anime.ludost.net

Woo, thread necromancy, woo woo!

Знаете ли, наистина има някаква прослойка от хора, които даже не бих казал че гледат Харухи страшно плитко. Те по-скоро виждат само пяната над кафето. За какво говоря?
По едно време сериозно срещнах човек, който от цялото аниме беше останал с впечатлението, че Койзуми е страшният пич дето е винаги щастлив и винаги гледа положително на живота. Ми нали вечно е усмихнат?
Като поставим в такава рамка героите, получаваме една страшно готина картинка: Харухи е резидентното Mary Sue, перфектната тийнейджърка, the unique snowflake, която винаги прави всичко правилно. Нагато е сладкият буукуорм, Микуру е секси мейдката, Кион е нищо повече от male self-insert героя, и все пак всичките са си unique snowflakes.
Е, взимайки тази картинка, нека си представим средностатистическият идиот, който наистина вижда това в Меланхолията. Не е ли очевидно, че той харесва каквото вижда?

Не знам. Някакво яко е, когато фикция може да работи на няколко различни нива еднакво добре. Ефективно напълно различни гледни точки, директно противоречащи си, но пък хората, виждащи произведението от тези различни гледни точки, се кефят еднакво много.

edit: след по-подробно прочитане на темата назад...
Айде бе, лошите черти на Харухи са толкова очевидно бутани, че все едно казват на тъпите японски тийнейджърки "не се дръжте като кучки". Това беше целият смисъл от The Sigh. От там нататък в новелите Харухи се променя доста, и досадността ѝ бива обуздана в една голяма степен. Дотам че в последната арка не бих могъл да я опиша по друг начин освен като "страшно мило и грижовно момиче". Или, иначе казано, "вместо да се държите като кучки, вземете пораснете малко бе!"
Но, какво да се прави, никога няма да получим втори сезон.

Харухиизмът пък идва от една страна от идиотите, но от друга страна и от асоциирането с героя на Койзуми.

А относно "дълбок смисъл и тежка история"... за мен главното в това аниме са дискусиите относно космология и sci-fi worldbuilding. Такива неща като character analysis или sci-fi plot са второстепенни за гледната точка, която обикновено възприемам към този франчайз.

(горкият Rado-oniichan, има да го взимам на подбив още дъъъълги години)

OMG, тоя Койзуми дори не си го спомням кой е.

Като цяло помня Кьон, Харухи, Нагато и Асахина - последните три, щото са ме издразнили с нещо, а Кьон - щото ме кефи.
Иначе не помня ясно изразена критика в поведението на Харухи отвъд саркастичните монолози на Кьон. Японските ученички дали се държат като кучки достатъчно масово, че да предизвикат пръкването на някъв такъв социален коментар? Дълбоко ме съмнява - това би паснало повече на западната женска еманципация сякаш. Японките по-скоро са се вживели в оня ужасяващ фалшив и насилен кавайнес, от който ми се драйфа и който много искам да видя осмят на едро в някое аниме, ама засега не ме огрява. Свестните женски персонажи в тая медия се броят на пръсти и повечето са направени от Мамору Ошии и Миязаки, ебаси...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Аз пък си мисля че повечето са направени от Коджи Кумета, ама айде. Той неговите нали и с лопата да ги ринеш, и всичките готини...

Е, че какво повече искаш. Кион даже смалко не я удря.
Не, социален феномен си е в някакъв смисъл. Знаеш какво е чууни, предполагам. Не че то се изчерпва в държане като кучка, но предполагам можеш да видиш как и плотът, и всичко около самата Харухи, могат да се разгледат като тейк над точно чуунибьо. Иначе, някой назад го беше споменавал... Харухи си е едно нормално момиче. Социален коментар не мисля че е имало толкова, колкото построяване на образа ѝ като относително нормално JK.

И като за край, наистина не се ебавам, Харухи наистина се докарва до свястна навреме за книги девета/десета.

За мен централният социален коментар си беше точно в това, как всички се преструваха на такива каквито не се пред Харухи, за да не "събудят спящия бог".
Мисля, че това е най-очевидно японското нещо, пък другите съм ги пропуснал или вече не ги помня или и двете.

Пък как се държат реалните японки едва ли ще видим в entertainment заглавие.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

На Кумета Коджи знам само Зецубо Сенсей и там имаше готини женски, но понеже идеята е да се прави ебавка на едро с всякакви клишета, персонажите също са хипербола на дадено клише. Та не бих ги нарекла баш добре изградени женски персонажи, нали.

За чууни-то - за пръв път чувам тоя термин.
Забелязала съм явлението отдавна, но не знаех, че си има заглавие. Аз му викам (пре)пубесцентни трепети, аутизъм, японски гимназист и т.н., и т.н. според заглавието.

Малей, познавам няколко чуунита в реалния живот. Повечето пораснаха и се очовечиха, ама 1-2 продължават да са в постоянна връзка с кораба-майка...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Относно чуунито, на Запад поне за пръв път го срещнах като термин около То Ару франчайза, но почна да се предполага че всеки знае какво точно означава eight-graders syndrome-а от ... well, Chuunibyou demo Koi ga Shitai насам. Което ми напомня, че Aura си седи така приятно на диска и ми заема 4+ гигабайта, а не съм го гледал... ениуей.

За Кумета, еми, не са "реални" женски, но пък поне за мен човека успява да направи практически всяка една от тях привлекателна като характер, макар и да е чиста хипербола както казваш. Та да, изпълняват си ролята на герои от фикция перфектно. Чакай, съвсем се отметнах от темата.

В този тон на мисли, голяма част от новелите показват как всъщност Харухи почва да израства чууни периода си точно. Анимето не е достатъчно дълго, че да го покаже ясно това, но какво да се прави.

Между другото, говорейки за късо аниме, цялата история около Изчезването е начинът на автора на новелите да натрупа характер на Нагато Юки. Малко по-късно, седмата новела ако не се лъжа, Микуру получава подобно отношение, с цяла една книга посветена на нея. От гледна точка на анимето само, Микуру наистина не става за нищо.

@велуш
>Пък как се държат реалните японки едва ли ще видим в entertainment заглавие.
Сега пък ти и генерализациите... реалните японки си се държат като аниме героини, донякъде. То не само че драскачите на анимета копират каквото виждат в реалния живот поне до някаква степен, ами и все пак и обратната връзка я има.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Втори сезон ще се случи ако 12та книга се случи, и ако Кадокава решат да я рекламират. Сезон 1.5 и филмът се случиха заради книги 10 и 11.

Относно японките... не са само те. И ние сме си продукт на ентъртейнмънта, който ни е достъпен...

А относно айдъл феновете... доста анимета имат пародии на тея. Макар че... точно тази порода отакута ми е супер долна и противна, така че бих минал без каквото и да е казано на тази тема >.>

1. Това да го видя няма да го повярвам, че хората се държат така там.
2. Ако под "продукт" имаш в предвид, че е изкривило гледната ни точка и каквото и друго да се случва ние ще го виждаме и интерпретираме по клишетата, които са ни набити от медиите...
Аз така си мисля - там има други съвсем реални социални причини за сходно поведение, но медиите и ние го приравняваме към стереотипите.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Зарежи изкривяване на гледни точки... в голяма степен се изграждаме като хора точно от произведенията на изкуството, които излапваме като малки. Взимаме идеи и от хората като нас, но пък те има голям шанс да са ги взели от произведение на изуството също. И обратното важи, произведенията на изкуството черпят идеи от реалния свят...

1. То това е така, но аз като по-дърт модел българин мога да ти кажа, че самата гледна точка на обществото към тълкуванието на произведенията на изкуството се променя. Едно и също символизира различни работи...и майтапът е, че понякога нито едно от тях не отразява обективно какво казва конкретният арт (още известно и като случката "Как Вазов получи двойка за тълкуване на текстове на Вазов.").
2. Ако питаш мен 99% от аниметата не са "произведения на изкуството". Някой техни аспекти - графика, анимация, музика и т.н. може би. Но мисля много малко от тези заглавия имат сериозни артистични амбиции.
Та затова и се съмнявам да имат някаква документална стойност...по-скоро показват с какво обичат да се развличат зрителите...а чак след сериозно пресяване може да изпадне нещо за японския бит (религиозни ритуали, обществен транспорт, пазаруване в магазини, оризоварки, перални машини, разделяне на боклука и пр.)

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

1. Of course, every generation has its own morale, viewpoints and art. Всеки е бил малък по различно време, и различни произведения са създавали обкръжаващата го среда.
2. Ако питаш мен, хората се изграждат точно от тези 99%, а "произведенията на изкуството" остават статистически пренебрегнати и неразбрани.
Зависи какво имаш предвид под документална стойност. Зетсубо Сенсея има ли документална стойност? Малко е странно да се каже, че full scale parody има документална стойност, нали? И все пак е изкривено изображение точно на японската реалност. Ако не можеш да възстановиш поне отчасти прообразът по това какво се случва в entertainment-a на дадено общество, то значи не се замисляш особено. Разбира се, идеята да учиш какво е то Япония само по анимета/манга е идиотска. Поне трябва да се изгледат и j-драми, и да се четат известните книги (това, което се преподава в училище например), и тн...

...къде изчезна Харухи от разговора? oh w/e~

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Де да знам. Ако бях живял и в Япония, да ти кажа. Но поне... смятам, че аниметата в голяма степен си съдържат и ключовете, по които да ги тълкуваме.

Естествено, не можем да имаме съвсем правилно тълкуване и търсене на прообраза, но... аз винаги съм карал на принципа "90% е достатъчно". Така или иначе всичко това е въпрос на статистика.

Говорейки за статистика, това, че има японки, държащи се така, си е със сигурност. По-скоро въпросът е колко често се срещат подобни черти в характерите. Съдейки по думите на хора, били там, ще да не е толкова малък процент.

И, така де, аргументът за "рационалната нация" по-скоро работи наобратно: тийнейджърите навсякъде са "бунтарите", които играят наопаки на родителите си, just for the sake of being contrarian.

В крайна сметка, Харухи не може да се каже, че е типична японка, защото изграждат ѝ образа като нещо с IQ малко по-високо от средното все пак. Но пък точно заради това работи като идолски образ толкова добре?