anime.ludost.net

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

Зависи от анимето, има и такива които втория път като ги гледаш биха могли да ти доставят не по-малко удоволствие. Примерно някое аниме с много завъртян сюжет, мистерийки, развръзки, и т.н. Вторият път като го гледаш вече всичко ти е ясно, но точно тогава забелязваш някои ключови детайли. Или поведението на даден герой, който през първото гледане те е подразнило, или не ти е направило впечатление...
Такива сериали са рядкост... На мен лично така ми подейства RX, но не бих препоръчал на някой да го гледа сега за пръв път, все едно да го карам да слуша диско от миналия век

P.S. Анимето на страни, Fight Club е пример за филм, който като гледаш втори път все едно гледаш съвсем друг филм. Всичко ти е ясно, но пак ти е интересно и забелязваш много странни работи вкл. еднокадровите появи на Tyler (той ли беше?)...

_________________
Critical hit!
You hit for 2601 damage.
Invalid target.

Наистина, всичко зависи от анимето. Някои неща (особено ако са базирани на шокиращи моменти) имат уникален незаменим ефект на първо гледане, който намалява при следващи гледания. Други в последствие се чудя как съм ги търпял че даже и харесал първия път.

Но има и една безценна групичка анимета, която може да се гледа до безкрай без да писне и без да загуби ефекта си. За мен това са първия Ghost in the Shell (мисля че почна да губи малко от ефекта си на 10-то гледане... но и 20-тото го минах отдавна), Trigun (един от малкото сериали, които съм гледал изцяло повече от 2 пъти), Cowboy Bebop (избрани епизоди и до голяма степен филмът), Armitage III OVA, FLCL, Ping Pong Club, Sakigake!! Cromartie High (повечето епизоди съм ги гледал по 5-10 пъти), Golden Boy, Berserk (първият път е тотално разтърсващ, но и следващите гледания имат невероятен емоционален заряд), Samurai Champloo (с уговорки, всъщност има към 4-5 епизода които стават за безспирно гледане; помня че първият го гледах минимум 10-15 пъти докато чаках втория ), Lupin III: Castle of Cagliostro (след поне 5 гледания продължава да ми е крайно забавен), Air Master (почти 100-процентово запазване на ефекта при повторни гледания, със сигурност заради невероятно красивите битки), Akira (май никога няма да спра да му се впечатлявам), Dead Leaves.

Май повечето неща предразполагащи към многократно гледане са много визуално интензивни. Това си е нормално - човек не може да се насити на прекрасна визия, колкото и пъти да я гледа.

Но май наистина... като се замисля няма нещо което е съвсем като първия път. Най-малкото вече липсва неизвестното и незнанието накъде ще се развие историята. Но това не винаги е лошо, както спомена отаку.

А имало е и случаи нещо да ми допадне далеч повече на 2-ро и дори 3-то гледане. Blade Runner примерно - на 3-тото гледане просто ме срази, докато първите две ми скучаеше. Същото важи и за Milennium Actress - на 1-вото гледане не ме хвана, но на второто ми въздейства истински. Явно доста зависи и от моментното настроение.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Гледа се по един път освен ако не е някой piece of art.

_________________
Unrivaled Under The Heavens.

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

_________________
Psychedelics are almost irrelevant in a town where you can wander in a casino any time in the day or night and witness the crucifixion of a gorilla.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

The Real Folk Blues Part II-към 20 пъти.

_________________
Unrivaled Under The Heavens.