Изгледах Mardock Scramble: The First Compression.
Останах с противоречиви впечатления.
От една страна - страхотна графика, анимации, битки, механичен дизайн, звук и музика. Заглавието е донякъде рип-оф на киберпънкарщината Ghost In The Shell и всички взети от там елементи звучат адски добре: философщини на тема "Какво е да си човек в свят, с толкова напреднали технологии?", "Защо лабораторната мишка Oeufcoque е по-добра личност от всички останали герои?" и пр. и пр. добри попадания и интересни sci-fi концепции.
От друга страна - имаме един безкрайно изтъркан сюжет - серийният убиец, който е толкова богат, че е недосегаем и може да прави каквото си иска, проститутката-жертва със суисидални наклонности и тежка семейна история, наемникът с непроницаемо лице, който въпреки, че е непобедим и може сам да се справи с протагонистите изпраща стандартната банда изроди, бандата изроди, които са по-скоро карикатури и реално са фенсървис за копнеещата за gore японска публика.
Dr. Easter също е стандартният "луд учен".
Oeufcoque е малко по-симпатичен и не толкова изтъркан, но пак не е нещо невиждано за киберпънк жанра.
Накратко: харесват ми графиката и sci-fi идеите, но защо трябваше да се лансират с такъв долнопробен сюжет?
Едночасовият филм завърши с cliffhanger. Предстоят още два филма.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Ужасно депресарско, не ужасно тъпо. В момента съм на 18 от 22 епизода и не знам дали искам да гледам останалите четири, щото... ме оставя с горчиво усещане в устата. Артът е мега як, нещо вампири там, ала-бала, супер добре поставените психо хорър сцени със страшен избор на музика (най-малкото Buck-Tick имат и OP, и ED - фап) - все неща, които биха ме приковали в безсънни нощи. Както и >ме< приковаха. И въпреки това съм... "покъртена" май е правилната дума. Първо, не съм вярвала, че тривиална вампирска история би ме зарибила така; второ, не очаквах, че да видя как нещата не се обръщат в полза на лошите би ми разбутало така душевния мир, до степен дори да ми е гадно да гледам. Затова малко ме е страх да го довърша, понеже леко предвиждам какво ще се случи, и не знам искам ли накрая да оставам с физиономия тип wtf... Не знам и защо ги издърнках всичките тия неща, но се чувствах особено фрустрирана...