Я, ти си го приключила по-бързо от мен.
Нещо не ми се лееше, видях зор малко, ама и аз го изгледах.
Са малко разфасофка:
Силата на приятелството и приемствеността на добродетелите наистина бяха добри послания, но начина по който ги поднесаха, не беше точно, както аз си го представях.
Прекалено пресилено и свръхидеализирано на моменти: може би и точно това са и целяли де, НО .... not my cup'o'tea :huff:
....задължителният момент с Имотото и Оничана, две -три други клишета, както и нарейторката са по-незабележими в случая.
и аз бих бих се радвала на повечко боксинг...
Suppo ми беше любимия персонаж, може би заради едно от любимите ми сеюта
...неговия харктер излъчваше най-голям магнетизъм и му бяха вплели доста хуманност.
И аз съм на мнение ,че пренебрегнаха мн Солджъра, щот само той май немаше драма около него, а беше мъж в истинския смисъл на думата. Бих се радвала на повече еъртайм с него.
любим момент, - когато Марио тръгва към ринга и дава файв с ръкавицата на Анчан. Имаше мн заряд и магия, и се усетих, че тук ще им е последната среща...Добре го бяха представили. 10ка.
Символиката как Анчан продължи да живее чрез Марио, не беше зле като идея...но аз съм на мнение, че всеки е уникален и трябва да има своята си идентичност, а не да наподобява другиго или да изживява някаква друга мечта и да я приема за своя. Та и по този параграф си мисля, че можеха да вплетат малко повече идентичност в Марио. А той нека да си носи добродетелите на Сакураги, но пречупени през неговата реалност...
Но не ща да съм уберзъл критик: анименцето цялостно е добро, макар и plain.
Mн по-смислено и възпитателно от купищата аниме плява, така че в едно с качествената анимация получава 9/10 от мен.
Заслужава си гледането !
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
епик... 
