Всъщност го гледах преди месец и от тогава се каня да напиша нещо по темата (особено, щом Амелия е писала статия за това аниме в Шадоудансър-а, няма начин да не изразя несъгласие
).
Общата теза на АлДим/Амелия - сюжетът е клиширан и стандартен, няма нищо за гледане, какво му се кефите толкова, хайде от мен да мине, поносимо е.
Да спор няма, сюжетът е покрит с прах и смърди на нафталин, но кефът в случая не идва от него. Кефът идва от свръхдозата slapstick скечовете и ненормални реакции. Идва от безбройните кретенските физономии, които правят главната героиня, най-близката и приятелка и понякога главния герой (Амелия е отбелязала това в статията, но някак не му обръща по-голямо внимание.). Друг силен източник на кеф са готините изродски звуци, които издават същите герои - гениална работа на сеютата. (Най-незабравима проява: последната коледа, пича и мацката са се гушнали, мацката почва да издава нещо като мучене и пича казва "Престани да издаваш странни звуци, бе!", а тя отговаря "Хората ни зяпат!"...щях да пукна от смях...)
Цикличният изтъркан сюжет е просто формален генератор за ситуации в които героите да проявяват идиотията си в максимална степен...естествено за кеф на зрителите.
Накратко: Анимето може да не е върховно постижение и няма да разчувства никой "сериозен" критик, но пък ме изкефи максимално.