Mоже би е време да направя предновогодишно ревЮ на един от посредствените(за съжеление и последен) филми на Кон(мир на праха му). Харсевам Кон и харесвам как умее да смесва фантазия и реалност, но в този анимиран откъс от въображението му много неща си губиха връзката по между си и направо си липсваха.
Няма да дискутирам анимацията и музиката, защото комбинацията с МадХаус 99,99% е уинър в този аспект. И затова технически, визуално и музикално е кристална 10-ка.
Ще се спра на историята и развитието на главните герои. Ми те за съжаление бяха тотално засенчени от развитието на второстепенния герой дедектива , за който имаше много прилична съб-плот линия и завършен психологически профил. Но той е ВТОРОСТЕПЕНЕН, баси. Нещо не е много в час, ако прожекторът е насочен към втори ред герои, а основната плот линия е избутана настрани. Поне в тази насока филмът леко се отсрами. Но фактът си остава за една слаба основна сюжетна линия, ако и замаскирана с грабваща окото сюрреална анимационна ферия, която държи вниманието докрая само да си кажеш - е това ли беше??
Малко за характерите: Няма какво добро да кажа за всички, изключае дедектива.
Лошкото:обикновено е респираторната система на една добра история, затова изисква прецизно изграждане - тъп, та вдлъбнат. Клиширан, плосък и скучен. Нищо не ме грабна в неговата дилема, даже не разбрах точно ква беше. Скрач дат.
Мацката - макар ,че имаше напъни да я развият по-комплексно в няколко момента, брутално се връщаше на стартовата линия. За Едиповия Комплес кав е и за кво се бори-пак Индията.
Любовният пък туист накрая дори не ми се коментира . Беше по-нереален и объркващ от всички сюрреални същества на Кон взети заедно.
За мен балансът между реалност и сън беше дълбоко нарушен в превес на сънищата, но това изигра лоша роля на иначе красивия филм. С нищо няма да го запомня, освен с анимацията и ефектите. Послание - гранде дзеро и мистеро.
Калем и пресилено 7 на огрооооомни релси. Заради Жеймс Бондът.