Кръстих се и в този жанр - джосей.
Тва ако не се лъжа ми е първото такова аниме. Но като цяло очаквах много повече.
Японските простотии: 1. ангелско невинно лоли- черешката на тортата
2. love : keep it the family style с педофилски екстри
си свършиха работата да ме издразнят доста.
Сега - има свежи персонажи: като Ямада,Шинобу и Номиа например, но любовните отношения разнопосочно са много наивно и идеалистично представени. Хич не кат за лелки- по- скоро кат за тийнейджърки.
Сюжетната романтична линия е тромава, с тонове излишен драматизъм,а не зряла както очаквах.
Айде - трепетите на Ямада са ок, случва се; особено при младите момичета.
Но мъжете- не ми гАвАри:mrgreen:
......ехехе.
Един ще преглътна да е с любовна мания,но пък всичките?-колкото и да са хора на изкуството : емоционалните им профили просто бяха мнооого нерелни.
Историята на превъзнесеното лоли и нейния n-ъгълник ще пропусна. А колко би добре би се получило, ако нейната героиня не беше вдетинено педя човече от земята: а интригуващ и красив образ,будещ наистина любов и възхищение.
Имаше няколко добре акцентирани момента: пътешествието към себе си беше най- силно. Ужасната важност на изборите,които правим..Наследството и отговорностите,с които живеем.По този параграф имаше кво да провокира.
Но със сърдечните проблеми- голяма излагация. Поне между Ямада и Шинобу да бяха замислили нещо - любов,родена на база приятелство и грижа,нещо такова..но и тва не биде. На Ямада драмата беше близка до реалността, но щом се появи Номиа нещата трябваше да се разчупят.
Бе като цяло ако не бяха образите на Ямада, Шинобу и Номия немаше никав шанс да довърша сериала.Заради тях го догледах.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. Втората част ми хареса по-малко от първата , незнам що . А и сцените от първата част с дизайнерката с обезобразеното тяло водеха до могъщ и трудно усмирим boner ...
