Tonari no Seki-kun ep. 20 - приятно епизодче. Напомня ми за началните серии.
Mobile Suit Gundam Unicorn ep. 7 - голямо чакане му падна. 5 години от началото на поредицата
. Гледах го заедно с 6-ти, за да си припомня за какво аджеба ставаше дума.
Накратко - страхотна форма, кухо съдържание.
Историята не е чак толкова лоша. Имаме маса герои. Отделено е по малко време за всеки от тях в правилните моменти. Някои се развиват принудени от обстоятелствата, други си остават същите. Всичко това на фона на доста сложна военно-политическа ситуация (която предполагам се вързва смислено с Universal Century историите в света на Gundam.).
Проблемите обаче са много. Примерно най-основният е, че сюжетът прави пълен кръг, за да стигне до местния MacGuffin кутията La+.
Принципно нямам проблем с този подход, но тук перипетиите да се върнем в началната точка звучи като глупаво извинение за развитие на героите и отношенията им. Можеше поне да я поставят на друго място тази "кутия".
Самият MacGuffin ми звучи доста безсмислено. След 100 години война, на кой ще му пука за някакъв стар, пренебрегнат и скрит закон? Някак не ми се врява, че би довел до промяна в политическия баланс точно в общество, където всеки ден се нарушават нечии права от тези който притежава силата и ресурсите.
Полу-мистичната връзка между технологиите и newtype ми изглежда някак хвърлена в лицето на зрителя и лошо обяснена. В общия случай служеше за deus ex machina.
Не ми хареса и как няколко персонажа смениха множество пъти страната на която се бият. Нормално това би довело до елиминирането им.
Най-досадното - героите не млъкват. Никога! Заливат нещастния зрител с безкрайни диалози, преминаващи в още по-безкрайни монолози претъпкани с риторика. Повтарят познати становища, измислят нови и нови аргументи за и против. За клуб по красноречие, заглавието е направо златна мина...но не и за фен на военната фантастика.
Както казах, най-ценните неща от заглавието са във формата - страхотен дизайн на всички, което се вижда в кадър - хора, костюми, скафандри, mech-ове, космическа апаратура, космически превозни средства, космически станции, земни преводни средства, земен ладшафт и пр. и пр. и пр.
Битките ако не и особено реалистични, са невероятна феерия от движения, бойна хореография, колизии, експлозии и светлинни ефекти. Представени са на зрителя по прекрасен и динамичен начин.
Звуковите дизайн и монтаж също спират дъха. От шумовете в командните зали, през кокпитовете, до разгара на битката. (Да знам...звуци във вакум...ама пък са готини...и е нещо характерно на space opera жанра.)
От музиката не помня много мотиви (май имаше и един "класически самурайски"
), но е много добре поднесена и използвана.
Играта на сеютата беше подходяща, но не ми се видя чак върховна.
Не съжалявам, че следих поредицата. Може да не ми харесва като история, а някои от персонажите ми бяха противни, но поне съдържаше красиви дизайни и action mecha porn.
За релийза - всъщност има доста варианти в Няаааа, но част от тях не се маркирани като преведени...пък са си с професионалния превод от BD-то: субтитри на няколко езика вкл. английски и дублаж на английски. Кеф ти слушай с японски дублаж, кеф ти сърраунд, кеф ти стерео.
Аз си харесах един релийз в 720p (щото толкова ми може компютъра) с размер 2 GB.
Английските субтитри ставаха, въпреки че бяха малко тромави...то и диалозите в оригинала са тромави и обстоятелствени.
Понеже го гледах заедно с 6-ти епизод, който беше кодиран от THORA, видеото на новия релийз не ми изглеждаше толкова лъскаво и наситено, но хич не беше зле. Просто е в малко по-убита гама.