Да си призная тази година нямаше нищо ново, на което да се зарадвам толкова.
На мен ли вече почват да ми писват обичайните глупости, индустрията ли запада, но определено нямаше нито едно заглавие, което сериозно да ме впечатли и развълнува.
За шедьоври и произведения на изкуството, въобще не може да става дума.
Едно-две приятни продължения и толкоз. 2/3 от нещата ги гледах, просто защото съм пристрастен и не мога да дишам без редовна доза анимация.
Ето един списък, който е не е сортиран толкова по истински достойнства, а само в контекста на годината.
Нови заглавия, които ми харесаха:Punch Line - много хора го зарязаха, заради сладурския арт, геговете и фенсървиса, обаче историята е засукана, пълна е с неочаквани обрати и алтернативни времеви линии, а в ядрото си е мрачна.
Kekkai Sensen - динамично анименце с шантав красив арт, шантав начин на предаване на историята и напълно шантава комбинация между комедия, драма и екшън. Също в крайна сметка е мрачно.
Concrete Revolutio: Choujin Gensou - карикатурният арт и тук отблъсна зрителите, но историята е доста комплексна и многопластова. Множество герои, сюжетни линии и конспиративни организации, които си пречат една на друга.
Задава се сериозни въпроси за свободата, справедливостта и моралния избор...най-вече между по-голямото и по-малкото зло. Доста политически послания и препратки към студентските бунтове през 60-те години на 20-ти век. Ще чакам следващия сезон.
One Punch Man - приятна подигравка с супергеройския жанр и начините на формирана на общественото мнение. Приятен екшън.
Качествените продължения на годината:Danna ga Nani o Itte Iruka Wakaranai Ken 2 Sureme - още от същото.
Teekyuu и
Takamiya Nasuno Desu! Teekyuu Spin-off - още от същото.
Gintama (2015) - всъщност не е чак толкова качествено продължение, но може би просто съм прекалено голям фен та лекият хаос и претупването на епизоди (нищо ново за заглавието) ми се набиват на очи.
Little Witch Academia: Mahou Shikake no Parade - не е толкова идейно, като първата част, но пак е над доста други продукти на съвременната индустрия.
Working!!! - за мен най-добрият сезон в поредицата, а и приключиха почти всички сюжетни линии с изключение на основната, която е оставената за special-а.
Non Non Biyori Repeat - пак толкова добро, колкото предишния сезон.
Изненадващо забавният trash на годината:Ninja Slayer from Animation - евтина продукция, пълна с абсурдни герои и сюжетни обрати. Точно абсурдът е най-забавното нещо, както и препратките към безброй дърти аркадни игри. Карикатурната игра на сеютата също е част от кефа. Подходяща музика.
Глупости, но някак ставаха за гледане:Death Parade - красиви картинки, но със сюжет разчиташ само на елементарна мелодрама.
Yoru no Yatterman - оригинален подход към Yatterman поредицата, но след първите 2-3 идейни и красиво анимирани епизода, анимето пропада безнадеждно.
Sengoku Musou - абсурдно псевдоисторическо заглавие по истински исторически събития
. Следих го заради комичния ефект сякаш гледаш евтина телевизионна period drama.
Arslan Senki (2015) - прекрасна идея, но или оригиналният източник има големи проблеми или адаптацията е ужасна, особено в частта, където почват да ползват за основа книгите, а не мангата.
Rokka no Yuusha - интересни шаренийки и арт, интересен сетинг и герои, но развитието е ужасно. Абе въобще нямаше развитие, защото утрепаха 2/3 от сезона блокирани в една местност.
Ushio to Tora (2015) - класически боен шонен. Това за мен е равно на скука, обаче Тора и някои от другите йокаи са забавни.
Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri - интересен сетинг, нещо като Stargate към фентъзи свят, обаче не правят нищо с него.
Kidou Senshi Gundam: Tekketsu no Orphans - не е кой знае колко впечатляващо, но е първият поносим Gundam от 00 и Unicorn насам.
Слабо продължение, но ставаше за гледане:Durarara!!x2 Shou и
Durarara!!x2 Ten - всъщност сюжетно са си, точно като старото аниме и дори малко по-динамични, но анимацията от новото студио е отвратителна.
Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns (2015) - не е най-любимото ми, но имам слабост към детективски заглавия.
Разочарованията на годината:Yahari Ore no Seishun Lovecome wa Machigatte Iru. Zoku - очаквах още от същото, но получих латино теледрама. Пълен антагонист на първи сезон.
Subete ga F ni Naru - бях много надъхан в началото, защото ме кефеха отвлечените диалози, а загадката ми беше само формалност...но пък се оказа престъпно неадекватна и безцелна... Голяма част от философските дрънканици също се оказаха без подлата.
Гледах и разни други, но за тях не си струва да се говори отделно.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
