anime.ludost.net

Anime Ludost
Дата и час: Пет Авг 06, 2021 1:00 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Вто Фев 20, 2007 2:17 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 11, 2007 9:52 pm
Мнения: 4
преди да почна да пиша искам да уточня, че това не е точно разказ по скоро отказ, тъй като нямам заваршени разкази.(искам подобаваща критика) :roll: :roll:
Алая седеше наблюдавайки вече загасващия огън.Подсушаваше с кърпа влажната си коса, от която все още капеше вода. Реми обиасняваше нещо на Риноа, но той сякаш не го слушаше.Слухът му долавяше единствено спокойното дишане на жената до камината.Всичко сякаш бе потънало в тишина.Сякаш само диханието й бе обсебило всичко.Топлият й дъх.....
-Слушаш ли ме изобщо?-Реми го изтръгна от мислите му.
-Извинявай...бях се замислил-оправда се Риноа.
-Спри да мислиш за нея-прошепна Реми и хвърли бърз поглед на Алая.-
-Не мисля за нея-дори и сам не си вярваше.
Лъжеш, но както и да е. Трябва да изляза за малко.
Минавайки покрай Алая и каза:
-Имаш ли нужда от нещо?
-Не.Не се притеснявай.
-Добре-осмели се да я целуне по бузата,след което излезе.
Жената дори не трепна.Погледът и бе отправен в пламъците.Имаше чувството,че изгаря и в същото време, че изстива.Всичко наоколо бе толкова студено,толкова безчувствено.Огънят си бе огън, но не можеше да стопли душата й.
Остави хавлията и взе гребена.Започна бавно да сресва косата си.Кичур по кичур-гребенът се плъзгаше м/у косата и сякаш бе коприна-грациозно.
-Може ли да те среша аз?-въпросът прозвуча като молба.
Копнееше да прокара пръсти из косата й.Отново.Дори и само за миг.Какво друго му оставаше.Не можеше да иска нищо друго.Не трябваше да моли и за това.Но все пак го направи.
Алая го погледна.Той се почувства така сякаш тя ще стане и ще забие гребена надълбоко...в сърцето му, за да може да спре да чувства ,но не...не го направи. Само каза:
-Добре-бе толкова сдържана.Хладна.
Само привидно.Дали и отвътре бе същата?Дали в нея все още гореше същия пламък като преди?Очите и бяха все същите-безразлично студени.Дали някъде се бе стаила някаква топлота?Ако я имаше значи Алая се прикриваше много добре.
Бавно се приближи и седна зад нея.Прокара гребена през черната и коса.Бавно сякаш да не сбърка нещо.
Спомените я заляха като вълна.Помнеше всичко,което бяха преживели заедно.Години наред се опитваше да забрави,но не можеше.Прекалено много неща и напомняха за него.Дори и тази къща. Потрепери, а в стаята не бе студено.По бузата и се плъзнаха две сълзи-една след друга.Но тя не ги обърса.Нямаше смисъл.Сигурно щеше да има и още.
Внимателно я обгърна с ръце,сякаш "да не се счупи".Подпря брадичка на рамото и.Усещаше топлият му дъх във вратът си.Топлината пролазваше съсредоточено по цялото и тяло,оставяйки след себе си ледени тръпки.
-Да избягаме някъде.Далеч от тук.-Риноа шепнеше в ухото и.-Само ние тримата.Моля те.
-Какво?-Алая се обърна рязко към него.Не бе очаквала, че някой някога ще и каже подобно нещо.Не и на нея.И най- малко,че ще и го каже някой като него.
-Казах...
-Чух какво каза.
Той замълча.
-Но... мисля че е невъзможно.
-Защо не!?
-Казах не!! Ако си глух не мога да ти помогна с нищо.
Гледаха се няколко секунди,но на нея и се стори цяла вечност.
-Съжалявам-промълви едва и изтича в стаята си.Вратата се блъсна.Всичко прокънтя.
Риноа остана сам.Гледаше в една точка.Как изобщо си бе помислил, че тя ще каже "да".Все пак бе с Реми.Не можеше просто така да се откаже от него.

Алая се проклинаше на ум.Искаше и се да се бе съгласила,но не можеше.Седна на края на леглото.Кичури коса падаха пред лицето и.
Какво щеше да прави занаперд без Риноа?Той и бе нужен като кислород.Без него нямаше да оцелее.Но трябваше.Трябваше да му каже.
Пое си дълбоко дъх и излезе от стаята.Риноа вдигна поглед.В очите му сякаш бе събрана всичката болка на света.Сякаш някой я бе събрал в чаша и я бе изсипал там.Най вероятно, за да помрачи цвета на очите му.Тези очи,които и говореха повече дори и от думите.
Приближи се и застана на колене-пред него.Едва докосна дланта му,сякаш страхувайки се.Но не откъсваше очи от неговите.Там бушуваха гняв,болка,отчаяние.
-Защо постъпваш така с мен?-думите му я срязаха като острие.
-Замълчи за момент.
-Защо ми го причиняваш??
-Ще ме изслушаш ли?-повиши тон,но после продължи да шепне.-Виж... аз... не мога да бъда с теб.Трябва да го разбереш.Аз винаги ще бъда просто...различна.Различна от теб.Ние нямаме нищо общо.Разбираш ли ме?
-Нищо общо ли? А Рейвън?Той нищо ли не значи?
Всъщност...той е най-хубавото нещо в живота ми,но това не значи,че може да сме заедно.Сега съм с Реми,а и се разбираме добре.Той направи много за мен.
Алая го погали по бузата.
-Искам да знаеш само едно-обичам те и държа много на теб,но не може да сме заедно.Може би на друго място и при други обстоятелства,но не тук и не сега.
-Защо ми ги причиняваш??-Риноа я гледаше с насълзени очи.
-Недей... недей да плачеш.Моля те.
Усети как сълзите напират.
-Аз... толкова съжалявам.Трябва да и вървиш.-тя се изправи.
-Трябва да ти се моля ли!?Да падна на колене ли!?Добре!-той се свлече от канапето.-Но не го прави.Моля те!Не ме изритвай от живота си.Не отново.
-Върви си.Моля те.-сълзи започнаха да мокрят бледото и лице.-Аз...-не знаеше какво повече да каже.Затова впи устни в неговите.Искаше за последно да ги вкуси.Последната целувка трябваше да е незабравима. Можеше да го целува цяла вечност,но не трябваше.Затова го отблъсна.
-Съжалявам.А сега си върви.Върви си.Чу ли?
Той хвана ръката и.
-Усещаш ли топлината?-бе толкова нежен.
Изправи се и просто я прегърна.Притисна тялото и силно до своето.Да усети топлината.Така може би имаше надежда да разтопи леда около сърцето и.
-Не-тя го избута.-Казах да си вървиш.Не стана с добро.Трябва ли да опитвам с лошо?-в насълзените и очи проблясна застрашително пламъче.Върви си.И не се връщай никога вече.Ясно ли ти е?

Мъжът не каза нищо.Обърна се и просто си тръгна.Алая гледаше след него.Гледаше го през полуотворената врата.Гледаше го как се отдалечава в мрака.Все повече и повече.Докато не изчезна напълно.
Осъзна,че сега го вижда за последен път.Наистина.Очите и бяха като мъртви.В тях сякаш нямаше живот.А дали някога изобщо бе имало?И тя не знаеше.Знаеше само,че двамата бяха коренно различни.Той бе огъня, а тя леда.
А дали можеше леда да се превърне в гореща лава,а огъня да стане късче лед.
Бяха просто различни.Но нали все пак противоположностите се привличат.Може би.А може би с огъня си щеше да я изпепели.Да я убие.Може би някой ден щяха да се срещнат отново.Когато нямаше да има пречки.Когато щяха да бъдат заедно въпреки различията си.И когато нямаше да се унищожат взаимно.Може би на друго място, в друг живот, но не тук и не сега........

След минути Реми се прибра.Бутна вратата.В стаята бе абсолютно тихо.Седна до Алая,но не каза нищо.
-Той си замина.- каза го без да поглежда мъжът до себе си.-Няма да го видя повече.-отново заплака.
-Успокой се-Реми я прегърна.
Тя отпусна глава на гърдите му и продължи да плаче.
END!!! :wink:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: 4akam mnenia za napisanoto
МнениеПубликувано на: Вто Фев 20, 2007 2:24 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 11, 2007 9:52 pm
Мнения: 4
gladna sym i za tva se iznasiam ot tuk :wink:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: 4akam mnenia za napisanoto
МнениеПубликувано на: Вто Фев 20, 2007 11:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 01, 2007 9:41 pm
Мнения: 141
Местоположение: between Heaven and Hellmouth
[quote="lady_death"]gladna sym i za tva se iznasiam ot tuk :wink:[/quote]
Надявам се не за постоянно :roll:

Иначе разказчето е добро...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Фев 21, 2007 11:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Юни 01, 2006 5:08 pm
Мнения: 118
Местоположение: Somewhere I belong...but not here!
Все си мислех,че Реми трябваше да остане с Риноа след онази нощ с лимоните :P.....

Разказа е прекалено къс,за да напъхаш имената на всичките герои в първите две изречения.Читателите се разсейват.
А,и не беше зле още в началото да се подчертае,че Риноа е мъж.Вероятно повечето го мислят за жена заради името(асоцияция с "Final Fantasy 8")
Има и няколко стилистични грешки,но те ще се оправят с козметични корекции.
Вероятно ще звучи много по на място,ако напишеш и останалата история.
Доста клишета,макар че намен всичко ми се струва клиширано напоследък...

Както каза Fallen`Angel,разказчето е добро,но трябва да се поработи наистина доста,за да стане нещо повече....
Няма нищо,с което да задържа вниманието.

Е,това от мен...Само не казвай,че съм била жестока в критиката си....Ти сама си я изпроси

Писала си и по-добри неща(справка спора между Лиан и Нейтън)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Фев 22, 2007 3:14 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 18, 2006 11:32 pm
Мнения: 4573
Местоположение: Somewhere around nothing
Смятах да се направя,че не съм забелязала какво си постнала,но...
Бозаво.Много бозаво.Ма изключитолно бозаво!Напомня на някоя сапунка,обаче има и по-интересни сапунени сериали.Освен,че нищо не се разбира(аз знам цялата история,но все пак ми беше трудно да се сетя за какво говориш),няма и действие.Дори не си споменала,че Рейвън е детето им(нито че Реми е обратен...уатевър),така че не се схваща за какво говорят по едно време :roll:
Оставям на страна колко скучна и объркана е историята.От целия откъс се разбра само как се събрала някаква емо компанийка и си реве :lol: Риноа(ама как можах тогава да се изгавря,че и ти да се вържеш...сега съществото е двойно по-изгаврено,даже и с име) излиза като някакъв ревлив и съвсем безгръбначен тип.За Алая нямам думи - и това мекотело е морещица по твои думи :roll:
Критиката беше гадна.Знам.Обаче си прекалила със сапунките напоследък явно ;)

ПС Знам,че не ти хрумваше какво да постнеш във форума,обаче точно тая боза ли намери?:roll:

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: SKORO NIAMA DA PI6A NI6TO
МнениеПубликувано на: Чет Фев 22, 2007 6:12 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 11, 2007 9:52 pm
Мнения: 4
E MERSI VSE PAK ZA KRITIKATA TVA MAI NAISTINA BI HARESALO SAMO NA POLIA AMA NE MOJAH DA IZMISLIA NI6TO DRUGO A I NIAMAM VREME PYK I E MNOGO KRATKO M/U DRUGOTO BRYKMATA PAK ZABIVA AMA NI6TO AZ DA SA POHVALIA.
BLAGODARSKO GALIA NE MOGA IZTRIA STILL LIFE NIAKOI PYT DA MINE6 DA IA OPRAI6.


Някой ден да минеш да си оправиш поста


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 27, 2007 7:36 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 11, 2007 9:36 pm
Мнения: 30
lady_death написа:
преди да почна да пиша искам да уточня, че това не е точно разказ по скоро отказ, тъй като нямам заваршени разкази.(искам подобаваща критика) :roll: :roll:
Алая седеше наблюдавайки вече загасващия огън.Подсушаваше с кърпа влажната си коса, от която все още капеше вода. Реми обиасняваше нещо на Риноа, но той сякаш не го слушаше.Слухът му долавяше единствено спокойното дишане на жената до камината.Всичко сякаш бе потънало в тишина.Сякаш само диханието й бе обсебило всичко.Топлият й дъх.....
-Слушаш ли ме изобщо?-Реми го изтръгна от мислите му.
-Извинявай...бях се замислил-оправда се Риноа.
-Спри да мислиш за нея-прошепна Реми и хвърли бърз поглед на Алая.-
-Не мисля за нея-дори и сам не си вярваше.
Лъжеш, но както и да е. Трябва да изляза за малко.
Минавайки покрай Алая и каза:
-Имаш ли нужда от нещо?
-Не.Не се притеснявай.
-Добре-осмели се да я целуне по бузата,след което излезе.
Жената дори не трепна.Погледът и бе отправен в пламъците.Имаше чувството,че изгаря и в същото време, че изстива.Всичко наоколо бе толкова студено,толкова безчувствено.Огънят си бе огън, но не можеше да стопли душата й.
Остави хавлията и взе гребена.Започна бавно да сресва косата си.Кичур по кичур-гребенът се плъзгаше м/у косата и сякаш бе коприна-грациозно.
-Може ли да те среша аз?-въпросът прозвуча като молба.
Копнееше да прокара пръсти из косата й.Отново.Дори и само за миг.Какво друго му оставаше.Не можеше да иска нищо друго.Не трябваше да моли и за това.Но все пак го направи.
Алая го погледна.Той се почувства така сякаш тя ще стане и ще забие гребена надълбоко...в сърцето му, за да може да спре да чувства ,но не...не го направи. Само каза:
-Добре-бе толкова сдържана.Хладна.
Само привидно.Дали и отвътре бе същата?Дали в нея все още гореше същия пламък като преди?Очите и бяха все същите-безразлично студени.Дали някъде се бе стаила някаква топлота?Ако я имаше значи Алая се прикриваше много добре.
Бавно се приближи и седна зад нея.Прокара гребена през черната и коса.Бавно сякаш да не сбърка нещо.
Спомените я заляха като вълна.Помнеше всичко,което бяха преживели заедно.Години наред се опитваше да забрави,но не можеше.Прекалено много неща и напомняха за него.Дори и тази къща. Потрепери, а в стаята не бе студено.По бузата и се плъзнаха две сълзи-една след друга.Но тя не ги обърса.Нямаше смисъл.Сигурно щеше да има и още.
Внимателно я обгърна с ръце,сякаш "да не се счупи".Подпря брадичка на рамото и.Усещаше топлият му дъх във вратът си.Топлината пролазваше съсредоточено по цялото и тяло,оставяйки след себе си ледени тръпки.
-Да избягаме някъде.Далеч от тук.-Риноа шепнеше в ухото и.-Само ние тримата.Моля те.
-Какво?-Алая се обърна рязко към него.Не бе очаквала, че някой някога ще и каже подобно нещо.Не и на нея.И най- малко,че ще и го каже някой като него.
-Казах...
-Чух какво каза.
Той замълча.
-Но... мисля че е невъзможно.
-Защо не!?
-Казах не!! Ако си глух не мога да ти помогна с нищо.
Гледаха се няколко секунди,но на нея и се стори цяла вечност.
-Съжалявам-промълви едва и изтича в стаята си.Вратата се блъсна.Всичко прокънтя.
Риноа остана сам.Гледаше в една точка.Как изобщо си бе помислил, че тя ще каже "да".Все пак бе с Реми.Не можеше просто така да се откаже от него.

Алая се проклинаше на ум.Искаше и се да се бе съгласила,но не можеше.Седна на края на леглото.Кичури коса падаха пред лицето и.
Какво щеше да прави занаперд без Риноа?Той и бе нужен като кислород.Без него нямаше да оцелее.Но трябваше.Трябваше да му каже.
Пое си дълбоко дъх и излезе от стаята.Риноа вдигна поглед.В очите му сякаш бе събрана всичката болка на света.Сякаш някой я бе събрал в чаша и я бе изсипал там.Най вероятно, за да помрачи цвета на очите му.Тези очи,които и говореха повече дори и от думите.
Приближи се и застана на колене-пред него.Едва докосна дланта му,сякаш страхувайки се.Но не откъсваше очи от неговите.Там бушуваха гняв,болка,отчаяние.
-Защо постъпваш така с мен?-думите му я срязаха като острие.
-Замълчи за момент.
-Защо ми го причиняваш??
-Ще ме изслушаш ли?-повиши тон,но после продължи да шепне.-Виж... аз... не мога да бъда с теб.Трябва да го разбереш.Аз винаги ще бъда просто...различна.Различна от теб.Ние нямаме нищо общо.Разбираш ли ме?
-Нищо общо ли? А Рейвън?Той нищо ли не значи?
Всъщност...той е най-хубавото нещо в живота ми,но това не значи,че може да сме заедно.Сега съм с Реми,а и се разбираме добре.Той направи много за мен.
Алая го погали по бузата.
-Искам да знаеш само едно-обичам те и държа много на теб,но не може да сме заедно.Може би на друго място и при други обстоятелства,но не тук и не сега.
-Защо ми ги причиняваш??-Риноа я гледаше с насълзени очи.
-Недей... недей да плачеш.Моля те.
Усети как сълзите напират.
-Аз... толкова съжалявам.Трябва да и вървиш.-тя се изправи.
-Трябва да ти се моля ли!?Да падна на колене ли!?Добре!-той се свлече от канапето.-Но не го прави.Моля те!Не ме изритвай от живота си.Не отново.
-Върви си.Моля те.-сълзи започнаха да мокрят бледото и лице.-Аз...-не знаеше какво повече да каже.Затова впи устни в неговите.Искаше за последно да ги вкуси.Последната целувка трябваше да е незабравима. Можеше да го целува цяла вечност,но не трябваше.Затова го отблъсна.
-Съжалявам.А сега си върви.Върви си.Чу ли?
Той хвана ръката и.
-Усещаш ли топлината?-бе толкова нежен.
Изправи се и просто я прегърна.Притисна тялото и силно до своето.Да усети топлината.Така може би имаше надежда да разтопи леда около сърцето и.
-Не-тя го избута.-Казах да си вървиш.Не стана с добро.Трябва ли да опитвам с лошо?-в насълзените и очи проблясна застрашително пламъче.Върви си.И не се връщай никога вече.Ясно ли ти е?

Мъжът не каза нищо.Обърна се и просто си тръгна.Алая гледаше след него.Гледаше го през полуотворената врата.Гледаше го как се отдалечава в мрака.Все повече и повече.Докато не изчезна напълно.
Осъзна,че сега го вижда за последен път.Наистина.Очите и бяха като мъртви.В тях сякаш нямаше живот.А дали някога изобщо бе имало?И тя не знаеше.Знаеше само,че двамата бяха коренно различни.Той бе огъня, а тя леда.
А дали можеше леда да се превърне в гореща лава,а огъня да стане късче лед.
Бяха просто различни.Но нали все пак противоположностите се привличат.Може би.А може би с огъня си щеше да я изпепели.Да я убие.Може би някой ден щяха да се срещнат отново.Когато нямаше да има пречки.Когато щяха да бъдат заедно въпреки различията си.И когато нямаше да се унищожат взаимно.Може би на друго място, в друг живот, но не тук и не сега........

След минути Реми се прибра.Бутна вратата.В стаята бе абсолютно тихо.Седна до Алая,но не каза нищо.
-Той си замина.- каза го без да поглежда мъжът до себе си.-Няма да го видя повече.-отново заплака.
-Успокой се-Реми я прегърна.
Тя отпусна глава на гърдите му и продължи да плаче.
END!!! :wink:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: hi
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 27, 2007 7:37 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 11, 2007 9:36 pm
Мнения: 30
:))


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 27, 2007 7:42 pm 
Offline
Силвия
Аватар

Регистриран на: Пет Май 06, 2005 6:02 pm
Мнения: 9389
Направо ми се повръща...

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Чет Ное 25, 2010 1:33 am 
Offline
Twisted Angel
Аватар

Регистриран на: Нед Яну 04, 2004 11:00 am
Мнения: 12765
Местоположение: В хладилника на УБСЕ до бирата
ъъъъм, самоцитиране на нещо поствано от зимата за да му обърнем пак внимание, въпреки че няма смисъл?

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Съб Ное 27, 2010 3:14 pm 
Offline
Лакпром терорист
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 11, 2004 9:36 pm
Мнения: 5613
Местоположение: над земята, под небето
Уоу, тва самоцитиране ме изкефи, хъхъхъхъхъ. Нещо и на мен ми е сапунен разказа и не става ясно защо толкова не могат да са заедно тез хора....

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Пон Ное 29, 2010 5:34 am 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Предполагам самоцитирането е изтрито.

Иначе фенфика няма да го пипна дори с пръчка, докато не бъдат оправени неграмотния правопис, стилистичните грешки и форматирането на точките и запетаите. След това ще трябва да се самоизнасиля и да преборя придобитите си от горчива практика убеждения, че лице, което не се справя с писмения език, няма да се справи и с развитието на идея, сюжет и персонажи.

Онова "отказ" вместо "откъс" във въведението ме отказа окончателно да чета нататък. Срамота е нещо такова да се пуска в публичното пространство, че и да се настоява за коментари.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Пет Дек 03, 2010 4:03 am 
Offline
Лакпром терорист
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 11, 2004 9:36 pm
Мнения: 5613
Местоположение: над земята, под небето
Аз пък напоследък толкова съм зажадняла за сапунки, та чак ми стана любопитно да прочета още от историята на главните герои. Някой от коментиращите беше казал, че имало предишна случка с някакви лимони с двамата мъже в откъса и аз се счупих да търся из фенарт секцията, но нищо не открих! :sad: После пък друг обави, че зацепил, че единият е гей и се зачудих дали не е чел/а някаква друга част, където се изаснява това и пак търсих ли търсих!
ladydeath, аре кажи къде са другите части да си начеша крастата!

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Пет Дек 03, 2010 7:16 pm 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Жена, ако ти се чете хубаво гей порно с яки персонажи, на английски, мога да ти дам линкове към любими фикс по One Piece, с любимата ми двойка Зоро/Санджи. Няма нужда да се мъчиш с родната неграмотност.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: fan fic ice and fire
МнениеПубликувано на: Нед Дек 05, 2010 1:10 am 
Offline
Лакпром терорист
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 11, 2004 9:36 pm
Мнения: 5613
Местоположение: над земята, под небето
Не, ве, не държа на гей елемента (даже го избягвам). Просто ми стана интересно как така някой си реши, че Реми (или там как беше) е гей??? Чел/а е нещо друго, където това се изяснява ли, що ли? Искам инфо немедленно!

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов