И аз мога да се пофала вечем, че със скоростта на реактивен охлюв се дотътрих след 8 г. по стъпките на Алшутото до този прословут Фейт Дзеро.
Мойте ВчепетлЪци:
1. Анимация/арт - топ-ноч, тук спор няма. Присъединявам се към общото мнение.
2.Плот и сторилайн - стандартно-предвидима схема,Мастър-Сървант-Граал, но им се получи добре за основа
Музика - левъл Кажиура Юки(коментарът е излишен)
3.Развитие на характерите - имаше доста големи амплитуди, малко от тях получиха прилично разгръщане.Поне имаше солиден главен, а това си е ценно.
4. Битки - голямо разочарвоние откъм броя на битките, аз преброих истински 2 и една недовършена(Лансър и Сейбър)...иначе, майсторски изпипани, особено последната между Емия и Котомине. Де да беше мааалко по-дългичка, ама с техните способности, нейсе. Прощава им се. Размазваща беше.
Можеха да спестят няколко броя излишни тиради и да направят нещо по-интересно с екшъна. Най-лейм беше как развиха Лансър в това отношение. Язък за страхотния герой.
Можеха да ги съчетаят много по-по-по- добре в двубои и дори в паралелни битки. Някой беше казал в коментарите, че това е анимето за битки, но ще трябва много да не се съглася. Бая се изкръндзиха на битки за уж война. Мислех да се разцепвам от епикнесс, а те ми хвърлиха кокалче с полвин оръфана пържола и туйту.
5.Общи забележки - много се обясняваха и философстваха... Трябваше по-стегнато да го карат.Момента със самолета и Наталия беше емоционален и психологически пик - викам си евела, грандиозно предаден и тъкмо се кефя на макс когато Емия си отвори устата да се обеснява на зрителя що е направил тва коет направил. Направо ми развали кефа.
Ние знаехме, нас жокер ни не требеше.
Друг момент: Съвсем в началото имаше една сцена дет се въртят в кръг докато Падрето Недоскив и онзи мага дет привика Гилгамеш се обясняват на Котомине. Ей зави ми се свят и какво искаха да постигнат с таз въртележка така и не разбрах. Никва идея за мен. :/ Изпльоскано ей така, без замисъл.
От главните характери по развитие както споменах само протагониста получи стабилно такова. Котомине мина в сянка, а трябваше повече да разверем за мотивите му и характера му, защото беше интересен и готин. От останалите : садистичният тийн мастър не ми седеше хич убедително, виждала съм много по-изградени образи на садистични тийнове в други анимета. Да не говорим за Лансър, опропастен :много се ядосих за края, който му бяха отредили.
6. Фенство:
Най-симпатични от мастърите ми бяха:
1.Емия
2.Бъг-гай (един от най-добре развитите образи ,заедно с Емия)
3.Котомине
от слугинажа:
1. Берзъркър

(бадасс маднесс )
2. Лансър
3. Сашо Велики -най-позитивния и симпатичен от всички
4. Асассин - не му се отдава нужното почитание, но той беше супер силен, просто не случи на мастър, беше си жертва.
5. Кастър
Най-добре развит романс: Сейбър и Ирис

...Но като цяло Сейбър ми беше неква, ...ми никва с извинение. Нямаше го епикнеса на полуглавен герой. Никва харизма не усетих да ме засмуче.
Гилгамеш ми идеше да му прасна един в хубавата, арогантна мутричка

, но си беше як гадТа проклета.
От мацките най-симпатизирам на рускинята и на Мая.

и малката Рин, беше ми по-интересна от Сейбър чес'но..
7. Край: биваше ... като за оставена отворена врата към следващото стъпало.
Увлекателно аниме с добър развлекателен капацитет и стабилна интрига, на места солидни диалози,недостатъчно битки. Доста неща можеха да бъдат подобрени.
Солидна 8ца за цялостно впечетление и кефометър :hat: :hat: Разбирам защо е популярно, мисля заслужено.