anime.ludost.net

Ето и нещо измъдрено за 5 минути от мен...първото и евентуално последно от мен.Просто искам да си кажете мнението.Ако не е чак толкова зле може и да намера време за повече...


Полето беше осеяно с трупове.Крака,ръце и глави се сеяха навсякъде.Странно но кръв нямаше.Телата изглеждаха някак си изсъхнали все едно всичко се е случило преди много време.Двана души стояха в центъра на клането.
-Е,най-сетне се срещаме на 4 очи ако мога така да се израза-каза Риудо,облечен изцяло в черно държащ огромен меч по който пробягваха кърваво червени пламъци подсказвайки че оръжието не е от този свят.На двете му бузи имаше странни татуйровки без някаква форма.Само малцина знаехаче това са руни полепнали по тялото му с предназначение да го държат окован.С времето той беше успял да искриви заклинанието и с това изопачавайки руните по невиждан досега начин,чрез който те му даваха мощ.БЕше се освободил от затвора и сега ламтеше за мъст.Очите му бяха червени,а голото му теме лъщеше на залязващото слънце и сякаш само светеше.
-Време е да си разчистим сметките-каза той.
Мъжът срещу него само го погледна и се усмихна.С изцяло белите си доспехи,той приличаше на ангел.Много хора биха го объркали за такъв с това красиво лице което имаше,ако не бяха гарваново черните му очи и коса и този белег минаващ през лявата му буза,през окото и завършващ малко над веждата му.Беше го получил точно от това острие,което беше в ръцете на Риудо преди твърде много време.
-Да време е.
-Нека приключиме с това веднъж завинаги-каза Риудо и с невъзможна за хората бързина атакува с меча.Мъжът не му отстъпи по бързина.Извади катаната си и с невероятно майсторство отби атаката му и на свой ред замахна ниско в стомаха.Двамата се вкопчиха в невероятна битка.Острието на Риудо блъскаше и от всяко париране от него хвърчаха пламъци унищожавайки земята наоколо.Задуха вятър.За миг мъжът в бяло се заслуша в шепота му.Все едно цялата земя ревешв от болка и агония.Той го разбра и колкото и да искаше да спре,трябваше да продължи.Просто трябваше да се свърши.Замахна към главата с изключителна бързина.Риудо дигна меча си и едва тогава разбра че това е било лъжлив удар.С едно много плавно движение мъжът в бяло измести меча си и себе си озовавайке се зад Риудо.С един бърз удар той го прониза в корема.
-ТИ!Нима си мислиш че това ще ме убие.-Черните пламъци обкръжиха Риудо.Той знаеше че тези пламъци могат да унищожат всичко...без него.Усмихна се-Ще те удостоя с честта да видиш истинската ми същност.
Изведнъж черните дрехи се разкъсаха.Тялото на Риудо стана по-голямо и по мускулесто.Кожата му стана кърваво червена,рога изникнаха на главата му и крила се появиха от гърба му закривайки слънцето.Черна аура го обгърна целия.Мъжът в бяло не направи нищо.Той отвори най-сетне очите си,които от старта на битката бяха затворени.Те бяха променили цвета си в зелен,и също такива пламъци излезнаха от тях.Аура в червено го обля.Катаната му стана толкова черна,че човек би си помислил че поглъща всичката светлина и цветове оставяйки само мрак след себе си.
Риудо,извисяващ се с 2 глави над мъжа замахна.Огньове бликнаха навсякъде унищожавайки тъканта на всичко наоколо много на дълбоко.Там където падаха се появяваха кратери създавайки впечатлението че стигат до центъра на земята.И въпреки това мъжът в бяло беше незасегнат.Катаната беше погълнала всичко приближаващо се към него.
-Глупак-каза той и злобна усмивка се изписа на устата му разкривайки изрядно бели зъби от които кучешките бяха странно издължени.С едно замахване той отби меча му пронизвайки го със своя право в сърцето.Риудо изрева и каза нещо на твърде древен език да бъде разбран от хората.Усмихна се.
-Нищо не е свършило.Ти може и да ме победи сега,но този свят е загубен.А аз ще се върна и ще те убия.
Изричайки тези последни думи Риудо се стопи,не оставяйки нищо друго освен странно искряща кръв по меча на мъжа.Света се разтресе,свисе във своята същност и се взриви не оставяйки дори и помен от него.

Мъжът стоеше на скалата и наблюдаваше колоната бежанци стичащи се към близкия град.Никой не можеше да го види прикрит зад щита от магия образувал около себе си.Беше изцяло облечен в бяло.Беше красив с черна коса и очи.Стоеше и се усмихваше
-Глупак.Тетраен не може да ме унищожи-едва казвайки го и света се разтресе.Той се осъзна че може да предизвика унищожението на още един свят и бързо прекрати действието със заклинание изречено на твърде древен език.-Няма да позволя още да загинат от ръката ти Риудо.-каза той взирайки се в последните лъчи на залязващото слънце.
-Тер'аран Каин.Манедер'тир азо'с Тир.-гласът му прокънтя по целия свят.Хората поглеждаха към небето със страх,от където си мислеха че идва гласът.Само древни колкото него хора щяха да разберат значението му: "Назовават ме Каин-този що властва над Смъртта".

Човекът стоеше в кулата си гледайки към небето със усмивка.Тя стоеше до него и го гледаше в недоумение:
-Защо си толкова щастлив.Не те ли оплаши този тътен идващ от небето.
-Не,Сестро.-каза мъжът-Най-сетне пророчеството започва да се збъдва.
И тръгна към вратата със смях."Едва ли някой знае за съществуването на толкова древно пророчество.Цяло щастие е че аз знам за него" помисли си и затвори вратата след себе си оставяйки сестра си гледаща небето с недоумение.


Из древни пророчества за света:
"Тер'аран Каин.Манедер'тир азо'с Тир"
ще прогърми глас в небето известявайки:
"Спасителя е тук
Този що ще се изправи срещу Мрака,
този що единствен може да победи."
И ще се вкопчи в битка с кръвта си
и ще накара хората да тръпнат в страх
и ще се реши съдбата на света
да продължи и ли да изчезне...





И тъй за 5 минути мисъл толкоз от мен.Нямам време за повече и не се сърдете за нескопосаното писане.Кажете си мнението колкото и грубо да е ще го понеса.
П.П.Леко взаимстване с "Колелото на времето" има но нямаше как четох го наскоро....