anime.ludost.net

Kikou Ryohei Mellowlink ep. 7-12 - ми до края си остана 80-тарски военен екъшън без минимални претенции за реализъм. Силата му е в това да взривява неща и да изтрепва антагонисти. Е, Бойл беше пич и някак ми стана жал за него.
Анимацията и механичният дизайн са прилични за годината на производство, но сигурно биха дошли доста вехто на съвременен зрител без вкус съм old fashion art.

Soukou Kihei Votoms: Kakuyaku taru Itan ep. 1-3 - идеите ми харесват. Религиозно социалните последствия от масовата сеч предизвикана от Кирико в оригиналния сериал. Той хем е свещена фигура, хем трябва да бъде унищожен в името на вярата организирана около него и създателя му. Кефи ме и идеята да gender flipped терминаторската версия на Кирико - Тейтания.
Реализирано в сюжет обаче, това е доста глупаво и е на нивото на старите серии.
Още арът и анимацията не ми изглеждат мръднали достатъчно за времето между 1983-та и 1994-та. Все едно гледам Mellowlink (от 1988-та), но с малко по-добри фонове.


God Eater ep. 12 - такъв типичен боен шонен беше тази серия...като взеха насред най-важната патаклама да му дърпат едни речи - "Мамору, минна, минна, мамору!"
Поне имаше малко mechanical design porn.

Durarara!!x2 Ketsu ep. 11 - Микадо и Масаоми се избиват едни-друг в надпреварата "Кой е най-големият мухльо?"...някак не е толкова забавно, колкото очаквах. Микадо уж пукна, ама надали.
Имаше и забавни моменти, но с другите персонажи естествено.

Gintama° ep. 44-48 - екшънът е добре, както и шегичките тук-таме, но прекалено бла-бла-бла, а и туистовете са леко неадекватни. Шоуто почти се е превърнало в стандартен боен шонен и ги няма гениалностите, дето ги пускаха едно време.
Мацудайра ми идва странно без гъзарските си old fashion очила.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 21 - анализ на мястото, където се случиха убийствата: харесвам такива неща.
Друг плюс е, че цялата арка е с animation bump.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 11 - извод: жените са зло. Якумо е единствената истинска "съпруга" за Сукероку .

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Soukou Kihei Votoms: Kakuyaku taru Itan ep. 4-5 - бе, стандартните за френчайза глупости, но с повече политически машинации и по-малко екшън. Поне прекратиха мъчението наречено Фиана...обаче го замениха с терминатрицата Тейтания.
От цялото OVA май най-много ми хареса полу-изперкалият и по чудо оцелял края на Soukou Kihei Votoms Рочина, който се мяташе от пълна лудост, до дълбоки и смислени думи.


Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files ep. 1-4 - доброто в това шоу е, че поне звучи малко по-военно. Не че щом Кирико е наблизо може да се очаква реализъм, но субординацията, изпълнението на командите, полу-пандизчийските отношения между войниците, бруталните преки началници и арогантните типове от щаба, които жертват хиляди за пушечно месо, всичко това създава подходяща атмосфера.
Още един плюс са събитията от 4-ти епизод: въпреки усилените и адекватни действия на главните герои, операцията се провали и загинаха множество от бойните им другари. Така нашите хора не само ще бъдат изправени пред военен съд, но и пред саморазправа.

Големият проблем на сериала обаче е 3D CGI графиката на mech-овете и бойните сцени. Те са не само грозни, но анимацията на движенията наподобява не тежащи тонове бронирани машини, а пластмасови играчки. Особено комични са опитите да се наподобят маневрите и тактиките от оригиналните серии. Резултатът е пародия.
Авторите са се опитали да компенсират нещата с интересно замислени битки и градация на напрежението, но пак се получава някаква екзотика, а не тъпкан с адреналин и тестостерон сблъсък.

Pailsen Files е prequel на оригиналните серии и sequel на третото OVA. Това означава доста познати лица. Авторите са се справили добре, защото ги представят в малко по-различна светлина така - както биха изглеждали преди някои бъдещи събития да ги променят.
Има доста homage сцени и препратки, които ще говорят малко повече на феновете запознати с по-старите серии.

Засега ми е любопитно. Ако продължи така, ще се окаже най-смисленото заглавие от поредицата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

От този сезон успях да стигна само до Dimension W и Boku dake ga Inai Machi.

След последния епизод на Boku dake ga Inai Machi ми се струва, че краят ще е доста претупан или ще е баси епичния cliffhanger.
Еп. 11 на Dimension W ми хареса. Има потенциал за добър край.

_________________
you lost it.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Жалко.
Остава да се надявам Dimension W да е добре.

_________________
you lost it.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files ep. 12 - изкефи ме туиста накрая. Не че е изненада, особено като знаеш какво става нататък. Просто беше нужното развитие на този етап.
Хвърлих един диагонален поглед на филма и напрактика е сериала, но с по-качествен саунд дизайн, пълен redub и май музиката беше изпълнена от истински оркестър, не евтините синтезаторски мяукания от сериала. (Е, може пак да е синтезатор, но по-добро изпълнение)
Някой ден ще го гледам вместо rewatch.

Soukou Kihei Votoms: Gen-ei Hen ep. 1-6 - още едно добро Votoms. Може би най-добрата графика в поредицата, а с масивен retcon са оправени част от глупостите на оригиналния сериал. Примерно това, как Кирико в схватката си с Уайзман избива населението на цяла планета. Оказва се, че са били спасени с чудо на друга планета, която е абсолютен двойник на взривената .
Бе, не е голямо подобрение, но поне Кирико не е отговорен за геноцид, както често се случва с кандидатите за бог .
Историята ни връща към познати герои и места. Някои неща не са се променили, но други са, при това в логична посока и особено политическите.
Ценното е, че всичко е навързано перфектно с митологията на шоуто.
Най-накрая виждаме протагонистът да се бори за благородна кауза и да успее, а пък Рочина дочака възхода на своя идол.
Единствената издънка е математическа - Kakuyaku taru Itan (aka Shining Heresy) се развива точно 32 години след Soukou Kihei Votoms, докато това тук хем е след Shining Heresy, хем отстои само на 30 години.
Леко ми липсваше и Тейтания. Не че толкоз я обичам, тя е абсурден и противоречив герой, но по сценарий се предполагаше да е някъде наблизо.
Музиката е ново изпълнение и доразработване на музикалните мотиви от оригиналния сериал, но за разлика от Pailsen Files е изпълнена от истински оркестър, а не синтетичен MIDI тормоз.
Приятно сериалче, но за да го разбере човек, трябва да е гледал старите серии и Kakuyaku taru Itan.

Остават ми още 3 OVA.
Двете от тях са или в далечното бъдеще, или в далечното минало, или в алтернативен свят (или аз съм в голяма заблуда).
Последното - Alone Again май се предполага да развали оптимистичната нотка от Gen-ei Hen и да ни върне оригиналния мрак и безпътица за Кирико

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Boku dake ga Inai Machi ep. 12 - изстискан от пръстите финал. Хем трудно биха осъдили злодея, защото е човек с положение и пари, хем едва ли би останал дълго в затвора. Всъщност така и не видяхме какви доказателства имат срещу него.
Едни вид авторът казва "Не е важно, надхитряват го и толкоз!", което е леко разочароващо за заглавие фокусирано най-вече върху финтовете на главния герой да промени историята. Друга странност - фиксация на злодея по протагониста го е възпирала да върши серийни убийства в продължение на години - колко удобно!
Някак очаквах по-грандиозен финал, а сцената след крайните надписи, добавя излишно захар.
Става за гледане, но определено губи инерция след спасяването на първата жертва. Може би се дължи на прибързаната адаптация?


Soukou Kihei Votoms: Case; Irvine - THE HORROR. Кратка история в света на Votoms от създателите на Code Geass демонстрираща всичко, което мразя в последното:
EMO + MOE + свърхемоционалност + тинейджърите управляват света + помпозни речи в стил Льолуш + безкрайно идиотски и самоцелни сюжетни обрати.
Примерно в края на последната битка нашичкият побеждава, но е подтикнат от чувството си за вина да направи поредният драматично бавен и сюжетно удобен опит за самоубийство. Смъртоносно нараненият му противник, който е убиец-психопат и целта на живота му е да всява хаос, решава да го спаси и с изстрел от собствения пистолет избива оръжието от ръката на Ървин предотвратявайки самоубийството.
Абе вихърът на този екип е сапунката.
Друг минус - боевете макар и добре анимирани и интересно замислени се развиват прекалено бързо, за да им се изкефиш.
Цялото OVA за мен - "Бях забравил колко много ненавиждам Code Geass, защо трябваше да ми го припомнят?".


Votoms Finder - в ярък контраст с Irvine едно от най-кефещите ме неща от поредицата.
Развива се в алтернативен свят. Сюжетът не е нищо особено: типично приключение с типичните герои и дори русокоса принцеса за спасяване , но екшънът, механичният дизайн, шантавите оръжия и приспособления, както и сложната обкръжаваща среда го компенсират. Действието се развива доста стремоглаво и въпреки краткото екранно време зрителят успява да научи доста за света и главните персонажи. Колкото и да е елементарна историята, все пак е интересна за следене.
Музиката е абсолютно подходяща за приключенско-героичната атмосфера.
Никаква връзка с Votoms, освен някои сходства с mecha дизайна.
Много приятно кратко филмче, жалко че няма сериализация.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Разочарование

Финалът на Boku dake ga Inai Machi ми хареса повече, колкото и недомислен да е. Имаше опит за отворен край. Най-вероятно ще дам шанс на продължението, ако има.

Dimension W беше толокова наникъде, че не знам кое му беше най-зле. Не следя мангата и не знам дали няма да има втори сезон, в който да се пооправят.

_________________
you lost it.

Dimension W ep. 12 - ми шарени картинки, плоски герои и абсолютно стандартен сюжет. Гледах някакви документални шортове и примерно за екипа е голяма гордост, че звукът от автомобилите - двигател, врати, отваряне и затваряне на фаровете е записан от истинските модели. Лошо няма, но абсолютно излишно усилие. С тази маргинална история, ден-два след края на излъчването никой вече няма да помни анимето.

God Eater ep. 13 - до края вбесяващо тъпо. Особено с това как насред битката имат време да обсъждат такива важни неща, като чувствата и личната си мотивация.
Единственият плюс за мен - абсолютно нелогичният (камара от желязо, която героите държат и размахват все едно букет с цветя) и извратен механичен дизайн на оръжията и трансформациите им.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 22 - странно. Очаквах да има повече серии, затова финалът на сезона ми дойде малко изненадващо.
Последната арка май беше най-логична и с мотивацията на убиеца, и с относително по-осъществимите трикове в сравнение с всичко видяно от Киндайчи досега.

Durarara!!x2 Ketsu ep. 12 - общо взето рестартираха статуквото. Единствения прогрес беше, че един-двама от лошковците си намериха майстора.
Не съм особено изненадан. Краят на Baccano беше нещо подобно.
Разликата е, че там ми пукаше за повечето герои, а тук само за част.
Ако наистина цялата бъркотия беше довела до по-драстични и интересни промени или пък беше разкрила някаква по-голяма схема на нещата - цъ.
Едни и същи персонажи се носят хаотично, като найлонови торбички в бурята.
Планът на Изая, за който събра такива яки съюзници така и не го видяхме.
Планът на Такаши за управление на Шузио беше пълна глупост.
Микадо въобще успя ли да унищожи Доларите? (Не, естествено.)
В този сезон трябваше да се случи нещо по-голямо, като резултат от трупането на напрежение и противници през предните...но не се случи.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 12 - мдаммм, убердраматичното развитие за което знаехме още от началото, но поне сега е ясен контекста му. Не я знам, коя е тази Haruko Kumota, но за нея жените са ултимативното зло .
Или пък е някаква джосей мода?

Dagashi Kashi ep. 11 - репететивно безумие, както обикновено.


Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files the Movie - с една позната гледахме филма с цел да и спестя времетраенето на OVA-то, но се оказа грешка.
Първо историята е орязана на лоши места и резултатът често е нелеп и безсмислен.
Второ музиката е разположена по-дървено и за капак бяха вмъкнали гадните j-rock парчета от OP-то и ED-то няколко пъти, а пък те са мъчение за ухото.

Soukou Kihei Votoms: Koei Futatabi - от най-добрите Votoms и сюжетно, и анимационно, но за съжаление доста прибързано.
Друг негатив е, че излиза 2011-та, а по-добре е да се гледа преди Soukou Kihei Votoms: Gen-ei Hen, което идва през 2010-та.
Koei Futatabi всъщност е предисторията на Gen-ei Hen. Разказва как Кирико се среща с Кокона, Ванила и Гото. Обяснява и липсата на Тейтания по-късно.
Някак недовършено е, защото се случват много неща, но са обяснени съвсем повърхностно. Мисля, че OVA-то е било планирано, за по-дълго времетраене.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Teekyuu 7 ep. 12 - последният епизод беше по-претъпкан от лафове дори от обикновено. Гледал съм го едва ли не кадър по кадър, за да мога да прочета субтитрите.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gintama° ep. 49-51 - писал съм и преди, какво ми харесва в този сезон и какво не. Накратко добър е, но шоуто е имало и по-добро представяне.
Финалът на този е ценен с това, че е на логично място, а не да те оставят в отчаян клифхенгър, като някои други шоута с комплекс за малоценност, как зрителите няма да се върнат след почивката.

Нещо ми направи впечатление около главния гарван. Движенията му оставяха послесветене в цветовете на дъгата. Това силно ми напомня един сходен ефект на НЛО-тата от Project BLUE Chikyuu SOS. Чудя се дали е нарочно търсена прилика/препратка или просто е случайно съвпадение.

ПП
Нещо не ми хареса играта на Aya Hirano, в по-драматичната част. Може би трябва да виня режисьора?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 13 - това е най-човешкото аниме, което съм гледал от доста време насам. Другите сякаш са със сценарий писан от чат ботове, на които са зададени параметри, какви теми и случки харесват статистически най-много на зрителите.
Това тук приема, че хората правят грешки, имат съмнения, имат илюзии, понякога изкарват късмет, а понякога не. Друго плюс е, че не се опитва насила да те въвлече в чувствата и емоциите на персонажите. Tearjerker-щината много се нрави на съвременната публика, но пък на мен - хич.
Понеже става дума за стари времена и стари отношения, може би самото аниме идва малко старомодно. Определено не е за всеки, особено с ракугото, което е доста своеобразен театрален жанр.
На ме обаче Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu доста ми допадна. Ще чакам с нетърпение втори сезон.

Dagashi Kashi ep. 12 - Това шоу не изглежда чак толкова скъпо, но парите и усилията пръснати по него са на вятъра.
Просто поредица от препрочетени с неадекватен патос реклами за евтини захарни изделия. Хуморът на това доста бързо се изчерпва.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.