|
Е... мислех си какво точно да направя как да започна всичко това и защо изведнъж ми хрумна... представи си че летиш на крилете, които всеки един от нас има но желае да пренебрегва. Представи си че под тебе няма нищо освен развълнуваното облачно море, което изглежда като бледа слонова кост под лунните лъчи пречупващи светлината си в дълбините на очите ти. Представи си как хладния вятър вее косите ти и гали с лъската си кожата ти завихряйки се около тебе като оставя след себе си уханието на далечни земи, влагата на океаните и аромата на зелените гори, които са приютили в прегръдките си и в пръстените си дълбини толкова много живот. Представи си как в момента хиляди звезди те гледат и светлината им достига до теб преплувала гигантското космическо пространство отвъд прах от разбити планети и кристали от опашките на комети, където всяка една звезда е слънце и не е просто точица на небосклона. Представи си нещо друго. Нещо ефирно, което броди из Вселената и сее звезди... напряга съществото си и в нищото и мрака изведнъж леко проблесва треперлива несигурна светлинка като първия детски поглед, като първото дихание след целувката.. усилва се по-смело и в очите на създанието заиграва шастие и радост за дарения живот. Мъничката потенциална звездица заиграва около ефирното полупрозрачно създание като малко паленце около майка си но тя го сгълчава и то застава мирно. Всичко във Вселената си има ред, макар да е подчинено на хаотични закони.
Тя отминава... приближава се бавно до една малка синкава планета в покрайнините на Галактиката, както егоцентрично сме свикнали да я наричаме сякаш няма други такива и вижда малката планета, пресича парещия балон от газове, които са я обвили в черупката си и разделя на път облаците след себе си завихряйки ги, правейки лупинги и свредели от радост и мокрейки безплътното си лице в малките дъждовни капчици, които сякаш са цветя готови да поникнат и да се устремят към земята. Облаците се сгъстяват и ти я виждаш отдалече, тя още не те е видяла с очите си но знае че си там и се усмихва. Просто една мила, нейна усмивка изпълнена с мъдростта на този, който е видял всичко и знае, че нищо не е тъжно и ужасно а просто преминава от една форма в друга. Може би ще протегнеш плахо ръката си, несмеейки да проникнеш с топлите си пръсти в ефирната плът на звездната си сестра? Тя се обръща и хиляди малки звезди светят в очите и, косите и са изпълнени с блещукания и се стелят зад нея като воал. Протяга ръката си и се усмихва като се рее до тебе. Проблясва колеблива светлина и там се появява мъничка звезда. Едва доловима и блещукъща като светулките нощем, които мистериозно се появяват и изчезват сякаш докоснати от някаква божия ръка. Очите и се разширяват в очакване и тя протяга длан с малката звезда тлееща над нея, носеща се като светъл бисер... може би протягаш ръка колебливо с притеснена усмивка несигурна какво иска тя от тебе. След това светлината започва да кръжи около тебе и чуваш мъничко гласче, което бърбори неразбираемо в ушите ти, хихикащо се като палаво детенце. Тя кимва и след като разпилява воала от косите си събрал мрака на бездънния космос просто проблясва и изчезва преди да мигнеш. Звездичката застава пред очите ти и ти сякаш усещаш въпросителния и поглед върху лицето си. Може би тя иска да живее с тебе, може би? Вятър поизбутва ленивите облаци, които са заели доволно мястото си под тебе и виждаш под себе си хиляди малки звездици, които блещукат несигурно под маранята на земята, отделяща ласките на нашето Слънце за да стоплят душите на децата й. Звездичката се втурва надолу с радост разсичайки небето а там долу някой си прави пожелание и някои влюбени са щастливи защото един от тях е свалил звезда. А над всичко това стоиш ти, уникална и единствена в тази мнoгoлика Вселена, като не знаеш дали ако затвориш очи всъщност нея няма да я има. Защото може би всичко е игра на сетивата? Защото център на света си ти и той се нагажда според теб или ти помага да се оформиш като човек защото ти е нужно да заобиколиш по-голяма болка като ти бъде причинена по-малка. Но дори болката е просто навик, възприятие на ума, което просто бележи състояние и подсъзнателно решение да реагираш както се очаква от теб. Няма болка. Няма свят има само теб. Защото си уникална, красива и неповторима. Единствена. Защото ти си слънцето а другите са твои аватари. Светлина. Осветление. Създаване.
_________________
Fate lies in the hands of the forgotten
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Това ми е тайната за домашните по литература 
