От нещата, които съм гледал в този списък, съдя че принципът на съставянето му е бил по-скоро ”Заглавия, които имат претенции, да са серьозни” (но може би не са

).
Примерно ”Принцеса Мононоке” има претенцията да говори, за връзката между човека и природата. В нея има и други теми, като примерно за демагогията в политика и за безпредметноста на тероризма (самата ”принцеса” си е пример за екотероризъм

).
Накратко послания има, но според мен са дадени прекалено театрално и прекалено наготово.
В резултат се получава нещо със серьозна тематика, но не и със серьозни внушения.
Естествено, тябва да се отбележи, че това е един от филмите в твоя списък, които е предназначен, точно ”за деца и юноши”.(Или поне аз така го виждам.)
На мен ми е трудно да преценя, но може би от детска гледна точка, това си е наистина един серьозен филм.
За ЕВА-та съм изказвал мнението си много пъти: Да, страхотни идеи, страхотни послания, при това предадени със страхотна графика и анимация...ама защо авторът, като е толкова мъдър и такъв тънък психолог, трябва да ”набива с чук” знанията си в главата на зрителя?

По този начин, поне на мен не може да ми ”внуши” нищо.
Определено ЕВА-та е срьозно заглавие, но си пада и малко ”културна вандалщина”.
Другите заглавия, които съм гледал от списъка ти, определено се припокриват с мойте представи за ”серьозно” аниме.
Един въпрос. Гледал ли си Tokyo Godfathers?
Ако да, смяташ ли че и той заслужава да бъде добавен към горните заглавия?