Бе като че ли от късния период на Сатоши Кон, това е най-доброто му творение от квот съм прелистила дотук.
Радвам се, че най-накрая се захванах прилежно да изгледам всичко негово и стигнах до Актрисата.
Странно, гледах целия филм с лека усмивчица подсъзнателно знайно защо, а накрая знаех точно думите на последната реплика преди да я изрече. Секунда преди това усмивката ми се беше разляла широко.
Пък някои хора плачели... Хммм. Ми да плачат. Животът е тъжно нещо като цяло. А този филм си е огледало на живота.
Не е истина колко съм остаряла и колко мъдрост съм събрала в торбата.
Тази мойта старата, дето ми подава торбата през прага не мисля ,че я мразя. Нито тя мен. Мойта старица ще изглежда различно някакси...и струва ми се, че ще имаме хармонична връзка.
____________
Aко този човек, мир на кокалите му малко се беше постарал и за Паприката, можеше да се получи подобно уникатно, рисувано отражение на човешкото сърце, но уви.... Явно тогава е хванал грешния подход.
Тук обаче правя поклон по японски, защото наистина се е справил повече от блестящо. Целият филм е като раждането на една красива, керамична ваза в ръцете на майстор върху въртящо се колело пред очите ти.
Не усетих кога мина, коефициентът му на риУотч удари тавана.
Починах си.
Насладих се.
Видях нещата ,които съм видяла и осъзнала вече в живота сюрреално анимирани. И се усмихнах.
Ако аз бях Кон обаче, ей така , да има повече рев от публиката , щях да го остарея художника и щях да ги срещна по същия начин с нея, както с полицая. И той щеше да и връчи собственото си писмо. И тя нямаше да знае кой е. Красиво, а?
А основното послание - макар, че не е оргинално и съм го чела,гледала,пак чела, изживяла - тук ми хареса как ми го поднесаха с финес и елегантност. Не е важно какъв връх катерим , романтичен, творчески и прочие- важно е пътят по който избираме да достигаме до него...и ужасно страшният момент е моментът на достигането. Затова трябва да прекъснем и да върнем крачка секунда преди него и воала : имаме една вечна мечта.
Една почти пълна луна.
Кул.
Е сега вече не издържах и сълзицасе търкулна под звуците на моето величаво мнение.
П.П. И аз кат таз мадама 1000 години ще препускам след сянката на дивия заек, давеща се в море от питомни. Имам си ключенце щото.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
