Да, не маморват (слава богу), ама и другите глупости сме ги виждали. За теб се боря, не бе, за тях се боря, не бе, за себе си се боря, не бе, за света се боря, не бе, за нищо не се боря... Аз съм твоя меч, ама аз съм и човек, ама аз съм и куки за плетене... Либя те, ма не те либя наистина, обаче наистина те либя... Тук таме са вметнали и разни други неща в зависимост от това за кой персонаж говорим - покаяние, самота, отмъщение, тинтири-минтири. Има и разни леко шизофренни разсъждения за атаката и защитата (в пряк и преносен смисъл) покрай някои мечове. Всичкото мяза на опошлена по анимешки източна философия.
Та като смислово съдържание мен поне дъра-бъра-то не ме впечатли. То и затова ме дразни, че дрънкат прекомерно. В ГитС също дрънкат прекомерно понякога, но там има кво да кажат. Тук седи просто като отегчителен давещ поток от приказки. Макар че да, нивото е по-високо от стандартното, определено. Но пък и това е сейнен все пак, очакванията ми към него бяха по-високи поначало. Якото е, че няма грам мелодрамица, макар че има толкова много места, на които можеше да се вкара такава. Това ме изненада много приятно. На всички им хлопаха дъските и умираха някак помежду другото, без да си го турят много присърце. Особено нинджите от Манива - на тях май им беше все тая.
То и това са адресирали (но не особено задълбочено) в един от епизодите към края. От логореите тази ми беше май най-интересна май, щото и аз си задавам тия въпроси понякога, гледайки неща от феодална Япония - тия хора, с това небрежно отношение към живота и смъртта, как оцеляват изобщо? Колко е струвал живота някога? Осмислят ли това, че в крайна сметка турят точката на нечие съществувание?
Та така... Катанагатари определено е хубаво аниме и все още мисля за него и настроението ми е едно такова катанагатариевско. Ще се опитам да навия и Александър да го гледа, за да го изгледам и с него. И ако някой ден ми го пуснат тука в Канада на ДВД или БД, ще си го купя, щото си заслужава и ми хареса доста и бих го гледала пак. Но за пореден път не се изкъртих от кеф. Напоследък изгледах десетина хубави анимета, но нито едно не ме разби... Това е някво като секс без оргазъм, таковата....
ПП. Баси, Манива муши-гуми ми бяха толкова симпатични! Не заслужаваха тая зловеща съдба. Дори за богомолката ми беше жал (а така МРАЗЯ богомолки!).