Space☆Dandy ep. 12 - нямам рационално обяснение, но съм влюбен в тези малоумници. Каквато и глупост да сътворят ми става едно такова густо...
Тук успяха да скъсат дори железните нерви на Ред.
Хамелеонът май и той беше пълен глупак.
Captain Harlock 2013 - окончателното доказателство, че не харесвам поредицата. Единственото, което гледах с интерес е 13 серийното OVA от 2002, което е дело на MadHouse.
Дръпнах голямо чакане за настоящият 3D CGI филм и може би заради това съм разочарован повече отколкото заглавието заслужава, но от друга страна то демонстрира едни от най-досадните и характерни черти за сагата на Харлок.
Първо са сюжета.
Персонажите са микс от всички алтернативни Харлок линии, които съм гледал.
Това принципно е добре, защото е подходящ homage към старите заглавия, но според мен и води до най-неприятното нещо във филма - конфликтът между братята Яма и Езра. Историята им е толкова досадна и изтъркана от употреба мелодрама. Тя е жалка и с това, че се развива на фона мащабен политически конфликт, който ще определи бъдещето (и/или миналото
) на човечеството.
Друг до болка познат похват е моралната неустойчивост на героите. Просто не могат да се сдържат да не предадат няколко пъти и свои и чужди. Може би това добавя нещо, като реализъм...обаче извършено толкова често и по такива елементарни поводи го превръща в механична досада.
Образът на Харлок е стандартният за поредицата и това е лошо, защото го прави противоречив, нелогичен и лицемер.
Той ще приеме шпионинът с отворени обятия, защото
знае че ще мине на негова страна.
Той ще рипне от орбита въоръжен само с газова маска и ще се приземи на платформа, като само огъне малко перилата (ако е безсмъртен и толкова твърд...защо пък му трябва газова маска?).
Той крие важни неща от съратниците си.
В един момент е по-силен от Супермен, в друг го хващат лесно и то заключват в дранголника.
Като казах Харлок, останалата част от историята също е пълна със сюжети и логически дупки. Ако тръгна да ги изброявам, всъщност ще преразкажа фабулата.
Доста съм разочарован от работата на сценаристи. Хванали са духа, но определено са сътворили противоречива и излишно емоционална история.
Графиката и анимацията.
Най-големият плюс на заглавието. И въпреки това пак имам отрицателни забележки.
Има нещо адски странно и неестествено в лицевите мимики на персонажите.
В цял ръст пък не ми хареса мошън кепчъра на Кей. При нея забелязах нещо, което ненавиждам в азиатските 3D CGI - неестествени танцьорски пози и усилено клатене на главата. (Наблюдавал съм го и в Resident Evil: Degeneration и в Starship Troopers: Invasion.) Предполагам, че става дума за tokusatsu традиция от ТВ сериали, като Super Sentai, но звучи наистина ужасно в 3D CGI.
Интересното е, че тук май не го забелязвам при други герои или поне не е толкова интензивно.
Всичко останало е страхотно - костюми, прически, armor-и за космически абордаж (има един два момента, които ми напомниха за Ginga Eiyuu Densetsu, особено Яттаран и неговата алебарда
), механичен дизайн на малки и големи космически апарати, космически станции, ретрофутуристичния външен и вътрешен изглед на кораба Аркадия, футуристичните здания, планетните повърхности и пр. и пр.
Битките са много красиви. Вярно е, че стратегически не са особено смислени: Аркадия просто не може да бъде повреден, а най-силното му оръжие е, да извърши таран
. В напечени ситуации пък екипажът винаги вади скрит някоя deus ex machina от дълбокия ръкав.
На едно-две места дизайнерите са объркали доста мащабите в космоса.
Въпреки това гледката е чист естетически кеф.
С дефекти или не, визията е основното нещо, заради което трябва да се гледа този филм.
Саунддизайнът и смесването на звука са отвяващи.
Един от плюсовете на филма.
Музиката.
Нищо кой знае колко запомнящо се и уникално, но ми хареса и беше епична или мелодраматична, точно където трябваше.
Един от плюсовете на заглавието.
Играта на сеютата.
От средниста, до прекалена. Най-малко ми хареса ролята на самия Харлок.
Яттаран също ми дойде излишно карикатурен.
Малко за релийза и превода който гледах.
Реших, че ми писна да чакам някоя свястна група и награбих каквото имаше в момента.
Видеото не беше особено красиво, но беше поносимо и добре се виждаха детайлите от предния и задния план. Преводът на MovingLines според твърденията им е оригиналният от BD-то, но с лека редакция. Дървен е, но се разбира. Пък то може би и оригиналният текст да си е фрашкан с толкова много изтъркани изрази и фрази.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
