anime.ludost.net

The Kaiki opening is one of the greatest things ever conceived.

Besides this, последният епизод бе малко бавен. Освен Блейд Рънър рефърънсите по време на разговора с Хитаги, не съм сигурен дали имам какво повече да споменавам.

А, да, Ханекава с тези дрехи и тази коса ме кара да искам да я еба от тук до края на вселената. Така вече *моногатари няма герой, който да не предизвиква у мен тази реакция.

Nope, I am purposefully speaking so generally. Did you see all that delicious Kaiki fanservice? <3

Бих казал, че с Кайки си приличаме, ама... това в края на краищата е обща черта на всички, които са неистинското нещо?

OUGIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIII

I kill ya

Твърдение: нишиоишин е японският Тери Пратчет.

Играта върху утвърдените жанрове е различна, но ... да, това и в двата случая е игра върху утвърдените жанрове.

Сега, за fantasy worldbuilding.
И Светът на Диска, и *моногатари серията живеят на следната главна идея: вярата в нещо е достатъчна причина то да съществува. Докато Пратчет взима тази идея и прави каша от преплетени митологии, които работят най-вече заради Историята с главно И, нишио си има Оуги да изтрива противоречията и излизанията извън рамката. Все пак, докато в Света на Диска всичко работи по-скоро в глобален характер, боговете са богове на целия свят, и можеш да срещнеш караконджули навсякъде, в *моногатари тези неща придобиват по-скоро локален характер: историята на новелите се придържа предимно към шинто/шугендо, защото японското население като цяло се придържа към шинто/шугендо. Караконджулите щяха да се появят ако историята се развиваше в България.
И да, звуча все едно обяснявам разлики, но не са ли това двете страни на една и съща монета?

Говорейки за това, фениксите и за единия, и за другия явно им миришат на кукувици. Дотолкова, че се зачудих нишио да не копира Пратчет. Че де да знам, може и да го? Имайки предвид какъв трибут е Медака като цяло...
И да, сядал съм да се ровя. Феникси кукувици не успях да намеря извън творбите на тези двамцата. Ако някой ми посочи, ще бъда много благодарен.

Като стил на писане, нишио си играе с езика в типично японски стил, докато Пратчет си играе с езика в типично английски стил. Тези стилове, разбира се, са напълно различни. Но какво за препратките? Знаете ли шегата за прилежното записване на всичко като секретар на Ротари? Едва ли я знаете, сигурно даже не сте чували какво е Ротари, неуки хора такива. Но да, чувството за хумор и директността на тези препратки е доста сходно.

Като разглеждани теми и идеи... не, по-скоро като метод на разглеждане на темите и идеите, и на разнообразност на тези теми и идеи.
Двамата напълно съвпадат.
Окей, изсилих се. Нишио обикновено ни въвежда с известно количество зарегото. Така де, безсмислици. Методите не съвпадат. Но пък ми оставят един и същи следвкус в устата.

Какво друго?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

А, не бе, ебавам се с това как никой в България не знае Ротари, при все че аз съм бил част от тази организация.

Според мен пък сексът не е много централна част в японската култура. Там по-скоро се говори за асексуалността на населението.

>[...] но натам изместват останалите теми и се превръщат в самоцел.
С това бих се съгласил само и единствено ако под "натам" разбираш "останалата част от първия сезон", но не и вторият сезон. В смисъл, да, Нисето хората казват че е фапфик, и Кизуто половината от него (тази за Ханекава) е перверзност без особено много пълнеж. Поне другата половина (тази за Сърце-Под-Острие) беше страхотна. Но вторият сезон като цяло е по-добре от Бакемоногатари.

Напълно съм съгласна с алшу. Искам да добавя още, че книгите на Пратчет са И социална сатира (и на моменти очевидна критика), при това на всякакви нива и много глобална и яка, докато Бакемоногатари и Нисемоногатари са кво? Харем, пълен със сексуално фрустрирани дечица, които дори не правят кой знае колко интересни неща със сексуалната си фрустрация (освен Сенджогахара). Опитал се е да придаде някаква дълбочина на тая харемност, но определено го вълнуват съвсем различни неща и аз не виждам нищо от многопластовостта на Пратчет. Персонажите на Пратчет са анти-клишето направо - ма един няма дето да върви по типичните фентъзи канони и това ги прави не само подходящи за пародиране на медията, а и едни от най-интересните, кефещи и живи човечета, които можеш да намериш на страниците на книга. Докато тея на Нишио са типични японски отаку тропове от първия до последния. И т.н. За играта с езика има сходства, да, ама те са твърде недостатъчни, за да ми заприлича Пратчет на Нишио. А и японския се е утепал да си правиш каламбури с него и не само Нишио си играе така. Погледнете примерно Зетсубо-сенесей.

PS. Не разбрах само ерейнионът дали е ротарианец или не е, последно.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Последно не.

Амелия, жестоко подценяваш разнообразието на идеите в *моногатари; многопластовостта си е там. Но айде, видяло се е че Зарегото и социалната сатира в него не са писани от нишио, Катанагатари също не, така че какво да говорим То нали аз бях и единственият, виждащ многопластовост в Харухи, така че де да знам, явно просто плямпам на грешните хора. Ама какво да се прави, ахчо и кисосо не четат Пратчет, другите приятели пък не четат нишио... освен да чакам брат ми да мине изпитите си и да почне с Безсмислиците.

П.П. Ако не осъзнавате, което и да е сравнение между два автора издиша мнооого бързо. Особено ако авторите са относително добри.

Зарегото не го знам. Катанагатари имаше попадения и е по-близо до Пратчет (онея насекомоподобните нинджи от Нанива Муши гуми мязаха на някои идиотски твари от света на диска), но и то не е кой знае какво. Но тук последно за цялостното творчество на Нишио Ишин ли си говорим или за хипстърския харем (както го нарече един в Шадоуденс) Моногатари сирис? Щото въвеждащият ти пост по темата не е особено еднозначен и ясен. Както вече ти казах веднъж - ако желаеш да бъдеш разбран, научи се да се обясняваш добре.

Между другото и аз, и (подозирам) алшу не сме чели Нишио - аз съм гледала адаптации по негови книги (Katanagatari, Bakemonogatari, Nisemonogatari). Вероятно няма и да почна да го чета - ако диалозите в тея анимета са някаква индикация за литературния сорс, то тоя тип претенциозна логорея не ми е по вкуса. Има някои нелоши керъктър стъди моменти, но за съжаление те се случват с персонажи, които са ми неприятни. А философщините му ми мязат малко на тея на Паулу Коелю (или още известни като fortune cookie wisdom). Светът е пълен с по-обогатяваща духа и интелекта литература, това мога да ти го обещая.

Ако сравненията с писатели издишат бързо, защо изобщо се захвана да го правиш това сравнение в тоя ред на мисли?

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Не е като този форум да е нещо толкова особено, че да не си позволявам да пиша за случайните ми прелитащи мисли. В крайна сметка, що пък да не го кажа? Това, което може да се провери и докаже, е подобността на изграждането на фентъзи световете, както и фениксите, което е специфично за *моногатари, и затова и го пиша тук. Другото е моите възприятия върху творчеството на двама писатели като цяло; не държа да сте съгласни с тях - то и няма как да сте, след като практически не сте пипали творчеството на единия.

"обогатяваща духа и интелекта литература", хахах... съжалявам, но никога не мога да приема тези думи насериозно. Те предполагат, че "обогатяването на духа и интелекта" е качество на книгата сама по себе си; но след като това "обогатяване" варира в големина и форма от човек до човек, както и от точка до точка от траекторията на съответния човек в пространство-времето, то то е качество на самото събитие на четене на книгата. Затова, някак си, като ми изстрелят тези думи срещу мен, се чувствам все едно ми казват, "ти си един най-обикновен пикльо, нямаш право да имаш други реакции освен средностатистическите." Гадно е, да ти кажа, все пак една от главните причини хората да продължават да живеят е гордостта им в областите, в които се различават от средностатистическото.

Малкия шрифт няма да си направя труда да го прочета.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Знам за копи/пейста, но не виждам защо трябва да минавам през това, за да прочета мнение във форум, когато може и да не минавам.

Иначе Пратчет не може да се филмира добре (поне книгите му от Света на Диска) и многопластовостта му е една от причините за това. От друга страна, адаптациите на разни ранобета в момента са модерни и имаме вече ен на брой адаптирани такива. Пренасят се на екран почти толкова добре, колкото мангите, щото в крайна сметка си говорим за илюстрирани детско/юношески книжки, нали. Дълбоко ме съмнява Нишио Ишин да е кой знае колко по-различен и качествен от произволен популярен понастоящем ранобе драскач. Оня на Харухи - и той. Та да ги слагам на равна нога с Тери Пратчет... Ми странно е, таковата.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Бе де да знам. Толкова много "ранобе" адаптации има, пък кой знае защо двете най-успешни от тях все още са си *monogatari и Харухи.... а, чей, не помня дали f/z също не се бе намесило. Все едно, то има мощен франчайз зад себе си, докато книгите на другите две сами са създали мощни франчайзи. Та така. Не че японците имат добър вкус, САО също бе продало супер много ако си спомням правилно например, но сега. В този ред на мисли и Hunger Games беше доста голям комерсиален успех, ако си спомням правилно.

Истината е, че Пратчет не е "висока литература". Light Novel практически можеш да лепнеш на всичко японско, което не е "висока литература". Сравнението с young adults literature не е честно в този смисъл, макар че young adults novels в Япония 100% ще са light novels. Но, също така, ако Пратчет беше японец, 100% щеше да пише light novels. И вие, хем използвайки това като основа, хем бидейки запознати само с адаптациите по негови творби, щяхте да го презирате.

П.П. Безсмислиците бих ги сложил като началните книги от Света на Диска, докато *моногатари като последните. А онова със сестрата, умирала не знам си колко си пъти, ми е малко твърде майндфък че да го определям, то се пада малко по-метафизично и от Еманципирана Магия. Медака въобще не я и броим, това е Джоджо трибут все пак. Онова с магическото момиче не съм го чел... и не си спомням други неща от нишио.

П.П.П. А, между другото, Хорайзън: серия full-fledged scifi, книгите са дебели като томчета на Колелото, ама някакси си се брои за light novel. Even if "light" is kind of ironic for that door-stopper.

Пратчет може да не е нобелов автор, но си е явление в световната литература от много години насам и поне доколкото го виждам аз, е по-качествен от масата популярни модерни западни писатели. Във фентъзи медията Пратчет е едно от най-качествените и смислени неща, всъщност. И докато фентъзито като цяло е пропаднал жанр с ниска литературна стойност, та не е кой знае кво постижение да си добър в него, Пратчет пише за доста общочовешки неща и това го прави над-жанров. Може да се чете и разбира по различен начин, в зависимост от акъла и жизнения опит на читателя. Аз го разглеждам по-скоро като един от модерните сатирици, отколкото като един от популярните фентъзи автори. Като цяло го намирам за по-висока литература от болшинството бестселъри, с които съм запозната. Като към тея бестселъри спадат и някои манги/ранобета.

Може да погледна Катанагатари на Нишио Ишин, за да видя дали е близко до аниме адаптацията. Подозирам, че адаптациите са прилични, щото иначе все отнякъде щях да чуя писъци на запознати за това колко са го осрали.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,