
-Тя не е.
-Тогава, защо ти пука, от всички с които се занасях, защо ти пука точно за нея.
-Тя не е всички Тошко.
Започнах да се приближавам до групичката. 3-мата с Тошко избягаха и остана само той. Започна обилно да се поти.
-Виш какво, аз...
-няма нужда да казваш повече. Сега....имам само един въпрос.
Той преглътна и се опря до стената.
-Обичаш ли я?
-какво?
Страха в очите му се смени със изумление, той се отдръпна от стената и се приближи.
-Ами ти?
-Не знам. Мисля че...
Със тошко седяхме и си говорехме цяла нощ на скалата, и когато слънцето почна да изгрява си казахме довиждане и аз се прибрах.
Поредното конско, и легнах да спя. Беше събота.
***
Мисля че спах цял ден и цяла нощ, в неделя станах и първото нещо което направих беше да си изпия яйцето.
-Каде е Нели.
-Изнесе се.
-какво, кога.
-Вчера докато ти спеше.
-Довечера ще намина към тях.
-Изнесе се от града. остави ти това.
Мяйка ми ми подаде едно писмо. Това което пишеше вътре.....беше....още го помня.
"хей Стеф.
Съжелявам че няма да мога да чуя твоето хей. Сега си събирам багажа, а ти спиш.
Радвам се че не си наранил Тошко.
BRB
Промъкнах се в стаята и ти дадох още една целувка за довиждане ^^
Толкова си сладък когато спиш.
BRB
Дадох ти още една
Аз трябва да тръгвам, дано ме разбереш. беше ми много трудно. полицая каза че ще е по безопасно
в друг град. Още не знам кой ще е той.
Колата е готова и ме викат, Стефи може би някой ден пак ще се видим. Може би ще бъдем заедно.
Но сега трябва да тръгвам.
Чао и много целувки
P.S.
BRB
3 за щастие "
***
Дните се точеха, минаваха в седмици, седмиците в месеци. След като прочетох писмито си мислех че живота ще свърши.
не стана така. Отначало ме заболя, болката си отиде чак след месец. Един месец без нея, тогава дойде ново писмо.
В него пишеше че й липсвам. почувствах...облекчение. Сега бях готов да я забравя. Един ден станах свидетел на нещо на което до
преди няколко месеца не бих обърнал внимание. тошко беше започнал да тормози Ники. Ники беше най-слабото момче в даскало,
казвам беше защото после...се промени. Мисля че Тошко беше решил да ми заеме мястото като Най в даскало.
Вече седях сам на маса в голямото. Никой не искаше да седне до мен. Момичетата вече не драскаха разни послания в женската
тоалетна адресирани към мен. Бях изгубил целия си авторитет. Тошко беше разказал че онази вечер ме бил бил. Чесно казано нямах нерви да се занимавам.
И когато ме попитаха потвърдих. Така беше по добре. Сега Тошко беше Най в даскало.
-Ей, Ники.
-Стеф.
-Защо не се защити? Днес в лавката.
-Те бяха повече от мен, а и дори да не бяха Тошко щеше да ме....но чакай малко, какво ти пука на теб?
-Искам да ти помогна.
-Не ти искам помоща.
-искаш ли да ги биеш, да те гледат със страх.
-Слушам те.
-Искам да ти помогна.
-Как?
-Чакай ме утре в 8 пред даскало.
на другия ден станах, оправих се, пих един коктейл. Направих още един. Излязох, той ме чакаше.
-Пий.
-какво е това.
-коктейл, пий.
Той го изпи на половина.
Не знам защо го правех, не ми беше жал за него. Дали просто защото ми трябваше занимание, имаше нещо в това момче.
беше с 2 години по малък от мен, но беше 1 и 90. Невероятно кьощав.
-Трябва ти маса, пий.
Той изпи и другата половина.
-Сега ще бягаме.
След първия ден повърна, имаше желание за борба.
***
Една година се мина. Една дълга година. Всеки месец получавах писма от нея. Последното дори не прочетох. Днес беше важен ден.
Една година от както с Ники почнахме трениг. Момчето стана звяр. тежеше 90 кг, осхях да го науча на стриит фаит.
Имаше поглед на освободен звяр. Казах му да не го пребива ей така, да изчака Тошко да го нападне. така и стана.
Тошко сега лежи в болница с пет шева на главата и 3 счупени ребра. После Ники се премести и повече не го чух.
***
Деня беше студен и зимен. Станах, пих си коктейла и тръгнах за последния учебен ден преди ваканцията. по пътя едно момче ме спря.
-Стеф нали, ти си Стеф.
-Стефан, никой не ми е викал Стеф вече година.
-ти си.
-Да какво има момче, бързам.
Момчето се казваше Боги и беше 9 клас. Разказа ми че в училището има нов тартор. Тони Таков. Бях чувал за него.
Бил много добър. Та Боги ми разказа че Тони го взел на прицел, и бил чувал как съм помогнал на ники. Искаше да помогна и на него.
-Колко жертви си е избрал този Тони.
-За сега....само мен.
-Оправяй се.
-Но ти си Стеф, най-слиното момче в даскало.
-Бях, преди година.
-Ако трябва да се избира, ти беше по свестен тартор.
-Не съм бил тартор. Просто...
-Какво? Всички се страхуваха от теб. Дори даскалите.
Започна да се смее, хипаше. Сигурно имаше астма.
-Аз не бях тартор, никога не съм тормозел....
-Ами Пепи?
той беше прав, аз бях най-големия тартор в даскало. И всички се страхуваха от мен.
-Прави си, така беше. Но това беше отдавна.
-Още можеш да го смачкаш.
-Мислех си че искаш да те обуча и ти да го смачкаш.
-Аз нямам воля, но ти още можеш.....
-Това беше отдавна, сега вече не съм тартор.
-Знам, сега можеш да станеш нещо друго.
-няма желание. 13 клас съм, почти не се мяркам в даскало. Не ми пука.
-Само тартор би го казал, мислех си че си се променил.
-Така е.
-Ми тогава го спри.
Беше прав. Във всяка една негова дума, той беше прав...аз трябваше да напрая нещо.
-Ок, утре ще го видя кой е, кво иска.
Изведнъж се изплаших, сърцето и корема ми се свиха. Може би се бях променил повече от необходимото. Вечертта се разхождах по улиците.
-Хей.
Глас, който не бях чувал от година.
-Сега да се обърнеш.
Така и направих. Беше тя, беше се върнала. Затичах се към нея и я прегърнах силно.
-Ще ме одушиш.
-Липсваше ми.
-Е сега съм тук.
Почнахме да се разхождаме а аз й разказвах. За даскало, за нащте, за ники и Тошко. И тогава стигнах до Тони.
-не го прави. Моля те, не го прави.
-какво да правя, само ще го видя утре.
-Моляте недей, познавам го.
-така ли, от каде?
Тя сведе глава. погледа й се промени а дишането се забърза. Познавах този поглед, това беше страх.
-Кажи ми. Хайде, какво е станало.
Виждах че тя не иска да ми каже, виждах че я боли. Тя се обърна и започна да бяга. Бягаше и плачеше.
Догоних я.
-Чакай, нещо лощо ли казах.
Тя се сгуши в мен и продължи да плаче силно.
-той, той.
Плачеше по-силно и по-силно. Никога не я бях виждал такава.
-Той ме изнасили.
***
На следващия ден станах, изпих си яйцето, направих си коктеил със анфетамини и излязох навън. тя ме чакаше. Подминах я и продължих.
Тя ме следваще мълчеливо. Много се чудех какво да облека, за това си облекох старите черни дрехи. Едвам си намерих лявата ръкавица.
Чувах стъпките й след мен, не трябваше да мисля за нея, не трябваше да мисля за нищо. За да оспея да стана това което бях нищо не
трябваше да ме разсейва. Опитвах се да си спомня за какво си мислех тогава. За кръв, за война, за Хитлер, защо изгуби войната, метъл
клипове, рамщаин, болка, слава, смърт, завист, жестокост, почит. Спомних си и походката, и погледа. Почти бях готов.
-Нели, Нели, Нели.
Зад мен се чу детска глъч, няколко дечица я бяха наобилколили и я дърпаха. Тя се наведе, извади бонбони и им ги раздаде.
Беше толкова красива. Не. Не трябва да мисля за нея, не трябва да мисля за нищо. Стигнах до училището. Влязох, намерих кабинет 223.
Постоях пред него, поех си въздух и слязох в лавката. Седнах на любимата ми маса. Бяха я пребоядисали. Седях и гледах в нищото.
не можех да си спомня. Звънеца изби, залата се напълни с деца. Никой не ме погледна. След няколко минути влезе високо и дебело момче
и всички млъкната. Той беше. И при мен правеха така.
-Ей.
Той се обърна и ме погледна през слънчевите очила. Аз се качих на масата и го посочих с пръст. той посочи себеси и ми кимна.
-Да ти. Знаешли кой съм аз.
Той се почеса по главата и ми кимна отрицателно.
-Аз съм този който ще те закопае.
той се извърна към лакейте си, а те почнаха да се смеят.
-Името ми е Стефан.
Изражението му се промени и той изплю клечката която дъвчеше. Всички започнаха да шушукат. някаде се чуваше имато ми и откъсачни думи
като "силен", "беше" и "ще стане лошо". Аз слезнах от масата и застанах пред него. беше по висок от мен, беше по тежък от мен. В сърцето ми
се появи страх, никога не се бях страхувал, той го подуши.
-Мястото ти не е тук, отивай да гледаш цветя и да пееш песни. Времето ти свърши, сега е моето време.
Той започна да говори а думите му ми се губеха, страха се замени с ярост. Тя започна да превзема тялото и ума ми.
Удагих го, толкова силно че пръсна кръв на стената. той падна на земята, поседя малко така и се изправи. Избърса си устата и се ухили.
***
Лежах на земята. Всичко ме болеше. не можеш да си отворя едното око. Погледнах на страни, той се беше упял на стената, цялото му лице беше в
кръв. Докато дишаше на челото му се появяваха балончета. Това предполагаше че носа му е спукан. Чух писък и некой се надвеси над мен.
-не мърдай. Сега ще те оправя.
Тя пое главата ми в скута си и започна да ме бърше с кърпичка.
-Само не мърдай.
Чу се изтрел и тя падна върху мен. Осетих как кръвтта й се стича по гърдите ми. Изправих се и яидях огромна дупка в тялото й. Педи да оспее да
каже нещо, умря. Аз се изправих и я гледах, локвата кръв заливаше подметките ми. Ако не беше това червено петно на пода можеше да кажеш че спи.
Сълза се отрони в шепата ми, първата сълза в живота ми. Майка ми ми е беше разказвала че като дете, дори като бебе, когога не съм плакал.
А ето сега, чак сега. Искаше ми се никога да не го бях правил.
-Пистолет. Защо в нея?
Таков започна да го насочва към мен, ръката му препереше. Всех ми го и изпразих пълнителя в главата му. На стената остана само червена пихтия.
Всички бяха отдавна избягали, полицията нахълта и ме арестува.
***
-Виновен.
***
Смътрна присъда. Не че ми пукаше. Оспях....оспях да се променя пак. Мрака се завърна в сърцето ми. Пак бях същия. Докато ме водеха през коридора
само тя ми беше пред лицето. тогава си спомних процеса. Пепи свидетелства против мен и репутацията ми от даскало много помогна на съдята да реши.
През цялото време чоплех масата, оспях да напиша името й на нея. процеса беше много кратък, имаше много репортери. Стигнахме до залата.
Беше много интересно замислено. Сядаш на един стол и два пистолета стрелят в главата ти. Бяха я забранили тая присъда, но за мен направиха изключение.
Е това е моята изтория. Връзват коланите. Мисля че оспях да се променя, но мрака е част от сърцето ми. Дори за кратко...оспях да се влюбя.
Затварят вратата. Е, свърши се.........най после.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
