anime.ludost.net

Амелия, вторият сезон започва малко бавно със Tsubasa Tiger, но Shinobu Time, Nadeko Medusa и Mayoi Jiangshi бяха определено една стъпка НАД първият сезон като качество. Hitagi End също започна перфектно, така че се очертава този сезон да оправдава десеторно каквито и да е мъки да има човек да преседи през Нисемоногатари и Тсубаса арките.

Та да, между другото, влюбен съм в snowdrop. Определено най-добрият opening/ending в целия франчайз.

Ненам, загубиха ме за каузата, мисля.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

_________________
hell storms, rush over the earth
bestial invasioooooooooooon

^
Sometimes I have to rewind, though, I don't always get everything from the signs.

@Amelia
Еми, ддз. Аз харесах и Нисемоногатари, при все всичките му проблеми, така че не мога да изразявам убеденост, че ще харесаш вторият сезон. Само... Коимоногатари е с Кайки за PoV. How cool is that?

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

хм. ще питам на кумовете дъщеря им. доколкото знам гледа анимета без никви субтитри.

_________________
hell storms, rush over the earth
bestial invasioooooooooooon

Бе те шафтщините или да кажем заглавията на Kouji Kumeta адаптирани от други студия (пр. Joshiraku, Uchouten Kazoku) не са толкова разбираеми за неяпонци, защото са фрашкани с културни и дори политически референции.
Без правилна адаптация и обяснителни бележки, преводът може да се окаже доста неясен.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchouten Kazoku няма нищо общо с Кумета като сорс. Той прави само chara design-a за анимето.

Joshiraku си бе почти като вътрешнояпонско документално шоу понякога. Даже няма нужда от "дори", Кумета сериозно си се ебава с политиците. Това няма шанс да го схванем ние...

Амелия, гледала ли си Pani Poni Dash? Явно не си... дъските там бяха изподраскани с референции към (тогава) последните 20 години японски аниме, манга и игри.
Екранчетата с текст в БАКЕмоногатари са предимно тайтъл скрийновете с абзац от новелата, които са в началото на епизода, и black и red фреймовете. Екранчетата с текст във втория сезон на моногатари (това не е Нисемоногатари) са предимно мислите на Арараги в дадения момент, и те се прочитат ако следиш какво се случва на екрана. Малко трудно, но се прочитат. Шинбо не прави едно и също нещо във всяко свое аниме. И, честно казано, *моногатари серията като цяло бие доста по-малко на "артистична еякулация" отколкото някои от по-раншните му.

Не съм гледала Пани Пони Даш. Радвам се, че не съм изпуснала нищо от прехвърчащите текстови безсмислия в Моногатари. Но за еякулациите на Шинбо няма да се разберем. Аракава примерно си беше съвсем окейна. При Зецубо-сенсей еякулациите си пасваха. Имам подозрения, че ще пасват и на Пани Пони Даш, предвид идеята на заглавието. Но когато подхванах Моногатари сирис през повечето време вече си мислех "оф, пак ли тоя, бе" и "тоя пак се прави на интересен". Което означава, че е взел да ми пописва. Принципно Акиюки Шинбо и Кунихико Икухара ги намирам за едни от най-надценените аниме режисьори понастоящем. Стилът и на двамата ми изглежда като зверско напъване към заветната оригиналност. Някъв неестествено насилен, такъв. Примерно с Масааки Юаса и Хироюки Имаиши, други двама режисьори с доста отчетлив стил, нямам тоя проблем.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

^
This is typecasting!

@Amelia
Пха, Шинбо честно казано не ми прилича да се напъва особено. Икухара, да, ама Шинбо все ми се е струвало че кара на принципа "що пък не". What was it, "ari ari"?

Там е работата, че it doesn't work. Или поне не винаги. Често визуалните му похвати не се сплавят добре един с друг и имаме изолиран експеримент в една сцена, неконсистентен с всичко останало в анимето. Стои като щарена кръпка, плякната там, където ще се набие на очи и това ме дразни. Оттам идва и това усещане за "вижте ме колко съм оригинален и интересен", което ми създават неговите анимета. Зецубо-сенсей беше първото негово аниме, което гледах и там цвилих от възторг по експериментите, просто щото не ми бяха писнали още. А и Зецубото е цялото на кръпки - като някъв пачуърк и там поредицата експерименти не ми пречи, щото то цялото е поредица от експерименти в крайна сметка. И то не само визуални. Имаме експерименти и в озвучаване, сторителинг (ако изобщо може да се говори за такова нещо при тая супер епизодична гаг-манга структура), керъктър девелопмент и т.н. Докато Бакемоногатари има някъв унифициран, нелош визуален стил и тоя като се излигави в него нещата почват да приличат точно на мигащите ръчички с изпънат показалец на Икухара в няква сцена от Утена, дето се предполага да ни изглеждат като някво интересно визуално решение и в същото време ни посочват кво да видим, да не вземем да го пропуснем случайно. Тоя тип избождане на очи не работи при мен. Има един момент в който ефектът почва да се превръща в дефект просто.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Disagreed.

*monogatari всъщност няма унифициран стил. Първият сезон следваше някаква обща рамка, и вторият сезон следва някаква обща рамка, но тези две рамки са различни. Нисе и Неко попадат малко в дупката между Баке и Зен, хем не съвсем в рамката на Баке, хем допълненията, които работят в Зен, неработещи съвсем. Но, каквото и да е, като кажеш "лигавни", не се сещам за много неща. Отделните фреймове в друг визуален стил? Това да не ти е Хелсинг Ултимейт, че да дразни? Даже в Хелсинг по-скоро дразни, защото си личи колко по-малко детайлно става изображението в comedic relief сцените. Надписите и черните/червените фреймове са доста консистентни, така че не мисля че могат да се броят за отделни лигавни. Не че фреймовете с различен арт не се появяват също достатъчно често. Друго... не се сещам. Говорейки за тези фреймове, доколкото знам това им е бил единственият шанс да вкарат някои от рефърънсите, които нишио прави. Така де, ако не ги вкарат просто като текст: един от последните епизоди съдържа и цитата "Радвам се, че почитта към Дораемон все още е толкова универсална".

В крайна сметка, нещо ми се струва че приемаш *моногатари поредицата като някаква твърде сериозна. Това не ти е някакво висше изкуство, това си е и комедия освен всичко останало. Избождането на очи от дадени (д)ефекти не е за някакъв дълбок символизъм, а за да се набута още една препратка към още някое произведение; to put even more homage in the whole mix. Икухара не смятам че има каквото и да е общо с този начин на мислене.

Аз виждам, че Моногатари сисрис не е висше изкуство, но определено не му липсва артси претенциозност. Керъктър девелопмента и диалозите в Бакемоногатари загатват някви артистични и литературни амбиции и те. Когато се натъкна на нещо с претенции почвам да очаквам повече от него и ако то не оправдае очакванията ми, го критикувам с повече строгост. Не съм чела първоизточника така че не мога да свържа експериментите на Акиюки Шинбо с него. Може в такъв контекст аниме поредицата да работи по-добре. Но сама по себе си съвсем определено ме дразни достатъчно, че да ме накара да я зарежа.

Комик рилийфа в Хелсинг идва от мангата в тоя ред на мисли и е също толкова нелеп и ВТФ и в манга вариант.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Претенциозността е от твоя страна, моногатарито много добре си прави това, което иска. Така де, освен Нисемоногатари, което е всеприето като най-слабата новела. И, така де, освен Некомоногатаритата, които са ми малко твърде мех, защото Тсубаса ми е малко твърде мех като герой. В крайна сметка, има си място тя, но е по-весело ако в светлината на прожекторите е някоя като Майои.

П.П. между другото, май *моногатари е една от малкото поредици, които работи даже по-добре като аниме, отколкото като новела.