anime.ludost.net

точно моят стил е това аниме @.@ Направо е срамота, че съм се чудила толкова дали да го гледам @.@ 1вите 4тири епизода са супер интересни! Спи ми се и оставям другите за утре

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

Едно от най-комплексните анимета,които съм гледал.Гениално е във всеки аспект.
Анимацията не е е натрапваща се с ефекти,но не е и прекалено груба,така че да може човек да се съсредоточи в историята.
А цялото аниме е направено предимно заради историята.
Психологическа Втора световна война между протагониста и антагониста.
Всичко,всеки отделен детайл в това аниме беше преценено и на място.Историйките на страничните персонажи спомагаха за изграждането на реалистичната,човешката атмосфера както и ,много често,за връзката с основната история.
В началото анимето започва малко мудно и сякаш безинтересно,поне за някои,но това е само подготовка за колосалните събития следващи после.Музиката създава една специфична мекота в повечето моменти,която обаче държи в напрежение постоянно.
Всеки отделен детайл ,всяка препратка към възможни реални събития и зверства те карат да потръпнеш...
Йохан...няма как с лека ръка да се коментира толкова многопластов персонаж.
Той е цялото аниме,сякаш са вплели в персонажа му много личности и идеи.
Велик оратор,масов хипнитизатор,чисто зло и т.н. могат да му се сложат много етикети.
Странно,но на мен ми се стори най-човешки от всички други.Дригите герои бяха перфекционизирани ,бяха сложени в някаква рамка,колкото и сложно да беше изграден вътрешния им свят.Те са ни познати малко или повече.
Йохан,от друга страна,сякаш ни показва истинската човешка природа,без задръжки,без граници,това което всеки човек се страхува да признае пред себе си.
Дали той беше наистина чудовището? ...едва ли.По-скоро всички други са такива.
В цялото аниме се създава впечетление за нещо паранормално,за нещо нечовешко,за да се наблегне на края.
А самия край е отворен,като уж анимето е завършено откъм мистерии и загадки.
Остава по малко(или много) на всеки за размишление. :>

П.П. Приказката и крайната мелодия направо ме грабнаха още тогава.
Даже се бях втурнал да зарибявам някакви приятели,но се отказах...


A long, long time ago in a land far away,
There was a monster without a name.
The monster wanted a name so badly.
So the monster left to go on a journey to find a name.
But the world was so large that he split into two to make his journey.
One went to the west and the other went towards the east.
The monster who went to the east found a village.

At the entrance of the village there was a blacksmith.
“Mr. Blacksmith, please give me your name,” said the monster.
“You can’t give away your name,” the blacksmith replied.
“If you give me your name, I’ll enter you and give you strength.”
“Really? If you can make me stronger, then I’ll give you my name.”
The monster entered the blacksmith.
The monster became Otto the Blacksmith
Otto the Blacksmith became the strongest man in the village.
But one day he said,
“Look at me. Look at me. Look at how large the monster inside me has become.”
Crunch Crunch! Munch Munch! Chomp Chomp! Gulp!
The hungry monster ate Otto from the inside out.
The monster returned to being a nameless monster.
Even when he entered Hans the Shoemaker…
Crunch Crunch! Munch Munch! Chomp Chomp! Gulp!
He returned to being a nameless monster.
When he entered Thomas the Hunter…
Crunch Crunch! Munch Munch! Chomp Chomp! Gulp!
He once again returned to being a nameless monster.

The monster came to a castle looking for a wonderful name.
In the castle, there was a sick boy.
“If you give me your name, I’ll give you strength.”
“If you can cure this illness and make me strong, I’ll give you my name.”
The monster entered the boy.
The boy became well.
The king was so pleased! “The prince is well! The prince is well!”
The monster liked the boy’s name.
He also liked living in the castle.
So even though he was hungry, he endured.
Every day his stomach growled, but he endured it.
However, he was so hungry that one day he said,
“Look at me. Look at me. Look at how large the monster inside me has become.”
The boy ate the king and even his servents.
Crunch Crunch! Munch Munch! Chomp Chomp! Gulp!
Since there was no one there anymore, the boy went on a journey.
He kept on walking for days and days.

One day, the boy met the monster who traveled to the west.
“I have a name. It’s a wonderful name, too.”
The monster who went to the west said,
“I don’t need a name. I’m happy even without a name.”
We just have to accept that we are monsters without a name.
The boy ate the monster who went to the west.

The monster finally had a name,
But all the people who could call him by that name have disappeared.
And Johan was such a wonderful name, too.
-END-


П.П. 2 Това не е само аниме за мен,това е произведение на изкуството.

_________________
Եվ լեռները վախենում են փողի

Олеее! Не бях прочела цялата приказка! Велика е!!!Може би това е и идеята на самото аниме, ама не съм го изгледала цялото, че да кажа. Не ми беше скучно дори и 1вите епизоди @.@ Сега съм на 29ти и е мега интересно @.@ С всеки епизод става все по-сложно и интригуващо @.@

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

Приказката я има по-нататъка в анимето, спойланаха те без време...

гледай и ще видиш мноо яка и ебаси дълбоката и комплексна психо-драма....Аз ще анализирам по-нататък. Още 6-7 епа имам.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Е, нищо де Аз така или иначе се чудех за цялата история на ендинга @.@ И да, забравих да спомена, че са супер добри и ендинга и опенинга! Особено опенинга! Много силен!

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

Историята на тва аниме мн ми прилича на Moryuo no Hako като замисъл и сюжет, но е по-добро изпълнение... Другото от превода ли, от кво ли ми беше малко мъка да го точа.

Ако харесвате Монстера, може да метнете око на Moryoto...Но общо взето тея 74 епа ги изгледах по-бързо от 13те на Морюто - начи е по-добро!

Сега съм копи пейст от анимес,че ме мързел да пиша вс наново кво схванах аз от анимето.

От тук насетне ще е един голям СПОЙЛ, за всички дет не са гледали анимето,така че спри доктук, ако не искаш да си разваляш фъна.

Да почнем с главния ? и подвъпросите произтичащи от него - как и КОГА Йохан се превръща в крайна сметка в този хладнокръвен масов убиец и манипулатор...

Малка скоба: дразнеше ме, че постоянно го сравняваха с Хитлер. Хора като Хилтлер се РАЖДАТ такива, те не се създават чрез експерименти...Йохан, дори да е перфектния резултат от експеримент, ако не е роден Хитлер, не може да е Хитлер.Но тва е друга хава и там не ми се навлиза сега...

№1? Какво попречи проект Хитлер 2 да се срине...
Ми естествено жена..ахаххах Хубавата Елена, пак и пак: старата песен на нов глас. Великия Бонапарта без да му влиза в плановете взе, че малко се овлюби в жена, която ясно знаеше, че никога не може да има. Изгуби фокус над основната си цел, преосмисли морала и приоритетите си. Реши да изтрепе всички свързани с експеримента, да я освободи от № и да и върне името. Колко благородно! Да, ама не.

№2 ? Защо близнаците се обличаха в еднакви дрехи?----> това ТАКА И НЕ МИ СЕ ИЗЯСНИ ДОКРАЯ: може би са инструктирали майката тези от експеримента да я виждат само с едното дете като излиза? така и не ми се изясни смисъла на тоз момент.
И защо точно МОМИЧЕ? Не можеше ли (даже мн по-лесно щеше да е) да подстрижат Нина и тя да е като брат си. Но не - Йохан беше обличан като Нина от майка си.
Мн важен момент !!!!!!! Майката е оставила дълбока травма в съзнанието на малкия Йохан, че предпочита Нина пред него по някакъв начин. Може и да не е било така, но в крехкото му съзнание тва е първия важен туист. Това се вижда и в последния еп, когато Йохан говори с Тенма - той е сигурен,че майка му го е объркала с Нина в момента, когато се е двоумяла кое дете да даде за експеримента. Първия насаден комплекс, от собствената му майка - за малоценност. Че не е обичан достатъчно,както сестра си.

****Забелязва се, как основните характери са поднасяни по двойки,обитаващи двата полюса, но също така местата им много лесно биха могли да се разменят.
На мястото на Йохан би могла да е Нина, а на мястото на Роберто - Гример. Монетата много лесно би могла да се обърне...

№3 Четенето в имението. Всичките тези уроци от книжките, предназначени за Нина, повлияват на Йохан когато тя му ги разказва. Той иска да се идентифицира с нея, затова попива всичко.Неговото съществуване няма значение, той иска да е тя: от една страна, обичана от майка си,...от друга- избрана за експеримента. Йохан е ненужен. Но Нина - тя е друго...Неговия живот няма смисъл, но нейният е важен 2 пъти: веднъж в сърцето на майка му и веднъж за експеримета.
Портрета на майка му в имението преди да го запали. Той знаеше виновника, за изначалния туист в сърцето му. Ако тогава тя беше предпазила и двете си деца еднакво, хода на събитията щеше да е съвсем друг...Защото дефакто тя ДАДЕ детето, не изтръгнаха насила което сварят: тя направи избора в крайна сметка...

Начи изначален виновник за СЪБУЖДАНЕТО(не създаването) на MONSTERA ---> madam Ana, майката. Condemned Йохан се е чувствал предаден от собствената си майка и затва , да не изпита болката от предателството отново, е трепал всички, които са се грижили за тях. Значи е бил чувствителна и ранима душа. Ако е бил некое тъпо перде, ама не...

вторичен : Франц Бонапарта и книжките му. Дефакто не Йохан, а чудовището от историите е вършило злините...перфектно оправдание за крехкото детско мозъче. Той е искал идентичност,име - не е искал да е Нина,да не живее живота и..искал е да е Йохан и да бъде обичан и възприеман като Йохан. Но не е знаел как.... По това време единствения начин, е бил по начина описан в книжката....

Само не можах да разбера, що Йохан не издири майка си и не се конфротира директно с нея ...Тва обаче може да се случи в Монстер 2 ако има...

И последно : името -- дефакто името е идентичността на човека. Ако човек е верен на себе си и помни какъв е, с каквито и имена да го наричат - той винаги ще има име.
Както Тенма, Тенма до край не изневери на себе си.
Той притежаваше името си,независимо как го наричаха и петняха и затова Йохан му се възхищаваше. Тенма трябваше да оцелее докрай, защото само той имаше ИСТИНСКО име, истинска идентичност. Дори Йохан нямаше такава и не заслужаваше да живее и го осъзнаваше.Собствената му майка го осъди той да иска да е някой друг, а не себе си, да носи друго име в сърцето си, не своето....


П.П. Завършека трябваше да бъде как Йохан леко си отваря очите, а не отворения прозорец и празното легло. Щеше да има по-смразяващ ефект.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Разследванията на репортера Гример, представени невероятно подробно. Гример е любимия ми персонаж. На второ място е Инспектор Рунге от BKA.

_________________
Then, as tears of bubbling pitch stream down my face, my dark work will begin. I will open one of my six mouths, and I will sing the song that ends the Earth.

ИЗГЛЕДАХ ГО! Файнали!
Не знам от къде да започна, защото все още съм потресена от края.. мисля, че няма да има продължение и нарочно ни оставят в невидение да ни е гадно! Наистина едно от най-добрите анимета, които съм гледала, но според мен можеше и по-кратичко да е

И на мен Лунге ми остана най-любим персонаж, макар и в началото да ме дразнеше с тъпата си теория

Като цяло много дълбоко аниме, на което трябва да се отдели време и да се гледа внимателно всеки един епизод.

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

какво съвпадение, и на мен ми е Рунгето...

Голема мозъчна гимнастика е тва аниме, минутка спокойствие не дава на неврончетата да олабят

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Каквото пипне Урасава е злато. Minako, aко още си надъхана те съветвам да прочетеш и/или . Второто е сравнително кратичко и е съвместно с Осаму Тезука (Astro Boy, Buddha и Лъвчето Кимба лол). Новото му произведение е болница - нещо като сериозните творби на Осаму Тезука (Buddha) но на много тежки наркотици. И старите му работи като Happy и Master Keaton също са добри, тоя човек грешка няма.

_________________
Then, as tears of bubbling pitch stream down my face, my dark work will begin. I will open one of my six mouths, and I will sing the song that ends the Earth.

Да, и аз съм голяма фенка на Наоки Урасава.

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

Pluto май ме кефи. Стилът на рисуване е същият като при Монстъра Ще го прегледам.

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Не съм казала, че не е. Не я разгледах мангата и затова не я споменавам

_________________
I just don't care if it's real!
That won't change how it feels!

Е, аз се бъзикам малко .
Естествено че не казваш това...иначе освен да се заяждам, нямам какво толкова да пиша в темата, защото дропнах Monster-а без време...
Просто очаквах от него да е нещо, като 20th Century Boys, а той не е...или поне анимето...

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.