|
Светотатствате. Това е една от най-гениалните истории за приятелство и амбиция лайк евър и вие ги дрънкате такива. Къде сте бляли?
Грифит живееше опиянен от самозаблудата си колко мечтата му е най-важното нещо. Въобразяваше си, че хората му са пионки, към които изпитва някаква симпатия и дори обич, но които е готов да принесе в жертва при нужда. Мислеше си, че е над тях - на някакъв пиедестал изкачен - красавеца, гениалния стратег и войн с Амбицията(ТМ). И тогава Гатс, в когото пък течеше друг тип вътрешна борба, го напусна. И Грифит беше смазан от загубата, щото Гатс му беше влязъл под кожата вече с всичките си титанични подвизи (т.е. Грифит беше издигнал и Гатс на пиедестал, беше го изравнил със себе си, един вид). Дотолкова, че сътвори ебати глупостта. Щото всъщност загуби приятел. Най-добър приятел. Човек, който се оказа ценен просто със самото си съществуване и присъствие, а не с това, че му помага на плановете. Всичката Амбиция(ТМ), позьорство и "вижте ме къв съм велик" на Грифит се оказаха една голяма самозаблуда. Мечтата му се оказа недостатъчна - някак неусетно беше минала на втори план за него. И това го разтърси твърде силно.
На Гатс пък терзанията, допълват по гениален начин тея на Грифит, щото за да има приятелство трябват минимум двама. Той пък е грубият, могъщ, простоват и неособено умен, но лоялен като куче войник. Който обаче има достатъчно акъл, за да оцени мястото си при Грифит като неадекватно. Щото той гледаше на Грифит като на някакво по-висше от него същество и с това се самодистанцираше от него. И подчиненото положение и обожанието, което питаеше към Грифит, не му тичкаха на мераците. Той искаше приятелство - щото има повече амбиция и самоуважение от останалите Ястреби. Не може да има приятелство, когато двама души не са на едно ниво - той го осъзна (в ебати силния и ритащ задници епизод, когато чу какво каза Грифит на оная до фонтана) и съответно си тръгна. Понеже беше повярвал на глупостите на Грифит, за това колко мечтата му била по-важна от хората му, в крайна сметка, като видя какво се случи беше изумен. Щото Грифит беше преживял твърде тежко това че Гатс си тръгна, с което доказа, че всъщност Гатс му е равен и му е приятел. Т.е. и двамата бяха сгрешили и тая грешка им коства много.
После разбира се имаме прекрасните моменти с осакатения Грифит, който гледа съвършения си силен и здрав приятел Гатс да оножда една жена, която винаги е намирал за даденост, но която изведнъж става недостъпна, щото нашият вече не е красив, гениален стратег и войн с Амбиция(ТМ), а е сакат нещастник, който не може да ходи, говори, държи нещо. И започва да завижда и дори да обвинява. И когато му се дава шанс да се върне към мечтата си, той го прави по един невероятно злокобен начин. Това беше толкова гениален катарзис, такова зловещо прераждане, с тия два помитащи епизода накрая. Грифит спря да бъде човек, той стана демон, при това не някъв рандъм демон като тия дето Гатс биеше преди това, а един от великите 5. Щото жертвата, която направи беше огромна - единственият човек, който някога го беше откъсвал от мечтата му, най-добрият му приятел + жената, която все пак обичаше и останалите му бойни другари.
Тази разкошотия с тия многопластови и еволюиращи персонажи, развита в 26 епизода. Да ми се сравнява това с плоските безлични човечета и тотално безпосочната история на Курозука, е просто нелепо.
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
